О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.Свищов, 8.07.2020 г.
Свищовският районен съд, в закрито съдебно заседание на 8.07.2020 год. в състав:
Председател: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 168 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от В.Б.Л. против Постановление от 10.04.2020г.
на прокурор Любомира Минкова от Р.п.С. с
което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 и т. 4 от НПК е прекратено
досъдебно производство № 23/2017г. по описа на РУ МВР Свищов, поради липса на
извършено престъпление от И. Д. И. и на Л. Г.Н.. Счита, че постановлението за прекратяване на
досъдебното производство е незаконосъобразно и неправилно, несъобразено със
събраните доказателства. Посочва, че досъдебното производство е образувано на
20.01.2017г. с постановление на РП Свищов, за това, че за времето от
10.10.2012г. в гр. Горна Оряховица и на 7.08.2013г. в гр. Свищов, потвърдил
неистина в частен документ – деклрация, че Л. П.Х. и Л. Х. Т. са едно и също
лице и е употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства – престъпление по чл. 313 ал. 3 от НК. Сочи, че в хода на досъдебното производство
било установено, че жалбоподателката е наследник по закон на дядо си Л. Х. Т.,
от коляното на покойния си баща и негов син Б. Л. Х., починал на 23.10.1999г.,
както и че Л. Х. Т. е бивш жител ***. Счита, че деянието, от което пострадала
била жалбоподателката, както и останалите наследници по закон на Л. Х. Т. било
основано върху невярно твърдение на лицата К. Й.Д., И. Д.И., Л. Г. Н., че
имената на Л. Х. Т. и Л. П. Х. Т.са имена на едно и също лице. Заявява ,че като
е ползвана тази декларация с невярно съдържание е извършено престъпно
разпореждане с правото на собственост на наследниците на Л. Хр.Т., един от
които е тя, възстановено върху притежавани от него земеделски земи, от лица,
които нямат качеството на негови наследници. Разпореждането било извършено при
изповядване на сделки едновременно представяне и използване на декларация пред
нотариуси в гр. Свищов за идентичност на лице с посочени в нея различни имена.
Сочи, че чрез декларация с невярно съдържание била създадена невярна представа
кой е кръгът наследници на Л. Х. Т., починал на 20.06.1958г. , като е формирано
заблуждение, че негови наследници са лица, които в действителност са наследници
по закон на друго физическо лице – Л. П. Х. или Л. П. Т., починал на
03.09.1971г. . Описано е, че с решение от 23.09.1994г. на ОбПК Свищов е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи, описани в решенето,
на наследниците на Л. Х. Т., а именно лозе от 2 .000 дка в м. Ш.о.в землището
на с. Б.Сливов и посевна площ /нива/ от
15.000 дка в м. Гераните в същото землище. Твърди, че според доказателстватата,
извършените разпореждания с имоти, възстановени в собственост на наследници на
Л. Х. Т. са от лица, които нямат качеството на негови наследници. Заявява, че
пред Нотариус Иванка Ангелова е представена декларация, че Л.Х. Т. и Л. П. Х. Т.
са едно и също лице, а върху декларацията е налице саморъчно отбелязване, че И.
Д. И. и Л. Г. Н. потвърждавата с подписа си пред нотариуса верността на това
твърдение. Описва, че с нотариален акт 190/2013г. на Иванка Ангелова – Нотариус
, на 07.08.2013г. И. Д. И. е дарила на ОППК Зора – I с. Б.Сливово 1/48 ид.част от нива от 15.000 дка в
землището на с. Б.Сливово, в м. Г., което била нивата възстановена на
наследниците на Л. Х. Т., какъвто наследник И. И. не е , а с нотариален акт
191/2013г. на нотариус И. А., на 07.08.2013г. И. Д. И , Л. Г. Н., лично и като
пълномощник на М. Р. П и на Р. Г. И. продали на ОППК Зора-I с. Б.Сливово, 5/48 ид.части от нива от 15.000 дка
в землището на с. Б.Сливово в м. Г.; с нотариален акт 7/2013г. на Нотариус
Л.Аджарска, на 10.10.2013г. М. Р. П., Л. Г. Н., И. Д.И., извършили замяна с
Винпром Ад на общо 7/72 ид.части от лозе от 2,000 дка, в землището на с.
Б.Сливово, в м. Ш. о., като това било същото лозе, относно което правото на
собственост било възстановено на наследници на Л. Х. Т., каквито наследници
извършилите замяната не били; С нотариален акт 36/2014г. на Нотариус Л.Аджарска
, на 11.03.2014г. Д. Д. П., лично и като пълномощник на К. Й. Д., продали на
Винпром АД 1/8 ид.част от лозе от 2,000 дка, в землището на с. Б.Сливово, в м.
Ш. о., а с нотариален акт 31/2014г. на Нотариус Иванка Ангелова, на 12.03.2014г. Д. Д. П., лично и като пълномощник на К.Й.Д.
продали на ОППК Зора – I 5/24 ид.части от нива от 15.000 дка в землището на с. Б.Сливово, в м. Г.. Твърди,
че въпросната декларация не била описана в нито един от посочените нотариални
актове. Описва, че К. Й. Д. е починал, а И. Д.И. и Л. Г. Н. били привлечени към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 212 ал. 1 от НК. Счита, че
постановлението на прокурора е немотивирано, защото обясненията на двете
обвиняеми е коментирано единствено във връзка със заключението на
графологическата експертиза. Позовава се, че било необходимо да се съберат
гласни доказателства – разпит като свидетел на нотариус Ангелова, поради което
и постановлението било издадено при непълнота на доказателствата, обуславящо и
неговата неправилност. Счита, че чрез разпита на нотариуса следва да се изясни
дали на двете обвиняеми е изяснено какво съдържа текста на декларацията като
твърдения на факти и дали че с подписа си под декларацията те потвърждават , че
се касае за едно и също лице с два начина на именуване. Допълва, че ако чрез разпита на нотариуса се
установи, че двете обвиняеми са запознати с текста на декларацията, последиците
от подписването й от тях, то и обясненията им ще бъдат само защитна позиция,
която не съответства на доказателствата. Моли постановлението за прекратяване
на досъдебно производство № 23/2017г. по описа на РУ Свищов, преписка №
957/2016г. на РП Свищов да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора,
със задължителни указания относно прилагането на закона. Прави доказателствено
искане за разпит на нотариус Иванка Ангелова като свидетел, при който разпит да
бъде изяснено какво е обяснено от нотариуса на обвиняемите относно съдържанието
на декларацията, какво е обяснено от нотариуса на обвиняемите относно
значението на декларацията за извършване на сделките, дали и какво е обяснено
от нотариуса на обвиняемите за правните последици от полагането на подписа им под
декларация, че имената Л. Х. Т. и Л.П.Х. Т. са имена на едно и също лице.
Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата,
постановлението на прокурора и материалите по приложеното дознание, намери за
установено следното:
Досъдебното производство е
образувано на 20.01.2017 г. за това, че за времето от 10.10.2012г. в гр.
Г.Оряховица и на 07.08.2013г. в гр. Свищов е потвърдил неистина в частен
документ – декларация , че Л. П. Х. и Л. Х. Т. е едно и също лице и е употребен
този документ като доказателство за невярно удостоворените обстоятелства. Престъпление
по чл. 313 ал. 3 от НК.
В хода на извършеното разследване е установено, че В.Б.Л. е наследник на Л.
Х. Т.– б.ж. на с. Българско Сливово, починал през 1958 г.. Същата е дъщеря на
наследник по закон на Т.– Б. Л. Х., починал на 23.10.1999г.. Приживе дядото на
постр. Л. притежавал земеделски земи в землището на с. Б.Сливово. Л. Т. имал
четири деца – бащата на жалбоподателката, П.Л. Х., С. Л. Т. и Н. Л. Х.. След
одържавяване на земеделските земи, притежаваните от Т.били иззети от него и
предоставено за новообразувано ТКЗС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ – С. Т.
подала заявление в ОбПК Свищов на 11.02.1992г. за признаване и възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи на нейния наследодател – Л. Х.
Т.. С решение № С11 от 23.09.1994г. на ОбПК Свищов на наследниците на Л. Х.То.били
възстановени лозе от 2.000 дка в землището на с. Б.Сливов, в м. Ш. о., имот №
034011 и посевна площ/нива/ от 15.000 дка в землището на с. Б.Сливово, в м. Г.
имот № ******, като след възстановяване на собствеността на наследниците на Л.
Х. Т. те встъпили в правата си. Години след това К. Й. Д. от гр. Г.Оряховица
отишъл при нотариус – св. Б.в гр. В.Търново и попълнил декларация за
идентичност на лица, а именон, че Л. Х. Т. и Л.П. Х. – вуйчо , съгласно
удостоворение за неследници № 98/14.05.2008г. на Кметство с. Б.Сливово са едно
и също лице. Д.заявил, че му е известна наказателната отговоронст по чл. 313 НК
за невярно деклариране и нотариусът подпечатал с печат това удостоверяване на
10.10.2012г.. По същото време св. А. Н.- съпруг на обв. Н. се нуждаел от
парични средства. Той решил да издири наследниците на Л. П.Х. сред които била и
съпругата му и а ко може заедно с тях да
се разпореди с наследствени имоти на починалия, за да си набави средства. Така
помежду си се свързали Н., св. Д. П., обв. И. И.и К.Й. Д.. Оказало се, че
с.Б.Сливово имало свой бивш жител Л.П. Х., роден на *** г. и починал на
03.09.1971г. . Същиял бил наследник заедно с други лица на П.Хр.Т. – роден на ***
г. и починал на 02.11.1961г.. П.Х. Т. притежавал земеделски земи в землището на
с.Б.Сливов, които също били включено в бивше ТКЗС при одържавяването им. Въз
основа на заявление от дъщеря на П. Т. – И.Д.ОбПК издала Решение №
С11/23.09.1994г. , с което възстановила на наследниците на Т.лозе от 2,000 вка
, нива от 26,802 дка, нива от 2.000 дка и нива от 14,999 дка, всички в
землището на с. Б.Сливово. Описано е, че в решението на ПК Т. бил посочен по
различен начин – един път като П.Т., Л. Х., а втори път като П. Х. и Л. Х.. Л.П.
Х.бил е дин от наследниците му и тъй като бил починал към момента на
възстановяване на собствеността на земите, по право на заместване бил наследен
от свои наследници – част от тях посочени по-горе. Д. П. австъпила в правата на
своя наследодател – Д. Л./дъщеря на Л. П.Х./, обв. И. също в правата на Д.Л., Л.
Н. също в правата на Д. Л., а К.Данчев правата на своя наследодател – И. Д./дъщеря
на Л. П.Христов/. Освен тях в правата на наследници на П.Х.Т. встъпили и други
лица.
След като се свързали
помежду си – обв. И. и обв. Н., Д. П. и К. Д., се оказало, че Д. разполага с
нотариално заверена декларация, че техния наследодател и Л.Х.Т.– наследодател
на пострадалите лица са едно и също лице. Поради смъртта на Д. е посочено, че
остава неустановима причината, поради която той заявил пред св. Б. че Л.
Панайотов Х.и Л. Х. Т. са едно и също лице.
След като се снабдил с
декларацията, Д. я предоставил на П., Н. и И., след което последвали поредица
от разпоредителни сделки.
С нотариален акт
190/2013г. на Нотариус Иванка Ангелова
от 07.08.2013г. в гр. Свищов обв. И. Д.И. Дарила на ОППК Зора -1 с.
Б.Сливово 1/48 ид.части от посевна площ от 15.000 дка, в землището на с.
Б.Сливово, в м. Г., имот № ******. За целта пред нотариус Иванка Ангелова била
приподписана декларацията на Д. от И.Ив.и Л.Н., според която декларация Л. П. Х.и
Л. Х. Т.са едно и също лице.
С
нотариален акт от 07.08.2013г. №
191/2013г. на Нотариус Ангелова, обв. И. и обв. Н.лично и като пълномощник на
майка си продали на ОППК Зора-1 с. Б.Сливово 5/48 ид.части от посевна
площ/нива/ от 15.000 дка в землището на с. Б.Сливово, в м.Г . имот № ******. Пред
нотариус Ангеова била представена приподписаната декларация на Д. от И. И. и Л.
Н., че Л.П. Х. и Л. Х. Т.са едно и също лице.
С
нотариален акт 7/2013г. на нотариус Л.Аджарска, на 10.10.2013г. Елка Георгиева,
като пълномощник на обв. И., на обв. Н. и на М. Р. П.извършила замяна с Винпром
Свищов АД на 7/72 ид.ч. от лозе от 2,000 дка в землището на с. Б.Сливов в м. Ш.
о., имот 034011, като пред нотариуса била представена декларацията на Д.,
приподписана от И. И.и Л. Н., че Л. П. Х. и Л.Х.Т.са едно и също лице.
С
нотариален акт № 36/2014г. от 11.03.2014г. св. Паришева лично и като
пълномощник на К. Д. продали на В.-С.АД 1/8 ид.част от лозе от 2,000 дка в
землището на с. Б.Сливово в м. Ш. о. имот № ******, като била представена
същата декларация подписана от Д.
С нотариален акт
31/2014г. на Нотариус Иванка Ангелов от 12.03.2014г. , св. П. лично и като
пълномощник на К. Д.продали на ***** с. Б.Сливово 5/24 ид.части от посевна площ
/нива/ от 15.000 дка в землището на с. Б.Сливов, м. Г., имот № ******, като отново пред
нотариуса била представена декларацията на Д., че Л.П. Хр.и Л. Х. Т. са едно и
също лице.
През
2016 г. постр. В.Л. узнала от хора от с. Б.Сливово, че лица, които не са
наследници на нейния наследодател – Л.Х. Тотев разпродават земеделските му
земи. Л. веднага проверила в Службата по вписванията гр. Свищов в ОППК Зора-1
с. Б.Сливово какво се случва с имотите на Л. Т.и установила, че неоправомещи
лица – И., Н., М. П. , Д. П. и Да.са извършили разпоредителни действия с
идеални части от имоти, които не им принадлежат. Л. сезирала РП Свищов за
извършено невярно деклариране от Д. И. и Н., произвело за нея негативни
имуществени последици. Било образувано досъдебно производство по нейния
сигнала, в хода на което на Л. Нанкова било предявено обвинеие за извършено
престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, каквото обвинение било предявено и на И. И.
К. Д.не бил привлечен към наказателна отговорност, защото на 12.04.2017г.
починал.
С обжалваното постановление
наблюдаващият прокурор е приел, че в случая се касае за извършено престъпление
по чл. 212 ал. 1 от НК от К. Й. Д. досежно актовете на имуществено разпореждане
, с които той се разпоредил с идеални части от недвижими имоти без правно
основание въз основа на невярно деклариране извършено от него пред нотариус
Братванова в гр. В.Търново, с което заявил, че Л. П. Х.– негов наследодател и
Ли.Х. Т. са едно и също лице. Така Д.се разпоредил с 1/8 ид.част в
съсобственост със св. П. от лозе от 2,000 дка, находящо се в землището на с.
Б.Сливов в м. Ш. о. имот ****** – собственост на Л.Х.Т. и с 5/24 ид.части в
съсобственост с Д.П.а от посевна площ /нива/ от 15.000 дка в землището на с.
Б.Сливово, в м. Г., имот № ***** собственост на Л.Х.Т.. Прието е, че в случая Д.
по неустановен начин получил информация за сходство в имената на неговия
наследодател с тези на друг бивш жител на с. Б.Сливово – Л. Х. Т. и решил да се
възползва от възможността да се удостоверява идентичност на имена, чрез
нотариално деклариране на този факт пред нотариус. Веднъж декларирал, че Л. П.Х.
