Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
25.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на осемнадесети
декември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
586 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД и чл. 232, ал.2 вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„В.М.З.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на
процесния недвижим имот. Със Заповед № 1480 от 15.12.1992 г. и договор за наем
от 17.06.2011 г. имотът бил отдаден под наем на ответницата. Съгласно т.3 от
раздел I от договора за наем от 17.06.2011 г. страните уговорили наемна цена в
размер на 15.60 лева месечно, платима до 20-то число на съответния календарен
месец. Поради неплатен наем, на наемателя било изпратено писмо с изх. № 000414
от 20.01.2017 г., като с него ответницата изрично била уведомена, че в случай
на неизплащане на дължимия наем, договорът ще бъде прекратен. Във „***” ЕАД се
върнало известие за доставяне с бар код ****** А, от което било видно, че
уведомлението е получено от Е.Х.Д. на 21.03.2017 г. Последният наем, който бил
заплатен от Е.Д. бил за месец октомври 2016 г. От тази дата до настоящия момент
ответникът не плащал наем за обитаваното от него жилище. Във връзка с това била
издадена Заповед № АВ-17-491/14.07.2017 г. на изпълнителния директор на „***“
ЕАД, която отменяла настанителна заповед № 1480/15.12.1992 г. и прекратявала
наемен договор за отдаване под наем на жилищен имот между „***“ ЕАД и Е.Х.Д. за
жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в гр.С., обл. П., общ.С., ул. „Х.Б.“
№ **, считано от 17.06.2011 г. Със същата заповед на наемателя бил даден 30
дневен срок да плати дължимия наем и да освободи посочения имот, както и да
предаде ключовете от него. Заповедта била получена от ответника на 09.08.2017
г., видно от обратната разписка. Дължимата сума от ответника била за периода от
месец октомври 2016 г. до месец март 2018 г., включително и се равнявала на
седемнадесет наемни вноски, всяка от 15.60 лева, като общата дължима сума за
целия този период била на стойност 265.20 лева.
Съгласно чл.
233 ал.1 от ЗЗД предаването на вещта, респ. апартамента на наемодателя било
фактическо действие, което следвало да се извърши от наемателя по начин, по
който несъмнено да означава, че наемателят повече няма да упражнява фактическа
власт върху наетия имот. Последното не било прекратено от наемателя по
предвидения от закона ред, поради което ответникът следвало да заплаща
уговорената наемна цена до освобождаване на имота.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което:
Да осъди
Е.Х.Д. да освободи и предаде на „***“ ЕАД следния недвижим имот, предмет на
договор за наем, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.503.396.1178
(шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда сто
седемдесет и осем), находящ се в гр. С., общ.С., обл. П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР;
адрес на имота: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Б.“ № **, с площ от 422 (четиристотин
двадесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m), стар идентификатор: няма; номер
по преходен план: 1178 (хиляда сто седемдесет и осем), квартал: 81 (осемдесет и
едно), парцел: І, при съседи: 68080.503.1177, 68080.503.1175, 68080.503.9150,
68080.503.9162
Да осъди
Е.Х.Д. за заплати сумата от 265.20 лева (двеста шестдесет и пет лева и двадесет
стотинки), представляваща дължим и неплатен наем за периода от месец октомври
2016 г. до месец март 2018 г. включително, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 5.00 (пет) лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от падежа на всяко
плащане, начиная от 21.10.2016г. до предявяване на иска.
Претендира за
разноските по делото.
Ответницата
Е.Х.Д. не е подал отговор в едномесечния срок. В първото по делото заседание
заявява, че оспорва иска.
В хода на
делото, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на
иска за неплатен наем, като същият се счита предявен за сумата от 171.60 лева,
представляваща 11 броя дължими и неплатени наемни вноски, всяка в размер на
15.60 лева за периода от м. май 2017 г. до м. март 2018 г. включително.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори и
се установява от представения нотариален акт № 173, том ІV, рег. № 10 408,
дело 753/2008 г. по описа на нотариус С.Р. с рег. № 099 на Нотариалната камара,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот с
площ от 407 кв. м, находящ се в град С., на ул. „Х.Б.“ № **, съставляващ УПИ
І-1178 в кв. 81 по плана на града, ВЕДНО с построената в него полумасивна
етажна жилищна сграда със застроена площ от 57 кв. м, при граници: изток: УПИ
ІІ-1175; юг – УПИ Х-1177; запад и север – улици, който имот понастоящем
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.503.396.1178 (шестдесет и осем
хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда сто седемдесет и осем),
находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр.С., п.к.
****, ул. „Х.Б.“ № **, с площ от 422 (четиристотин двадесет и два) кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10m), стар идентификатор: няма; номер по преходен план: 1178
(хиляда сто седемдесет и осем), квартал: 81 (осемдесет и едно), парцел: І, при
съседи: 68080.503.1177, 68080.503.1175, 68080.503.9150, 68080.503.9162, ВЕДНО с
построените в него СГРАДА № 1 с идентификатор: 68080.503.1177.1; застроена площ
56 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА №
2 с идентификатор: 68080.503.1177.2; застроена площ 12 кв.м; брой етажи: 1;
предназначение: сграда на допълващо застрояване. Със Заповед № 1480/15.12.1992
г. ответницата е настанена в жилището, като на дата – 10.11.1992 г. страните са
сключили договор за наем, по силата на който ищецът е отдал под наем процесната
къща на ответницата за срок от една година, считано от датата на издаване на
заповедга, а ответницата се е задължила да плаща месечен наем в размер,
определен от съществуващата тарифа за наем на държавни жилища. На 17.06.2011 г.
страните са сключили нов договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил процесната къща за срок от една година срещу месечен наем в размер
на 15.60 лева, платим до 20-то число на съответния календарен месец. В раздел
ІV, т.1 б. „г“ от договора е уредено, че наемодателят има право едностранно да
прекрати договора за наем при неплащане от наемателя на два или повече месечни
наема, или при системно неплащане в срок. С писмо № 000414 от 20.01.2017 г.,
адресирано до ответницата, ищецът е посочил, че съм 20.01.2017 г. наемателят
дължи повече от два месечни наема и ответницата е приканена да плати в срок до
30.01.2017 г. Уведомена е, че в противен случай договорът ще бъде прекратен без
предизвестие на основание Раздел ІV, т.1, пр. четвърто. Писмото е връчено на
ответницата чрез известие за доставяне (обратна разписка) на 21.03.2017 г. Със
заповед № АВ-17-491 от 14.07.2017 г. договорът за наем е прекратен на основание
раздел ІV, т.1 б. „г“. Заповедта е връчена на ответницата на 09.08.2017 г. с
писмо с обратна разписка. Ответницата е представила по делото четири броя
фактури за заплатен месечен наем, както следва: фактура № 26056 от 07.12.2017
г. за наем за месец октомври 2017 г.; фактура № 26482 от 07.06.2018 г. за наем
за месеците ноември и декември 2017 г.; фактура № 26576 от 12.07.2018 г. за
наем за месеците януари и февруари 2017 г.; фактура № 26616 от 07.08.2018 г. за
наем за месец март 2017 г.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД:
Не се спори и
се установява от писмените доказателства, че страните са били в облигационно
правоотношение възникнало на основание сключения между тях писмен договор за
наем от 17.06.2011 г., и предхождащите го настанителна заповед и договор за
наем от 1992 г. Валидното сключване на договора, породил обвързващо правно
действие за страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото
влизане в сила, предаването държането върху наетото жилище, както и неговото
ползване не се оспорват от ответника. Не се оспорва и правото на собственост на
ищеца. В изпълнение на поетите задължения, ищцовото дружество е предоставило на
ответника за временно, възмездно ползване процесното жилище срещу задължението
за плащане на определен месечен наем и за определен срок – от една година, изтекъл
на 17.06.2012 г. Не се спори, че след изтичане на срока на договора, ответникът
е продължил да ползва имота, т.е. договорът се е превърнал в безсрочен на
основание чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Прекратяването на договорите е настъпило,
съобразно изискванията та чл. 238, ал.1 от ЗЗД – наемодателят го е прекратил
едностранно и без предизвестие договора, на едно от основанията, посочени в
него – неплащане на наемната цена в продължение на повече от два месеца.
Установява се, от представените от ответницата фактури, че към момента на
съставяне на писмото, същата е дължала на ищеца месечния наем за периода от
месец октомври 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, а към датата на
получаването му – и за периода от януари до март 2017 г. включително, т.е.
ищецът законосъобразно е прекратил наемното правоотношение на посоченото в
договора основание – неплащане на повече от два месеца. Отделно, към настоящия
момент липсват доказателства ответницата да е заплатила наема за следващия
период. От формална страна, наемодателят, чрез законния си представител, е
отправил писмено изявление, във форма на заповед, с което се слага край на
правоотношението, изрично заявявайки волята си за прекратяването му поради
неизпълнение на задълженията на ответницата-наемател. Заповедта е получена от
наемателя, ответницата не оспори подписа си под известието за доставяне на
писмото. Валидното сключване на договора, породил обвързващо правно действие за
страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила,
предаването държането върху наетите помещения, както и тяхното ползване не се
оспорват от ответника. След получаване на заповедта, т.е. считано от 09.08.2017
г., наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което, съгласно чл.
233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя в 30-дневен срок от
връчване на уведомлението, какъвто срок е определил наемодателят. Съгласно
чл.233 от ЗЗД задължение на ответника, в качеството му на наемател е след
прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В негова
тежест е да установи факта на изпълнение на това свое задължение. Доказателства
имотът да е върнат на ищеца не са ангажирани, поради което искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД:
Доказано е по
делото наемното правоотношение на страните и изпълнение на задълженията на
ищеца, в качеството на наемодател, да осигури на наемателя възможност да ползва
жилището безпрепятствено. Договорът за наем се характеризира като двустранен, възмезден,
синалагматичен и основното задължение на ищеца е да предаде наетия обект, което
задължение съдът прие и не се спори, че е изпълнено от наемодателя, а
ответникът следва да заплати уговорената цена. В случая наемната цена е била
договорена от страните в размер на 15.60 лева месечно, платима до 20-то число
на съответния календарен месец. Установи се, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и раздел І, т. 3 от договора за наем,
да заплати дължимите вноски за периода от месец май 2017 г. до месец март
2018г. включително, възлизащи на обща стойност от 171.60 лева. Доколкото същият
не ангажира доказателства за плащането при негова доказатлествена тежест, искът
се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Поради
неплащане на падежа, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
При изрично дадени указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не
сочи доказателства за размера на обезщетението за забавено плащане, искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Доказатлествената тежест да установи
посредством надлежни доказателства както периода на забавата, така и размера на
претендираното обезщетение лежи върху ищеца. Поради изложеното, претенцията за
заплащане на сумата от 5 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на лихвата за забава, считано от падежа на всяко плащане до предявяване
на иска, следва да се отхвърли като неоснователна.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ по делото.
Ищецът
претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
съобразно с уважените искове от обективно съединените такива.
При образуване
на производството ищецът е внесъл държавна такса в общ размер от 294.00 лева,
като обективно съединени са три иска: искът за предаване държането на наетия
имот е с цена на иска 187.20 лева, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.5
от ГПК и съобразно приетото в т.20 от ТР № 1/6.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. дължимата държавна такса за този иск се
определя в размер на 50 лева (4% върху цената на иска, но не по-малко от 50
лева). Следва сумата от 50 лева да се присъди в полза на ищеца. В размер на 50
лева е и дължимата държавна такса по иска за неплатени наемни вноски, като
предвид уважаването му, сумата следва да се възложи в тежест на ответника. Тъй
като искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане се отхвърля, сумата
от 50 лева, представляваща дължима държавна такса остава в тежест на ищеца.
Сумата от 144 лава, представляваща разликата над държавна такса в размер на 150
лева, дължима по трите обективно съединени иска, до пълната внесена сума от
294.00 лева е недължимо платена от ищцовото дружество и подлежи на връщане при
поискване. На ищцовото дружество следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 78, а.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25,
ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева.
Ето защо
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца реализирани разноски за
държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 400.00 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание член 233, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, Е.Х.Д. с ЕГН ********** ***
да предаде на „В.М.З.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, п.к.
***, ул. „И. В.“ № ***
държането върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.503.396.1178 (шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда сто седемдесет и осем), находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед
за изменение в КККР; адрес на имота: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Б.“ № **, с площ
от 422 (четиристотин двадесет и два) кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10m), стар идентификатор: няма; номер по преходен план: 1178 (хиляда сто
седемдесет и осем), квартал: 81 (осемдесет и едно), парцел: І, при съседи:
68080.503.1177, 68080.503.1175, 68080.503.9150, 68080.503.9162, ВЕДНО с
построените в него СГРАДА № 1 с идентификатор: 68080.503.1177.1; застроена площ
56 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА №
2 с идентификатор: 68080.503.1177.2; застроена площ 12 кв.м; брой етажи: 1;
предназначение: сграда на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, Е.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на
„В.М.З.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, ул. „И.
В.“ № ***сумата от 171.60 лева (сто седемдесет и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща 11 броя дължими и неплатени наем за недвижим имот –
дворно място с къща, находящо се в град С., на ул. „Х.Б.“ № **, всяка в размер на 15.60 лева за периода от м.
май 2017 г. до м. март 2018 г. включително, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2018 г. до окончателното
плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5.00 (пет) лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от
падежа на всяко плащане, до предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на
„В.М.З.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, ул. „И.
В.“ № ***направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.