Р Е Ш Е Н И Е № 297
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 23.12.2019г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ралица Хаджииванова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 345 по описа за 2019 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение №
641/01.07.2019 год. по гр. дело № 3667 по описа на Шуменски районен съд за 2018
год. е отхвърлена изцяло предявената от жалбоподателя срещу „Ал 91 Ко“ ООД
искова претенция с правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
следните предоставени за временно ползване вещи: 108 бр. дървени греди с
дължини: от 1,50 м до 3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от 3,00 м до 4,00 м,
10/10 см; 20 бр. кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9 бр. /цели платна/
и 11 бр. 0,60 м/2,44 м /половинки платна/, предоставени въз основа на договор за заем за послужване, сключен между
страните на 27.09.2018 г., както и искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на въззиваемия да заплати сума в размер на 495,07 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на гореописаните вещи, за
периода 20.11.2018 г. – 20.12.2018 год. Със същото решение е отхвърлен и
предявеният в условие на евентуалност иск за заплащане равностойността на
гореописаните вещи в размер на 1467,60 лв.
Против постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по първоинстанционното производство
„БИЛД“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Н.Т.,***.
Жалбоподателят изтъква, че не е доволен от постановеното съдебно решение. Счита
същото за неправилно и необосновано по подробно изложени съображения. Моли
атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени предявените искове.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция въззивникът, редовно призован не се явява. За него се
явява процесуалният му представител, който поддържа въззивната жалба, не сочи нови
доказателства и няма нови доказателствени искания.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция въззиваемата страна, редовно призована не се явява,
изпраща редовно упълномощения си процесуален представител, който намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
За да се произнесе настоящият състав взе предвид
следното:
Шуменски районен съд
е сезиран с искова молба от „Билд” ЕООД гр. Ш., представлявано от Р.П.С.против
„АЛ 91 и Ко“ ООД гр. Ш., представляван от Х.Р.Б. и Е.А.Б.. Ищецът твърди, че на
27.09.2018 г. е сключил с ответника неформален договор за заем за послужване.
По силата на същия, ищцовото дружество предоставило на ответното подробно
изброен в исковата молба строителен инвентар за срок от три дни. След
изтичането на този срок, обаче, заемателят не изпълнил задължението си да върне
вещите. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да му върне следните, предоставени за временно ползване вещи: 108 бр.
дървени греди с дължини: от 1,50 м до 3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от
3,00 м до 4,00 м, 10/10 см; 20 бр. кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9
бр. /цели платна/ и 11 бр. 0,60 м/2,44 м /половинки платна/, предоставени въз основа
на договор за заем за послужване,
сключен между страните на 27.09.2018 г. – при условията на евентуалност: ако
вещите не съществуват – да му заплати равностойността им – 1467,60 лв.; както и
да бъде осъден да му заплати сума в размер на 495,07 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените му движими вещи, описани
по-горе, за периода 20.11.2018 г. – 20.12.2018 г., както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
изложените обстоятелства и претенциите. Не отрича сключването на неформален
договор за заем за послужване, но твърди, че същият е с различен предмет, както
и че изпълнил задълженията си по същия. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като
му бъдат присъдени деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, че на неустановена дата в края на септември 2018 год. между Х.Б.,
управител на ответното дружество и управителя на ищцовото дружество – Р.С.е
била постигната устна уговорка, представляваща по своята правна същност договор
за заем за послужване. Съгласно договорката ищцовото дружество е предоставило
на ответника строителен инвентар за временно ползване, който е следвало да бъде
върнат в срок от 3 дни. Не е спорно, че ответното дружество не е върнало
заетите движими вещи в уговорения срок.
Това обстоятелство се
потвърждава и от приложената нотариална покана рег. № 15345/14.11.2018 г. на
нотариус , рег. № *на НК, от която е видно,
че „Билд“ ЕООД е поканило „Ал 91 и Ко“ ООД да върне подробно описан строителен
инвентар в срок от пет дни след получаване на поканата.
По делото са
представени договор, фактури и други писмени доказателства, касаещи друг
договор, сключен между страните по делото. Настоящият съдебен състав счита, че
тези документи не са относими към настоящия спор, поради което не следва
да бъдат коментирани.
Въззивната инстанция
намира, че спорът по настоящото дело се съсредоточава върху броя и размера на
предоставения от ищцовото дружество в заем строителен материал и върху въпроса
дали заетите движими вещи са били върнати от ответното дружество.
Първоинстанционният
съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е следвало да отговори на
въпроса какъв е размерът на пазарната наемна цена на описаните в исковата молба
вещи за периода 20.11.2018 г. 20.12.2018 г. Съгласно експертното заключение
пазарната наемна цена възлиза на 495,07 лева.
За доказване на
твърдените в исковата молба и отговора обстоятелства пред първоинстанционния
съд са разпитани четирима свидетели - Е.Р.и С.С., водени от ищцеца и Р.Би Т.С.,
водени от ответника.
Всички свидетели единодушно
сочат, че на неустановена дата през лятото на 2018 г. между представителите на
двете дружества била постигната устна уговорка, по силата на която ответното
дружество е предоставило за временно ползване на ищеца строителен материал.
Съдът не споделя
изводите на първоинстанционния съд, че условията на договора, в частност –
конкретните вещи, предмет на същия, са останали недоказани. Районният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал,
че в тежест на ищеца е да докаже какви са били условията на договора.
За доказване на
своите твърдения, ищецът е поискал събирането на гласни доказателства чрез
разпита на свид. Р.и С.. Установява се, че свид. Р.е присъствал при предаването
на вещите на представители на ищцовото дружество, като това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на Р.Б., който заявява „този материал ние го
взехме от господина“, визирайки свид. Р.. В
показанията си, Р.посочва, че служителите на ищцовото дружество са натоварили
„цели платна, имаше към 20 броя, имаше половинки по 1,20-1,50, греди имаше на
3м.-4м.“ Сочи, че всеки ден е на работа и не е виждал някой да връща заетия
строителен материал. Доколкото свидетелят е очевидец на процесните събития и
твърденията му съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани.
Вярно е, че свид. С.
посочва конкретно броя и размера на заетите вещи, който изцяло съвпада с
посочения в исковата молба. Настоящият съдебен състав, обаче, не дава вяра на
показанията му в тази част, тъй като неговите възприятия не са непосредствени.
Самият свидетел признава, че не е присъствал на вземането на дървения материал,
тъй като е бил на друг обект, бил е уведомен по телефона от управителя на
ищцовото дружество. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че
показанията му в тази част не могат да послужат при изграждане на решаващите
изводи на съда.
В показанията на свид.
Р.се съдържат данни относно броя и размера на предоставените в заем кофражни
плата, като неговите показания се потвърждават и се допълват от свид. Р.Б.,
воден от ответното дружество, който също лично е присъствал при предаване на
строителния инвентар. Заявява, че е имало цели греди по 4 м., „долу-горе към
4-5 броя по четири метра”. Сочи, че са взели и греди на парчета, но без да
уточнява конкретен брой. Твърди, че са взели около 20 броя платна на парчета,
като е категоричен, че цели платна не са натоварвали. По повод противоречието
между показанията на тези двама свидетели досежно размера на кофражните платна,
по-конкретно – дали са били цели или половинки, както и какъв е бил техният
брой, съдът кредитира показанията свид. Б., подкрепени от свид. показания на Т.С.
– също очевидец, според които не са били натоварвани цели платна, а само
парчета. От друга страна, твърдението на свид. Р., че е имало „към 20 броя цели
платна и половинки“ не е конкретизирано. Свидетелят не сочи какъв е бил броят
на целите платна, съответно на
половинките, поради което показанията му в тази посока не могат да бъдат
ползвани от съда при формиране на крайните му изводи.
С оглед събраните
гласни доказателства, съдът приема за доказано, че по силата на сключен между
страните договор за заем за послужване в края на септември месец 2018 год.
„Билд” ЕООД, представлявано от Р.П.С.е предоставило в заем за послужване на „АЛ
91 и Ко“ ООД 5 броя дървени греди с дължина от по 4 метра и 20 броя кофражни
платна (половинки).
В тежест на ответника
е да докаже, че е изпълнил задължението си да върне предоставените в заем вещи
с изтичане на уговорения срок, както предвижда разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД
За доказване на това
обстоятелство пред първоинстанционния съд са разпитани свид. Р.Би Т.С..
Доколкото Р.Бе присъствал само на натоварването на процесния строителен
материал, но не и на неговото връщане, настоящият съдебен състав намира, че
възприятията му по този въпрос не са непосредствени, поради което настоящият
състав не им дава вяра. Свид. Т.С. сочи, че заедно с друг негов колега са
върнали предоставения в заем строителен инвентар след няколко дни – “отидохме,
нахвърлихме ги там и се върнахме“, излага, че не е имало служител на ответното
дружество, който да приеме инвентара – „тези момчета, които работиха там, бяха
от другата фирма. Те си бачкаха, кой ще ми обърне внимание”.
Предвид гореизложено,
съдът приема, че ответното дружество не е доказало да е изпълнило надлежно
задължението, предвидено в чл. 243 от ЗЗД да върне заетите вещи.
Във връзка с
изложеното и на база събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че исковата претенция с пр. осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане на предоставения
строителен материал е доказана по основание и частично по размер (за 5 броя
дървени греди с дължини от 3м. до 4 м. и за 20 броя кофражни платна –
половинки), поради което първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
изцяло иска, е неправилно и следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на иска
с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 495,07 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на претендираните движими
вещи за периода 20.11.2018 г. – 20.12.2018 год., съдът намира следното:
Фактическият състав
по чл.
59, ал. 1 ЗЗД
включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта, като за да бъде основателна
исковата претенция, следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав.
По иска за
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника,
както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже
основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. Основанието
за обогатяването на ответника обаче не се предполага.
Според въззивния
състав по делото са доказани следните обстоятелства:
На първо място не се
спори между страните, че в края на септември месец 2018 год. за няколко дни
между тях е съществувало облигационно правоотношение по договор за заем за
послужване, сключен в устна форма. Съгласно уговорката, ответното дружество е
следвало да върне предоставения му в заем строителен инвентар в рамките на 3
дена. Видно от приложената нотариална покана, задължението на ответника не е
било изпълнено в уговорения срок. С изтичане на срока, предоставен с
нотариалната покана, за връщане на заетия строителен инвентар, договорът е бил прекратен.
От показанията на свид. Р.Бсе установи
какъв е бил размерът на предоставения в заем строителен инвентар, като липсват
доказателства, опровергаващи твърдението му. На второ място, съдът намира за
установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставените
му в заем вещи, поради което през претендирания период (от 20.11.2018 г. до 20.12.2018
г.) ги е държал без правно основание, а ищцовото дружество е било лишено от
възможността да използва своите движими вещи – дървени греди и кофражни платна.
С оглед изложеното, предявеният
иск с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД се явява частично основателен и се равнява на
пазарната наемна цена за 5 броя дървени греди с дължина от по 4 метра и 20 броя
кофражни платна (половинки) с размери 1м./1м., 1,50м./1,20м. за периода от
20.11.2018 год. до 20.12.2018 год.
Настоящият съдебен
състав като съобрази заключението по назначената пред първоинстанционния съд
СТЕ приема, че дължимото обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за 5 бр. дървени
греди с дължина по 4 метра и 20 броя кофражни платна с размер 1м./1м. и
1м./1,20 м. възлиза на 227,85 лева.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения иск с пр. осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане
на 5 бр. дървени греди с дължини до 4 метра и 20 броя кофражни платна
(половинки), както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска с пр. осн. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 227,85 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на посочените в исковата молба вещи. В частта за
разноските решението също следва да бъде отменено за горницата над 256 лева до
присъдените 400 лева – съдебно деловодни разноски пред първата инстанция, които
ищецът следва да понесе, съобразно отхвърлената част от иска. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода
на спора, корекция следва да претърпят присъдените съдебно-деловодни разноски,
сторени в първоинстанционното производство от ищцовото дружество, като в тежест
на ответника следва да бъде възложена сума в размер на 219 лева, съобразно
уважената част от иска.
Пред настоящата
инстанция въззиваемата страна следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на жалбоподателя сторените разноски за заплатена държавна такса
в размер на 20 лв., съобразно уважената част от претенцията.
Така мотивиран
Шуменски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 641/01.07.2019 год. по гр. дело № 3667 по описа на Шуменски
районен съд за 2018 год. В ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата претенция на
„БИЛД” ЕООД против „Ал 91 Ко” ООД с пр. осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане
на 5 бр. дървени греди с дължини до 4 метра и 20 броя кофражни платна
(половинки платна), В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн.
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 227, 85 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на процесните движими вещи, както и В
ЧАСТТА, в която в тежест на ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК са
присъдени сторените от ответника съдебно-деловодни разноски за сумата над 256
лева до присъдените 400 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД „Ал 91 Ко” ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Ш..,
представлявано от Х.Б. – управител, да върне на „БИЛД” ЕООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: ул. .., представлявано от Р.С.– управител следните
движими вещи, предоставени за временно ползване: 5 бр. дървени греди с дължина
до 4 метра и 20 бр. кофражни платна (половинки), предоставени въз основа на
сключен между страните на 27.09.2018 год. договор за заем за послужване.
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „Ал 91 Ко” ООД да заплати на „БИЛД” ЕООД сумата от 227, 85 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на изброените движими вещи
за периода от 20.11.2018 год. до 20.12.2018 год.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ал 91 Ко” ООД да заплати на „БИЛД” ЕООД сумата от 219 лева, представляваща
сторените пред първоинстанционния съд разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Ал 91 Ко” ООД на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на „БИЛД” ЕООД сумата от 20 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, съобразно
уважената част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.