№ 68
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20203100102225 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
Ищцовата страна КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И
ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно
уведомена за съдебно заседание, представлява се от старши инспектор И.С., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Ответниците В. Г. В., С. Г. С., В. Г. Б. и С. Г. Б., редовно уведомени за съдебно
заседание, не се явяват, представляват се от адвокат Н. Ж., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Вещото лице А. М. В., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ провери и констатира, че вещото лице А. В. е депозирал заключението си в
срока по чл. 199 от ГПК.
Вещото лице Б. Р. Я., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 29699/15.12.2022 г. от вещото лице Б.
Я., с която заявява, че поради семейни причини не е възможно да подготви и изпълни
поставената задача, както и да присъства в съдебно заседание. Моли да бъде заменена с
друго вещо лице.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТ. ИНСП. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
И ГО ДОКЛАДВА: Делото е във фазата на съдебното дирене. Съдът е допуснал да се
изготви съдебна авто-техническа и техническа експертиза.
СТ. ИНСП. С.: По отношение на молбата на вещото лице Я. - предоставям на съда.
СЪДЪТ ОБЯВИ НА СТРАНИТЕ, че по направеното искане на вещото лице Я., ще
се произнесе в закрито съдебно заседание, за което делото да се докладва.
В залата влиза вещото лице А. В..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
30243/22.12.2022 г. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице А. М. В.: 59 годишен, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. В.: Поддържам представената от мен експертиза.
СТ. ИНСП. С.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
В. Л. В. отговаря на въпроси на адв. Ж.: Няма как да направя оглед на процесните
автомобили към датата на изготвяне на експертизата. Дори да бяха налични за оглед тези
автомобили, датите към които трябва да изготвя оценката са назад във времето и на
практика няма никакъв смисъл от този оглед, тъй като аз няма как да знам в какво състояние
са били автомобилите към посочените дати, към които се иска да бъдат оценени. Не съм
осъществил контакт със собствениците на автомобилите, поради причините, които току-що
казах. Каквото и да кажа за тяхното състояние, аз няма как да го приема за достоверно, без
да съм видял автомобила към съответната дата за оценка. Съобразих се с писмените
доказателства по делото. Тези договори на практика нищо не доказват. Това са автомобили,
които са много стари, за които както съм написал в доклада, за някой от тях въобще няма
пазарни аналози, така че съм правил проучване доколкото е възможно, за толкова стари
автомобили. Съобразих, че датите на договорите са от преди много години, от тогава, когато
е бил момента на задачата на експертизата, не за сега.
АДВ. Ж.: Мисля, че не може да се даде точен отговор на задачата така, като е
поставена, при условие, че не са събрани доказателства за състоянието на автомобилите към
момента, когато е била поставена задачата. Моите доверители, които са собственици на
автомобилите, твърдят, че голяма част от автомобилите, защото те са няколко, три от
автомобилите са били в много лошо състояние. Единият изобщо не е бил в движение, когато
са го закупували. Това не е отчетено никъде в експертизата. Аз затова смятам, че така
поставен отговора, не отговаря на действителността. Тези пазарни оценки, които са дадени,
са прекалено завишени и не са действителните такива. Не могат да бъдат приети като
действителни такива. Смятам, че не се отговаря правилно на поставената задача, тъй като не
са събрани всички относими доказателства, които биха могли да бъдат събрани. Ако вещото
2
лице беше осъществило контакт с нас, ние щяхме да осигурим най-малкото свидетелски
показания, евентуално някакви други документи, свързани със застрахователи. Предполагам,
мисля, че са запазени някакви договори, които евентуално биха могли да отговорят на
въпроса за действителната пазарна оценка към по-стар момент, не към настоящия момент.
Оспорвам заключението. Във връзка с оспорването – ние можем да ангажираме свидетелски
показания за състоянието на автомобилите към момента на тяхното придобиване, от които
ще се установи, че тяхното състояние не е било нормално такова, с изключение на един, ако
не се лъжа, тъй като собствениците, по принцип, не са богати. Те закупуват възможно най-
евтините екземпляри от автомобили, повредени, такива, които те впоследствие по някакъв
начин възстановяват и ремонтират, и стойността на тези автомобили е винаги много по-
ниска от средната такава, каквато в случая е посочило вещото лице. Смятам, че
свидетелските показания биха могли да дадат отговор на тези въпроси. Смятам, че има
запазени и застрахователни договори, които са относими към съответния момент и в тях
също може би е посочена някаква по-актуална цена на тези автомобили, пазарна най-
вероятно.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи заключението на вещото лице към
материалите по делото, на комуто следва да определи възнаграждение, съобразно
представената справка-декларация в размер на 447,30 лева. По отношение на направеното
оспорване от ответниците – същото касае верността на заключението на вещото лице, като
се твърди, че състоянието на автомобилите към момента на тяхното оценяване, не е било
добро и в този смисъл тяхната пазарна стойност е много по-ниска. Такова възражение обаче
ответникът в отговора на исковата молба не е направил. Първото проведено съдебно
заседание по делото е било на 06.10.2022 г. и по отношение на тези факти и обстоятелства е
настъпила преклузия. В този смисъл съдът намира направеното възражение за
неоснователно и че следва да го остави без уважение, като следва да приеме заключението
на вещото лице. Съдът ще цени заключението по съществото на правния спор.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 30243/22.12.2022 г. на вещото лице А. М. В..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза
в общ размер на 447,30 лева, съобразно представената справка-декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. /изд. РКО/
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в двуседмичен срок, считано от датата на изготвяне на
съдебния протокол, да довнесе допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на
347.30 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това задължение срещу него
ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
СТ. ИНСП. С.: Нямам други доказателствени и процесуални искания на този етап.
АДВ. Ж.: Беше ми дадена възможност да представя доказателства и едно от тях е да
3
представя удостоверение от Окръжна прокуратура – Варна, заедно с молбата, в която са
описани детайлите, по които е дадена задачата, както и относимите факти, за които
следваше да бъде издадено съответното удостоверение.
СТ. ИНСП. С.: Запозната съм с удостоверението.
АДВ. Ж.: Към същото писмо, уведомление, за което говорим в момента, има
приложение. Приложението е посочено и в самото постановление на Прокуратурата за
привличане на обвиняем. В това постановление, както е цитирано в молбата до Окръжна
прокуратура за издаване на съответното удостоверение е записано, че за данъчния период
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. сумата, която е установена и която е част от фактическия състав
на прокуратурата, е в размер на 5394.65 лева. Това не отговаря на истината към 04.04.2019 г.
- датата на издаване на съответното уведомление. Т. е. към този момент такъв състав на
престъплението не съществува и това е следвало да бъде отразено от Прокуратурата в това
писмо-уведомление и по този начин това писмо, заедно със своето приложение,
постановление на Прокуратурата, не отразява действителните факти към този момент.
Отново повтарям, че към 30.01.2019 г. е постановено решение на Върховен
административен съд, с което се потвърждава решение на Варненски административен съд,
с което е отменен ревизионен акт в частта за данъчен период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. И
тази сума – 5394.65 лева всъщност не е такава, а е редуцирана до размер от 317 лева. Към
този момент - датата на издаване на това уведомление – 04.04.2011 г., нямаме фактически
състав на извършено престъпление. Фактически вече няма да има голям размер и няма да
има състав на престъплението, съответно няма основание за престъпление. Ние сега искаме
от Прокуратурата възобновяване на наказателното производство и прекратяването му не на
основание смъртта на Г. Б., а на основание липсата на състав на престъплението, което също
ще е важен елемент от това производство и има отношение към правилното установяване на
фактите по делото. Аз затова изразих становище предния път, че това е факт, който касае
същината на спора, тъй като няма изобщо извършено престъпление от Г. В. Б. и не следва да
има повдигнато обвинение. Този факт, който прокуратурата е изложила в постановление,
съставляващо приложение към уведомление от 04.04.2019 г., което е инициирало иска на
КПКОНПИ и съответното производство на КПКОНПИ, всъщност представлява документ с
невярно съдържание, тъй като този размер 5394,65 лева не е такъв, какъвто трябва да е.
Истинският размер, установен с влязло в сила решение на Върховен административен съд е
317 лева, но не е този и всъщност вече няма престъпление. Ние ще искаме спиране на това
основание, тъй като в момента сме в процедура по изготвяне на документацията и внасяне в
Окръжна прокуратура на искане за възобновяване на наказателното производство, за да
може след като бъде веднъж възобновено, то да бъде прекратено не на основание смъртта на
Г. Б., а на основание липсата на състав на престъплението.
СТ. ИНСП. С.: По отношение на това, което каза процесуалния представител на
ответниците, се установява, че истинският размер е установен след проведено
административно съдебно производство, с влязло в сила решение на ВАС на 31.12.2009 г.
Уведомлението към Комисията е входирано на 10.04.2019 г., а то е от 04.04.2019 г. Към
4
датата на изготвяне и на изпращане на уведомлението от Прокуратурата към КПКОНПИ,
лицето Г. Б. е имал качеството на обвиняем. Към този момент Прокуратурата е установила
такъв размер на данъците. Дали административното производство и решението на
Върховния административен съд, към датата на уведомлението, ще установи, ще измени или
ще намали размера на данъчното задължение, за Прокуратурата и за Комисията това е било
неясно и неизвестно събитие, което евентуално ще се случи или не. Т. е. към тази дата,
Комисията е била уведомена на годно основание започналата проверка и е продължила, като
е установила несъответствие. Считам, че към този момент Прокуратурата не е издала
документ с невярно съдържание. Той е отразявал обективните събрани данни към 04.04.2019
г. Към 30.01.2019 г., положението е било различно, за което Комисията, както казва законът,
проверката продължава независимо, но да не повтаряме всичко, което вече казахме.
АДВ. Ж.: Сумата 5394.650 лева, която формира голям размер и състав на
престъпление, е установена в административното производство, започнало в НАП и
завършило не с издаването на ревизионния акт, а завършило с решението на Върховен
административен съд, тъй като само решението на Върховен административен съд слага
край на това ревизионно производство дотолкова, доколкото то е било обжалвано и
естествено това е трябвало да бъда съобразено както от административния орган, в случая
директора на НАП, така и от Прокуратурата, тъй като в момента, в който е било повдигнато
обвинението, това производство не е било завършило и реално сумата не е била безспорно
установена. Безспорно установен е крайният размер на сумата, едва със завършване на
административното производство, с влизане в сила на решението на Върховен
административен съд.
СТ. ИНСП. С.: По отношение на представените в днешно съдебно заседание
доказателства - да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата:
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, представените в днешно съдебно заседание от
ответника писмени доказателства: Удостоверение изх. № PRB2023174889190 от Окръжна
прокуратура – Варна; копие от Молба от адвокат Н. Ж. вх. № 2354/16 от 05.01.2023 г.
АДВ. Ж.: Представям покана от Г.Р.Я. до С. Г. С. за това, че не е изплатена сума по
договор и ще има претенции. По информация от моите доверители, поканата е била
получена 2019 г., в началото някъде, през пролетта. Доколкото разбирам, понеже всички са
роднини от тях, говорили са, че ще има претенция от Г. Я. за разваляне на договора, поради
неплащане на сумата. Представям това доказателство като индиция за отношенията между
страните.
СТ. ИНСП. С.: Това е частен документ. Оспорвам верността на съдържанието на
този документ. Считам, че е съставен за целите на производството и за тезата на
ответниците, че този имот не е платен, поради което следва да бъде изваден от
имуществената маса, респективно да не подлежи на отнемане. Считам, че ответниците
5
следва да докажат тези обстоятелства не само с покана.
СЪДЪТ намира, че следва приеме представеното доказателство, като съдът ще го
цени по съществото на правния спор.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, представеното в днешно съдебно заседание от
ответника писмено доказателство: копие от покана от Г.Р.Я. до С. Г. С., без да може да се
определи датата на поканата и връчването й.
АДВ. Ж.: Моля да спрете производството по делото по взаимно съгласие.
СТ. ИНСП. С.: Съгласна съм да се спре производството по делото.
СЪДЪТ, с оглед изразеното от страните съгласие намира, че е изправен пред
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК за спиране на делото по взаимно съгласие, като в
този смисъл съдът следва да укаже на страните, че ако в шестмесечен срок не поискат
възобновяването му, то съдът по смисъла на чл. 231 от ГПК ще прекрати производството по
делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гражданско дело № 2225/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако никоя от тях в шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото определение не поискат възобновяването, производството ще
бъде прекратено.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок, считано от днес пред Апелативен съд – Варна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:59 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6