– негов наследодател и Л. Х.Т. са едно и също лице, Д. си подсигурил
възможността да встъпи като наследник на Т.с произтичащите от това правни
последици и възможността да приеме наследството му. Прието е, че наследодател
на Д. е П.Х. Т., роден на ***г. и починал на 02.11.1961г. Земеделските земи
притежавани от Тотев били възстановени на негово име с решение на ОбПК Свищов,
н в различни преписи на това решение П. Т. бил посочван с четири имена веднъж
като П. Х. Л.. Т., втори път като П.Х. и Л. Т.. Прието е, че тази неяснота
относно самоличността на лицето, чиято собственост се възстановява създало предпоставки за
измамливите действия на Д.. Прието е, че тъй като удостоверяването че П. Х.Т. и
Л. Х. Т. са едно и също лице би събудило съмнение в нотариуса, то Д.се спрял на
удостоверяване на идентичност между имената на лица с еднакво лично име – Л.П.
Х. – наследник на П. Т. и Л.Х. Т. – наследодател, притежаващ имотите.
Намерението за въвеждане в заблуждение произтича от това, че реално не Л. Х.е
лицето, чиято собственост е възстанолила поземленета комисия, но пък само
неговото лично име от всички наследници на П. Т. съвпадало с това на Л. Х. Т..
Снабден с декларацията с невярно съдържание Д. си подсигурил възможността с
удостоверението за наследници на П.Христов Т. и неговия наследник Л. П. Х.да се
разпорежда с имотите на Л. Х. . който спред неговото нотариално деклариране бил
същото лице, като наследодателя му. С посочената декларация е прието, че Д.се
сдобил с решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността
върху земеделските земи на Л.Х. Т. а след това и със скици и необходими
документи за разпоредителните сделки с тях. На совие родственички П, И. и Н. Д.
обяснил, че Л. Х.Т. е брат на бабата на
трите жени и действително техен наследодател. Веднъж декларирано това от Да.,
заявлението му еверило родствениците м, че фактът на идентичност между две лица
е действителен и в извършениет от тях разпореждания с недвижимите имоти на Л. Х.
Т. те направили същите волеизявления. В хода на разследването били положени
максимални усилия за установяване на съпричастността на И. и Н. към престъпната
деятелност на Д., като на двете били повдигнати обвинения за невярно
деклариране пред нотариус Иванка Ангелова за идентичността на Л. П.Х. – техен
наследодател и Л.Х.Т. Прието е, че обясненията на обвиняемите били за извършени
документни престъпления, защото не били събрани доказателства , че те
съзнателно се ползвали невярната декларация за получаване на имуществото на Л.
Х. .ез правно основание. Но и в обвинението за извършено от тях невярно
деклариране относно идентичността на лицата възникнали съмнения, защото
чистосърдечните обяснения на двете жени изключвали умисъла им и към
престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК и към чл. 212 ал. 1 от НК. Обсъдено е от
прокурора, че във всички техни изявления
– и като обвиняеми, и като свидетели , говорели ,че за времето на събиране
документите за собственост на имотите са били извън страната, а техни близки
съдействали за снабдяване с документи и договаряне на сделки, били категорични,
че подписали съзнателно декларацията, считайки я за част от документацията необходима за сделките и със съзнанието, че
същата е изготвена достоверно от техния братовчед – К. Д. Прието е, че тезата
им, че само са изпълнили имената си и са се подписали под предварително
изготвен текст се потвърждавала и от заключението на съдебно-графологичната
експертиза, която установявал, че ръкописния текст за потвърждение на
изявлението на Д. за идентичност на Л.П. Х. и Л.Х. Т. не е изпълнен от тях. Н.
и И. били автори единствено на ръкописния текст, отразяват имената и подписите
след тях, като тезата им, че са се доверили на изявлението на своя братовчед ,
почивайки на увереността за действителен техен родственик Л., на когото са знаели
само първото име, както и че е брат на тяхната баба Д.Л., като у двете не е
имало умисъл, че реално се разпореждат със собствеността на други от своите
наследодатели. Прието е, че според обясненията на обвиняемите, документите
преди сделките с тяхно участие били съставени от други лица, а те само положили
подписи без да са били наясно какво точно е възстановеното имущество на техните
действителни наследодатели и дали поради разликата в имената не би могло в
наследствената маса да постъпят и други имоти, върху които те имат права.
Прието е, че по делото не били събрани доказателства измамливите планове на Д.
да са станали достояние на Н. и . за да се включат те в сделките. Предвид това
оставала недоказана тяхната субективна страна относно деяние и по чл. 212 ал. 1
от НК, тъй като не били знаели, че приподписаната от тях декларация на Д. е с
невярно съдържание и по чл. 313 ал. 1 от НК на същото основание. Обсъдено е, че декларацията за идентичност на
имена била позната в нотариалното производство, но същата не била уредена
изрично в ЗННД , като възниквал
въпроса доколко може същата да произведе наказателна отговорност по чл. 313 ал.
1 от НК при невярно деклариране. Прието е, че по отношение на И.и Н.е налице
несъставомерност на деянията по чл. 313 ал. 1 и чл. 212 ал. 1 от НК, поради
липса на субективна страна на деянията. Прието е, че престъпната дейност на Д.изпълвала
състава на чл. 212 ал. 2 от НК по отношение на разпорежданията извършени от И.,
Н.и П.. А относно П. същата е действала лично и като пълномощник на Д.в
разпоредителните сделки с идеални части от имотите на Л.Т., но без да
приподписва декларацията, а участието й в сделките било с ползване само
първоначалната декларация на Д., тъй като и той е бил страна в тези
разпоредителни сделки. На въпрос дали П. е знаела, че декларацията попълнена от
Д.е с невярно съдържание прокурорът е
приел, че отговорът е идентичен с този относно двете обвиняеми. Прието е, че и
П.е смятала достоверно заявеното от Д.в декларацията. Посочено е, че Паришева е
подавала заяленения за издаване на удостоверения за наследници послужили за
разпореждания с имотите на нейния наследодател Л. Па.Х. и Ли. Х. Т., като в
едно от тях е дописала след имената на своя наследодател П.Х.Т.и тези на Л. Х.Т.,
сочейки го за същото лице. Обсъдено е, че в показанията на същата сочела, че в
решението на ПК за възстановяване на собственост на П. Х. Т. било посочено и
името Л. . което било факт и от преписите на решението на ОбПК. П.заявявала, че
К. Д.й казал че Л. Т.е брат на нейната баба Д.Л. и това я уверило, че лицата
имат родствена връзка. Прието е, че вписването на Л.Х.Т. в заявлението на П.за
издаване на удостоверение за неследници не произвело от това възможност тя да
се снабди с удостоверение за наследници на втория, като според разпита на
служителката приела заявлението на П., било издадено само такова за нейния
наследодател П. Х. Т.. Прието е, че след като било прието от всички нотариуси
,че Л. Па.Х.и Л. Хр.Т. са едно и също лице, удостоверенията за наследници на
първия били достатъчни за разпореждането с имотите и на втория. Прието е, че и
от тук не можело да се търси съпричастност на участниците в сделките с лозята
на Панайот Христов Тотев и Л.Х. Т.,
въпреки, че разликата в имотите и имената на техните собственици би следвало да
изключи общата им праводателност. Прието е, че заблуждението на нотариусите,
праводателите и правоприемниците по сделките с изключени на Д. било
убеждението, че с две различни имена едно и също лице някога е внасяло различни
имоти в бившето ТКЗС с.Б.Сливово. Прието е, че е налице престъпен умисъл само у
. който е инициирал поглъщането на самоличността на Л.Х.Т. от тази на неговия
наследодател П. Х. Т. и неговите наследници, сред които и Л. П.Х.. Прието е, че
със заключението на икономическата експеритаз се установило, че в
разпорежданията с имотите на П.Х.Т.. Н.а, Д. и Паришева са се разпоредили с
повече идеални части, отколкото разполагат, но било устано.К. Й.Д. по чл. 212
ал. 1 и по чл. 212 ал. 2 от НК, но същия
е починал. Прието е в постановлението, че деянията на И. и Н.не
съставляват престъпелния, поради коет о също следвало да бъде прекратено
наказателнот опроизводство срещу тях.
Прието е , че относно М. П., която също е участвала в някои от сделките,
същата по никакъв начин не е участвала в организацията на сделките, за да се
анализира и неин принос в настъпилата имотна вреда за наследниците на Л. Х.Т.,
на които следва да се укаже възможността да търсят ревандикиране на идеални
части от имотите на техния наследодател Л. Х.. неправомерно прехвърлени ,
защото никой не може да се разпорежда с права и вещи, които не притежава.
Прието е, че наказателна отговорност за извършениете престъпления К. Д.не може
да понесе, защото е починал. Предвид на
това е постановено прекратяване на досъдебно производство № 23/2017 г. по описа
на РУ Свищов на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 и по т. 4 от НПК.
При анализа на събраните
доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата, поради следното:
В
постановлението на прокурора е възприето, че чистосърдечните обяснения на двете
обвиняеми изключвали умисъл им и към престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК и към
престъпление по чл. 212 ал. 1 от НК. Съпоставени са обясненията на обвиняемите
Иванова и Нанкова със заключението на графологичната експертиза , прието е, че
същите са „чистосърдечни обяснения“, без съпоставка със събрани гласни
доказателства и без да е направена преценка налага ли се за преценка на
обясненията им да се съберат допълнително доказателства, включително
допълнителен разпит на някои свидетели. Ако беше сторено това, щеше да се
наложи извода, че се налага допълнителен разпит на св. Иванка Ангелова –
Нотариус. Съгласно Постановление за даване на указания по разследването от
24.04.2017г. в т. 4 е указано да се
разпита Нотариус Ангелова във връзка с полагане на подписите от Д. Н. и И. в
декларацията , представени ли са документи за самоличност, спомня ли си
обстоятелства във връзка с предмета на делото, какъв е начина за установяване
идентичност на лице. Действително като свидетел по делото е разпитана нотариус
Ангелова, но в показанията си същата не е
давала показания какво е обяснено от нея като нотариус на обвияемите
относно съдържанието на декларацията, какво им е обяснено относно значението на
декларацията за извършване на сделките на разпореждане с имотите, както и дали
е обяснено от нотариуса на обвиняемите правните последици от полагането на
подписа им под декларация, че имената Л. Х. Т.и Л. П.Х. Т.а имена на едно и
също лице. Или фактическата обстановка
не е напълно изяснена, налице е непълнота на доказателствата. Прието е от
прокурора, че от обясненията на обвиняемите се установявало, че те смятали
декларацията като част от документацията необходима за сделката, но техните
обяснения следва да бъдат обсъдени с оглед
показанията на св. А. при допълнителен разпит на посочените въпроси. Следователно основателно се явява възражението
в жалбата, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Основателно се явява възражението в жалбата,
че не е изяснена фактическата обстановка, като следва да бъде проведен
допълнителен разпит на св. Иванка Ангелова – нотариус в района на РС Свищов.
Направеният по вътрешно убеждение
извод, въз основа на непълнота на доказателствата, е неправилен. Следва да
бъдат изяснени посочените по-горе обстоятелства,
следва да бъде извършен допълнителен разпит на св. Иванка Ангелова – нотариус в
района на РС Свищов.
Ето защо постановлението, с което
досъдебно производство № 23/2017 г. по описа на РУ МВР Свищов е
прекратено следва да се отмени, като делото се върне на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания относно прилагането на закона.
Водим от горното, и на основание чл.
243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението за прекратяване на досъдебно производство от 10.04.2020г. на
прокурор Л.Минкова при Районна прокуратура гр.Свищов, с което досъдебно производство
№ 23/2017г. по описа на РУ
Свищов/преписка № 957/2016г. на Районна прокуратура гр. Свищов/ е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1
вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 и т. 4 от НПК,
поради липса на извършено престъпление от И. Д. И. и Л.Г. Н.а.
Връща делото на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в
7 дневен срок от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до РП Свищов, пострадалата В.Б.Л., Г. Н. Ж., Р. П. В., И. Н. .П Н. Н. М.,
К. и Г.Б.К., Пе. Г.Д.и обвиняемите Л.Г. Н. и И. Д.И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: