Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 15745
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 46479/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 31 – ви състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.Г.Ч. дължи на „Е.Б.Т.” ЕАД следните
суми: 878.20 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. ”*****, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.04.2016
г. до изплащане на вземането и сумата от 100
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2014 г. до 20.04.2016
г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 04.06.2016 г. по гр. д. № 29058/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 31-ви състав, като исковете са отхвърлени, както следва: за главницата за
разликата над 878.20 лв. до пълния предявен размер от 926.19 лв. и за обезщетение
за забава върху главницата за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер
от 106.80 лв.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответницата Л.Г.Ч.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
част, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Акцентира
се върху обстоятелството, че съдът е разгледал предявените искове без да са
заплатени съответните държавни такси. Твърди се, че по делото нямало
доказателства за собственост на имота за процесния период, поради което не
възникнало и облигационно правоотношение между страните. Абсурдно било да се
приема за доказана собствеността на имота с аргумента, че ответницата била
включена в списък на общо събрание и то в период преди процесния. По делото
имало и ново обстоятелство – решение на ВАС от 13.04.2018 г., което отменяло
методиката за дялово разпределение и въз основа на това следвало да се приеме,
че начислението на топлинна енергия до момента било погрешно. Първоинстанционният
съд допуснал нарушение и като приел безрезервно съдебно – техническата
експертиза, заключението на която било изготвено въз основа на документи, които
не били представени по делото и дори могло да не съществуват. По отношение на
претендираните суми за лихви ищецът не ангажирал доказателства за датата на
публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не
установил изпадането в забава на ответницата за този период, поради което
акцесорната претенция била неосновтелна. Ето защо се иска от въззивния съд да
отмени решението на СРС в обжалваната част, а предявените искове срещу
жалбоподателката да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Е.Б.Т.” ЕАД
не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Срещу
решението, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба и от ищеца „Е.Б.Т.”
ЕАД, в която са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение
в обжалваната част, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и
нарушение на материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, а исковете да бъдат уважени в
пълния предявен размер. Претендират се разноски за въззивното производство.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Л.Г.Ч. е подала отговор на въззивната
жалба, в който са развити доводи за неоснователност на същата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя-ответник, че не са заплатени изцяло държавните
такси за разглеждането на предявените искове. От доказателствата по делото е
видно, че е заплатена държавна такса както за иска за главница, така и за иска
за мораторна лихва, като част от сумата е била заплатена в заповедното
производство, а останалата част – в образуваното исково производство пред СРС.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
В
разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства не може
категорично да се установи правото на собственост на ответницата върху
процесното жилище. Представените от ищеца документи не попадат сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл. 77
от ЗС и чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона: съдебни решения за признаване право на собственост,
постановленияза възлагане при публична продан. Същевременно, обаче по делото е
представен списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, находяща
се в гр. Пловдив, ул. ”*****, в който именно Л.Г.Ч. /с оглед отразената дата на
раждане/ се е подписала и който документ сочи, че сградата е била
топлоснабдена. В горецитирания списък като апартамент на ответницата бил
посочен № 12, ет. 2. По делото е представено и подадено от ответницата Л.Г.Ч.
до ищеца „Е.Б.Т.” ЕАД Заявление с вх. № 1538765 от 27.08.2013 г., с което същата
е поискала да бъде променен номерът на апартамента от № 12 на № 6. В същото
заявление ответницата изрично е посочила и като адрес за копреспонденция процесния
апартамент № 6, находящ се в гр. Пловдив, ул. ”*****. Заедно с цитираното
заявление ответницата е подписала и декларация /битови клиенти/, в която е
посочила и уникалния номер, с който се идентифицира процесният обект /ИТН/ -
1954890 и е декларирала, че е съгласна да получава ежемесечно фактури за
консумирана от нея топлинна енергия, както и че ще известява ищеца „Е.Б.Т.” ЕАД
писмено за всяка последваща промяна на волята й относно начина, по който желае
да получава фактура за стойността на пренесената и консумирана топлинна
енергия. От цитираните документи се установява, че между страните по делото е
бил сключен облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия
за жилището. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за
исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е
била прекъсната по-рано. Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за лицата-потребители на топлинна
енрегия. Ето защо, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото,
следва да се приеме, че ответницата Л.Г.Ч. се явява потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е
необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно тя е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Е.Б.Т.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя-ответник, че нямало доказателства за собственост на имота за
процесния период. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, както е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответницата Л.Г.Ч. е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
и ответницата Л.Г.Ч. с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото – свидетелства за проверка на СИ от 2015 г., със срок на валидност
на проверката – 13.03.2017 г. и 08.06.2017 г., протокол за монтаж на топломер от 18.05.2015 г.,
както и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, се установява, че начисляваните суми за топлоенергия за процесния
апартамент и за исковия период – от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. в технически
аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно
изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са
съобразени обстоятелствата, че: ищецът е отчислявал за своя сметка технологични
разходи на абонатната станция; апартаменът на ответницата на горепосочения
адрес е бил топлофициран, като потреблението на ТЕ за отопление е била от
радиатори, две щранг-лири и сградна инсталация, като се е потребявала и топла
вода за битово горещо водоснабдяване; в процесния имота имало 4 бр. радиатори,
комплектовани с ИРРО; потреблението на топла вода е на база реален отчет на
показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода/. Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответницата
топлоенергия в определено количество. В този смисъл
неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ответник, че начислението на
топлинна енергия за процесния период било погрешно.
Във
връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответницата следва да се посочи,
че според чл. 55, ал. 1 от Закона за измерванията, в официалния бюлетин на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор се публикува информация
за оправомощените лица за проверка на средствата за измерване /СИ/ и списък на
лицата, на които е отнето оправмощаването. Този бюлетин е общодостъпен на
интернет страницата на агенцията. Представените копия от свидетелства за
проверка на СИ са заверени от ищеца, имат номера и дати на издаване, в тях са посочени
и данни за заповедите за лицензиране на ДАМТН на лабораторията „Енбра Тест“
ЕООД, като същевременно липсват данни, че метрологичната проверка е извършена в
нарушение на изискванията на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол /а доказателствената тежест в тази насока е
била на ответницата/.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
съдебно – техническата експертиза, съгласно което за периода от 01.10.2014 г.
до 30.09.2015 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 878.20 лв.
Правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за разликата над сумата
от 878.20 лв. до пълния предявен размер от 926.19 лв. – главница, и за
разликата над 100 лв. до 106.80 лв. – мораторна лихва. Това е така, тъй като е доказано
въз основа на заключението по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи на кредитиране при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК, че в претендираната сума за главница в
размер на 926.19 лв. е включена и сумата от 47.95 лв. за дялово разпределение,
като нито в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, нито в депозираната искова молба ищецът е предявил претенции за
главница и мораторна лихва за дялово разпределение. Подадената от ищеца искова
молба следва да съдържа всички необходими реквизити, установени в разпоредбата
на чл. 127 ГПК, в това число конкретизация на източника на процесните
задължения, който следва да е идентичен с посочения в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Отделно от това
следва да се отбележи, че предметът на делото е твърдяно право, което се
индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите
на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да
посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира
защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той
е заявен от ищеца. В този смисъл и доколкото не са предявени претенции за
главница и мораторна лихва за дялово разпределение, следва да се приемат за неоснователни
доводите на жалбоподателя – ищец, обективирани в
подадената въззивна жалба.
Задълженията
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия са възникнали като
срочни – в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно
клаузата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия на ищеца. В този смисъл и доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочения общ
размер, то акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в
своето основание за периода от 01.12.2014 г. до 20.04.2016 г., а размерът й от
100 лв. е определен правилно от първоинстанционния съд по реда на чл. 162 ГПК.
Ето защо, неосноватено е възражението на жалбоподателя-ответник, че ищецът не е
установил изпадането в забава на ответницата за процесния период.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава
са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето
защо въззивните жалби се явяват неоснователни, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора страните нямат право на разноски за въззивното
производство, тъй като и двете жалби се отхвърлят.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 46479/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 31 – ви състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/