Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр. Търговище, 02.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на единадесети
юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря
СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 96
по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на А.И.Х. ***, ЕГН ********** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № РД - 14-
1399/19.04.2023 г., изд. от В. С. Ш. началник на РД “АА”-град Русе, в частта с която
на основание чл. 107, ал. 1 ЗАвП е приложена ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 ЗАвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС с № 000, издадено на 05.03.2018 г. на
жалбоподателя от компетентните органи на Федерална Република Германия - град
Мьонхенгладбах, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата като основания се навежда
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Излагат се доводи, обосноваващи нарушения на принципните
правила и норми съобразно разпоредбите на
чл. 7, чл. 9, чл. 35, чл. 36, чл. 59 АПК. Моли се оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от адвокат Д. П. ***, който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Излага становище за неспазване в хода на административното
производство на разпоредбата на чл. 44 от АПК при снемането на обясненията от
пътуващите в процесния автомобил. Излага доводи, обосноваващи недоказаност на
описаната в Заповедта фактическа обстановка и за липса на материалните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Навежда
липса на мотиви във Заповедта относно преценката на органа за налагане на
максималния срок на ПАМ. Моли се наложената с оспорената Заповед ПАМ да бъде
отменена като незаконосъобразна и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на
РД „Автомобилна администрация“ - Русе в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител. От ответника е постъпило писмено становище с вх. № 1091/14.06.2023г.
в съда, в което са изложени подробни доводи, обосноваващи спазване на всички
процесуални правила в административното производство по издаването на
Заповедта, както и наличието на всички материални предпоставки за налагането на
ПАМ. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
оспорващия.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена на
18.04.2023г. съвместна проверка от органите на РД „Гранична полиция“ – Русе и
от служители на РД „АА“ - Русе за спазване на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа
на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване
на нерегламентиран превоз на пътници, с цел превантивно осигуряване на
безопасността на пътуващите е установено, че като водач на МПС водачът А.И.Х. с
ЕГН **********,*** извършва международен обществен превоз на 6 броя пътници - З.
М. Н. с ЕГН **********, М. Х. А. с ЕГН **********, А. А. с ЕГН **********, Х.
Р. Х. с ЕГН **********, А.А.М. с ЕГН **********, М. И. Д. с ЕГН **********, от
Австрия за Р. България с лек автомобил марка Фолксваген Каравел от категория M1
с рег. № Т...АК, регистриран в Р. България на дата 07.10.2021 г, собственост на
б.а.ис ЕГН **********.
Въз основа на
снети обяснения на пътуващата А.А.М. с ЕГН **********, органът е приел, че същата
ползва транспортните услуги на А.И.Х. с ЕГН **********. Дъщеря ѝ, която
живее в Австрия е заплатила сумата от 30 евро. Прието е, че А.И.Х. извършва
международен обществен превоз на пътници срещу заплащане без за автомобила да
има издадено заверено копие към Лиценз на Общността.
От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ било установено, че за лек автомобил с рег. № Т...АК
няма издадено заверено копие към лиценз
на Общността.
За констатираното при проверката, на водача А.И.Х. е бил съставен АУАН № 332725/18.04.2023
г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози.
На 19.04.2023г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“-Русе е издал оспорената Заповед № РД-14-1399/19.04.2023
год. С т. 2 от същата на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б“ и ал. 2, т. 3
ЗАвП е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС №
000, издадено на 05.03.2018 г. на жалбоподателя от компетентните органи на
Федерална Република Германия - град Мьонхенгладбах, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Заповедта е връчена на И. на 19.04.2023г. Жалбата му срещу горепосочената
Заповед е подадена, чрез административния орган, по пощата на 03.05.202г (видно
от пощенското клеймо и справката в интернет страницата на пощенския оператор –
л. 33 - 35).
Съгласно съдържанието на приложената по делото Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.
на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация, Директорите на РД
„Автомобилна администрация“ са
оправомощени лица да издават заповеди за принудителни административни
мерки по чл.106а от ЗАвП.
С определение № 205/26.05.2023г. съдът е разяснил на административния
орган, че носи тежестта на доказване относно фактическите основания, на които
оспорената Заповед е издадена.
Събраните в хода на административното производство писмени сведения от А.М.
не съдържат разяснения по чл. 44, ал. 4 АПК. При разпита на
От показанията на разпитаната като свидетел по делото А.А.М. не се
установява между нея и водача на
процесното МПС И. да е имало уговорка за
заплащане като транспортна услуга на извършвания от него на 18.04.2023г. превоз
на пътници от Австрия до България. В показанията си свидетелката сочи, че с И.
са роднини по сватовство, като за превозването ѝ до България не е
заплатила нищо. Признава, че е попълнила писмените сведения, под давлението на
единия от проверяващите, който я е накарал да напише някаква сума.
Въпреки дадените от съда изрични указания по делото, не бяха ангажирани
други доказателства от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, установяващи изложените
в оспорената заповед твърдения от фактическа страна за извършване от страна на
водача на МПС – А.И. на международен обществен превоз на 6 броя пътници от Австрия
до Р. България.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема жалбата за допустима по следните съображения:
В конкретният случай на оспорващия като водач на процесното МПС е
наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б „а“, т. 4, б. “б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3
ЗАвП. Предвид изложеното съдът приема жалбата за подадена от надлежна страна и
при наличие на правен интерес. Жалбата е
насочена срещу административен акт, който подлежи на самостоятелно
съдебно оспорване и при спазване на
законния 14-дневен срок за обжалване. В производството са спазени чл. 153, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 АПК.
По основателността на жалбата съдът, след като
извърши проверка по чл. 168 АПК, прави
следните правни изводи:
Наложената с оспорения акт принудителна
административна мярка е постановена от материално и териториално компетентен
орган, при наличието на надлежно оправомощаване и при предвидена в чл. 107 ал. 1
ЗАвП законова възможност за делегиране на правомощия.
По отношение съответствието на оспорената Заповед с
материалния закон, съдът приема следното:
В оспорената заповед се съдържат фактически
констатации за заплащане на превоза само по отношение на едно от лицата като
пътник, а именно св. М.. По отношение на другите пет лица - З. М. Н., М.
Х. А., А. А., Х. Р. Х. и М. И. Д., за които
в акта се излага извод, че са били превозвани като пътници изобщо липсват
каквито и да е фактически констатации на органа, по отношение възмездността на
превоза като транспортна услуга. Предвид изложеното, твърдението на органа, че
на 18.04.2023г. водачът на МПС – А.
Аджеров е осъществил международен обществен
превоз на 6 броя пътници от Австрия до Р.
България остава единствено извод на органа, неподкрепен в пълнота с факти.
Неизписването на всички фактически
констатации, въз основа на които органът е извел своите правни изводи съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води не само до ограничаване на правото на
защита на адресата на акта, но и до ограничаване на правомощието на съда да
извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон.
Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат допълвани след
приключила процедура по неговото издаване и съобщаване, с констатации на съда
изградени въз основа на събраните в хода на съдебното му обжалване
доказателства.
По изложените съображения, съдът намира оспорената
Заповед за издадена при неспазване на
законовите изисквания за форма и съдържание на акта съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвП, чл. 59, ал. 2, т. 4, вр.
ал.1 АПК.
Едновременно с горното, съдът приема и за недоказано
по делото наличието на всички материални предпоставки за издаване на оспорената
Заповед и наложената с нея ПАМ, по следните съображения:
В процесния случай АУАН, на който административният
орган се позовава е съставен по реда на Закона за автомобилните превози, а не
по реда на Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните
превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените
по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
В тежест на административния орган, съгласно чл. 170,
ал. 1 АПК е да докаже наличието на всички предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. т. 4 б. “б“ и ал. 2,
т. 3 ЗАвП. Една от кумулативно предвидените в закона предпоставки, по аргумент на ал. 1, т. 4, б. “б“
ЗАвП, за да се приложат горепосочената ПАМ е с автомобила да е извършен
„обществен превоз” на пътници. Легалната дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР ЗАвП и представлява „…превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство...“. По отношение наличието на тази предпоставка
от страна на административния орган, носител на доказателствената тежест не
бяха ангажирани по делото други доказателства, освен съставените в хода на
административното производство писмени сведения от пътувалите лица. Посочените
писмени сведения са съставени при неспазване на чл. 44, ал. 3 и 4 АПК.
Същите не се и подкрепят от събраните по
делото свидетелски показания и като единствени доказателства не установят по
несъмнен начин приетата от органа фактическа обстановка.
При така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по делото не се доказа по несъмнен начин, че между водача на МПС
А.И. и пътниците е имало уговорка за
възмездност на извършвания превоз - като транспортна услуга, чрез заплащане на
пари или друга икономическа облага, за да се обоснове по несъмнен начин
и изводът, че последния съставлява „обществен превоз“ на пътници.
Следва да се
има предвид, че заплащането на транспортната услуга- превоз е правна фигура,
различна от плащането на част от разхода за гориво и пътни такси, което става
при т. н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите,
формиращ цената на услугата превоз, но двете не са еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234
от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.
С оглед на
изложеното, съдът приема за недоказано по делото наличието на всички материални
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1,
т. 4, буква „б“ ЗАвП, с което принудителната административна мярка се явява
наложена при неправилно приложение на материалния закон. Последното е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира Заповед № РД-14-1399/19.04.2023
год., издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе за
незаконосъобразна и следва като такава същата да бъде отменена.
Оспорващият не претендира разноски,
поради което такива не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД -
14- 1399/19.04.2023 г., изд. от В. С. Ш. началник на РД “АА”-град Русе, в
частта с която на основание чл. 107, ал. 1 ЗАвП е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т.
3 ЗАвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с № 000,
издадено на 05.03.2018 г. на А.И.Х., ЕГН ********** от компетентните органи на
Федерална Република Германия - град Мьонхенгладбах, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: