Решение по ЧНД №299/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 108
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20223120200299
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Девня, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.
в присъствието на прокурора Й. В. Я.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Частно наказателно
дело № 20223120200299 по описа за 2022 година

РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. И. С., ЕГН: ********** на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в ДПБ с. Карвуна за от ТРИ МЕСЕЦА.

ПРИЕМА липса на способност Д. И. С., ЕГН: ********** да
изразява информирано съгласие за лечението си.

НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие
при лечението на Д. И. С., ЕГН: ********** - неговата майка М. К. В. – ЕГН:
**********.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл.163 ал.2 от ЗЗ.
1

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението до ДПБ с. Карвуна за
незабавно изпълнение съгласно чл. 165 ал. 2 от ЗЗ.

Решението подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок
от днес пред Окръжен съд - Варна, като жалбата или протеста не спират
изпълнението му.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа
в 7-дневен срок от днес пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към решение, поставено по ЧНД №299/2022 г. по описа на РС –
Девня, четвърти състав:


Производството е по реда на чл. 155 и сл. от ЗЗдр и е образувано
по предложение на Районна прокуратура гр. Девня за задължително
настаняване и лечение на лицето Д. И.С., ЕГН: ********** от гр. Девня, обл.
Варненска. В предложението се твърди, че същият страда от психично
заболяване и категорично отказва да се лекува доброволно, с което
застрашава сериозно здравето си. Твърди се, че С. е агресивен и представлява
опасност за себе си и околните, поради което попада под хипотезата на чл.
146 от ЗЗдр. Моли се за неговото настаняване и лечение в специализирано
здравно заведение по принудителен ред.
Прокурорът поддържа направеното предложение изцяло и моли
съда, да постанови решение, с което да настани лицето на задължително
стационарно лечение в психиатрично заведение за срока, предложен от
вещото лице.
В първото по делото с.з. привлеченото лице се явява лично и е
изслушано от съда, като с поведението си демонстрира очевидната липса на
съзнание за заболяване и нежелание да се лекува. Същият счита, че няма
нужда то лечение, тъй като е напълно здрав. В обясненията си е хаотичен,
разкъсан мисловно, напрегнат.
Защитника на привлеченото лице, след запознаване с експертизата
и изслушване на вещото лице изразява становище за основателност на
постъпилото предложение на РП -. Варна и счита, че същото следва да бъде
уважено, като привлеченото лице бъде настанено за лекуване по
принудителен ред.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно -
психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена, Д. И. С. страда от параноидна
шизофрения. Заболяването му датира от около 10 години, през което време е
многократно настаняван на стационарни лечения по доброволен и по съдебен
ред по реда на ЗЗдр. В домашни условия не провежда никакво
медикаментозно лечение, поради което след изписването му от стационарно
лечение състоянието му рязко се влошава. Същият често проявява агресия
1
най – вече към близките си и своята майка, която от месец е принудена да спи
в съседи, защот осе страхува за живота си. При проведеното освидетелстване
е констатирано наличие на активна психотична продукция, която определя
агресивното му поведение. Липсата на съзнание за психично заболяване и
критичност към психотичните изживявания го мотивират да откаже прием на
медикаменти и доброволно лечение, с което сериозно застрашава собственото
си здраве. Вещото лице препоръчва задължително настаняване и лечение в
ДПБ Карвуна за срок от три месеца. Дава становище, че поради заболяването
си привлеченият не е в състояние да изразява информирано съгласие за
лечението си.
Като свидетели по делото са разпитани близки и съседи на
привлеченото, чиито показания се кредитират от съда като безпристрастно
дадени в резултат от непосредствени лични възприятия. Същите
потвърждават както данните относно констатираното психично заболяване,
така и обстоятелството, че привлеченото лице не провежда самостоятелно
никакво медикаментозно лечение у дома, че поради състоянието си често
проявява агресия и представлява опасност, както за близките си, така и за
себе си. Свид. М. В. – майка на привлеченото лице заявява, че не е в
състояние да контролира лечението на сина си в домашни условия, поради
изключително агресивното му поведение към нея, от което тя се чувства
застрашена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
по отношение на привлеченото лице са налице както медицинския критерий,
визиран в разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 1 от ЗЗдр, така и социалния
критерий, визиран в разпоредбата на чл. 155 от ЗЗдр – същият е с установено
сериозно нарушение на психичните функции и застрашава сериозно здравето
си, като няма критично отношение към заболяването и не приема
самостоятелно и доброволно медикаменти. Поради заболяването си и липсата
на критичност към него, привлеченото лице представлява опасност за
околните, като сериозно застрашава и собственото си здраве.
При изложените съображения съдът намира отправеното от РП -
Варна искане за основателно, поради което следва да бъде уважено и Д. И. С.
да бъде настанен на задължително лечение в препоръчаното от вещото лице
лечебно заведение. Установеното заболяване на лицето, неговото състояние и
поведение и данните за предходните му лечения налагат лечението да бъде
постановено за един по – продължителен срок от възприетия в експертизата
срок от три месеца. Следва да се отчете, че ЗЗдр не визира максимален срок
на задължителното лечение, а този срок се определя по усмотрение на съда,
като разпоредбата на чл. 164 ал.2 от ЗЗ дава възможност за корекция при
установяване на положителен обрат в състоянието на настаненото лице, което
2
в настоящия случай е малко вероятно с оглед данните по делото. Като
подходящ за благоприятното повлияване на привлечения съдът намира срока
на стационарно лечение в специализирано здравно заведение от шест месеца.
С оглед заключението на вещото лице, съдът приема липса на
способност у привлеченото лице да изразява информирано съгласие за
лечението, като счита, че неговият най – близък роднина – майка му М. К. В.,
следва да бъде определена за лице, което да изразява информирано съгласие
за лечението му.
Предвид влошеното здравословно състояние на привлеченото
лице, в което съдът лично се увери и спешната нужда от медикаментозно
лечение в стационарни условия, се прецени неотложност на неговото лечение
в специализирано здравно заведение, поради което и се постанови
предварително изпълнение на решението.
Водим от гореизложените съображения съдът постанови
решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни