Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 138 03.
12. 2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
въззивен състав
На четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 1423 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по повод въззивна жалба на Е.А.Е. ***– ответник в
първоинстанционното производство, срещу Решение №152/18.07.19г., постановено от
Айтоски районен съд по гр.д.№9853/18г., с което съдът приема за установено по
отношение на
въззивника, че ищците ca собственици на основание наследствено правоприемство
на недвижим, представляващ: дворно място,
цялото с площ от 848 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 58, в квартал 5
пo кадастралния план на село Топчийско, община Руен, при граници на поземления
имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от север - ПИ c пл.№ 57 oт юг
- ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в срок
дворищнорегулационен план е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX, в квартал 5 пo плана на село Топчийско,
община Руен, одобрен със 3аповед № 55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ измерена графично
от 925 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 77 кв.м., при граници на УПИ:
от изтoк - УПИ XI-54, от запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от юг - УПИ
VIII-59, заедно с построената в гореописания поземлен имот паянтова жилищна
cгpaдa със застроена площ от 50 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и
насаждения пo гореописаните недвижими имоти; при дялове, както следва: Ю.Д.Е. и
Ф.Д.А. - пo 3/80 ид.части; Ю.Ю.А. - 1/5
ид.част; Ф.М.Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А.А., М.А.Ю. - по 1/30 ид.част; Ф.
3юлкефин Арих - 1/5 ид.част; и в в частта, с което въззивникът е осъден да
заплати на ищците направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 009,00 лева, съобразно уважената част
от исковата претенция. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Оспорва се извода
на съда, че към 1983г. процесният имот е бил собственост на прадядото на
въззивника – Ю. Ереджебов Мехмедов, предвид липсата на доказателства в тази
насока и липсата на твърдения в исковата молба за придобивното основание. Освен
това, при извод на съда, че имотът е придобит в режим на СИО и от съпругата му
Хатче, починала след него, неоснователно е прието че целият имот принадлежи на
наследниците на Ю., без да са представени доказателства за наследниците на
съпругата му.
Оспорват се
изводите на съда, основани на съдебно решение, постановено по гр.д.№620/16г.,
поради липсата на същото по настоящото дело, поради различията на страните в
него и по настоящото дело и предвид предмета и страните по делото.
Според въззивника,
съдът не е обсъдил възраженията му, че част от ищците не са наследници на Е.Ю.Е.,
които не са изпълнили задължението си да се явят по делото и да изяснят дали
желаят да водят делото, дали са подписали исковата молба и дали да давали
съгласие за предявяване на иска. Това са Ю.Ю.А., Ф. Межмед Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.Ю.,
А.А.А., М.А.Ю. и Ф.З. Арих. В тази връзка подробно са анализирани
предпоставките за приложение нормата на чл.176, ал.4 ГПК и даване на изявления
на ищците по този ред, за де се обоснове извод, че този пропуск не може да се
отстрани чрез представяне на декларация с удостоверяване на подписа.
Изложена е
подробна хронология на събитията от 1983г. – както по отношение на имота, така
и по отношение на лицата – наследодателят Ю. Мехмедов, съпругата му Хатче,
техните наследници и наследниците на последните. Според въззивника, отношение
към процесния имот са имали само Е.Ю. Ереджебов и неговите наследници по закон.
Останалите наследници са се дезинтересирали от имота в продължение на 36 години
и техните искове са неоснователни. По същия начин следва да се отрекат правата
и на ищцата Ф.Д.А..
От
въззиваемите – ищци по иска Д.С.Ю., Ю.Д. Ередджеб, Ф.Д.А., Ю.Ю.А.,
Ф.М.Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А.А., М.А.Ю., Ф. 3юлкефин Арих, чрез адв. А., е
подаден писмен отговор по реда на чл.263 ГПК. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.
Споделят
се съображенията на съда за наследствен характер на правото на собственост
върху имота от наследодателя Ю. Реджебов Мехмедов, основани на показанията на
свидетелите; в тази връзка се заявява, че в представеното удостоверение за
наследници е допусната грешка, поради което се представя ново такова. Излага се
хронология на ползването на имота от наследниците, установено и от разпита на
свидетелите, за да се обоснове извод, че те са продължавали да го считат за
свой – наследствен имот и наследодателят на ответника не го е придобил на
основание давностно владение. Според въззиваемите, ответникът не е представил
доказателства, установяващи промяна в намерението и противопоставянето му на
останалите сънаследници да владее имота за себе си. В тази връзка се споделя
извода на съда, че плащането на данъци не съставлява промяна в намерението и
отношението към имота, още повече, че до смъртта си наследодателят на ответника
не е декларирал данъчно имота като свой. Излагат се съображения във връзка с
уточняване на активната процесуална легитимация и се заявява, че по делото са
представени нотариално удостоверени декларации, че същата се поддържа.
Първоинстанционното
решението в частта, с което се отхвърля иска за признаване за установено по
отношение на ответника Е. Ахмедов Ереджебов, че ищцата Д.С.Ю.,
е собственик на основание наследствено правоприемство при дял 3/80 ид.части от
гореописания имот,
не се обжалва, поради което в тази част същото е влязло в сила.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че страните по делото са
наследници на Ю. Ереджебов Мехмедов, поч. на 28.05.1983г. и съпругата му Анна Христова Младенова, поч. на
17.05.1985г. Не се спори, че наследодателите са имали 5 деца:
-
Е.Ю.Е. - поч.през 2004г. Негови
наследници са съпругата му Анифе Е. и децата му А.Е., Хатче Е., (които не са
страни по делото) и Д.Е. - починал на 28.05.1991г. Негови наследници са ищците Д.Е.
– съпруга, Ю.Е. - син, Ф.Е. – дъщеря и М.Е. – син, който не е страна по делото.
Ответникът Е.А.Е. е син на сина му А..
- Н.
Юмерова Ереджебова – починала, наследена от дъщеря си Ф.А. – ищец по иска.
-А.Ю.Е.
– починал на 08.02.2007г.
Негови наследници са съпругата му Ф.Е. и децата му Н.С., Б.Ю., Е.М., А.А. и М.Ю.
– всички ищци по иска;
-
Ю.Ю.А., дъщеря – ищец по
иска;
- Николина
Йорданова Филипова – дъщеря – не е страна по делото;
Ищците твърдят, че към датата на смъртта
си, общият наследодател е бил собственик на недвижим имот – дворно място, цялото с
площ от 848 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 58, в квартал 5 пo
кадастралния план на село Топчийско, община Руен, при граници на поземления
имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от север - ПИ c пл.№ 57 oт юг
- ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в срок
дворищнорегулационен план е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX, в квартал 5 пo плана на село Топчийско,
община Руен, одобрен със 3аповед № 55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ измерена
графично от 925 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 77 кв.м., при граници
на УПИ: от изтoк - УПИ XI-54, от запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от юг -
УПИ VIII-59, заедно с построената в гореописания поземлен имот паянтова жилищна
cгpaдa със застроена площ от 50 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и
насаждения. Твърдят, че след смъртта, правото на собственост е придобито по
наследяване от всички наследници на общия наследодател, поради което и ищците в
това си качество са собственици на посочените идеални части.
Не се спори, че наследниците
на Е.Ю.Е. – съпругата му Анифе, синът му А. и дъщеря му Хатче, позовавайки се
на давностно владение, са се снабдили с нотариален акт №155, том VІ,
нот.д.№714/24.08.2016г. за право на собственост върху процесния имот и с
договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №159, том VІ,
нот.д.№717/24.02016г. – двата на нотариус Г. Геергиев, са го продали на
ответника Е.А.Е..
Ищците оспорват правата, удостоверени с
нотариалния акт за собственост, респ. – придобити с нотариалния акт за покупко
– продажба, т.к. имотът е имал наследствен за всички наследници на Ю. Ереджебов
Мехмедов, в т.ч. и за тях, поради което претендират да бъдат установени правата
им на собственост.
Ответникът оспорва иска. Оспорва
твърдението, че имотът е бил наследствен на Ю. Ереджебов, предвид липсата на
доказателства за право на собственост. Ако се приеме наследствен характер на
имота, заявява придобиване на имота по давност, предвид обстоятелството, че
фактическа власт върху него е упражнявал неговия дядо, а останалите наследници
са се дезинтересирали и са изгубили владението. Оспорва подписите на искова
молба на Ю.Ю.А., Ф. Межмед Е., Н.А.С., Б.А.Ю.,
Е.А.Ю., А.А.А., М.А.Ю. и Ф.З. Арих, които според него нямат претенции по
отношение на имота.
За установяване твърденията на страните,
в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Кадир Мустафа
Халил, М.А. Хюмед, А. Салим Халим, Иб С.М..
Свидетелите установяват, че процесният
имот е бил на наследодателя Ю. Реджебов (Ереджебов) и съпругата му Хатче.
Приживе наследодателят „дал“ на сина си А. парцел – хармана (св. Халим,
св.Хюмед, св.М.), на разстояние 500 – 600 метра от процесния имот, в който
парцел имало плевник. А. си построил къща и оттогава – от около 1960 – та – 61-ва
година живеел там със семейството си. Дъщерята на Ю. Ереджебов – Ю. се омъжила
в с.Сини рид на около 15 годишна възраст и от тогава не е живяла в процесния
имот, а е идвала на гости на баща си (св.М.). Св. Халим заявява, че от
родителите си знае за тази дъщеря, но не я е виждал и не я познава. Свидетелите
установяват, че наследодателят имал още една дъщеря, която е живяла в с.Булаир,
но никой от свидетелите не я познава и не знае нищо за нея, освен св.М., според
когото тя е починала, когато той е бил малък.
Според свидетелите след смъртта на
наследодателя Ю. Ереджебов, в неговата къща и процесното дворно място останал
синът му Е.Ю.Е. със своето семейство. След като синът му Д. починал през
1991г., в къщата останали неговите деца и децата на синът му А.. След смъртта
на Д., А. също се преместил на друго място, което му „дала“ баба му Анифе
(св.Хюмед, св.Халим), а според св.Халил – дал му го баща му Е., който дал едно
място и на сина си Д.. Според св.Халим, А. не живее в процесния имот от 15 – 16
години, а според св.М. и св.Хюмед – 20 - 30. Според св.Халил, А. се изнесъл от
къщата след смъртта на брат си Д., изоставил децата си и отишъл да живее в мина
„Черно море“.
Според свидетелите, след като Хатче –
дъщерята на Е. се омъжила, напуснала къщата (повече от 20 години – св.Халил, св.Хюмед,
10 – 12 – св.М., св.Халим), но според свидетелите, тя има около 20 годишен син
и 12 годишна дъщеря. Свидетелите установяват, че синовете на Д. са се изнесли
от имота от преди 2-3 години, защото имали спорове (св.Хюмед, св.Халил, св.Халим);
споровете били между Ю. и Е..
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона БОС
намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно нормата на чл.99 ЗС, правото
на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от
него. Нормата на чл.77 ЗС посочва начините за придобиване право на собственост
– правна сделка или давност, или други начини, посочени в закона (напр.
наследяване – бел. съдията - докладчик). Следователно ако едно лице е придобило
правото на собственост върху един имот, то може да го загуби, ако се разпореди
с правото си, или ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение.
Нормата на чл.68, ал.1, ЗС е легална дефиниция на понятието “владение”. Като
вещно-правен институт то включва два кумулативно изискуеми елемента: обективен
– упражняване на фактическа власт върху дадена вещ; субективен – намерение тя
да се свои. В практиката си, съдилищата в РБългария са се установили трайно на
становището, че когато правото на собственост принадлежи на повече от едно
лице, всеки от съсобствениците, който държи имота, упражнява фактическа власт
за своята част и е държател за частта на останалите. За да установи само своя
фактическа власт, с намерението да свои само за сeбе си, съсобственикът следва да даде и външен израз на
намерението си.
В настоящия случай от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че правото на
собственост върху процесния имот е принадлежало на общия наследодател – Ю.
Ереджебов и съпругата му. След смъртта на наследодателя през 1983г. и на
съпругата му – през 1985г., фактическа власт върху процесният имот е упражнявал
само синът му Е., който е останал в имота заедно със съпругата си Анифе и
децата си А., Хатче и Д.. Приживе наследодателят е „дал“ на другия си син - А. -
друго дворно място, в което последният е построил къща и от 1960-61 година
трайно се е установил да живее там с децата си, като е преустановил връзката си
с процесния имот (св.Халим – връстник на ищеца Б.Ю.). Тази своеобразна делба
приживе съответства с обичая недвижимите имоти да остават за синовете, т.к.
дъщерите „напускат“ семейството. След като дъщерите на наследодателите се
омъжили, те напуснали имота и преустановили връзката си не само с имота, но и
със селото. За това свидетелстват всички свидетели – макар че са родени,
израснали и живущи в селото, никой от тях не е виждал и не познава Ю., и още
по-малко – Николинка и Н., за съществуването им са чували от родителите си.
Всъщност свидетелите дори не споменават дъщерята Н.. Това, според въззивната
инстанция сочи на дезинтересиране от имота от страна на дъщерите на
наследодателя, признание, че след смъртта му, имотът остава за най-големия брат.
Още преди смъртта на наследодателя – 1960 – 61 година, синът му А. е получил
имот и се е установил в него, без да заявява претенции към процесния. След
смъртта на наследодателя, само синът му Е. е упражнявал фактическа власт върху
него, със съзнание че владее за себе си и никой не се е противопоставил на
владението му, поради което същият го е придобил на основание давностно
владение.
Всъщност свидетелските показания сочат,
че спорове относно правото на собственост са възникнали не между наследниците
на Ю. Ереджебов, а между наследниците на сина му Е.. Доколкото (отново в съответствие
с обичая) той е „дал“ на всеки от синовете си А. и Д. други дворни места
(св.Халил, св.Хюмед), вероятно всеки от сънаследниците е считал, че процесният
имот следва да остане в негов дял – така са се породили разногласия между А. и
Хатче от една страна и наследниците на Д., като последните са напуснали имота
едва 2-3 години преди предявяване на иска. Така наследникът на Д. – М. се е
противопоставил на извършването на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка в полза на А., Хатче и майка им Анифе и е установил
своята част от имота, с предявяване на установителен иск в отделно
производство.
В обобщение, въззивната инстанция намира,
че процесният имот е бил собствен на общият на страните наследодател и
съпругата му, а след тяхната смърт е придобит на основание давностно владение
от сина им Е.. Неговите наследници, в т.ч. наследниците на сина му Д. – Ю., Ф.
и М., са упражнявали фактическа власт върху имота и никой от тях, в т.ч.
съпругата му Анифе и децата му А. и Хатче не е придобил на основание давностно
владение правото на собственост върху техните части от процесния имот.
Поради изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че исковете за приемане за установено, че като наследници на Ю.
Ереджебов Мехмедов, ищците са собственици на процесния имот, както следва: Ю.Ю.А. - на 1/5 ид.ч., Н.А.С. – на 1/5 ид.ч., Ф.З.А.
– на 1/5 ид.ч. Ф.Е., Н.С., Б.Ю., Е.М., А.А. и М.Ю.
– на по 1/30 ид.ч., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В тази част
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Доколкото с исковата молба се
претендират права само върху 3/80 ид.ч. – по наследяване от Ю. Ереджебов, а не по
наследяване от Е.Е., исковете на Ю.Д.Е. и Ф.М.Е., за приемане за установено, че
са собственици на 3/80 ид.ч., са основателни и следва да бъдат уважени. В тази
част първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
В полза на страните следва да се
присъдят съразмерно направените от тях разноски във въззивното производство. На
въззивника, при направени разноски в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат присъдени съразмерно 460 лева – съразмерно с
уважената част от иска; на въззиваемите, при направени разноски в размер на 600
лева, съразмерно следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 45 лева –
адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че за въззивно
обжалване не е била внесена дължимата държавна такса. С оглед данъчната оценка
на имота – 2056 лева, дължимата държавна такса за въззивно обжалване е 41.00
лева. Въззивникът следва да бъде осъден да я заплати.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №152/18.07.19г.,
постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№9853/18г., В ЧАСТТА, с което са
уважени исковете за собственост, предявени от Ю.Ю.А. - за 1/5 ид.ч.; Н.А.С. –
за 1/5 ид.ч.; Ф.З.А. – за 1/5 ид.ч.; Ф.Е., Н.С., Б.Ю.,
Е.М., А.А. и М.Ю. – за по 1/30 ид.ч., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за приемане за
установено по отношение на ответника Е.А.Е. ЕГН**********, че ищците са
собственици на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 848 кв.м., представляващо поземлен имот
с пл.№ 58, в квартал 5 пo кадастралния план на село Топчийско, община Руен, при
граници на поземления имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от север
- ПИ c пл.№ 57 oт юг - ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в
срок дворищнорегулационен план е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/
IX, в квартал 5 пo плана на село
Топчийско, община Руен, одобрен със 3аповед № 55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ
измерена графично от 925 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 77 кв.м., при
граници на УПИ: от изтoк - УПИ XI-54, от запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от
юг - УПИ VIII-59, заедно с построената в гореописания поземлен имот ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА CГPAДA със застроена площ от 50 кв.м., заедно с всички подобрения,
приращения и насаждения пo гореописаните недвижими имоти; при дялове, КАКТО СЛЕДВА:
- Ю.Ю.А. ЕГН ********** - на 1/5 ид.ч.
от имота;
- Н.А.С. ЕГН ********** – на 1/5 ид.ч.
от имота;
- Ф.З.А. ЕГН********** – на 1/5 ид.ч.
от имота;
- Ф.М.Е. ЕГН**********, Н.А.С.
ЕГН**********, Б.А.Ю. ЕГН**********, Е.А.М. ЕГН**********, А.А.А. ЕГН**********
и М.А.Ю. ЕГН********** - на по 1/30 ид.ч.
от имота.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, с което
са уважени исковете на Ю.Д.Е. и Ф.М.Е..
ОСЪЖДА Ю.Ю.А. ЕГН **********, Н.А.С.
ЕГН **********, Ф.З.А. ЕГН**********, Ф.М.Е. ЕГН**********,
Н.А.С. ЕГН**********, Б.А.Ю. ЕГН**********, Е.А.М. ЕГН**********, А.А.А. ЕГН**********
и М.А.Ю. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.А.Е. ЕГН**********, съдебно –
деловодни разноски, в размер на 460.00 лева.
ОСЪЖДА Е.А.Е. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на Ю.Ю.А. ЕГН **********, Н.А.С. ЕГН **********, Ф.З.А. ЕГН**********, Ф.М.Е. ЕГН**********, Н.А.С. ЕГН**********, Б.А.Ю. ЕГН**********,
Е.А.М. ЕГН**********, А.А.А. ЕГН********** и М.А.Ю. ЕГН**********,
съдебно – деловодни разноски, в размер на 45.00 лева.
ОСЪЖДА Е.А.Е. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Бургаски окръжен съд, държавна такса за въззивно обжалване, в
размер на 41.00 лева.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд, в 30-дневен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.