№ 883
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100090 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.45, вр. с чл. 52 от ЗЗД .
Ищецът ПЛ. СТ. Б., чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК твърди,
че с влязло в сила определение , с което е одобрено споразумение по НОХД
№ 1268/2020 г. на ВТРС ответникът се е признал за виновен в извършено от
него престъпление от общ характер по чл.131,ал.1, т.12, вр. с чл. 130,ал.1 от
НК за причинена на ищеца по хулигански подбуди лека телесна повреда,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в мозъчно сътресение, без открита вътречерепно травма, както
и оток и кръвонасядане в областта на лявата долна челюст на лицето и оток и
разкъсно-контузна рана в тилната част на главата. Деянието било извършено
на 8.09.2021 г. около 22 часа на бензиностанция „Ромпетрол“, където ищецът
полагал труд по трудов договор. Излага, че в резултат на престъплението
понесъл физически и психически болки и страдания за продължителен
период от време. Твърди, че лечението му продължило 45 дни, от които 5 дни
болничен престой и 40 дни домашно-амбулаторен. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди-болки и страдания от престъплението,
извършено от ответника, за което той е осъден по НОХД № 1268/21 г. на
ВТРС. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с
1
пълномощника си адв.Х.. Поддържа исковата молба.
Ответникът К. Т. не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
становище по иска. В съдебно заседание редовно призован по реда на чл. 40,
ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не се явява и не изпраща представител.
След като се запозна със становището на страните и събраните по
делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното НОХД № 1268/21 г. на ВТРС се установява, че с
протоколно определение от 21.09.2021 г. е одобрено споразумение по реда
на чл. 382,ал.7 от НПК , по силата на което подсъдимият К. Т. е признат за
виновен за това, че на 8.09.2021 г. в гр.Велико Търново, Индустриална зона
«Дълга лъка» на територията на бензиностанция «Ромпетрол» чрез нанасяне
на удари с юмрук в областта на лицето и последващо падане причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на ПЛ. СТ. Б. от гр.В.Търново,
изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение / лека
степен/ , проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място,
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 , вр. с чл.130,ал.1 от НК. Признат е за
виновен и в извършване на престъпление по чл. 131,ал.1,т.12, вр. с чл.
130,ал.2 от НК спрямо лицето Николай Пламенов **** по същото време и на
същото място. Осъден е , като му е наложено едно общо най-тежко наказание
за двете престъпления от една година лишаване от свобода , изпълнението на
което е отложено с изпитателен срок от четири години. Приети като
доказателства са документи издадени от медицински органи, видно от които
ищецът е бил приет в МБАЛ В.Търново в Неврохирургично отделение от
9.09.2021 г. до 12.09.2021 г. с диагноза “ Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепно травма“, а според приложените болнични листи е ползвал
отпуск поради временна нетрудоспособност до 23.10.2021 г. вкл. По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза. Според вещото лице на 8.09.2021
г. ищецът е получил оток в областта на долна челюст, разкъсно-контузна рана
в тилната област на главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
липса на спомен за станалото, главоболие, световъртеж, дезориентация.
Получените травми могат да бъдат получени по описания начин . Разкъсно-
контузната рана и мозъчното сътресение в съвкупност и поотделно са
2
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
с период на лечение и възстановяване около 25 дни . Отока и
кръвонасядането в долна челюст са причинили болки и страдания с период
на лечение и възстановяване около 10 дни. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. **** е колега на ищеца. Според него след изписването му от болницата
ищецът бил уплашен, стреснат, споделил за чести главоболия, безсъние. Пиел
хапчета , за да може да заспи. При връщането си на работа бил по-
дистанциран, още изпитвал стрес, дори помолил шефа им да не работи
нощни смени поне 1- 2 месеца. Около два месеца след връщането си на
работа се оплаквал от главоболие. Св**** е приятелка на ищеца. Излага, че
след инцидента и изписването му от болницата се променил, станал по-
затворен, унил, бил стресиран от случая. Първо му се спяло почти
непрекъснато, а впоследствие започнал да приема хапчета, за да може да
заспи. Все още имал главоболие.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че се доказа
по безспорен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД- деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между
тях и вреди, настъпили за пострадалия ищец. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, поради което същата се ползва със сила на присъдено нещо относно
всички елементи на престъпния състав- конкретно относно престъплението
по чл. 131, ал.1, т.12 , вр. с чл.130,ал.1 от НК. Безспорно е доказано, че с
деянието си ответникът е причинил на ищеца описаните по-горе телесни
повреди, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
общ период за възстановяване от всички травми около 25 дни. Ищецът е
претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
виновно извършеното противоправно деяние от ответника. Тези
неимуществени вреди подлежат на обезвреда, като дължимото обезщетение
за това се определя по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Трайната съдебна практика установена в редица решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК / напр. Решение № 214/11.10.2017 г. по
гр.д.№ 171/2017 г. на четвърто г.о на ВКС, Решение № 61/27.03.2018 г. по
гр.д.№ 3291/2017 г. на трето г.о на ВКС и др. / указва, че понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
3
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите.
Трябва да се посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди. В раздел втори на ППВС № 4/68 г. на
съдилищата е указано при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт да съобразяват характера на увреждането,
начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и пр. Не без значение е и възрастта на пострадалия, както
и болките и страданията, които евентуално ще търпи за в бъдеще. В
конкретния случай пострадалото лице е мъж на средна възраст , който е
получил телесните повреди при изпълнение на трудовите си задължения, без
каквато и да е причина, или повод за хулиганското поведение на ответника.
При нанесения с юмрук удар по долната челюст на ищеца той е паднал и е
ударил главата си, в резултат на което е получил мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана, оток на долната челюст, които според заключението
на вещото лице са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с болки и страдания, подлежащи на оздравителен период от около 25
дни. При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид тези
обективни критерии относно претърпените физически травми. От
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи със събрания доказателствен материал
безспорно се установява, че след изписването си от болницата ищецът е
продължавал да търпи физически и психически страдания- имал е
главоболие, продължило дълъг период от време, световъртеж, страдал е от
безсъние, за което е приемал хапчета. Стресът, изживян от неочакваното
посегателство върху физическият му интегритет се е отразил негативно на
психиката на ищеца, който е претърпял промяна в личността си в
емоционален план. Станал е по-дистанциран в отношенията си с приятели и
колеги, не е искал да работи през нощта известно време, при положение, че
работата му на смени го изисква. Имайки предвид изложеното, като взе
предвид и социално-икономическите условия и инфлационните процеси в
страната съдът счита, че справедливият размер на обезщетение, който би
овъзмездил ищеца възлиза на 7000 лева. Иска е основателен и доказан и
следва да бъде уважен така, както е предявен, като се осъди ответника да
4
заплати на ищеца сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – физически и психически болки и
страдания в резултат на престъплението .
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски възлизащи на 280
лева заплатена държавна такса, 950 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице от 250 лева, 455 лева разноски за
предвод на документите по делото, за което са приложени разходни
документи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. с CNP *** , роден на ********** г., румънски
гражданин, с адрес Румъния, гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. СТ. Б. с ЕГН
********** от гр.**** сумата от 7000 /седем хиляди/ лева главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -физически и
психически болки и страдания в резултат на престъпление, извършено на
8.09.2021 г.
ОСЪЖДА К. Т. с CNP *** , роден на ********** г., румънски
гражданин, с адрес Румъния, гр.Букурещ ,ул.“ Константин Тител Петреску“
№ 9, блок С29 ,ет.5, ап.114 ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. СТ. Б. с ЕГН **********
от гр.**** сумата от 1935 / хиляда деветстотин тридесет и пет/ лева
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5