и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N 45/14.12.2010г., постановено по гр.д. N1322/2010г., Кърджалийският районен съд е признал за незаконно уволнението и е отменил заповед №17/07.06.2010г. на „Видински 79” ООД-Кърджали, с която на основание чл.326, ал.1 във вр. с чл.220, ал.1 от КТ е прекратено, считано от 07.06.2010г. трудовото правоотношение с Радослава Вълчева Карапавлова от гр.Кърджали, възникнало по трудов договор №17/01.07.2009г. Със същото решение Радослава Вълчева Карапавлова е възстановена на предишната й работа на длъжността „хигиенист” във „Видински 79” ООД-Кърджали, и ответното дружество е осъдено да заплати ДТ по сметка на КРС. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Видински 79” ООД-Кърджали, който го атакува като недопустимо, неправилно и необосновано. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение; алтернативно моли да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание не се представлява. Въззиваемата Радослава Карапавлова се явява лично. Оспорва въззивната жалба. Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания,констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок /доколкото първоинстанционният съд е определил с решението си по-дълъг такъв, от законоустановения/, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Радослава Вълчева Карапавлова от гр.Кърджали, в която ищцата сочи, че работила по трудово правоотношение във „Видински 79” ООД-Кърджали на длъжността "хигиенистка. Със заповед №17/07.06.2010г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 07.06.2010г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед №17/07.06.2010г., с която било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, да признае уволнението за незаконно, и да я възстанови на предишната работа на длъжността „хигиенистка”. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжността „хигиенистка” до 07.06.2010г., когато била издадена атакуваната Заповед № 17/07.06.2010г., с която било прекратено трудовото й правоотношение с ответника на основание чл. 326, ал.1 от КТ. Установява се също така, че заповедта е била връчена на ищцата. С определение на съда ответникът е бил задължен да представи трудовото досие на Радослава Вълчева Карапавлова, с оглед приобщаване по делото на молбата, въз основа на която е прекратено процесното трудово правоотношение. Независимо от това, ответното дружество не го е сторило, като твърди в СЗ на 30.11.2010г., че досието се намирало „в някоя от държавните органи и служби, където жалбодателката писала множество жалби”, но не представя доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Впрочем, такива не се сочат и пред въззивната инстанция. При тези данни, и доколкото по делото не се доказва наличието на писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на ищцата Карапавлова, настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, и намира, че Заповед № 17/07.06.2010г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на това основание, е незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед на това, основателен и доказан се явява и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването й на предишната й работа на длъжността „хигиенистка”. Само за пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника по взаимно съгласие, за което по делото има данни /писмо изх.№0046-3341/01.07.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда”-Кърджали, а също и обясненията на ищцата, дадени в ОСЗ на 04.11.2010г. пред първоинстанционния съд/, но каквато молба обаче не е представена като доказателство от никоя от страните, с още по-голямо основание следва извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед, видно от която като основание за прекратяване на правоотношението между страните е посочена разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ, а именно – по искане на работника. Доколкото във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на атакуваното решение, като постановено по недопустими искове, следва да се отбележи, че не е налице липса на правен интерес от воденето на този процес, доколкото няма данни по делото, че трудовото правоотношение било прекратено по искане на ищцата, и с атакуваната заповед тази й воля била изпълнена.Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното субективно материално право. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото са: правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Именно тези белези ищецът е длъжен да посочи чрез основанието и петитума на иска, като съдът следва да се произнесе по тях. В настоящия случай районният съд е разгледал иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на предявеното основание, което се индивидуализира чрез правнорелевантните факти, а именно: трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, сключен между страните, прекратяването му по реда на чл. 326, ал.1 от КТ с атакуваната заповед № 17/07.06.2010г. Цитираната в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение разпоредба очертава фактическия състав, от който произтича правото на уволнение. Районният съд се е произнесъл именно по така очертани обстоятелства в исковата молба и с оглед на заявения петитум е признал уволнението за незаконно и го е отменил. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 432 от 20.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1358/99 г., III г. о./ На следващо място, навежда се с въззивната жалба довод за неправилност на атакуваното решение, като се твърди, че съдът нарушил принципа за равенство на страните в процеса, и е изградил изводите си на базата на липсата на доказателства /има се предвид молбата, която ответникът твърди, че се намирала в личното трудово досие на ищцата/, за които не било правено своевременно искане от страна на ищцата; липсвало и разпореждане на съда за събирането им по чл.140 от ГПК или с доклада по делото. Въззивният съд намира това възражение за несъстоятелно, по следните съображения: Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Или с други думи, за съда няма друга истина, различна от тази, която следва от данните по делото, както са представени от страните. Съответно, и по аргумент от чл.161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Предвид служебното начало в процеса, и с оглед правната култура на страната, която не ползва адвокатска защита и пр. фактори, с които първоинстанционния съд се е съобразил, настоящият състав счита, че не е налице нарушение на принципа за равенство на страните в процеса. Впрочем, аргументи в този смисъл са залегнали и в Решение № 4 от 16.06.2009 г. на КС по к. д. № 4/2009г. В конкретния случай следва да се има предвид и това, че докаþателствата, които съдът е постановил да бъдат представени от ответната страна не са нови такива по смисъла на закона, и страната е знаела, че представянето им по делото е от съществено значение за изясняването на истината /чл.10 ГПК/, което е основно начало в гражданския процес. Като съобрази изложеното, въззивната инстанция намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните като незаконосъобразна, признаване на уволнението за незаконно, и възстановяване на уволнената на работа са основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени. Ето защо, следва атакуваното решение на РС-Кърджали да се потвърди. При този изход на делото, и с оглед претенцията на въззивника за разноски, такива не му се следват. Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 45/14.12.2010г., постановено по гр.д.N 1322/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от датата на обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |