Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 17.03.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесети февруари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
761 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: В.Ц.М. ***,
Ответник: Н.С.Л. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост на поземлен/земеделски/имот,като е заявено и искане за отмяна на нотариален акт.
Ищцата твърди,че е единствен наследник на Ц.И.Р.,б.ж. на село *****Лов.обл..С решение на ПК-Тетевен №****** на наследодателя и е възстановена собствеността на поземлен имот –овощна градина с площ от 3.197 дка в м.“****“,землище на село *****,Лов.обл.,съставляваща имот №******,с идентификатор *****.
На 05.06.2019г сключила договор за отдаване под наем на този имот с К.С.К.от Б.И. за срок от 1 стопанска година-2019/2020г.В началото на м.август 2019г К К и споделил,че е уведомен от ДФ „Земеделие“,че този имот е с нов собственик-Н.С.Л.,като след справка установила,че същият се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №177/2019г на нотариус с рег.№392 на НК.Този акт е издаден в едностранно производство,без да са налице предпоставките за това.
Процесният имот е придобит от ищцата по наследство от баща си,до момента само тя е ползвала и владяла същия.Обстоятелството,че ответникът се е снабдил с нотариален акт за процесния имот по давностно владение,без да го е ползвал под каквато и да е форма,поражда правния интерес за предявяване на иска.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника,че е собственик на имота-овощна градина с идентификатор *****,с площ от 3.197дка,шеста категория,в м.“****“,землище на село ***** и като последица се отмени нот.акт №177/2019г на нотариус с рег.№392 на НК.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на спора доразвива в писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се излага,че ищцата представя множество документи,но от същите не става ясно дали някога наследодателят е и бил въведен във владение на имота.Ответникът винаги е владял имота и то на законно основание, тъй като е ползван от него и семейството му през 1953г,а платен 1956г,винаги е смятал,че е безспорен собственик,за което е представил документи пред нотариуса.От частен писмен договор с нотариална заверка на подписите от 1992г е видно,че баща му и той необезпокоявано вече 60 години владеят и ползват имота,който факт е известен на всички съседи.Нито ищцата,нито нейни близки са владели имота,дори не познават границите и съседите на имота.Моли да бъде отхвърлен иска.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Също представя писмена защита.
От представените от страните обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите А И А,К С К,В И П,Л Г Л,Б У Л.,Р М Л.,М Р Д,М М и приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищцата В.Ц.М. е наследник/низходящ/на Ц.И.Р.,ЕГН:**********,*** Ж,Лов.обл.,починал на ***** година.
С Решение №*****г на Общинска служба „Земeделие“-Тетевен/бивша ПК-Тетевен/на наследниците на Р е възстановена собствеността,в съществуващи стари реални граници ,върху овощна градина с площ от 3.197 дка,шеста категория,в м.“****“,землище на село *****,Лов.обл.,при описаните в решение граници на имота.
По действащата кадастрална карта и регистри на село *****,Лов.обл.,одобрени със Заповед №РД-18-1791/30.10.2018г на изпълнителния директор на АГКК,имотът е заснет с идентификатор *****,в село *****,Лов.обл.,м.“****“,площ от 3197 кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-овощна градина,категория на земята-6,при съседи:имоти с идентификатори ***********************************************.
Приложен е към исковата молба договор за отдаване под наем на земеделска земя,сключен на 05.06.2019г,съгласно който ищцата е предоставила на свидетеля К К процесния имот,като договорът е сключен за срок от 1 стопанска година-2019/2020 година.
Приложен е договор за аренда на недвижим имот,сключен на *****г,вписан в служба по вписванията на ****г,съгласно който ищцата предоставила на свидетеля Л Л процесния имот,за временно и възмездно ползване,за срок от 6 стопански години.
Приложен е и договор за отдаване под наем на земеделска земя,сключен между ищцата и ответника Н.С.Л. на ****г,съгласно който ищцата предоставила на ответника процесния имот за срок от 1 стопанка година-2016/2017 година.
От представени доказателства от Областна дирекция „Земеделие“-Ловеч е видно,че през 2018г имотът е бил заснет като „бяло петно“ и ползвател свидетелят К К.
С нотариален акт №***,том първи,рег.№1193,дело№149 от 2019г,ответникът Н.С.Л. ***,е признат за собственик,по давностно владение,на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на село *****,Лов.обл.
В показанията си свидетелите,ангажирани от ищцата-А А,К К,В П|,Л Л твърдят,че имотът е собственик на бащата на ищцата,че същият е владени ползван единствено от родителите на ищцата и от последната,че ищцата е добивала плодовете от имота,както и гражданските такива-получавала наеми и арендни вноски.
В показанията си свидетелите на ответника-Б Л.,Р Л.,М Д,М М твърдят,че имотът е владян и ползван бащата на ответника,който го бил закупил,както и от ответникът.
Приложено е поделото нечетливо копие на частен писмен договор от 1956г,като ответникът беше задължен от съда да представи оригинала на договора,който същият нестори,в т. и по нотариалното дело №149/2019г по описа на нотариус с рег.№392 на НК не е приложен оригинал на договора,поради и което съдът изключва това доказателство от писмения доказателствен материал и не се позовавана него.
Приложени са два други частни писмени договора от 1956г и от 1957г./на стр.164 и 165 от делото/,от които е видно,че бащата на ищцата е продал свои земеделски земи на трети лица.
От служебно извършена справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г е видно,че ответникът е със семеен статут „женен“,като негова съпруга е З Н Л.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е квалифициран по чл.124,ал.1 от ГПК-установителен иск за собственост върху поземлен имот.
По отношение легитимацията на ответника по иска: От данните по делото се установява,че към момента на съставяне на нот. акт №177/2019г,респ.по време на завършване на фактическия състав на придобивното основание за ответника-давностно владение,същият е бил в брак със З Л.
С Тълкувателно решение №3 от 29.06.2017г по тълк.дело №3/2016г на ОСГК на ВКС е обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по дела за собственост относно имоти-съпружеска имуществена общност.Прието е,че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,придобити в режим на съпружеска имуществена общност,съпрузите са необходими/по смисъла на чл.216,ал.2 от ГПК,тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата/,но не са задължителни другари.Законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация-липсва процесуална норма,която да изисква задължителното участие на съпрузите,независимо дали участват като активна или като пасивна страна,като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.Предявяването на искове за собственост,респективно отговарянето по тях,когато имат за предмет вещи или имоти,притежавани в режим на съпружеска имуществена общност,не е действия на разпореждане,а само на управление.Всеки от съпрузите има право сам да извършва процесуални действия относно общото право,насочени към неговата защита.Защитата срещу неблагоприятното му засягане в резултат на процесуалните действия на единия съпруг по дело за собственост и силата на пресъдено нещо,от която ще бъде обвързан неучаствалият по делото съпруг,е обезпечена чрез възможността последният да иска отмяна на основание чл.304 от ГПК/по този въпрос Решение №131/11.12.2018г по дело №66/2018г на ВКС,ГК,ІІ г.о. и редица други/.
В предвид изложеното ответника е пасивно процесуално легитимиран по предявения установителен иск.
Разгледан по същество установителният иск е основателен и доказан.
Ищцата В.Ц.М. доказва собствеността си върху процесния имот,на основание наследствено правоприемство от Ц.И.Р.,б.ж. на село *****Лов.обл. и реституция по реда на ЗСПЗЗ.Обстоятелството,че наследодателят е не е бил въведен във владение на възстановения му имот е ирелевантно в случая досежно завършване на фактическия състав по земеделската реституция,тъй като видно и от издаденото удостоверение от ОБС-Тетевен/на стр.101 от делото/,в ОСЗ-Тетевен не са „правени протоколи за въвод във владение на имоти в съществуващи стари реални граници в землището на с.*****,общ.Тетевен“.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,ангажирани от ищцата,които установяват,че именно ищцата и наследодателите и са владели и ползвали имота,както преди национализацията на земите,така и след тяхната реституция,като тези показания корелират и с приложените три договори-за наем и аренда,сключвани в периода 2013-2019г от ищцата с трети лица,в т.ч. и със самият ответник Н.С.Л. на ****г.,респ.които договори установяват,че именно ищцата е придобивала плодовете от процесния имот.
Съдът не дава вяра,на основание изложените по-горе съображения,на свидетелите ангажирани от ответника,тъй като техните показания са в колизия с останалите писмени и гласни доказателства по делото, най-малкото по отношение на цитираните три договори,установяващи действия по управление и ползване на имота в периода 2013-2019г,в т.ч. и сключения от самия ответник договор за наем с ищцата на 01.05.2016г.Също така и по отношение заснемането от ДФ“Земеделие“ през стопанската 2018г на имота като „бяло петно“ и ползвател свидетеля К К.
Очевидно ответникът е заявявал някакви претенции за имота пред ищцата,както същата твърди в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК,очевидно именно във връзка със спорове между свидетеля К и ответникът,последният е предприел действията по снабдяването му с нотариален акт за собственост върху имота,издаден след извършена обстоятелствена проверка.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен и като последица и на основание чл.537,ал.2 от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт №177/2019г по описа на нотариус с рег.№392 на НК.
При този изход на делото ответникът следва да заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,сторените от ищцата разноски,възлизащи на сумата от 410.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ГПК и по отношение на Н.С.Л.,ЕГН:********** ***,че В.Ц.М.,ЕГН:********** ***,е собственик,на основание наследствено правоприемство и възстановяване с Решение №*****г на Общинска служба земеделие,на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,заснет по действащата кадастрална карта и регистри на село *****,Лов.обл.,одобрени със Заповед №РД-18-1791/30.10.2018г на изпълнителния директор на АГКК,като имот с идентификатор *****,в село *****,Лов.обл.,м.“****“,площ от 3197 кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-овощна градина,категория на земята-6,при съседи:имоти с идентификатори ********************************************************.
На основание чл.537,ал.2 от ГПК,ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО,нотариален акт №***том първи,рег.№1193,дело№*** от 2019г по описа на нотариус Румяна Вутева,с рег.№392 на НК и район на действие Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА Н.С.Л.,ЕГН:********** ***,да
заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,на В.Ц.М.,ЕГН:********** ***,сумата от
410.00/четиристотин и десет/лева,представляващи сторени разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: