Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260113
14.06.2021
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети май 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 29 по описа на
съда за
2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно съединени искове
с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на М.Г.М., чрез адв. Х., срещу И.Р.И., с която се
предявяват искове с правно основание чл. 48 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 27.12.2019 г. закупил от „А1 България“ ЕАД нов мобилен телефонен
апарат Apple Iphone 11, 64gb, Black, с фабричен номер 354003101704563, на
стойност 1419,98 лв., които заплатил в брой срещу издаден касов фискален бон от
27.12.2019 г., била издадена и гаранционна карта № *********, със срок на
гаранцията 2 години, като предоставил на сина си В. М.М. да ползва апарата.
Твърди, че на 15.08.2020 г. около 15,00 часа, синът му бил на фитнес в комплекс
„Здравец“ в гр. Раднево, заедно със своите приятели Д. Младенов Домусчиев и И.И.М..
Твърди, че докато синът му тренирал на уред тип скрипец, дърпайки въже, на
другия край на който били тежестите, получил повикване на мобилния телефон,
който бил в раницата му, находяща се в помещение, съседно на залата за
тренировки. Твърди, че синът му за да не прекъсва тренировката си помолил Д. Домусчиев
да провери кой го търси по телефона, като последният отговорил на обаждането от
техен друг приятел. Твърди, че Домусчиев не оставил телефона в раницата на сина
му, а се върнал в залата за тренировки, държейки апарата в ръката си. Твърди,
че синът му помолил Домусчиев да вдигне тежестта на уреда, като последният го
сторил, но решил да се пошегува докато синът на ищеца издърпал тежестите нагоре
и поставил апарата под тежестите. Твърди, че синът му не видял това и отпуснал
тежестите, които затиснали телефона. Твърди, че в резултат на това апаратът се
счупил, като повредата направо го унищожила и не била възможна поправка,
потвърдено от сервиз за телефони. Твърди, че тази повреда не се покрива от
гаранцията. Твърди, че подал жалба до РП-Стара Загора, ТО-Раднево, но
преписката била прекратена, тъй като Домусчиев бил малолетен. Твърди, че
изпратил покана до ответницата като майка на Д. Домусчиев да уредят доброволно
спора, но ответницата не съдействала по никакъв начин за това. Поради това иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата
от 1419,98 лв. за претърпените имуществени вреди – тотално увредения телефонен
апарат, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.08.2020 г.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата И.Р.И., чрез адв. В., в който взема становище
за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че детето Д. Домусчиев при
поставяне на телефона на плочата с тежести на фитнес уреда не е имал намерение
да настъпи противоправния резултат и настъпване на вреда – увреждането на
телефона. Твърди, че за това свидетелствало, че се опитал да издърпа телефона,
но тъй като тежестта щяла да затисне пръстите му, си дръпнал ръката. Твърди, че
липсата на вина у прекия деликвент изключва отговорността по чл. 48 ЗЗД. Счита,
че е налице съпричиняване на резултата от страна на ищеца, тъй като е
предоставил телефона на сина си, който бил малолетен и не се очаквало той да
действа с грижата на добър стопанин към нея. Твърди, че е налице хипотезата на
чл. 48, ал. 3 ЗЗД и не може да се презумира наличие на виновно бездействие у
ответницата по отношение на доброто възпитание на сина ѝ Д. Домусчиев.
Развива съображения за липса на отговорност в случая от ответницата, тъй като и
при най-добрата дадена от нея грижа, не би могла да възпрепятства настъпване на
вредата. Представя писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Относно правната квалификация на иска:
Съгласно т.4 на ППВС № 7/30.12.1959 г. за обезщетяване на вредите, причинени от
малолетно лице отговарят на лично основание лицата по чл. 47, ал. 2 ЗЗД. В този
смисъл и определение № 327 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2020 г.,
III г. о., ГК. Съгласно последното определение, посочването на правна квалификация
на иска по чл. 48 ЗЗД в доклада по делото, не се отразява на активната и
пасивната материалноправна легитимация на страните по спора. В случая още с
прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
29.10.2020 г. /находящо се в изисканата и приложена по делото преписка №
4530-2020 г. на РП-Стара Загора/ е посочено, че жалбоподателят може да предяви
претенция по чл. 48 ЗЗД, на което основание ищецът е посочил в исковата молба
да е претенцията му. След изискване и прилагане по делото на преписката от
РП-Стара Загора обаче се установява, че към датата на твърдения деликт
15.08.2020 г., както детето В. М.М., син на ищеца М.Г.М., е бил малолетно лице,
тъй като е роден на *** г. /на 13 години/, така и детето Д. Младенов Домусчиев,
син на ответницата И.Р.И., е бил малолетно лице, тъй като е роден на *** г. /на
13 години/. Това налага извод, че след като към датата на деликта твърденият
извършител Д. Младенов Домусчиев е бил малолетно лице, то неговият родител
ответницата отговаря лично на основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД, а не на основание
чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Поради еднаквостта в съставите по чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл.
48, ал. 1 ЗЗД посочването на нормата на чл. 48 ЗЗД не се отразява на
доказателствените факти. В този смисъл е посоченото определение № 327 от
22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2020 г., III г. о., ГК, според което разрешенията,
обосновани в т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС относно правомощията на въззивния съд за даване на указания във връзка с
подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни
доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна
материалноправна норма при дадена неправилна квалификация, не намират
приложение. Идентично е и съдържанието на разпоредбите на чл. 47, ал. 2 ЗЗД и
чл. 48, ал. 3 ЗЗД, поради което не се отразява по същество на възраженията на
ответницата посочената разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗЗД.
С протоколно определение от 30.03.2021 г.
е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в
определението по чл. 140 ГПК № 260073 от 16.02.2021 г., с което на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата И.Р.И. е майка на Д.
Младенов Домусчиев.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да
докаже извършен деликт от Д. Младенов Домусчиев чрез поставяне на собствения му
телефонен апарат Apple Iphone 11, 64gb, Black, с фабричен номер
354003101704563, предоставен за ползване на сина му В. М.М., чрез твърдения
механизъм, вследствие на който е нанеса вреда на телефона в размер на 1419,98
лв., както и че спрямо деликвента упражнява родителски права /надзор/
ответницата. Ответницата пък следва да докаже възражението си, че не отговаря,
тъй като не е била в състояние да предотврати настъпването на последиците, и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М. по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства
/гласни, писмени/ се установява безпротиворечиво, че ищецът М.Г.М. е закупил от
„А1 България“ ЕАД на 27.12.2019 г. чисто нов мобилен телефонен апарат Apple
iPhone 11 64GB Black, с фабричен номер 354003101704563, на
стойност 1419,98 лв., заплатени в брой срещу издаден касов фискален бон, който
телефон ищецът предоставил за ползване на малолетния си син В. М.М. на 13
години. На 15.08.2020 г. детето В. М. отишъл със своите приятели Д. Домусчиев
на 13 години и И.И. да тренира във фитнес комплекс Здравец в гр. Раднево.
Докато В. М. тренирал на уред тип комбиниран скрипец и дърпайки тежести с въже
му звъннал телефона и казал на Д. Домусчиев да го вземе и да провери кой се
обажда, за да не прекъсва тренировката си. На молбата Д. Домусчиев откликнал,
взел телефона, видял да се обажда друг техен приятел, приел обаждането,
разговарял и затворил, но не върнал телефона в раницата на В.. В този момент В.
помолил Д. Домусчиев да увеличи тежестите на уреда и Д. сторил това, а при
издърпване на тежестите от В., Д. поставил телефонния апарат между тежестите с
цел да се пошегува. В. не видял поставения телефон между тежестите и като
приключил серията пуснал тежестите, които паднали върху апарата и го повредили
изцяло, до степен без възможност за ремонтиране /виж заключението на СИЕ/. В.
разбрал за счупването на телефона, тъй като тежестите не се върнали до край, а
тогава Д. извадил телефона и му го показал счупен. , притеснил се, взел го и
веднага си тръгнал от фитнес залата.
От всичко изложено е видно, че е налице
изцяло осъществен фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД от страна на
лицето Д. Домусчиев, като е без значение за наличието на деликт
обстоятелството, че същият е искал да се пошегува като постави телефонния
апарат между тежестите. Към датата на деликта 15.08.2020 г. лицето Д. Младенов
Домусчиев е бил на 13 години, тоест е бил малолетно лице, което съгласно чл.
47, ал. 1 ЗЗД не отговаря лично за осъществен от него деликт /т.4 на ППВС № 7/30.12.1959 г./.
Отделено е като безспорно
обстоятелството, че ответницата И.Р.И. е майка на детето Д. Младенов Домусчиев.
Ответницата И.Р.И. на основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД отговаря за вредите, причинени
от малолетния си син Д. Домусчиев, тъй като е задължена да упражнява надзор над
него като негов родител. От тук следва и извод, че ответницата принципно
отговаря за причинените от нейния син вреди на трети лица, включително и причинените
такива на ищеца М.М.. Ответницата И.Р.И. знаейки, че нейният син Д. Домусчиев е
на 13 години, го е пуснала да отиде самичък без ничий надзор на фитнес, поради
което не е упражнила нужния надзор над сина си, с което е поставила себе си в
риск да отговаря за негови вредоносни действия, както е и в конкретния случай.
В този смисъл е и съдебната практика - определение № 365 от 9.03.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1217/2011 г., III г. о., ГК, определение № 430 от 27.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1678/2009 г., III г. о., ГК.
От заключението на СИЕ е видно, че към
датата на деликта 15.08.2020 г. стойността на увредения телефонен апарат е
сумата от 1408,54 лв.
Следва да се разгледа възражението на
ответницата по чл. 47, ал. 2 ЗЗД, че не е могла да предотврати вредите.
Константна е съдебната практика, че предотвратяването на вредите от родителя
трябва да се уповава на обективни причини /решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016
г., IV г. о., ГК, определение № 646 от 1.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1833/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 327 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3840/2020 г., III г. о., ГК/. В случая сочените от ответницата такива
обстоятелства липсват, тъй като е видно, че тя е допуснала безнадзорно синът
ѝ да отиде на фитнес, където е възможно да навреди някому поради липсата
на пряк надзор от възрастен. Обстоятелството, че са събрани по делото
доказателства, че детето Д. Домусчиев е бил принципно добро и възпитано дете, а
майка му ответницата И.И. е положила всички грижи за неговото добро възпитание
не водят на извод, че обективно ответницата не е била в състояние да предотврати
настъпването на вредните последици в случая. Оставените безнадзорно деца е
всеизвестно, че имат по-освободено поведение и в тези си периоди са склонни да
правят повече бели. Именно от тук идва и въпросното деяние, подтикнато от
шеговити намерения, а не дължащо се на неправилно или недобро възпитание. И
именно защото въпреки взетите мерки от ответницата по възпитанието на детето
си, то е видно, че оставянето без надзор на малолетно дете без каквито и да
било обективно налагащи го причини, предполагат възможна вероятност то да
причини някому вреди, които родителят ще следва да възстанови съгласно чл. 47,
ал. 2 ЗЗД. Поради това съдът намира, че не са налице обективни причини, които
да възпрепятстват ответницата да предотврати настъпване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗЗД и които да изключват отговорността ѝ.
Следва да се разгледа възражението на
ответницата за съпричиняване на резултата от страна на ищеца поради предоставяне
за ползване на телефонния апарат на малолетния си син.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962
г., ОСГК на ВС е посочено, че в чл. 45 ЗЗД е прокарано основно положение, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това
означава, че причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в такава
причинна връзка, той не може да бъде държан отговорен. Този принцип е прокаран
в цялата глава за непозволеното увреждане на същия закон. В чл. 47, ал. 2 ЗЗД,
макар и да се говори за отговорност за вредите, причинени от неспособния,
всъщност упражняващият надзор над неспособния отговаря само доколкото
вредоносният резултат е в причинна връзка с виновното поведение на упражняващия
надзора, изразено в неположени грижи за предотвратяване на вредоносния
резултат. В чл. 51, ал. 2 ЗЗД е следван същият принцип. Законодателят е приел, че и при съпричиняването
на вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото лице
следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото
поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С оглед на това
при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е
необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е
дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен.
Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение
по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на
причинителя, и вредите, причинени от увредения. Тези разрешения са
задължителни и се възприемат в новата съдебна практика - решение № 5 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1405/2018 г., III г. о., ГК.
Съдът намира, че в случая ищецът М.Г.М. е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като същият като баща на малолетното дете В.
следва да очаква, че последният не е в достатъчна степен зрял, за да опази
предоставеното му имущество, в това число процесния телефон. Касае се за дете
на 13 години, на комуто е предоставена вещ – телефонен апарат на значителна
стойност, оставено без надзор от родител или друго лице да отиде да тренира във
фитнес зала, при които обстоятелства е изначално очаквано и допустимо, въпреки
изключително доброто възпитание на детето, то да не може да прояви нужната
грижа за опазване на вещта. Видно, че детето на ищеца не е опазвал вещта подобаващо,
давал е на свои връстници да ровят в раницата му, да вземат въпросния телефонен
апарат, тоест да имат достъп до него. Това се дължи на безнадзорното оставяне
на детето с въпросната вещ, а пък надзорът е ангажимент и отговорност на ищеца М.М..
В този смисъл ищецът М.М. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в
случая.
С оглед обстоятелството, че се касае за
една шеговита детска постъпка от две малолетни деца, оставени без надзор от
техните родители, съдът намира, че степента на отговорност от двамата родители
е равна, тоест налице е съпричиняване от ищеца в размер на 50 %. Това налага
определяне на отговорността на ответницата в размер на 50 % от цялостната
вреда, която се установи в размер на 1408,54 лв., или за нея в размер на 704,27
лв., до който размер искът на ищеца се явява основателен и ще се уважи, ведно
със законната лихва от 13.01.2021 г., а за разликата до претендирания общо
размер от 1419,98 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
При деликт съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
обезщетението за забава е в размер на законната лихва се дължи от датата на
деликта, тъй като не е нужна покана, а деликвентът се смята в забава от деня на
деликта.
Ищецът претендира сумата от 59,56 лв.
като обезщетение за забава върху главницата от 1419,54 лв. за периода на забава
от 15.08.2020 г. до 12.01.2021 г. Мораторното обезщетение върху уважената част
от иска в размер на 704,27 лв. за периода на забава от 15.08.2020 г. до 12.01.2021
г., изчислен от съда с калкулатор за законна лихва съгласно чл. 162 ГПК,
възлиза на сумата от 29,54 лв., до която сума ще се уважи иска и ще се отхвърли
за разликата до претендираните 59,56 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се присъдят на ищеца разноските по делото съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 59,18
лв. /разписка на л.2/, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 11.01.2021 г. на л.17, заплатено
възнаграждение за вещо лице по СИЕ в размер на 300 лв. /платежно на нареждане
на л.32/. Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 356,69 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се присъдят на ответницата разноските по делото. Такива се установяват само за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2021
г. /л.26/, като с оглед отхвърлената част от исковите претенции следва да се
присъдят разноски в размер на 176,41 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати на М.Г.М.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД следните суми:
-
сумата от 704,27 лв. (седемстотин и четири лева и 27
ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от счупване на 15.08.2020
г. от Д. Младенов Домусчиев на мобилен телефонен апарат Apple Iphone 11, 64gb,
Black, с фабричен номер 354003101704563, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 704,27 лв. до претендираните 1419,98 лв.;
-
сумата от 29,54 лв. (двадесет и девет лева и 54 ст.),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 704,27 лв. за периода
от 15.08.2020 г. до 12.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
29,54 лв. до претендираните 59,56 лв.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати на М.Г.М.,
ЕГН **********,***, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 356,69
лв. (триста петдесет и шест лева и 69 ст.), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,***, да заплати на И.Р.И.,
ЕГН **********,***, на основание на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 176,41 лв. (сто седемдесет и шест лева и 41
ст.), представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: