№ 309
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260052 / 07.05.2021 г. по гр. д. № 1587 / 2020 г. Б.ският
районен съд е осъдил ХР. Г. Т. от гр. Е. да заплати на Д. ИЛ. Д. от гр. Б.
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и
сумата от 3102 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на непозволено увреждане от 17.11.2019 г. –
престъпление по чл.129, ал.2 НК, за което ответникът е бил осъден с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането.
Съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., а иска за
имуществени вреди – за сумата от 1000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по досъдебното производство.
Страните са били осъдени да си заплатят взаимно направени по делото
разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ответникът е бил осъден да заплати по сметка на Б.ския районен съд
дължимите държавни такси върху уважените части от исковете, както и
направените бюджетни разноски.
Решението е обжалвано от ищеца Д. ИЛ. Д. в отхвърлителните за него
части, а именно за неприсъдената разлика от 10 000 лв. за обезщетване на
1
неимуществени вреди и за неприсъденото обезщетение от 1000 лв. за
имуществени вреди. Изложени са съображения за неправилност
(необоснованост) на съдебния акт в обжалваните му части.
Подадена е и въззивна жалба от ответника ХР. Г. Т., който обжалва
решението в частта, с която е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до уважения размер от 10 000
лв. Навежда доводи за неправилност (необоснованост) на решението в
атакуваната от него част. Ответникът обжалва първоинстанционния акт и в
частта за възложените в негова тежест разноски, като твърди, че е признал
част от предявените искове и не е дал повод за завеждане на делото.
Направил е и искане за преразпределяне на разноските при уважаване на
жалбата му.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК страните са подали отговори, с които
оспорват съответната въззивна жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание жалбоподателят ищец навежда нови фактически
твърдения за ексцес на телесното увреждане, проявил се след приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция. Жалбоподателят ответник също се
позовава на новонастъпил факт – раждането на дете. Обосновава, че този факт
е от значение за размера на обезщетението.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части
решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на
районния съд – както относно установената по делото фактическа обстановка,
така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Отговорите на доводите, развити във въззивните жалби, се съдържат в
мотивите на първоинстанционния акт. Правните съображения на районния
съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.
Пред настоящата инстанция страните нямат спор за фактите, установени
от районния съд.
По отношение на неимуществените вреди спорът е изключително за
справедливия размер на дължимото обезщетение.
Във въззивната си жалба ищецът акцентира върху полученото
загрозяване на лицето, върху свързания с това загрозяване емоционален и
психически дискомфорт и върху продължаващите изтръпания и болки в
травматичната област при застудяване на времето, които вероятно ще останат
за цял живот. От своя страна ответникът обосновава в жалбата си, че
оздравителният период е бил кратък и без усложнения, както и че леката
асиметрия на лицето и оперативният белег са едва забележими и не могат да
2
бъдат определени като загрозяване.
По делото се установява, че възстановителният период при ищеца е
продължил около 40 – 50 дни, като той е ползвал отпуск за временна
нетрудостпособност от 33 дни. Няма твърдения и данни този отпуск да е бил
продължаван.
Болките след нанасянето на телесното увреждане са били особено
интензивни в първите десетина дни, след което те постепенно са отслабнали.
Първоначално ищецът за около 10 дни се е хранил със сламка, след което за
около месец е преминал на пюрирани храни. Последвал е период на
захранване. Тези обстоятелства се установяват с показанията на свидетелката
Ц. Д.а и във времево отношение съвпадат напълно с определения от съдебно-
медицинската експертиза възстановителен период.
За около месец след причиняването на увреждането ищецът е имал и
световъртеж, който факт се установява отново с показанията на свидетелката,
както и с устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание пред
първата инстанция.
Към момента на изготвяне на експертизата и извършения на 10.02.2021
г. личен преглед от вещото лице (около година и три месеца след
увреждането), ищецът е бил функционално възстановен. Самият той е заявил
пред вещото лице, че не изпитва проблеми при хранене. Очевидно
възстановяването е настъпило значително по-рано, тъй като в експертно
решение от 30.06.2020 г. процесното счупване на горната челюст не е било
посочено сред заболяванията, от които страда ищецът, и не е било взето
предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност.
Остатъчните негативни последици от увреждането са изтръпване на
дясната скула и чувствителност при застудяване на времето, които най-
вероятно ще останат за цял живот, и леката асиметрия в областта на дясната
скула и оперативният белег.
Не се установява при ищеца да е настъпило загрозяване на лицето. Не
се установява той да търпи емоционален и психически дискомфорт в
социалния си живот поради леката асиметрия в областта на дясната скула и
оперативния белег. Не се установява да е настъпил ексцес на заболяването
след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, тъй като от
приетата от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза е видно, че
израстъкът (верука) в областта на долния клепач на дясното око не се намира
в причинно-следствена връзка с претърпяната травма през м. ноември 2019 г.
и проведеното оперативно лечение.
При така установените факти, свързани с процеса на лечение и
възстановяване и с остатъчните последици от увреждането, настоящият съд
намира, че сумата от 10 000 лв. е справедлива и достатъчна, за да обезщети
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
имотното състояние и семейното положение на делинквента нямат никакво
3
значение.
Вторият спорен въпрос е дали ищецът има право на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
хода на наказателното производство срещу ответника. Отговорът е
отрицателен. Тези вреди не са пряка последица от деликта, а са свързани с
реализирането на наказателната отговорност на извършителя и упражнените
от пострадалия права в наказателния процес.
С оглед на изложеното и поради пълно съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните му части, включително и в частта за разноските.
Поради неоснователността на двете жалби разноски за въззивното
производство не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052 / 07.05.2021 г. по гр. д. № 1587 /
2020 г. на Б.ския районен съд в следните части:
- В ЧАСТТА, с която ХР. Г. Т. от гр. Е., ЕГН **********, е бил осъден
да заплати на Д. ИЛ. Д. от гр. Б., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди над 3 000 лв. до пълния присъден размер от 10 000 лв.,
които неимуществени вреди са претърпени в резултат на непозволено
увреждане от 17.11.2019 г. – престъплание по чл.129, ал.2 НК, за което
ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане;
- В ЧАСТТА, с която предявеният от Д. ИЛ. Д. от гр. Б., ЕГН
**********, срещу ХР. Г. Т. от гр. Е., ЕГН **********, иск за неимуществени
вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане;
- В ЧАСТТА, с която предявеният от Д. ИЛ. Д. от гр. Б., ЕГН
**********, срещу ХР. Г. Т. от гр. Е., ЕГН **********, иск за имуществени
вреди е бил отхвърлен за сумата от 1000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство ЗМ № 4 /
2020 г. по описа на РУ на МВР – Правец, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане,
както и В ЧАСТТА за разноските.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5