Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретаря Доника Х., като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело .№597
по описа за 2020г. на ВОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от Г.П.Т., като законен представител
на детето П.Т., р. на 29.11.2011г. срещу решение № 5869/19.12.2019г.,
постановено по гражданско дело № 10343 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, поправено с решение № 324/21.01.2020г. в частите с които са отхвърлени
исковете с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК за осъждане на П.С.Т. да
заплаща на детето П,ПТ., ЕГН ********** месечна издръжка, считано от датата на
подаване на исковата молба, за разликата над 200лв. до претендирания размер от
350лв. и издръжка за минало време за периода 05.03.2019г. – 01.07.2019г. за
разликата над 774,19лв. до претендирания размер от 2100лв. и за периода от
01.01.2019г. – 04.03.2019г.
Във
въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно и
необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Излага се,
че съдът не е взел предвид представените доказателства, от които се установява,
че заплащане на издръжките в претендирания размер не представлява съществено
затруднение за бащата, тъй като той няма алиментни задължения към други деца и
възходящи. Притежава имущество, от което може да получава доходи, няма
задължения към банки и небанкови институции, здрав е и не страда от
заболявания, които да изискват средства за системно лечение. Същият е в
трудоспособна възраст и е в състояние да работи и получава трудови доходи в
размер около средния за страната. Твърди също, че определения от ВРС размер на
издръжката не е достатъчен да задоволи нуждите на детето- за храна, дрехи,
заплащане на такси за извънкласни форми на обучение, забавления и закупуване на
лекарства. Излага се, че детето често боледува с хронично рецидивиращо
заболяване, поради което се налага извършване на изследвания, за които се заплаща
от родителите и постоянно поддържащо лечение. Твърди се, че само през м.
12.2019г. са се наложили множество прегледи, част от които платени и закупуване
на медикаменти. Във връзка с медицински установен ортопедичен проблем, от
специалисти, на детето е препоръчано да носи специални стелки, ортопедични
обувки и плуване. Счита, че съдът необосновано и неправилно е определил
необходимата обща месечна издръжка на детето в размер на 380лв., освен това
неправилно е разпределил издръжката между двамата родители. По отношение на
издръжката за минало време, твърди, че по делото не са ангажирани доказателства
за предоставяне на средства за издръжка от страна на бащата за периода от
01.01.2019г. – 04.03.2019г., като през този период единствено майката е
осигурявала средства за издръжката на детето.
Претендира
се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се постанови П.С.Т. да
заплаща месечна издръжка в полза на детето П.в размер на 350лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба и издръжка за минало време за периода
01.01.2019г.- до 03.07.2019г. в размер на 2100лв.
С писмен
отговор П.С.Т. е оспорил въззивна жалба като неоснователна.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбите.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
Производството
по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по искова
молба от Г.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
срещу П.С.Т. с правно основание чл.49 СК за прекратяване на сключения между тях
на 03.07.2011г. брак и чл.53, чл.59, чл.143 СК за предоставяне упражняването на
родителските парва по отношение на детето П.на ищцата, при която да бъде
определено и местоживеенето му; за определяне режим на лични контакти на детето
с бащата; за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер
на 350лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, както и иск с правно
основание чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на
детето за минало време за периода от 01.01.2019г. до 01.07.2019г. в размер на
2100лв./ по 350лв. месечно/.
С
постановеното по делото решение е прекратен брака на Г.П.Т. и П.С.Т., като
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на лични
контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в размер
на 200лв. месечно, считано от датата на исковата молба и издръжка за минало
време за периода 05.03.2019г.-01.07.2019г. в размер на 774,19лв. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на
настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са отхвърлени
исковете за издръжка за разликата над присъдените 200лв. месечно до
претендираните 350лв. и за издръжка за минало време за периода от 01.01.2019г.
– 04.03.2019г. за разликата над присъдените 774,19лв. до претендираните 2100лв.
В исковата
молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на родителите,
в началото на м. януари 2019г., грижите и финансовата издръжка на детето са
поети изцяло от нея. Бащата работи по трудов договор и получава месечно
възнаграждение в размер на около 700 лв., което му позволява да заплаща
претендираната издръжка. Излага се още, че детето има проявена алергия и често
боледува от ОКГДП бронхопневмония и възпаления на дихателните пътища, което
изисква особени грижи и средства за лечение в размер над обичайните. Майката
получава месечен доход в размер на минималната за страната работна заплата,
който не е достатъчен за осигуряване на издръжката на детето.
Ответникът
е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 160лв.
месечно; оспорва размера на претендираната издръжка за минало време за периода
от 01.01.2019г. до 05.03.2019г. с твърдения, че страните са във фактическа
раздяла от м. март 2019г.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че те са родители на детето П,ПТ., р. На 29.11.2011г. През учебната
2018/2019г. Детето е било ученик в СУ»Гео Милев», дневна форма на обучение.
Представени са удостоверения и служебни бележки, абонаментна карта,
квитанции и фискален бон, от които се установява, че детето посещава спортни
занимания по плуване при ОП“Спорт-Варна“ при такса от 20лв. Посещавало е и
уроци по рисуване през м. 11.2019г. при такса за четири посещения – 30лв. и
материали на стойност – 10лв.
От представените медицински документи се установява, че детето П.има
проява на алергия към краве мляко, кучешки и котешки косми. Съгласно
заключението на лекуващия лекар, детето боледува често от ОКГДП
бронхопневмония. Пред първата инстанция са представени болнични листове,
издадени в периода м. 09.2019г.-м.11.2019г., в които е отразена основна
диагноза – възпаление на горни дихателни пътища – остър бронхит,
бронхопневмония, вирусна пневмония. Представени са и бонове за закупуване на
медикаменти за лечение на детето.
Пред първоинстанционния съд представена служебна бележка от 26.06.2019г.,
издадена от „Варна моторс“ООД, от която е видно, че в периода м. юни 2018г. –
м. май 2019г. Г.Т. е получила нетно трудово възнаграждение в размер на
6082,92лв. или средно по 506,91лв. месечно. Съгласно справка от ПАП за 2018г. Г.Т.
е получавала трудово възнаграждение в размер на 521,30лв. средно месечно, а
през 2019г. – 476,66лв.
Съгласно удостоверение от 25.11.2019г., издадено от „Оникс Ауто Груп“ ООД
брутния доход по ЗДДФЛ на П.Т. в периода м.11.2018г.-м.10.2019г. е в размер на
633,48лв. месечно. Съгласно приложената по делото справка от НАП за 2018г. П.Т.
е получавал средно по 489,42лв. месечно, а през 2019г. – 491,87лв.
От представените пред настоящата инстанция удостоверения и служебни
бележки се установява, че П.Т. получава месечно трудово възнаграждение в размер
на 680лв., Г.Т.- 720лв.
От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства- квитанции, фискални бонове, се установява, че
детето е продължило и след м. ноември 2019г. да посещава школа по изобразително
изкуство и тренировки по плуване, за които се заплаща месечна такса по 40лв.,
съответно- 20лв. В представената служебна бележка, издадена от СКПС“Албатрос“ е
посочено, че от 01.01.2020г. членския
внос за клуба, към който П.тренира плуване е 70лв. Представени са: фискален бон
от 09.11.2019г. за заплащане на услуги за рожден ден на детето П.; билет за
детски спектакъл за 17.12.2019г.
От
представените служебни и фискални бонове се установява, че в периода м.
12.2019г. – м. 03.2020г. на детето са извършени медицински лабораторни
изследвания и тестове, които са заплатени от ищцата. Предписаните с рецепти лекарства
и медикаменти за детето са закупени, видно от фискалните бонове.
От
представените амбулаторни листи от 09.12.2019г., 23.12.2019г., 04.03.20г.,
резултати от микробиологично изследване и тестване в кабинет по алергология,
етапна епикриза от 07.01.20г., плантограма, се установява, че детето е
диагностицирано с астма с преобладаващ алергичен компонент, често боледува,
като заболяването е хронично и рецидивиращо. Заболяването изисква постоянно
поддържащо лечение, среда без плесен, имуномодулиращо лечение и наблюдение.
Разходите за лечението се покриват частично от НЗОК. Специфичната
хипосенсибилизация, която се провежда за период от 4 години е с цена 93лв. за
първите 6 месеца, след което – 97лв. Детето е диагностицирано и с паднал
напречен свод на двете ходила – плоскостъпие 2-ра степен, като се нуждае от
индивидуални стелки с подмяна през 6 месеца.
Представена
е рецептурна книжка на детето П.Т..
Видно от
представените заверени копия от поръчка №833 и фискални бонове, списъци за
закупуване на купони за храна, се установява, че на 14.02.2020г. Г.Т. е
заплатила 140лв. за ученическа униформа на детето П.и по 3,50 на ден за храна
за м. януари 2020, февруари 2020г.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно
ал. 2 от същата разпоредба издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Издръжка за минало време може да се търси за една година
назад от датата на предявяване на иска.
При
осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При
определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се
претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на бащата,
като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето
се осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето,
който е трудоспособен, работи и получава възнаграждение в размер на 680 лв.
В
конкретния случай, предвид възрастта на детето /9 години/ и установената
необходимост от закупуване на лекарства и индивидуални ортопедични стелки,
свързани с диагностицираните заболявания и състояния на детето, както и, че
издръжката следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на
детето за храна, дрехи, битови разходи, но също така и за забавления и
занимания на детето, с които то да се развива и задоволява свои емоционални,
физически и социални потребности, съставът намира, че необходимите средства за
издръжка на детето са в размер на 400лв.
Общата
издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 400лв.
месечно, от които майката следва да осигурява издръжка в размер на 150лв.,
която е и родителят полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за
детето. Ответникът следва да заплаща разликата в размер на 250лв. При
определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът съобразява, че тя
полага преките и непосредствени грижи за детето, купува храна и дрехи на
детето, осигурява дом и заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с
поддържането му.
Бащата е в
трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние/ не са навеждани
твърдения и не са представени доказателства за обратното/, работи и получава
доход по-висок от минималния за страната, поради което и предвид
обстоятелството, че не дължи издръжка на други непълнолетни лица, разполага с
възможност да заплаща издръжка в размер на 250лв. месечно в полза на детето П..
Доколкото
по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
началото на м. март 2018г. и не са ангажирани доказателства, че издръжката на
детето за периода м. януари – февруари 2018г. е осигурявана единствено от
майката, съдът приема че в този период страните са изпълнявали родителските си
задължения и са полагали заедно грижи за детето. Предвид изложеното искът за
заплащане на издръжка за посочения период е неоснователен и недоказан. Решението
в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за периода
01.01.2019г. – 05.03.2019г. е правилно и следва да се потвърди.
От
доказателствата, не се установява, ответникът да е заплащал издръжка за детето
за периода след 05.03.2018г., поради което иска с правно основание чл.149 СК е
основателен за периода от 05.03.2018г. до 01.07.2018г. Издръжката за посочения
период се дължи в размер на 250лв. месечно, или общо за периода -967лв..
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са отхвърлени
исковете с правно основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на П. Стойков Т. да
заплаща издръжка в полза на детето П.за разликата над 200лв. до 250лв. и с правно
основание чл.149 СК за периода от 05.03.2019г. – 01.07.2019г. за разликата над
200лв. месечно до претендирания размер от 250лв. месечно или общо за периода за
разликата над 774,19лв. до 967лв. следва да се отмени, като исковете се уважат
в претендирания размер от 250лв. и съответно 967лв.
По разноските: ищцата е претендирала присъждане на разноски в размер на
12,50лв., заплатена от нея държавна такса. Предвид частичната основателност на
предявените искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК, съдът намира, че
разноските следва да се възложат в
тежест на ответника, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 12,50лв. -държавна такса за въззивно обжалване, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на Държавата и сумата от още 72лв.,
представляваща разликата до пълния размер на дължимата държавна такса по
уважените искове за издръжка.
Решението
в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
5869/19.12.2019г. по г.д.№10343/2019г. По описа на ВРС, в частите с които са
отхвърлени исковете с правно основание чл.143 СК, предявен от Г.П.Т., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето П,ПТ. ЕГН **********
срещу П.С.Т., ЕГН ********** за заплащане в полза на детето П,ПТ., чрез
неговата майка и законен представител Г.Т. месечна издръжка за разликата над
присъдените 200лв. до размера от 250лв. месечно, считано от датата на
предявяване на иска – 02.07.219г., с падеж
първо числа на месеца, за който се дължи издръжката и с правно основание
чл.149 СК за осъждане на П.С.Т. да заплаща на детето П,ПТ., ЕГН **********
издръжка за минало време за периода 05.03.2019г. – 01.07.2019г. за разликата от
774,19лв. до 967лв. , като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА П.С.Т., ЕГН **********, да заплаща в полза на
детето П,ПТ. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.П.Т.,
ЕГН ********** издръжка в размер на още 50лв., над присъдената от ВРС издръжка
в размер на 200лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба-02.07.2019г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноски, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл.143, ал.2 СК и издръжка в размер на още 191,81 лв., над размера на
присъдената от ВРС издръжка в размер на 774,19лв. за минало време за периода от
05.03.2019г. до 02.07.2019г., на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА П.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на Държавата сумата от още 72лв., представляваща дължима
държавна такса по уважените искове за издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК и
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П.С.Т., ЕГН ********** да заплати на Г.П.Т.,
ЕГН ********** сумата от 12,50лв., представляващи съдебни разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Потвърждава
решението в останалата обжалвана част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: