№ 186
гр. Шумен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500208 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №207 от 22.03.2022г. по гр.дело №2056/2021г., Районен съд-гр.Шумен е
осъдил „ТВМ“ООД-гр.Шумен, да заплати на Б. Н. П., на основание чл.121а, ал.4 от КТ,
сумата от 84535.89лв., представляваща разлика между получено и дължимо трудово
възнаграждение при командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода
23.04.2019г.-25.11.2020г., ведно със законната лихва върху глравницата, считано от
16.03.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвълен иска в останалата му част за
сумата от 352.50лв.. Със същото решение е отхвърлен предявения от дружеството срещу П.
насрещен иск с правно осонвание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3889.94лв,
представляващи надплатени суми по трудово правоотношение в периода 23.04.2019г.-
25.11.2020г., като неоснователен. Присъдени са и следващите се държавна такса и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която е осъдена да заплати на
П., на основание чл.121а, ал.4 от КТ, сумата от 84535.89лв., съответно е отхвърлен
предявения от нея срещу П. насрещен иск. Излага, че същото било неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно приложил
материалния закон, като приел, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение по чл.121а,
ал.4 от КТ. Командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на
товари не представлявало командировка по смисъла на чл.121а от КТ. В приложното поле
на сочената разпоредба не попадало командироване на служители, които осъществявали в
редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази
работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя
1
на услуггата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор
между работодателя и неговия контрагент. В конкретния случай, предмет на договора
между работодателя и получателя на услугата не е работната сила на командированото лице,
а превозната услуга., поради което отношенията между работодателя и командирования
следвало да протекат на общо основание съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ и НСКСЧ.
Необоснован се явявал и изводът на съда, че на ищеца се следва минимална работна заплата
установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства,
ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции на територията на тази държава.
Ползването на паркинг в дадена държава не обосновавало извода, че това е приемащата
страна, чиято минимална заплата се дължи от работодателя. Мотивирането на дължима
белгийска заплата с приложението на чл.131 от ЗЗД също било необосновано. Евентуалната
претенция за заплащане на белгийска минимална заплата за по-малко от 30 дни работа би
могло да има някакво основание, но не и заплащането на белгийска заплата за целия на
работа в различни държави от ЕС. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него постановено друго, с което заявената от ищцовата страна претенция бъде
изцяло отхвърлена, насрещната му претенция-уважена. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззиввната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страни, при
наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Ответникът работил при ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона”, по силата на трудов договор №437/23.04.2019г.. Не се спори, а
и видно от акт за прекратяване на трудово правоотношение №517/25.11.2029г,
правоотношението му било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от
25.11.2020г..
По делото са представени и 5бр. заповеди, касаещи правнорелевантния период -
№№118/25.04.2019г., 264/06.09.2019г., 372/1.12.2019г. , 114К/01.04.2020г. и 235/10.08.2020г.,
по силата на които ищецат е бил командирован със задача-извършване на транспортна
услуга, в страните от Европейския съюз , Швейцария, Великобритания, Исландия и
Норвегия, за периодите от 25.04.2019г.-29.07.2019г., 06.09.2019г.-18.11.2019г., 10.12.2019г.-
31.03.2020г., 01.04.2020г.-24.06.2020г., 13.08.2020г.-09.11.2020г..
Пред първоинстанционния съд са разпитани свид.Д.С. и Ж.С./работили като шофьори
на тежкотоварни амтомобили при ответното дружество/, които разясняват реда и начина на
полагания труд през правнорелевантния период. Сочат, че ищецът работил като шофьор на
полуремарки над 15т., при ответното дружество и превозвал опасни товари. Товарите,
които превозвали били на дружеството „Райден“ със седалище в гр.Б.. Ищецът превозвал
товари единствено предоставени от тази фирма. Циклите, по време на който ищецът
2
прекарвал постоянно в камиона били от порядъка на 2 до 6-7м.. Последният карал товари из
цяла Европа-Холандия, Белгия, Франция, Англия, Италия, но се качвал на камиона, за да
почне многомесечния цикъл основно от Белгия, тъй като там имали база-гараж. До Белгия
шофьорите, включително и П. били превозвани със служеблен бус на ответното дружество.
Само ако евентуално имало някой от камионите по пътя, по който се движели, правели
смяната на място. Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели почивки и
се обслужвали камионите, съответно където предимно започвали курсовете на ищеца и
другите шофьори.
Съгласно показанията на свид.Ж.Ж./на длъжността специалист логистика при ответника/,
дружеството нямало база в Кралство Белгия, като базата му се намирала в гр.Ш.. Ищецът
управлявал камиони 12т и половина, като в зависимост от всеки индивидуален товар,
товарите варирали между 3-8т. възможно било да е карал повече от 10т, но може би в редки
случаи.. Заявява също, че било възможно да е превозвал опасни товари, но това се слючвало
рядко-едни път на месец. П. щофирал основно в Германия, Франция, Белгия, по рядко до
Великобритания и Унгария. За П. нямал спомен да е слизал и се е качвал в България. Не
може да отговори на въпроса къде се е качвал и слизал ищецът за курсове, като сочи, че
основното тръгване ставало от РБългария със служебен бус и смените ставали в различни
държави, в зависимост от това къде се намирал камиона.. За 2019г. и 2020г. ищецът бил в
работил в Кралство Белгия под месец. Свидетелят сочи, че ищецът е карал само товари,
предоставени от дружеството „Райден“.
Видно от заключението на назначената по делото САТЕ, общият брой на
престираните от ищеца часове през периода 23.04.2019г.-25.11.2020г.. в режим
„управление“, „друга работа“ и „на разположени“ възлиза на 2091.82 часа. В приложените
по делото разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача П., не се открили данни
за държавите, в които е престирал труд ищеца. Информацията от предоставените
електронни носители не била манипулирана.
Съгласно заключението на ССЕ, на Б. Н. П., за периода м.23.04.2019г.-25.11.2020г., са
изплатени от работодателя суми общо в размер на 59 112.97лв., като в съдебно заседание
вещото лице коригира размера на 59 465.47лв.. Съгласно заключението на допълнителната
ССЕ, за престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през претендирания
период би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в Кралство Белгия в
размер на 73626.72евро , или 144001.36лв.. От инвентарните книги за 2018г. и 2019г. на
ответното дружество било видно, че единственият недвижим актив на дружеството е офис,
който по информация на ответника се намирал на територията на РБългария. От
предодставените справки-хрнологичен регистър на разчетите на „ТВМ“ООД-гр.Шумен с
доставчик Райфен ООД, не е видно да е плащан наем през периодите 2018г. и 2019г., към
този контрагент. Към „Райфен“ ООД са плащани фактури за паркинг. По делото е
приложено и трудовото досие на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
3
Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.121а, ал.4,
вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а от КТ за заплащане на сумата от 84888.39лв., представляваща
разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в
рамките на предоставянето на услуги, за периода 23.04.2019г.-25.11.2020г..
Сочените разпоредби гласят, че в случай, че български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС, държава-страна по
споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите,
за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията
на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г.
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1
от 21 януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги..
В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът през периода 23.04.2019г.-25.11.2020г., е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил-
12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период работодателят е командировал
ищеца за общо 461 дни със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от
Европейския съюз, Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия.
Не е спорно между страните и че по време на командировките си, ищецът е
извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които
превозвал били предоставяни на ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в
Кралство Белгия/Кортенберг /показанията на свидетелите и на двете страни, представените
ЧМР и транспортен лист на шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения
със спедиторът „Райден“ със седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между
товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите
за превоза извършван от ищеца.
Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на П., за сметка на
работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между
работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че командироването
на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не представлявало
командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ, тъй като в приложното поле на сочената
разпоредлба не попадало командироването на служители, които осъществявали в редица
4
други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да
се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя на
услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор
между работодателя и неговия контрагент.
Както бе посочено по-горе, в рамките на процесния период от година и половина,
ищецът е бил командирован общо 461 дни да осъществява международен превоз на товари в
държави от ЕС, включително и Кралство Белгия, като целият извършван от него превоз е
изцяло на товари, предоставяни от белгийското дружество „Райден“, между което
дружество и ответното е налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет
на този договор е превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с
командировъчната заповед труд от страна на П.. Съобразявайки целта на сочената
разпоредба-да се избегне възможността работниците полагащи на практика труд в държава,
различна от държавата на работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни
условия от работниците, изпълняваща същата или сходна работа в приемащата държава,
съответно тълкувайки мотивите /т.4/ и постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от
приложното поле на директивата/чл.1/, съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от
КТ, не следва да бъде изключен разглеждания случай. През процесния период,
командироването на ищеца е изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за
белгийското дружество, не и ответното такова.
Настоящата инстанция не споделя и оплакването на жалбоподателя, че нямало
приемаща държава, тъй като ищецът не извършвал каботаж и понякога командироването
било за срок, по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане,
не съдържа нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива. Видно и от
Предложение на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на
Директива 96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета
за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за
определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на
автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС,
Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни
превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при
които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка.
Неоснователно е и възражението, че на ищеца не се следва минималната ставка за
работна заплата, установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото
доказателрства, ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции в Белгия.
Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ не поставя изискване за осигуряване на
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в държавата, където лицето най-дълго изпълнява
трудовите си функции, а в приемащата държава.
В случая се установи, че дейността, осъществявана от ищеца при командироването, е
била най-тясно свързана с Кралство Белгия - дружеството за което се извършва превоза на
5
товари от ищеца е „Райден“ със седалище в Кралство Белгия. В база от тази държава са
започвали изходящите превози осъществявани от ищеца, съответно там е слизал при
приключване на курсовете, с малки изключения/няма пречка да се кредитират показанията
на свид.С. и С. в тази насока също изпълнявали длъжността „шофьор“ при ответното
дружество-показанията им са непосредствени, непротиворечиви,категорични, същите са
били предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване; същевременно
показанията на свид.Ж.Ж./служител при ответното дружество не са конкретни и
непосредствени/, поради което и му се следва за исковия период трудово възнаграждение в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, което
съобразно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 73626.72евро , или
144001.36лв.-левова равностойност, от която сума след приспадане на изплатените на ищеца
от работодателя 59465.47лв., се явява дължим остатък от 84535.89лв./определение
№610805.07.2022г. по гр.д.№4269/2021г., ІІІг.о./.
Предвид изложеното, и съдът намира заявената претенция за основателна и доказана
в сочения размер от 84535.89лв..
По насрещния иск: „ТВМ“ООД-гр.Шумен е предявило срещу Ж.С. С. иск за
заплащане на сумата 3889.94лв., представляваща авансово изплатени му командировъчни за
2019г.. и 2020г. за работа в чужбина, която той не бил извършил/ иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД/.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно
неоснователността на претенцията и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Установи се по делото/ССЕ/, че П. е получил сочената сума от работодателя, като
основанието й за заплащане е вид възнаграждение за труд/аванс, работна заплата,
командировъчни/. Предвид това и не би могло да се приеме, че същата е заплатена без
основание. Още повече, че сочената сума е съобразена при присъждане на дължимото
възнаграждение на ищеца по чл.121а, ал.4 от КТ и приспадната от него. Ето защо и даването
й не е без основание.
Заявената насрещна претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение като правилно в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски за настоящата
инстанция, а въззиваемият не е ангажирал доказателства за направата на такива.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №207 от 22.03.2022г. по гр.дело №2056/2021г. на
6
Районен съд-гр.Шумен в частта, с която „ТВМ“ООД-гр.Шумен, адрес на управление:
ул.“Любен Каравелов“№1, ЕИК127628774, е осъдено да заплати на Б. Н. П. с
ЕГН**********, съдебен адрес: гр.Ш., пл.., ет.1, на основание чл.121а, ал.4 от КТ, сумата от
84535.89лв., представляваща разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение
при командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода 23.04.2019г.-
25.11.2020г., ведно със законната лихва върху глравницата, считано от 16.03.2021г. до
окончателното й изплащане, отхвърлен е предявеният от дружеството срещу П. насрещен
иск с правно осонвание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3889.94лв,
представляващи надплатени суми по трудово правоотношение в периода 23.04.2019г.-
25.11.2020г и са присъдени следващите се такси и разноски.
В необжалваната част, рещението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7