Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Добрич, 11.05.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 72 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „МИНИБУС ЕКСПРЕС” ООД с ЕИК ********* с представляващ Н.Й.Т., срещу Наказателно постановление № 28-0000003 от 08.01.2020 г. на Началника на ОО „АА” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи, а именно – че към момента на постъпване на работа работникът К.Д.К. е представил валидна карта за квалификация, като след това негово задължение по трудова характеристика било да следи за срока й. Не следвало на жалбоподателя да се налага санкция, след като на водача е било съставено НП за нарушението му. Излага доводи също, че в НП не е посочено изрично мястото, където е било извършено нарушението и това обстоятелство само по себе си налага отмяна на поднадзорния акт.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от фактическа страна:

На 16.12.2019 г. около 15:00 часа в сградата на ОО „АА” гр. Добрич инспекторите Т.С.Т. и П.М.П. извършили проверка по документи на превозвача „МИНИБУС ЕКСПРЕС” ООД, притежаващ лиценз за превоз на пътници на територията на ЕО с № 0745, в резултат на която служителите на ОО „АА” Добрич констатирали, че фирмата превозвач - жалбоподателя, в качеството си на юридическо лице е допуснал на 04.12.2019 г. да се извърши обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Добрич-Варна-Добрич от водача К.Д.К. с ЕГН **********, без той да притежава валидна карта за квалификация на водача. Водачът е притежавал карта за квалификация на водача, която била с изтекъл срок на валидност на 21.11.2019 г.

При така установеното административно нарушение, което актосъставителят Т. квалифицирал по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП, той образувал административно-наказателно производство срещу „МИНИБУС ЕКСПРЕС” ООД, като съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2019 № 269628 от 18.12.2019 г.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия орган издал процесното НП № 28-0000003 от 08.01.2020 г., в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя - Т.С.Т. и св. П.М.П., както и от приобщените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 28-0000003/08.01.2020 г.; АУАН № 269628/18.12.2019 г.; пътен лист № 002239/04.12.2019 г.; Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател; справка от ИА „Автомобилна администрация“; АУАН № 270681/04.12.2019 г.; Маршрутно разписание № 8206; справка от ИА „Автомобилна администрация“; пътел лист № 002239/04.12.2019 г.; копие от карта за квалификация на водач К.Д.К.; Заповед № 1100/12.12.2019 г.; Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.

Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на пълномощника. При съставяне на акта, пълномощникът е изписал, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН обаче не са били депозирани писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и приложената по делото Заповед № 1100/12.12.2019 г., удостоверяваща, че наказващият орган изпълнява съответната длъжност, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото административно нарушение:

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ор ЗАвт П гласи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.

Видно от показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства по делото, шофьорът К.Д.К. – служител на жалбоподателя, е притежавал карта № Р110592 с изтекъл срок на валидност 21.11.2019 г. и на 04.12.2019 г е извършил превоз на пътници, без да притежава валидна карта за квалификация. Водачът е имал издадена карта за квалификация, валидна до 21.11.2019 г. Така установените факти не се оспорват и от жалбоподателя.

Съдът не споделя навените в депозираната до РС Добрич жалба доводи от страна на нарушителя, че в АУАН и в НП няма точно описание на мястото на извършване на нарушението. Към преписката и по делото е представен и е описан в атакуваното постановление Пътен лист № 002239/04.12.2019 г., което води до категоричния извод, че на тази дата е извършен превоз, като точно и ясно в документа е описано, че маршрутът на превоза е Добрич-Варна-Добрич. следователно като за дата на нарушението от АНО е приета именно датата на издаване на пътния лист 04.12.2019 г., а в същия документ и в приложеното по надлежен ред Маршрутно разписание № 8206 е описано и мястото на извършването му – по маршрута Добрич-Варна-Добрич. Действително липсва конкретно описание на място, но в същото време в достатъчна степен същото е конкретизирано, за да може да бъде реализирана АНО на нарушителя. Следва да се отбележи, че процесният Пътен лист, Маршрутно разписание и показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. На следващо място, цитираните документи произлизат от санкционираното дружество, чийто представител е бил напълно наясно относно датата и мястото на превоза. Следвоателно, наказателното постановление съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Нарушението е описано точно и ясно, без да създава неяснота за нарушителя в какво точно е обвинен. Описаната в АУАН и НП обстановка не въвежда неяснота относно извършеното нарушение и не нарушава правото на защита на санкционираното юридическо лице, което с факта на оспорване на наказателното постановление по съдебен ред е осъществило в пълен обем правото си на защита.

На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая за отговорността на санкционираното дружество е без значение, че спрямо водача също е реализирана АНО. Това е така, защото законът е предвидил санкция както за работника/служителя, така и за неговия работодател.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. По делото не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай, жалбопдоателят е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз от водач, който не е притежавал валиден изискуем документ. Не се явява изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наложеното административно наказание:

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози законодателят е предвидил фиксиран размер на приложимата имуществена санкция – 3000 лв., поради което пред съда не е поставен въпросът за нейната евентуална завишеност, респ. несправедливост. Същото се явява само по себе си справедливо и съответстващо на целите на административното наказване предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28-0000003 от 08.01.2020 г. на Началника на ОО „АА” гр. Добрич, с което на „МИНИБУС ЕКСПРЕС” ООД с ЕИК ********* с представляващ Н.Й.Т., за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните  по реда на АПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                  /Галя Митева/