Р Е
Ш Е Н
И Е
№
467 22.12.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 496 по описа за 2023г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на М.З.М. с постоянен адрес:***, против Заповед
№ 10-00-1500/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на
Община Стара Загора, с която е наредено премахване на
незаконен строеж „Сграда с навес № 5“ /по схема от геодезическо заснемане,
извършено от дружество „Стара Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора. В
жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна
като постановена при неспазване на установената форма, немотивирана, при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите на
административния орган като счита, че не е установена категорично годината на
извършване на строежа и не е изследвана търпимостта му. Направено е искане за
отмяна на заповедта.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В., оспорва
жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С
оспорената Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на
незаконен строеж от пета категория: „Сграда с навес № 5“, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68850.523.269 по КККР на гр.Стара Загора /с проектен идентификатор 106.1005/,
собственост на Община Стара Загора, част от УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора, одобрен с
Решение № 2336/ 23.02.2023г. на Общински съвет – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на обстоятелството, че описаният
строеж, установен проверка на
29.06.2023г., на място и по документи, от длъжностни лица към община Стара
Загора във връзка с правомощията им по чл.223, ал.2 ЗУТ, е
изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Строежът е с площ 41кв.м., сградата с навес е покрита с тернитови плоскости
и към нея са прилежащи врати и прозорци. Достъпът до постройката се осъществява
чрез дървен пешеходен мост, изпълнен в ПИ 68850.523.112, който представлява
напоителен канал. Сградата с навес се обитава от М.З.. В заповедта се
сочи, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР към ЗУТ
за търпим строеж. Изложено е, че по съставения Констативен акт № 96/
29.06.2023г. е постъпило възражение вх.№ 10-04-113/ 03.072023г. от М.З., във връзка
с което е била извършена проверка от служители на община Стара Загора, при
която не са установени строителни книжа за сградата, предмет на възражението и
съотв. същото не е уважено.
Така описаните обстоятелства се
потвърждават от Констативен акт /КА/ № 96/ 29.06.2023г., съставен от работна
група служители на Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-1225/
22.06.2023г., които са извършили проверка на строежа. В акта е вписан за
възложител и извършител на строителството М.З.. Комисията е приела, че е налице
безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като
съставеният констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.225а от ЗУТ. КА е съобщен е чрез залепване на строежа
на 30.03.2023г., който факт не се оспорва от жалбоподателя.
По делото са приложени документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед №
10-00-1500/ 27.07.2023г.на Кмета на Община Стара Загора, в т.ч. доказателства,
че длъжностните лица, съставили констативния акт за установяване на незаконно
строителство, са служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и Геодезическо
заснемане, изпълнено от „Стара Загора – кадастър“ ООД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., с
която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия
по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт № 96/ 29.06.2023г, на който се
основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството,
разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална
компетентност да констатират незаконни строежи.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
/извършено строителство на сграда с навес без строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на
характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му, включително чрез позоваване
на схема от извършено геодезическо заснемане. По този начин са изпълнени
изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за премахване незаконен
строеж като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица
и за възможно изпълнение при влизането й в сила.
Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г.на
Кмета на Община Стара Загора е издадена
и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория.
Констативен акт № 96/ 29.06.2023г представлява официален удостоверителен
документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти относно характеристиките на строежа, разположението му върху имот-общинска
собственост и липсата на издадени строителни книжа за неговото извършване, като съдържанието на акта нито е оспорено,
нито е опровергано пред съда.
В случая строежът е квалифициран като
незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.
В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1
и чл.151 от ЗУТ. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за
квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с
оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта се
установява по категоричен и безспорен начин.
Противно на твърденията на
жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от
ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице
предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на
административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съгласно § 16,
ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. В обжалваната заповед не е отразено времето на
извършване на строежа. В приложената по делото административна преписка също не
се съдържат никакви данни за годината на изпълнение на разпоредената за
премахване сграда. В хода на съдебното производство, въпреки дадените от съда
указания за ангажиране от страна на жалбоподателя на доказателства относно
твърдяните в жалбата обстоятелства, в т.ч. и за времеизграждането на
разпоредения за премахване строеж, такива не са събрани. При липса на
доказателства, че строежът е бил изграден до релевантния съгл. §16 или §127
момент – 07.04.1987г., респ. 31.03.2001г., съдът приема, че в случая не е
налице първото условие от предвидените в кумулативност такива, които биха могли
да обусловят статута му на търпим строеж. Изцяло недоказано остана и
твърдението на жалбоподателя, че процесната сграда е изградена в имот, предоставен
му за ползване по реда на постановления на Министерския съвет № 21 от 1963г. и
№ 12 от 1971г., като освен това не са налице и данни, че е била проведена
процедурата по узаконяване, изискуема и регламентирана в § 2, ал. 3 от ПР на
ЗТСУ /отм./. Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж
не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като
търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му
като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни
предпоставки за разпореждането на неговото премахване.
По изложените съображения съдът приема,
че обжалваната заповед е законосъобразна
- издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена
е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване
на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона,
свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.З.М. с постоянен
адрес:***, против Заповед № 10-00-1500/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на
Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Сграда
с навес № 5“ /по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество „Стара
Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален,
по плана на гр.Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.З.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община
Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: