РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Етрополе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20211830100281 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. К.,
ЕГН**********, с адрес ********** и С. Г. К., ЕГН**********, с адрес
***************, срещу В. Н. Л., ЕГН**********, с адрес ************, с
която е предявен е иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати
неоснователни действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си
на собственост по отношение на първи етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс,
стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м.,
ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на сградата намираща се в имот
УПИ 2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при
граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-
1459, УПИ16.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ
2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на
имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16,
заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66,
40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни
помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на
сто ид. ч., от общите части на сградата, при спазване на ползването на земята,
определено с влязло в сила решение по гр. д. №71/2014г. по описа на ЕРС.
Сочи се, че правото на собственост е придобито по време на брака им в
режим на СИО, като имота се ползва от ищците през уикенда и почивните
1
дни, докато в останалата част от времето се ползва от майката на К. К.- М. Н.
В.
Твърди се, че в описаната сграда, вторият етаж е съсобствен на ответника
по делото, който със своите действия през януари месец 2021 г., е ограничил
ползването на общите части на сградата, поставяйки резе на вътрешната
страна и катинар на външната страна на вратата, осигуряваща достъп до
мазето, тавана с електромерите и водомерите в къщата. Посочените действия
са били извършени без знанието и съгласието на ищците, като от тогава,
същите нямат достъп до посочените общи части на сградата, в която се явяват
съсобственици.
Сочи се, че били правени опити от тяхна страна за предоставяне на
достъп до посочените общи части, но посоченото неправомерно действие не
било преустановено.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който твърди, че искът е недопустим.
На следващо място оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение, че таванът в процесната сграда не представлява
обща част от нея, а е принадлежност към притежавания от него и М.Л. етаж,
който е придобит по силата на съдебно решение, постановено по гр.д.
№201/2007г. по описа на ЕРС. С посочения съдебен акт е бил обявен за
окончателен сключения между М. Л. и Р. М. П.предварителен договор. По
силата на посоченото решение са придобили в режим на СИО собственост
върху втори жилищен етаж със застроена площ от 60 кв.м., заедно с мазе със
застроена площ от 3,12 кв.м.м както и 51,24 ид.ч. от стълбището и тавана-
целият от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ 2-1456, кв.120, по
плана гр. Е., целият с площ от 502 кв.м.
Прави се възражение, че с решение от 18.10.1985 г., постановено по гр.
д. №93 от 1985 г. на ЕРС е била извършена делба, в която Р. М. П.е получила
в дял- втори етаж от процесната сграда, заедно с полагаемите се общи части
от стълбището, подобрения в него, мазето и тавана. Праводателят на ищците-
М. В. е взела участие в делбеното производство, поради което след като
таванът е бил предоставен изключително в дял на праводателя на ответниците
се релевира възражение за неоснователност на тяхното твърдение, че
таванското помещение е обща част и неправомерно е ограничен достъп до
него.
Сочи се, че таванското помещение се владее необезпокоявано от
ответника лично или чрез трето лице от 22.05.2007 г., като е било
обективирано и намерението за неговото своене.
При условията на евентуалност е отправил твърдения, че този момент от
който е започнало владението е:
- 25.03.2009 г., датата на която е вписано съдебното решение
постановено по гр. д. №201/2007г. по описа на ЕРС;
- 02.02.2009 г., дата на сключване на договор за доброволна делба на
2
съсобствени недвижими имоти, вписан под №2, т.1 партидата 614, 615, вх.рег.
№18/02.02.2009 г. на СВ;
- 22.03.2016 г., датата на сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот/приложен като доказателство от ищците/.
Ответника се позовава и на разпоредбата на чл. 83 ЗС, съгласно която,
който е владял имота през различните периоди се предполага, че е владял и в
промеждутъка. Позовава се и на чл.82 ЗС, че се присъединява към
владението, което е било упражнявано от страна на неговия праводател.
Прави възражение за това, че с неговите действия не се накърнява по
някакъв начин правото на собственост на ищците.
Сочи, че електромерите на имота се намират извън него, постановени на
стълб изнесен извън границите му, докато водомерите макар и да се намират
в мазето, то на ползвания от ищците етаж е имало обособен самостоятелен
достъп до него. Твърди се, че вратите в мазето не са били заключвани и
достъпа до тях не е бил ограничен за живущите.
Прави се възражение, че всеки един от съсобствениците в имота има
отделен вход, който да осигурява достъп до неговия етаж и прилежащите към
него помещения. Сочената от ищците врата никога не е била ползвана за
достъп от тяхна страна, поради което твърди, че не е бил създал пречки за
ползването на имота от страна на ищците по делото. Прави се възражение, че
в притежаваните от ищците 48.76 ид. части от общите части на сградата не се
включва тавана.
Районен съд- Етрополе, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт № 55,
том I, дело №49, рег. №850/2016 г., видно от който М.Н. В. продава на ищецът
К. В. К. ½ ид. ч. от УПИ 2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от
502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-
1453, УПИ 14-1459, УПИ16, заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с
кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено
помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на
сградата, при спазване на ползването на земята, определено с влязло в сила
решение по гр. д. №71/2014г. по описа на ЕРС.
По делото е приложена жалба от М. Н. В., която е адресирана до РП-
Етрополе, от която се установява, че на 16.03.21г. е направено оплакване, че
от страна на В. Л. са били поставени катинар и райбер на външната врата на
общия вход на сградата намираща се в процесния имот.
Приложена е и жалба от М. Н.В. от 30.06.21г., която е адресирана до
РП- Етрополе, в която се прави оплакване, че след като е предоставил ключ за
външната врата на общия вход на сградата е установила, че е ограничен
3
достъпа и до намиращото се в сградата мазе.
Видно от решение от 30.05.2007 г., постановено по гр. д. №201/2007
г. по описа на ЕРС се установява, че е бил обявен за окончателен сключения
на 22.05.2007 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот между Р.М.П. и М. В. Л., за втори жилищен етаж от сграда находяща се
в гр. Е., ул. *****, със застроена площ от 60 кв.м., заедно с мазе със застроена
площ от 3,12 кв.м., както и 51,24 ид.ч. от стълбището и тавана- целият от
двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ 2-1456, кв.120, по плана гр.
Е., целият с площ от 502 кв.м.
Видно от договор за доброволна делба от 02.02.2009 г., сключена
между В. Н. Л., М. Н. В. и Ц. Н. А., М. Н. В. е получила в дял 1/4 ид. ч. от ПИ
1456, кв. 120, по плана на гр. Е., за който имот е отреден по регулация УПИ 2-
1456, целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455,
УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16-1456, заедно с целия първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се
от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса,
заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите
части на сградата, при спазване на ползването на земята и ¼ ид.ч. от УПИ 16-
1456 от кв. 120 по ПУП на гр. Е., с площ от 584 кв.м., при съседи улица, УПИ
2-1456, УПИ14-1459, УПИ 115-1458, УПИ 1-1457, а В. Н. Л. е получил в дял
1/4 ид. ч. от ПИ 1456, за който имот е отреден по регулация УПИ 2-1456кв.
120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота:
улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16-1456,
заедно с ¼ ид.ч. от УПИ 16-1456 от кв. 120 по ПУП на гр. Е., с площ от 584
кв.м., при съседи улица, УПИ 2-1456, УПИ14-1459, УПИ 115-1458, УПИ 1-
1457.
Видно от решение от 28.03.1973 г., постановено по гр. дело 1602/73
г. по описа на ЕРС, е бил прекратен брака между Р. М. Л.а и Н. В. Л.. На Р.
Л.а, заедно с трите и деца В., М. и Ц. е бил предоставен вторият жилищен
етаж от сграда находяща се в гр. Е., ****, заедно с ползването на общите
части и ид. ч. от дворното място.
С решение от 18.10.1985 г., постановено по гр. д. №93/85 г. по описа
на ЕРС е била извършена делба между Р. М. П. и Н.В. Л.. В дял на Р. П. е бил
поставен втори етаж от сграда, заедно с мазето от 3.12. кв.м., 51.24 % ид.ч. от
стълбището и тавана на сградата, находяща се в гр. Е., а на Н. Л. е поставен в
дял първи етаж от процесната сграда, заедно с мазе от 7.65 кв.м., 48.73 %
ид.ч. от стълбището и терасата.
С решение №8б от 26.05.2016 г., постановено о гр. Д. №30/16 г. по
описа на ЕРС, е прекратен брака между М. В.Л. и В. Н. Л., като жилище втори
етаж, ведно с мазе, ид.ч. от стълбище и таван от сграда находяща се в гр.
Е.****, след прекратяването на брака е определено да се ползва от В. Л..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 31.01.2004
г., става ясно, че ищците по делото К. В. К. и С. Г. К. са сключили брак на
4
31.01.2004 г., в гр. С.
От заключението на съдебно- техническата експертиза, кредитирана
от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че след като е посетена на място процесната
сграда вещото лице дава заключение, че същата има два входа на първия
етаж. Централния вход е бил заключен, поради което е бил осигурен достъп
до сградата през намиращия се вход от към терасата. Достъпа му е бил
осигурен от М.- майка на ищеца, като през този вход са стигнали
безпроблемно до стълбището. Вещото лице е посетило мазето, видяло е
водомера, като на входната врата, която е била заключена с ключ не е
установило да се намира катинар. Установено е било наличието на резета
върху посочената врата от вътрешната й страна. Вещото лице дава
заключение, че за сградата може да се влезне през две порти, като едната е от
към бул. „Р.“.
Свид. М.Н. В./майка на К. К. и сестра на ответника/ твърди, че от
2021 г. е възникнал проблем с външната входна врата, тъй като са били
поставяни резета, а след това и катинар от страна на ответника, в резултат на
което не е могло да се влезне в мазето. Сочи се, че няма достъп до таванското
помещение, тъй като е поставен катинар, както и това, че когато ползва
жилището, тя влиза през входа, който се намира на нейната тераса. На
свидетелката не е бил предоставян ключ за общата входна врата, като се
твърди, че няма достъп до комина, тъй като е бил поставен катинар на
намиращата се врата за тавана. Свидетелката твърди, че след като е поставен
ключ от страна на ответника за общата входа врата, ключът е бил отново
сменен, като този път не е бил предоставен ключ. Сочи, че повече от две
години влиза през балконската врата в имота, а ответника влиза през другия
вход на къщата, както и това, че нейният баща не е ползвал таванското
помещение, тъй като му е било забранено да го ползва.
Свид. М. Л.твърди, че е придобила втория жилищен етаж от
процесната сграда, като е живяла в нея за времето от 1981-1984г. След този
период периодично е посещавала имота, като там заедно с децата си
съхраняват вещи на таванското помещение. Свидетелката сочи, че М./майката
на К. К./ има собствен вход през нейната тераса, като този вход винаги е бил
ползван от нея след неговото изграждане. Свидетелката сочи, че и нейният
баща е влизал през този вход, като не е бил ограничаван достъпа до тавана. До
него можело да се стигне след, като се премине през стълбите, които
преминават през втория етаж.
Свидетелката твърди, че се е наложило да се заключва външната
входа врата на сградата, тъй като е имало случай на кражба. Тя лично не е
имала ключ за нея, като не може да посочи кога е било поставено резе върху
вратата.
Видно от справка от 12.01.23 г., издадена от РУ- Етрополе, става
ясно, че за времето от 2014 г. до този момент са били подадени множество
5
сигнали между страните по делото, както и свид. М.В. Всичките са били
свързани с ползването на притежаваните от тях етажи от сградата и
прилежащите към тях общи части и земя.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От наведените твърдения и отправения петитум - за осъждане на
ответника да преустанови своите действия, с които пречи на ищците да
ползват своят имот и прилежащите части към него, както и общите части от
сградата- следва, че предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС. Искът
се явява процесуално допустим.
По съществото на иска съдът приема следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си
или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по
чл. 109 ЗС е всеки, който извършва или поддържа неоснователно действие
към собственика, с което смущава или му пречи да упражнява правото си на
собственост, вкл. и съсобственик, респ. носител на вещното право на
ползване, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг
съсобственик.
Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната
доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това
право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички
останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената
му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения,
обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на
чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са
регламентирани в Закона за собствеността. С други думи, когато се
ограничава упражняването правото на собственост, то собственикът
разполага с правно признатата възможност чрез този иск да постигне
премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние.
Съдът установи, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ 2-
1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на
имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16,
заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66,
40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни
помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на
сто ид. ч., от общите части на сградата, при спазване на ползването на земята,
а ответникът е собственик на втори жилищен етаж със застроена площ от 60
кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м. както и 51,24 ид. ч. от
стълбището и тавана- целият от двуетажната жилищна сграда, построена в
6
УПИ 2-1456, кв.120, по плана гр. Е., целият с площ от 502 кв.м.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че е
ограничено правото им на собственост единствено по отношение на
ползването на притежаваните от тях идеални части от тавана на сградата
намираща се в гр. Е.**********
От показанията на двамата свидетели по делото се установява, че
достъпът до таванското помещение е ограничен, както и това, че същият се
ползва от децата на ответника и неговата бивша съпруга- свид. М. Л.
Следва да бъдат оставени без уважение и отправените възражения от
страна на ответника, че е придобил таванското помещение по давност,
позовавайки се на различните и разновидности. С разпределената в
определението по чл. 140 от ГПК тежест на доказване е възложено на
ответника да докаже тези свои възржаения, като същите не бяха подкрепени
от убедителни доказтелства. Анагажираният от ответника свидетел не успя да
посочи срок за владеене, както и факта на самото владеене от ответника по
делото, поради което тези възражения остават изцяло голословни и
неподкрепени с доказателства.
Следва да се вземе предвид факта и, че не могат да се придобият по
давност идеални части от общи части на дадена сградата, доколкото
предназначението на последните е именно да служи на собствениците на
особени обекти в нея за пълноценно упражняване на правото им на
собственост.
Липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е ограничил
ползването им на общите части на сградата, в това число до мазе, водомер и
електормер. Макар и да е поставил резе на вътрешната страна и да е
заключил входната врата, то те са имали достъп до тях през другата врата,
която са ползвали през годините. След като ищците имат самостоятелен вход
в сградата и преминавайки през него могат да достигнат безпроблемно до
мазето си, както и до техния водомер, то не следва да се приеме, че
посоченото действие, а именно заключване и поставяне на резе от ответника
на другата входна врата на сградата ограничава тяхното правото на
собственост. Следва да се отбележи, че вещото лице е допуснато именно през
този вход, за да извърши безпроблемно оглеждане на имота.
Предвид гореизложеното, в тази и част претенцията на ищците следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Макар и да е извън предмета на делото, дали може да бъде осигурен
достъп до електромерите за двата етажа от процесната сграда, то следва да се
отбележи, че същите- електромерите - се явяват собственост на
електропреносното дружество, което не само не е взело участие в настоящото
производство, но и за което няма данни да е имало ограничения на достъпа до
тях за неговите служители през годините. Тези изводи не се оборват и от
приложените множеството жалби до РУ и РП- Етрополе, които са били
подадени от страните по делото през годините.
7
Ето защо и тази претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Всеки съсобственикът има правото да ползва общите части от сградата,
когато по този начин му се осигурява в пълен обем упражняването правото на
собственост. В този случай действия, които му пречат да упражнява правата
си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл. 109 ЗС- Решение
№ 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установи, че чрез своите
действия, а именно поставяне на катинар върху таванската врата, ответникът
неоснователно възпрепятства ищците да упражнят в пълен обем своето право
на собственост.
По делото няма ангажирани доказателства, от които да се установи,
че към момента на приключване на устните състезания в настоящата
инстанция, това ограничение е било отстранено от страна на ответника.
От всички изложено следва, че предявеният негаторен иск от К. В.
К. и С. Г. К. е основателен, в частта с която се твърди, че ответникът В. Н. Л.
смущава правото и на собственост по отношение на притежаваните от тяхна
страна идеални части от тавана на сграда находяща се в гр. Е.***********,
поради което в тази му част следва да се уважи. В останалата му част, искът
следва да бъде отхвърлен, доколкото не се доказа по делото да са налице
сочените ограничения за достъп до мазе, електромер и водомер в къщата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищците разноски съорабзно
уважения размер на иска.
Ищецът е предявил искове за прекратяване на неосноватеното
ограничение за достъп до мазе, таван, електромер и водомер в къщата.
Доколкото основателен се явява единствено искът, с който се иска да се
преустанови неоснователното ограничаване до тавана и предвид сторените
разноски в общ размер на 1110 лева, в това число за държавна такса 110 лв.,
депозит вещо лице от 500 лв. и адвокатско възнаграждение от 500 лв, то
съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищците сумата от 277.5 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, в тежест на ищците следва да се
възложат сторените от страна на ответника разноски, съобразно отхвърления
иск. Ответникът претендира разноски в размер на 1000 лева, като видно от
представения по договор за правна помощ, същият е заплатил 800 лева в брой,
поради което последната сума следва да бъде приета за реално заплатена.
Отправено е възражение за прекомерност, което като неоснователно
следва да бъде оставено без уважение, тъй като видно от разпоредбата на чл.
7, ал.1, т. 4 от Наредба 1 от 2004г., минималното възнаграждение за други
неоценяеми искове е до 1000 лева. Доколкото сумата, която се претендира е в
рамките на този размер, то и възражението следва да се остави без уважение.
8
По делото са отхвърлени като неоснователни три от претенциите на
ищците, поради което в тяхна тежест следва да се възложи сумата от 600
лева, представляваща сторени от ответника разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН**********, с адрес гр. Е., на основание чл.
109 ЗС, да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на К. В.
К., ЕГН**********, с адрес гр. С. и С. Г. К., ЕГН**********, с адрес гр. С., да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху 48,76 на сто ид. ч. от
таванско помещение към първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр. Е., ул. „****, със ЗП 66, 40 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта, с която К. В. К., ЕГН**********, с адрес гр. С. и С. Г. К.,
ЕГН**********, са поискали да се осъди В. Н. Л., ЕГН**********, да
преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да ползват
мазето, водомера и електромера, като премахне поставените от него резе и
катинар на врата, находящи се в сграда с адрес гр. Е., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН**********, с адрес гр. Е., да заплати на К.
В. К., ЕГН**********, с адрес гр. С., *********., ЕГН**********, с адрес гр.
С********, сумата от 277.50 лева за разноски по уважения иск, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН**********, с адрес ********* и С. Г. К.,
ЕГН**********, с адрес **************, да заплатят на В. Н. Л.,
ЕГН**********, с адрес ***************, сумата от 600 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
9