Решение по дело №496/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 467
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20237240700496
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 467                                                 22.12.2023г.                             град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                           

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Ива Атанасова                                                                             

и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 496 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:    

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба на М.З.М. с постоянен адрес:***, против Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Сграда с навес № 5“ /по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество „Стара Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите на административния орган като счита, че не е установена категорично годината на извършване на строежа и не е изследвана търпимостта му. Направено е искане за отмяна на заповедта.

 

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В., оспорва жалбата като  неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

 

С оспорената Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,  ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж  от пета категория: „Сграда с навес № 5“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.523.269 по КККР на гр.Стара Загора /с проектен идентификатор 106.1005/, собственост на Община Стара Загора, част от УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора, одобрен с Решение № 2336/ 23.02.2023г. на Общински съвет – Стара Загора.  От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описаният строеж, установен проверка на 29.06.2023г., на място и по документи, от длъжностни лица към община Стара Загора във връзка с правомощията им по чл.223, ал.2 ЗУТ, е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Строежът е с площ 41кв.м., сградата с навес е покрита с тернитови плоскости и към нея са прилежащи врати и прозорци. Достъпът до постройката се осъществява чрез дървен пешеходен мост, изпълнен в ПИ 68850.523.112, който представлява напоителен канал. Сградата с навес се обитава от М.З.. В заповедта се сочи, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР към ЗУТ за търпим строеж. Изложено е, че по съставения Констативен акт № 96/ 29.06.2023г. е постъпило възражение вх.№ 10-04-113/ 03.072023г. от М.З., във връзка с което е била извършена проверка от служители на община Стара Загора, при която не са установени строителни книжа за сградата, предмет на възражението и съотв. същото не е уважено.

Така описаните обстоятелства се потвърждават от Констативен акт /КА/ № 96/ 29.06.2023г., съставен от работна група служители на Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-1225/ 22.06.2023г., които са извършили проверка на строежа. В акта е вписан за възложител и извършител на строителството М.З.. Комисията е приела, че е налице безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. КА е съобщен е чрез залепване на строежа на 30.03.2023г., който факт не се оспорва от жалбоподателя.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г.на Кмета на Община Стара Загора, в т.ч. доказателства, че длъжностните лица, съставили констативния акт за установяване на незаконно строителство, са служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и Геодезическо заснемане, изпълнено от „Стара Загора – кадастър“ ООД.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

 

 

 

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган  - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт № 96/ 29.06.2023г, на който се основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството, разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на сграда с навес без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му, включително чрез позоваване на схема от извършено геодезическо заснемане. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за премахване незаконен строеж като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможно изпълнение при влизането й в сила.

Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г.на Кмета на Община Стара Загора е  издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се  установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория. Констативен акт № 96/ 29.06.2023г представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти относно характеристиките на строежа,  разположението му върху имот-общинска собственост и липсата на издадени строителни книжа за неговото извършване,  като съдържанието на акта нито е оспорено, нито е опровергано пред съда.

В случая строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

            Разпоредбата  на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени  видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Противно на твърденията на жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В обжалваната заповед не е отразено времето на извършване на строежа. В приложената по делото административна преписка също не се съдържат никакви данни за годината на изпълнение на разпоредената за премахване сграда. В хода на съдебното производство, въпреки дадените от съда указания за ангажиране от страна на жалбоподателя на доказателства относно твърдяните в жалбата обстоятелства, в т.ч. и за времеизграждането на разпоредения за премахване строеж, такива не са събрани. При липса на доказателства, че строежът е бил изграден до релевантния съгл. §16 или §127 момент – 07.04.1987г., респ. 31.03.2001г., съдът приема, че в случая не е налице първото условие от предвидените в кумулативност такива, които биха могли да обусловят статута му на търпим строеж. Изцяло недоказано остана и твърдението на жалбоподателя, че процесната сграда е изградена в имот, предоставен му за ползване по реда на постановления на Министерския съвет № 21 от 1963г. и № 12 от 1971г., като освен това не са налице и данни, че е била проведена процедурата по узаконяване, изискуема и регламентирана в § 2, ал. 3 от ПР на ЗТСУ /отм./. Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

 

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона, свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.З.М. с постоянен адрес:***, против Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Сграда с навес № 5“ /по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество „Стара Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА М.З.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

           

 

                                                                                             СЪДИЯ: