РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500612 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят О., представляван от К. Д. П. обжалва постановление от 29.07.2020
година по изп. дело № 20207280400412 по описа на ЧСИ Д. К., с което се отказва
намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Ж. Д. – процесуален представител на
взискателя Ц. Й. Й., по подадено от О. като длъжник възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Намира постановлението за незаконосъобразно, тъй като
възнаграждението за адвокат по изпълнително дело с оглед действащите към момента на
образуване на изпълнителното дело за образуване се заплаща хонорар от 100 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по такова дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане от 500.01 лв. до 1000 лв.
възнаграждението се формирало като 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 1
от Наредба № 1 от 9. Юли 2004 година за минималните адвокатски възнаграждения.
Вземането на взискателя било в размер на 730 лв., което произтича от влязло в сила
решение по АХД № 6720/2019г. на ВАС. Жалбоподателя твърди, че не е бил страна по това
дело и неправилно е бил осъден да заплати разноски по него. Освен това сочи, че е подал
искане за отмяна на това решение по извънредния способ за контрол. Сочи, че въпреки това
е заплатил задължението си изцяло в срока за доброволно изпълнение, след като е получил
поканата за това. Намира, че дължи само 100 лв. от разноските по делото, поради
1
извършеното доброволно изпълнение. Не приема мотивите на ПЧСИ за дължимост на
разноските в пълен размер, а освен това същите били и прекомерни, тъй като съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК критерий за преценка била действителната фактическа и правна сложност
на делото. Освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради
извършено доброволно плащане, не се е наложило процесуалното представителство да бъде
осъществено в пълен обем и поради това не се дължи заплащане на претендираните
разноски. Моли съда да отмени постановлението и да бъде намален адвокатския хонорар на
адв. Ж. Д. от 300 лв. на 100 лв. или 125 лв., което би съответствало на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9.06.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, действала
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие , според
които не са налице основания да се приеме, че е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие в изпълнителното
производство.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените
доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 412/2020 по описа на
ЧСИ Д. К., рег. № 728, въз основа на представен от адв. Ж.Д. като пълномощник на
взискателя Ц. Й. Й. изпълнителен лист, издаден на 02.07.2020 година по АД № 931/2018г. на
Адм. Съд – Велико Търново и по АД № 6720/2019г. на ВАС за присъдената в полза на Й.
сума от 7730,00 лв. – разноски по делото, съгласно решение № 8376/26.06.2020 год. по адм.
Дело № 3720/2019 г. на ВАС, против длъжника О.. Делото е образувано на 14.07.2020 год.
Длъжникът О.е получил покана за доброволно изпълнение на 15.07.2020 година. На
22.07.2020 година от длъжника е подадено възражение до ЧСИ Д.К. по изп. дело №
412/2020г., в което се посочва, че е извършено доброволно плащане на задължението,
разноските дължими на съдебния изпълнител и 100 лева от разноските, направени от
визскателя за платено адвокатско възнаграждение. Смята, че поради тази причина не
следвало да бъдат заплащани пълния размер на торените от взискателя разноски и е поискал
от ЧСИ да намали поради прекомерност договореното по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение. Към възражението са приложени платежни нареждания за извършен
банков превод на задължението по изпълнителния лист и сумата от 100 лв. като разноски по
делото. Платени са и разноските по изпълнителното дело, дължими на ЧСИ. Излагат се
доводи, че според действащите към датата на образуване на изпълнителното дело норми
адвокатското възнаграждение е следвало да бъде 100 лв. за образуване и на основание чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждение за
процесуално представителство само 25 лв. Поради не голямата фактическа и правна
сложност на делото и извършеното доброволно плащане на задължението, то адвокатския
хонорар се явявал прекомерен.
2
С постановление от 29.07.2020 година на ПЧСИ Р. Ш. при ЧСИ Д. К.възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на длъжника по делото е оставено без уважение със следните мотиви: на
първо място е прието, че разноските за адвокатска защита и процесуално представителство
по изпълнителното дело са реално заплатени; на второ място разноските по изпълнителното
производство съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК са за сметка на длъжника по делото и трето не е
прието за основателно, че делото не е с фактическа и правна сложност и не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 29.07.2020 година, с което е
налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски, то с оглед ТР № 3 от
10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, то следва да бъде прието че жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея
оплаквания.
Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които
длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на
длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.
Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни,
поради това, че делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност. Вярно
е че съгласно действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2024 година към датата на
образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между
взискателя и адв. Д. минималното възнаграждение за тази адвокатска услуга е 160 лв. в
двата му компонента – за образуване на изпълнително дело и за осъществяване на
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по делото. Видно от
представеното пълномощно, с което взискателят Ц.Й. упълномощава адв. Ж. Д. за я
представлява и защитава по процесното изпълнително дела, в него е инкорпорирана и
уговорка относно дължимото и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Последното е реално заплатено.Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава
драстично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение и
макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и правна сложност и
да е налице доброволно плащане, то адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.
Обстоятелството, че длъжникът счита себе си за неправилно осъден да заплати вземането по
изпълнителния лист и е подал молба за отмяна на влязло в сила решение също не е аргумент
да се приеме, че разноските сторени от взискателя за адвокатска защита са прекомерни.
3
Вярно е, че поради извършеното доброволно изпълнение на задължението по нататъшни
действия по принудително изпълнение може да не бъдат извършвани, но възстановяването
на вече платени от взискателя разноски за адвокатска защита не зависи от това
обстоятелства. Последното е функция от обстоятелството, че длъжникът със своето
поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не е изпълнил
своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и
образуване на изпълнително дело за принудителното изпълнение на това задължение. Освен
това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не се отнася за
платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.
Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О., ЕИК *********, представлявана от
кмета Д. П., адрес пл. Майка България № 2 против постановление от 29.07.2020 година по
изпълнително дело № 20207280400412 по описа на ЧСИ Д. К., рег. № 728 към КЧСИ, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4