№ 11971
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110158214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. С...........
срещу „................. .... ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С........., с
която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 000,00
лева, представляваща обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна
преценка на служители на ответника относно необходимостта от зашиване на разкъсно-
контузна рана на челото на ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на
04.07.2022 г., която интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ
от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. №
43432/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022 г., около 23:00 часа, ищецът И. В. Ю. е
станал жертва на нападение от страна на негов съсед – Ал. Л. Л., което е наложило
посещението му на спешен медицински кабинет. Ищецът бил транспортиран от екип на
Спешна медицинска помощ до ............... „.... ЕАД, където пристигнал около 01:00 часа на
04.07.2022 г. Когато пристигнал в болничното заведение, Ал. Л. Л., който е бивш служител
на ............... „.... ЕАД, вече се намирал там. Ищецът твърди, че вследствие на разговори
между нападателя му и лекарите в ответната болница, е срещнал непрофесионално
отношение от медицинския персонал в болницата, както и от осъществяващите нейната
охрана лица. Навежда твърдения, че получената в резултат на нападението му рана на
челото е била превързана и кръвотечението е било спряно още от екипа на Спешна
медицинска помощ, транспортирал го до ............... „.... ЕАД. При извършения в болничното
заведение преглед на разкъсно-контузната рана на челото било взето решение същата да
бъде зашита. Въпреки състоянието, в което ищецът се намирал след преживяното нападение,
той успял да съобрази, че подобен шев на челото би му причинил значително загрозяване на
1
лицето. Освен това ищецът счел, че подобна интервенция не е и необходима в случая, тъй
като раната била доста прибрана – с дължина около 3 см., но с много малък отвор – с
широчина само от около 0,2 см., и не кървяла, поради което сам преценил, че и без шев тя ще
зарасне с много по-малък белег. Поради това, категорично възразил срещу решението на
медицинския екип, извършил прегледа му в ............... „.... ЕАД, и подписал декларация, че не
желае лицето му да бъде шито от екипа на болницата. Ищецът поддържа, че в момента
раната му заздравява много добре, нито веднъж не се е отваряла и макар и да му е останал
белег, то според него той не е така съществен, какъвто би имал, ако раната му е била зашита
в ответната болница. Счита, чe подобен белег с шевове на лицето му неминуемо би го
загрозил значително и би се отразил изключително негативно на самочувствието му и на
работата му, тъй като външният вид е изключително важен за упражняваната от него
адвокатска професия. Поддържа, че освен разочарование от пълната липса на
професионализъм и компетентност на служителите на ответника, изпитва и чувство на
притеснение и страх какво го е очаквало, ако не е бил взел решение лицето му да не бъде
зашивано, и твърди, че именно тези изживявания представляват причинените му от
служителите на ответника неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
грешната им преценка за необходимостта за зашиване на разкъсно-контузната рана на
челото му. При тези твърдения моли за постановяване на съдебно решение, с което исковата
му претенция да бъде уважена, ведно със законната лихва от завеждане на делото –
11.08.2022 г., до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва
обстоятелството, че на 04.07.2022 г., около 01:00 часа, ищецът И. В. Ю. е постъпил в
ответното лечебно заведение по повод на нанесен му побой. При това посещение на ищеца е
било извършено рентгеново изследване, документирано в медицинска документация и
отразено в болничната информационна система на ............... „.... ЕАД. Излагат се твърдения,
че ищецът е бил докаран в болницата от екип на Центъра за спешна медицинска помощ от
Военномедицинска академия, като е бил транспортиран до ............... „...." ЕАД за
консултация с коремен хирург. Оспорва се твърдението за некомпетентност и липса на
професионализъм от страна на медицинските служители на ............... „....” ЕАД, които са
били дежурни в деня на посещението на ищеца в лечебното заведение и са били пряко
ангажирани с неговото лечение. Твърди се, че предприетите действия във връзка с лечението
на ищеца са били навременни, достатъчни, отговарящи на добрата медицинска практика в
такива случаи и при такива фрактури. На ищеца са били назначени в условията на спешност
консултация от специалисти – „специалист хирург, ......... и специалист ортопедия и
травматология, .........; назначаване на полуаксиална рентгенография на цял череп/фас опрян
на брада/АР каудално ексцентрична проекция, ...... лицева рентгенография на долна челюст
нос-чело, ...... Рентгенография на цервикални прешлени, ........; Профилна рентгенография на
цял череп - десен профил, ......; лицева рентгенография РА на цял череп, ......; консултация от
специалист, .........- клинична токсикология“. Въпреки назначените изследвания, те не били
проведени в пълен обем предвид обстоятелството, че ищецът е напуснал самоволно
болничното заведение преди да бъде консултиран с токсиколог и преди да бъде
диагностично доуточнен, вземайки със себе си документите за извършените му изследвания
и консултации, което обстоятелство е било документирано в амбулаторен лист № ....... от
04.07.2022 г., в болничната информационна система, както и в Амбулаторната книга на 111
неврохирургичен кабинет. Ответникът твърди, че ищецът се е държал грубо и агресивно към
екипа на 111 кабинет, както и към дежурния полицай, което е възпрепятствало
доуточняването на неговото състояние и съответно назначаването на необходимата терапия,
в случай, че такава се е налагала, след преглед на всички проведени изследвания. Ищецът е
бил прегледан и в 105 хирургичен кабинет, където са му установени суспектни данни за
2
фрактура на 8-мо ребро вляво без увреда на коремни паренхидни органи, като му е назначен
и контролен преглед на дата 06.07.2022 г. При прегледа на пациента в 108 кабинет, същият
проявил арогантно отношение към дежурния екип, документирано в Амбулаторната книга
на 111 неврохирургичен кабинет. Ответникът излага доводи, че агресивното поведение на
ищеца и фактът, че същият самоволно е напуснал лечебното заведение без да му бъде
назначена терапия, сочат на съпричиняване на вредоносния резултат в случай, че такъв е
настъпил след напускане на пациента от лечебното заведение, за което обаче лекарите в
............... „....” ЕАД нямат вина, и което не е известно на медицинските специалисти в
лечебното заведение. Предвид изложеното, ответникът моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 43432/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 11.08.2022 г. И. В. Ю. е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „................. .... ЕАД, за сумата в размер на 1 000,00 лева,
представляваща обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна
преценка на служители на ответника относно необходимостта от зашиване на разкъсно-
контузна рана на челото на ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на
04.07.2022 г., която интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ
от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 02.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 325,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника „................. ....
ЕАД, с което е бланкетно заявено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК И. В. Ю. е предявил иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.
Между вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземането, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в откритото
съдебно заседание, проведено на 13.11.2024 г. (протокол на лист 139 по делото), на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните
обстоятелството, че на 04.07.2022 г., около 01:00 ч., ищецът е посетил ответното лечебно
заведение с твърдения за нанесен му побой.
От представения и приет като писмено доказателство Фиш за спешна медицинска
помощ (л. 6 от заповедното дело) се установява, че на 03.07.2022 г. ищецът И. В. Ю. е бил
транспортиран от ВМА в П., с оглед на получени от него травматични увреждания в
резултат на побой.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на
3
пациент в КБД/СО № 021526 (л. 7 от заповедното дело), от който се установява, че И. В.
Ю. е бил приет във Военномедицинска академия на 04.07.2022 г., в 00:26 часа, и е напуснал
посоченото лечебно заведение на 04.07.2022 г., в 00:46 часа. Видно от представения лист за
преглед е, че на пациента е била поставена следната основна диагноза „открита рана по
окосмената част от главата“. По данни на пациента е снета следната анамнеза: мъж на 39
г., на когото същата вечер е нанесен побой, има загуба на съзнание, няма главоболие,
гадене, повръщане или световъртеж, транспортиран от ЦСМП до МСО-ВМА. Дадено е
заключение от преглеждащия лекар, че към момента липсват данни за черепно-мозъчна
травма, като пациентът следва да остане под активно наблюдение от страна на
общопрактикуващ лекар.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист №
......./04.07.2022 г. (л. 8 от заповедното), за извършен първичен амбулаторен преглед на
пациента И. В. Ю. от д-р Ст. М.. По данни на пациента е снета анамнеза за травматични
увреждания по глава и тяло в резултат на побой. На пациента са назначени следните
изследвания: хирургия (консултация от специалист); ортопедия и травматология
(консултация от специалист); полуаксиална рентгенография на цял череп/ фас опрян на
брада/СР каудално ексцентрична проекция; лицева рентгенография на долна челюст нос-
чело; рентгенография на цервикални прешлени; профилна рентгенография на цял череп-
десен профил; лицева рентгенография РА на цял череп.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист №
.........../04.07.2022 г. (л. 14), за извършен първичен амбулаторен преглед на пациента И. В. Ю.
от д-р Вл. Ш. По данни на пациента е снета следната анамнеза: пострадал при побой с бокс,
оплаква се от болка в областта на кръста. Поставена му е основна диагноза: контузия на
долната част на гърба и таза.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист №
........../04.07.2022 г. (л. 15), за извършен първичен амбулаторен преглед на пациента И. В. Ю.
от д-р Д. М.. По данни на пациента е снета следната анамнеза: постъпва с оплаквания от
болки в гръдния кош след нанесен побой.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО (л. 17), видно от който пациентът И. В. Ю. е постъпил на 04.07.2022 г., в
00:47 часа, в Триажна зала – възрастни в ............... „.... ЕАД, където е прегледан от д-р К. К..
На 04.07.2022 г., в 01:32 часа, пациентът е напуснал триажната зала, като е бил насочен към
105 кабинет.
По делото е представено и прието извлечение от Амбулаторна книга, 111
неврохирургичен кабинет при ............... „.... ЕАД, поддържана в периода 02.07.2022 г. –
07.07.2022 г. (л. 18-20), видно от което на 04.07.2022 г. се съдържа вписване за постъпване на
пациент с имена И. В. Ю., в 01:00 часа. За последния се съдържат отбелязвания, че се е
държал арогантно с екипа на 111 кабинет и с дежурния полицай и е напуснал самоволно
болницата заедно с документите, преди да бъде диагностично доуточнен.
По делото е представено и прието извлечение от Амбулаторна книга, 118 кабинет
при ............... „.... ЕАД, поддържана в периода 28.06.2022 г. – 05.07.2022 г. (л. 21- 23), видно
от което на 04.07.2022 г. се съдържа вписване за постъпване на пациент с имена И. В. Ю..
По делото е представено и прието извлечение от Амбулаторна книга, 105
хирургичен кабинет при ............... „.... ЕАД, поддържана в периода 28.06.2022 г. –
12.07.2022 г. (л. 24-26), видно от което на 04.07.2022 г. се съдържа вписване за постъпване на
пациент с имена И. В. Ю., в 01:20 часа.
По делото са представени и приети СМУ № 465/2022 г. и допълнение към него (л. 9-
10 от заповедното дело), в които са отразени констатациите на съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина и деонтология при ..“ ЕАД от преглед на И. В. Ю., извършен на
4
04.07.2022 г., в 09:30 часа. Видно от отразеното в тези документи, в челната област на
главата на пациента, централно, е установена марлена превръзка, при свалянето на която се
установява линейна, надлъжно разположена рана, с неравни и охлузени ръбове и дъно,
покрита с червеникава кръв, с размери около 3/0.2 см. Зоната около раната е обхваната от
мековат оток, с размери около 3.5/2.5 см.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на
пациента от 06.07.2022 г., извършен в Клиника по лицево-челюстна хирургия при ..“ ЕАД
(л. 11 от заповедното дело),
По делото са събрани гласни доказателствени средства след разпита на свидетелите
П. Ат. Ст. и М. В. С..
От разпита на свидетеля П. Ат. Ст. се установява, че той си спомня за случая с
ищеца, тъй като е бил призован за разпит в 06 РУП на МВР по същия случай. Спомня си, че
И. Ю. е бил докаран в 111 кабинет на болницата след сбиване, на дата, на която свидетелят
Ст. е бил един от дежурните лекари. При прегледа на ищеца била констатирана разкъсно-
контузна рана на челото. Като първи етап на същия е бил извършен тоалет на раната,
изразяващ се в почистване с антисептичен разтвор на нараненото място. Като следващ етап
на лечение, на пациента било предложено раната да бъда обработена със зашиване, като му
било обяснено, че може да откаже шев. Свидетелят няма точен спомен дали е предложил
само един вариант за последващо лечение на пациента. Преценката му за зашиване на
раната била обусловена от обстоятелството, че подобни рани по правило са замърсени и
рискът от инфекция при необработена хирургично рана е по-висок, отколкото при такава,
която е обработена, поради което е по-безопасно да бъдат зашити. Поради това, и обичайно
при такъв тип рана белегът при зашиване би трябвало да е по-малък. Има по-малко
травматични начини на зашиване, но в този момент нямал възможност да ги коментира с
пациента, който отказал лечение чрез зашиване. На последния били назначени други
изследвания. След като напуснал 111 кабинет, пациентът не се завърнал в него, за да бъде
завършен прегледът, каквато била обичайната практика. На свидетеля не му е известно дали
пациентът е извършил назначените му изследвания във връзка с констатираната травма,
доколкото след прегледа пациентът не се е завърнал и свидетелят не го е виждал повече.
Свидетелят посочва, че не би бил предложил самолечение на пациента поради повишения
риск от инфекция.
От разпита на свидетелката М. В. С., сестра на ищеца И. Ю., се установява, че в
нощта на 03.07. срещу 04.07.2022 г. тя се е намирала в гр. .............., когато при телефонен
разговор ищецът й е разказал, че на 03.07.2022 г. е пр.пял инцидент във входа на жилищната
сграда, където живее. Негов съсед го пребил, като първият удар бил нанесен с бокс в средата
на челото, след което последвали и още удари. На мястото на инцидента била извикана
линейка, която закарала ищеца в ответната болница. Тъй като съседът на ищеца, който го
пребил, работил в П. преди години, същият вече бил в лечебното заведение, когато ищецът
пристигнал, и говорил с бивши свои колеги в болницата, като ги настройвал срещу ищеца.
При прегледа на ищеца лекарите искали да зашият раната на челото му, но той отказал.
След това раната му зараснала и на челото му нямало видим белег. След инцидента в
семейството на ищеца се съобразяват да не говорят пред него за болести и болници, тъй като
той винаги започнал да съветва близките си да не ходят в П., тъй като там, по негови думи,
щели да ги обезобразят, и видимо побеснявал. Ищецът държал много на външния си вид и
заради работата си като адвокат. По мнение на свидетелката стресът, който брат й е изпитал
във връзка със събитията от 03.07. срещу 04.07.2022 г., е бил предизвикан не от нанесения
му побой, тъй като в резултат на него той е получил малка и повърхностна рана, а от
лечението, което са му предложили в ответната болница, което той счита за неадекватно.
По делото е изслушано и прието експертното заключение на вещото лице д-р Ц. Г. по
допуснатата съдебна медицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно констатациите на
5
последното, което преценено по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област,
която дава заключение, се установява, че според наличните данни от приложената по делото
медицинска документация, може да се приеме, че към момента на постъпване на И. В. Ю. в
............... „.... – на 04.07.2022 г., около 01.00 ч., същият е бил в задоволително към добро
общо състояние, в ясно съзнание с нормален неврологичен и соматичен статус, със стабилни
жизнени показатели, без двигателен дефицит. След прегледи от различни специалисти при
пациента са установени данни за разкъсно-контузна рана в челната област на главата,
подкожни кръвонасядания в лява скула и в областта на долната челюст вляво, данни за
контузия на гръден кош в ляво със съмнение за счупване на 8-мо ребро и данни за контузия
на таза. Преди постъпване на пациента в ответната болница, същият е бил откаран от екип
на Бърза помощ във Военномедицинска академия – на 04.07.2022 г., където във времевия
интервал 00:26 часа – 00,46 часа е бил прегледан от неврохирург. При този преглед
пациентът е бил в ясно съзнание, с нормален неврологичен статус. Проведено е изследване –
краниография фас и профил, при което е извършена преценка, че няма данни за черепно-
мозъчна травма и пациентът е освободен с препоръка да остане под наблюдение на общо
практикуващ лекар. Същият ден в 01:02 ч. пострадалият е прегледан в спешен кабинет на
............... „П. от д-р Ст. М.. Снета му е анамнеза, като е съобщил за нанесен му побой и
оплаквания от болки в главата, шията и „дроба”. Отново е констатирано, че е в ясно
съзнание, без двигателен дефицит, без отклонение от нормален неврологичен статус.
Описани са травми на главата и лицето включително разкъсно-контузна рана на чело.
Извършена е консултация с хирург; ортопедия и травматология. Назначени са образни
изследвания: полуаксиална рентгенография на цял череп/фас, опрян на брада /АР каудално
ексцентрична проекция; лицева рентгенография на долна челюст нос-чело; рентгенография
на цервикални прешлени; профилна рентгенография на цял череп десен профил; лицева
рентгенография РА на цял череп. Назначена е консултация със специалист по клинична
токсикология. При преглед в 01:23 ч. И. Ю. е консултиран от травматолог и му е поставена
диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза, поради оплаквания от болка в областта
на кръста. След проведен клиничен преглед и образни изследвания /рьо гр. таз – фас; рьо гр.
лумбални прешлени – фас и профил/ не са установени данни за счупвания. Назначен му е
покой, криотерапия, обезболяване. В 01:32ч. е отразено, че пациентът е прегледан в триажна
зала – възрастни от д-р К. К.. Обективно е констатирано: задоволително общо състояние.
Контактен, адекватен, ориентиран. АН 140/90. СЧ – 90. В 02.05 ч. на пациентът е
консултиран от хирург – д-р Д. М. Установен е нормален статус:„…дишане– двустранно
везикуларно, без прибавени хрипове. Корем мек, спокоен, палпаторно и спонтанно болезнен.
Изказани са съмнения за счупване на 8-мо ребро вляво. Не са установени данни за увреда на
коремни органи. Препоръчан е контролен преглед на 06.07.22 г. В документ, издаден от 111-
ти /спешен неврохирургичен/ кабинет, е отразено, че „… пациентът се държи грубо,
арогантно и агресивно към екипа на 111 кабинет и дежурния полицай. Напусна самоволно
болницата, преди да бъде консултиран с токсиколог и да бъде диагностично уточнен,
отнасяйки със себе си документите за пуснатите изследвания и консултации….“. При
вярност на така отразеното, вещото лице посочва, че може да бъде направен извод, че
лечебно-диагностичният процес е останал недовършен, по вина на пациента. След
постъпване в ответната болница и проведени прегледи на И. В. Ю. са назначени и проведени
образни изследвания: рентгенографии на гръден кош, вкл. гръдни прешлени във фасова
проекция; на корем във фасова проекция, вкл. на поясни и последни гръдни прешлени и
двете тазобедрени стави; профил със цетраж на шийни прешлени; полуаксиална
рентгенография на цял череп/фас, опрян на брада/АР каудално ексцентрична проекция;
лицева и профилна рентгенография на цял череп ; фасова рентгенография на долна челюст;
лицева и профилна рентгенография на шийни прешлени. При преглед, както от екип на
ЦСМП, така и от преглеждащ лекари в и-т „П., е установена и описана рана на челото, която
6
е преценена, като разкъсно-контузна. Тази травма е описана след проведената обработка при
преглед от съдебен лекар на 04.07.2022 г. като “…В челната област на главата централно
има поставена марлена превръзка, при свалянето на която се установи линейна надлъжно
разположена рана с неравни охлузени ръбове и дъно, покрито с червеникава кръв с размери
3/0.2 см. Зоната около раната е обхваната от мековат оток с размери 3.5/2.5 см…“.
Вещото лице изяснява, че разкъсно-контузните рани /каквато е установената при
пострадалия/, се предизвикват от тъпи предмети. Раневите ръбове са неравни, подпухнали и
често обърнати навън, поради настъпилото инфилтриране с кръв на околните тъкани.
Болката и чувствителността на кожата обикновено липсват поради размачкването на
подлежащите тъкани. Кръвотечението е слабо, налице е кръвонасядане на околните тъкани,
в зависимост от силата на удара са възможни и дълбоки кръвонасядания или хематоми.
Възможно е зеенето на раната да не е силно изразено, а кръвотечение почти да липсва.
Раневата болка може да бъде различна по степен и продължителност. Като първа стъпка при
такива рани, поради налични замърсявания от контактна с въздействалия предмет, се
препоръчва обработка с промивка с кислородна вода, която унищожава бактериите, които се
развиват анаеробно. На този етап приоритет е да се премахне девитализирана и некротична
тъкан, за да се стимулира почистването на раната и да се премахнат бактериите и токсините,
които могат да забавят лечението. След което раната следва да бъде превързана със стерилни
материали. В конкретния случай, при пострадалия раната е била обработена с превръзка от
екипа на БМП преди постъпване в „П.. В следващата фаза на третиране може да се приложи
йоден разтвор, който има тъканно абразивен ефект и позволява максимално бързо зарастване
на раната, както и е със силно бактерицидно действие с широк спектър, което позволява
стерилизиране на раната. Освен това, йодът има значително бърз ефект при спиране на
кървене от отворена рана. Следва да се направи и преценка от лекаря, дали в терапията да не
се включи антибиотик. За максимална сигурност и защита до пълното зарастване на раната
може да се прилагат компреси със стерилни марли и няколко капки течен йод повидон 10%,
който да поддържа чистота й и да намалят възможно повторно кървене или посттравматично
инфектиране на наранения кожен участък. В повечето случаи леките рани заздравяват без
специално лечение. Въпреки това, някои наранявания изискват зашиване, за да заздравеят
правилно. Дали раната се нуждае от шевове зависи от различни фактори, като в това
отношение е важна индивидуалната преценка, базирана на опита на лекуващия лекар.
Зашиването се извършва със специални видове конци, които се използват за затваряне на
раната. Те имат две основни действия – спиране на кървенето и намаляват риска от
инфекция. Общоприето е, че шевовете също помагат за намаляване размера на образуваните
белези. Определящи фактори за нуждата от зашиване са размерът на разкъсването на
кожата /това включва дължина, ширина и дълбочина на раната. Раната изисква
задължително зашиване, ако е зееща; по-дълбока или по-широка от половин инч (1,27 см);
достатъчно е дълбока, че мастната тъкан, мускулите или костите са открити/, размерът на
нараняването /по-малките, плитки рани спират самостоятелно кървенето, като след
обработка, превантивно могат да бъдат затворени с медицински стерилни самозалепващи се
ленти или тъканно лепило БТЛ/, степента на кървене /разкъсване, което кърви обилно и не
спира след 10 минути приложен натиск върху раната изисква шевове, задължителен шев се
поставя, при пръскане на кръв, поради това, че е признак на засегната артерия/,
местоположението на раната /нараняването в определени части на тялото могат да
увеличат вероятността от нуждата от зашиване. Раните върху или в близост до гениталиите
и тези върху козметично значими зони, като главата и лицето, трябва да бъдат оценени и
евентуално зашити/, причината за раната – някои причини за рани изискват по-специално
лечение, като това е валидно и за разкъсно-контузни рани, които крият риск от инфектиране.
Освен спиране на кървене и предотвратяване на възможна инфекция, с поставяне на шев на
раната се намалява и риска от повторно отваряне с изкървяване от раната, а с това и с
вторично зарастване. При подобно зарастване винаги остават по-големи белези. При
7
правилно поставяне с добро адаптиране на ръбовете на раната с шев, освен по-безпроблемно
и бързо зарастване, се постига и по-малък по размер и изпъкналост белег, като дори
съществуват техники за пластични шевове и конци, с използването на които на практика е
възможно белега от раната да е почти незабележим. В случай, че не се предприеме
медицинско лечение /т. е. ако раната бъде оставена сама да оздравее/, тъй като от раната се
засяга трофичния слой на кожата – дермата, в процеса на зарастването й винаги остава
белег, който е за цял живот. С времето този белег може да се поизглади и да се доближи по
цвят до околната кожа, но не и да изчезне, без специални козметични манипулации.
Изслушан в съдебно заседание на 04.02.2025 г., вещо лице Ц. Г. уточнява, че е изготвил
заключението си без извършване на личен преглед на ищеца, тъй като не му е възлагано да
прави такъв, а и за отговор на поставените му задачи не е необходим такъв. Изяснява, че
отговорът на въпроса как би съпоставил възможните белези при лечението, което е било
предложено на пациента, и при самолечението, което в случая той е избрал, изисква
теоретичен отговор, който би бил хипотетичен, предвид липсата на фактически обработени
два различни белега. Всички възможни шевове се изучават още в рамките на обучението по
хирургия на студентите. Тясната специалност, която изучава пластичната хирургия, разбира
се, е в такава степен напреднала, че е възможна обработка на раната по начин, при който
никой няма да познае, че е имало белег или че е имало рана в тази област. В случая няма
данни дали пациентът е ходил на специалист в областта на пластичната хирургия. По искане
на ищцовата страна, направено в съдебно заседание експертът да направи непосредствен
оглед на областта, в която е получена процесната разкъсно-контузна рана, вещото лице
посочва, че към днешна дата при И. Ю. се установява, че приблизително в областта на
окосмената част – границата окосмена и неокосмена част на главата, се вижда трудно
различим, вертикално разположен белег от рана с розово-сивкав цвят, приблизителна
дължина около 3 см., фин линеен белег на нивото на околната кожа, трудно различим от
околната кожа по цвят и на нивото, като цвят, който има човек спрямо кожата на лицето.
Човек трябва да се вгледа внимателно и на светлина, за да може да види наличният белег и
да го разграничи като белег. Вещото лице уточнява, че очевидно в случая се касае за белег
от рана, който е професионално обработена. Не се наблюдават следи от шевове.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 000,00 лева, представляваща
обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна преценка на служители
на ответника относно необходимостта от зашиване на разкъсно-контузна рана на челото на
ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г., която
интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ от страна на
ищеца.
Искането на ищеца е за ангажиране на деликтната отговорност на ответната болница
за нарушение на основния принцип, прогласен в чл. 45 ЗЗД, „да не се вреди на другиму“, в
случая на пациента.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
8
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретиката на разглеждания
казус, по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
материални предпоставки: че е пр.пял сочените в исковата молба неимуществени вреди в
претендирания размер в резултат на описаното в исковата молба поведение на служители на
ответника, и че вредите са настъпили при или по повод изпълнение на тяхната работа.
От ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, не се установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав
на деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата.
Въз основа на Закона за здравето, ЗЛЧ и Правилата за добра медицинска практика
съдебната практика е дефинирала понятието „лекарска грешка” като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации,
лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи
на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
По отношение на противоправното поведение на служители на ответника, за което се
твърди, че е довело до настъпване на вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на
посочените изисквания, чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и
технологии, общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии за качество /чл.
80 ЗЗДр./, медицински стандарти /чл. 6, ал. 1 ЗРЗ/, добрата медицинска практика. Най-често
същото се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените медицински правила и изисквания, като може да има и други прояви, като
например право на информирано съгласие или безопасност на лечението. Деянията, които
противоречат на посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или
бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно
извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение,
несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. От
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 ЗЗДр. се извличат основните задължения
на лекаря – да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на
съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е
възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го
подготви за неговото информирано съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и
характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични
и терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с
предлаганите на пациента диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно
повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и
9
специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 255/18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г.,
IV ГО. В Решение № 250 от 21.11.12 г. по гр. д. № 1504/11 г. на ІІІ г. о., ВКС, е посочено, че
добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на
състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички
гарантирани му права.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Като част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД причинната връзка е
адекватната причина, именно това обстоятелство, при наличието на което по правило
„адекватно“ настъпва резултатът, т. е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно
изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-
следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване. Тя подлежи на пряко и пълно
доказване от този, който твърди възникването на правоотношението.
В разглеждания случай, между страните по делото не се спори, поради което и това
обстоятелство е отделено като безспорно, че на 04.07.2022 г., около 01:00 ч., ищецът е
посетил ответното лечебно заведение с твърдения за нанесен му побой.
По същество между страните липсва спор, а и се установява от показанията на
свидетеля П. С. – дежурен лекар, част от екипа, извършил първичен преглед на И. Ю. на
04.07.2022 г. в ответното лечебно заведение, че след преглед и констатиране на разкъсно-
контузна рана на челото на ищеца, на същия е бил извършен тоалет на раната и предложено
нейното зашиване, което пациентът е отказал, за което е подписал нарочна декларация. След
отказа констатираната разкъсно-контузна рана да бъде зашита, ищецът е напуснал ответното
болнично заведение – обстоятелство, във връзка с което не се спори в процеса, а и се
установява от отбелязванията в амбулаторните книги, поддържани от болницата.
Ищецът твърди, че е пр.пял вреди вследствие на извършена грешна преценка на
служители на ответното лечебно заведение за необходимостта от зашиване на разкъсно-
контузната рана на челото му, поради което, на първо място, по делото следва да бъде
установено дали тази преценка /конкретно предложеното на пациента лечение/ е неправилна
според утвърдените медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика за
обработка на такива рани.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗДр. медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии.
Съгласно чл. 80 ЗЗДр. качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗДр. правото на достъпна медицинска помощ се осъществява
при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет
за деца, бременни и майки на деца до 01-годишна възраст; сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, зачитане на
правата на пациентите.
Според утвърдената съдебна практика поначало медицинските органи са длъжни да
защитят и гарантират правата на пациентите, прокламирани в чл. 86 ЗЗДр., най-
съществените от които правото на пациента да бъде информиран за състоянието си, за
възможните усложнения, за методите на лечение, включително иновативни и алтернативни,
10
правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и
болка. Във всички посочени в чл. 89, ал. 1 ЗЗдр. хипотези изброените в чл. 88 ЗЗДр. лица
следва да бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството
на лечението; разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; за потенциалните
рискове, включително странични ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства; вероятността за благоприятно повлияване; риска за здравето при прилагане на
други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие.
Изискването за писмена форма е само за информираното съгласие, като изискването на
информация по чл. 88 ЗЗДр. е да е своевременна и в подходящ обем и форма (в този смисъл
Решение № 250/21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г., III г.о. на ВКС).
В настоящия случай, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че практиката за
лечение за разкъсно-контузни рани изисква освен асептична обработка и зашиване по
преценка на лекуващия лекар, тъй като по този начин се предотвратява опасността от
инфектиране на раната, и поначало белегът, който остава при зашита рана е доста по-
незабележим в сравнение с този, който остава при незашита рана. В тази насока вещото лице
изяснява, че при правилно поставяне с добро адаптиране на ръбовете на раната с шев, освен
по-безпроблемно и бързо зарастване, се постига и по-малък по размер и изпъкналост белег,
като дори съществуват техники за пластични шевове и конци, с използването на които на
практика е възможно белегът от раната да е почти незабележим. Същевременно посочва, че
в случай, че не се предприеме медицинско лечение /т. е. ако раната бъде оставена сама да
оздравее/, тъй като от раната се засяга трофичния слой на кожата – дермата, в процеса на
зарастването й винаги остава белег, който е за цял живот, като в разглеждания случай такъв
белег се установява при ищеца, отказал спрямо раната му да бъде прилагано зашиване. При
това положение съдът приема, че като са предложили зашиване на раната на челото на
ищеца, служителите на ответното дружество не са нарушили утвърдените медицински
стандарти и правилата за добра медицинска практика, тъй като при разкъсно-контузни рани
това е възможен и обичаен стадии от процеса на лечение. Изяснено е от вещото лице, че
някои наранявания изискват зашиване, за да заздравеят правилно. Дали раната се нуждае от
шевове зависи от различни фактори, като в това отношение е важна индивидуалната
преценка, базирана на опита на лекуващия лекар. Зашиването се извършва със специални
видове конци, които се използват за затваряне на раната. Общоприето е, че шевовете също
помагат за намаляване размера на образуваните белези. Посочвайки определящите фактори
за нуждата от зашиване, експертът уточнява, че такива са размерът на разкъсването на
кожата – като раната изисква задължително зашиване, ако е по-дълбока или по-широка от
половин инч (1,27 см); местоположението на раната – като раните върху козметично значими
зони, като главата и лицето, трябва да бъдат оценени и евентуално зашити; причината за
раната – някои причини за рани изискват по-специално лечение, като това е валидно и за
разкъсно-контузни рани, които крият риск от инфектиране. В конкретния случай, от
представените и приети по делото писмени доказателства се установи, че конкретното
увреждане при ищеца представлява разкъсно-контузна линейна, надлъжно разположена
рана, с неравни и охлузени ръбове и дъно, покрита с червеникава кръв, с размери около 3/0.2
см, която засяга неговото лице. При тази конкретика на разглеждания казус, съдът намира,
че от събраните в хода на производството доказателства не може да приеме за установено в
производството, че са налице пропуски или такива действия, осъществени от страна на
медицинския екип, извършил прегледа на ищеца, извън приетите и съществуващи
медицински стандарти, съответно за ненадлежно упражняване на професионалните
задължения от лекарския екип - физическите лица, извършили прегледа и предложили
последващо лечение на пациента. Настоящият съдебен състав приема, че служителите на
ответното лечебно заведение са действали в съответствие с утвърдените медицински
стандарти и правилата за добра медицинска практика за защитата на здравето на ищеца,
11
предвид риска от развитие на инфекция поради това, че раната може да е потенциално
замърсена. Медицинските дейности и лечението са били извършени от служители на
ответника - квалифицирани медицински специалисти, по отношение на които по делото не е
установено да не са спазили конкретни изисквания на медицинските стандарти. Ето защо,
съдът намира, че ищецът не е установил наличието на противоправно поведение на някое от
лицата, на които ответникът е възложил работа.
Наред с изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая са
ирелевантни обстоятелствата дали е било възможно раната да зарасне и без да бъде зашита,
и дали конкретно в този случай и върху лицето на този пациент /ищецът/ не е останал белег
от нея. След като добрата медицинска практика при лечението на разкъсно-контузни рани
изисква по преценка на лекуващия лекар те да бъдат зашивани, то задължение на
медицинските лица е да предложат на пациента именно такава интервенция, а негово право
е да откаже извършването й. Не на последно място, при осъществяването на медицински
дейности, които са свързани с опазване на живота и здравето на пациентите, с приоритет при
избора на лечение следва да бъде именно защита на здравето на пациента. От своя страна,
рискът след извършване на съответната интервенция да остане белег върху тялото или
лицето на пациента не следва да бъде водещ мотив при избора на лечение, включително
предвид възможността за последващо заличаване на белезите.
По изложените съображения и доколкото не са налице действия на служители на
ответното лечебно заведение при и по повод изпълнение на възложената им работа във
връзка с назначеното на ищеца лечение, не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника, поради което предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В допълнение следва да бъде посочено, че в разглеждания процес ищецът не съумя да
изпълни възложената му доказателствена тежест и относно останалите предпоставки на
непозволеното увреждане, а именно: претендираните неимуществени вреди и настъпване на
вредите в причинна връзка с деянието.
При горните мотиви, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Съгласно представения
списък на разноските (л. 217) ответникът претендира и по делото са налице доказателства за
направени от него разноски в размер на 400,00 лева за платен депозит за СМЕ (л.148 и
л.176), като, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да му бъдат присъдени и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от общо 500,00 лева – разноски по делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. С........... срещу
„................. .... ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С.........,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че „.................
.... ЕАД дължи на И. В. Ю. сумата в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща
обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна преценка на служители
на ответната болница относно необходимостта от зашиване на разкъсно-контузна рана на
челото на ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г., която
интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ от страна на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
12
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. №
43432/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. С................. да заплати на
„................. .... ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С........., сумата в
размер на 500,00 лева (петстотин лева) – разноски в исковото производство по гр. д. №
58214/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13