Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 116
гр. Сливен, 17. 05. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 64 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Счетоводна
кантора М.“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
пл. „В. Л.“ № …, ет. …, пр. от у. К.В.М., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-02000220003329-091-001 от 27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, в
частта, в която е потвърден с Решение № 10 от 11.01.2021 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно
управление /ЦУ/ на НАП.
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че обжалваният РА е незаконосъобразен. Счита, че: в процеса на ревизията не са
събрани доказателства, които да подкрепят направените констатации; не е налице
нито едно обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да бъде приложена ал. 2
на чл. 122 от ДОПК; неправилно е прието, че са налице условия за признаване на
приход съгласно счетоводното законодателство по договори за безвъзмездно
обслужване за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по които договори не е
получил приходи; неправилно е прието, че през 2018 г. са отчетени разходи за
осигурителни вноски на у. на дружеството; в дружеството не са отчитани като
разход осигурителни вноски на у.; дружеството е отписало в разходите сума,
която представлява вземане с изтекъл давностен срок
от у. му. Моли обжалваният РА да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от у. К.В.М..
Поддържа жалбата. Посочва изрично, че обжалва РА в потвърдената му част.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител– главен юрисконсулт Л. И.. Оспорва
жалбата, излага съображения за законосъобразност на обжалвания РА, претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 466 лева.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На „Счетоводна кантора М.“ ЕООД е извършена ревизия с
обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2018 г. Основната дейност на дружеството е предоставяне на счетоводни
услуги.
Извършената на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД ревизия е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000220003329-020-001
от 08.06.2020 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас,
изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02000220003329-020-002 от
14.08.2020 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас. ЗВР и ЗИ
на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено
ревизията да бъде извършена от Д. Н. Ж. – гл. и. по п. /р. на р./, и В. М. С.– гл.
и. по п.. ЗВР е връчена на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 17.06.2020 г. по
електронен път. Заповедта за изменение на ЗВР, с която първоначалният двумесечен
срок за извършване на ревизията е продължен до 17.09.2020 г., е връчена на „Счетоводна
кантора М.“ ЕООД на 14.08.2020 г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000220003329-092-001 от
01.10.2020 г., с който в резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията
по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 01.10.2020 г. РД
е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Счетоводна
кантора М.“ ЕООД на 01.10.2020 г. по електронен път.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-02000220003329-091-001 от 27.10.2020 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден от: Г. Д. П. на дл. Н. с., в качеството
на възложил ревизията, и Д. Н. Ж. на дл. гл. и. по п.,
в качеството на р. на р.. РА е подписан с електронни подписи от издателите си.
РА е връчен на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 27.10.2020 г. по електронен път.
С РА в обжалваната част са установени задължения в общ размер на 5 410,08
лева, представляващи задължения за корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчните периоди от 01.01.2015 г.
до 31.12.2018 г. в размер на 4 220,58 лева и лихви за просрочие в размер на 1
189,50 лева, изчислени към 27.10.2020 г., от които: за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. – главница 838,00 лева и лихва 389,03 лева; за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – главница
768,00 лева и
лихва 278,64 лева;
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – главница 987,90 лева и лихва 261,54 лева; и за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. – главница 1 626,68 лева и лихва 260,29 лева. От органите по приходите е установено, че ревизираното
дружество е сключило безвъзмездни договори за счетоводни услуги със следните
свои клиенти: ЕТ „СС-СИ-Г. Т.”, „Биоком 2000” ООД, „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД, „Бобо-М. Ч.” ЕООД, „Далнип 2” ЕООД, „Обнова-БТ-В.-сие”
ЕООД, ЕТ „Пулсар-М-М. И.”, „П.” ЕООД, „Пластформ 2004” ЕООД, „Алгара
2015” ЕООД и „Унисон Транс” ООД, за които е подавало данъчна и осигурителна
информация. Ревизиращият екип е анализирал фактурираните от „Счетоводна кантора
М.“ ЕООД приходи от други негови клиенти за периода и е направил извод, че
дружеството неправомерно не е отчело приходи от счетоводни услуги за 2015 г. в размер на 8 380,00 лева, за 2016 г. в размер на 7 680,00 лева, за 2017 г. в размер на 9 880,00 лева и за 2018 г. в размер на 8 640,00 лева, с които суми, на
основание чл. 78 от ЗКПО е увеличил счетоводния финансов резултат на дружеството за съответната
година. От органите по приходите е установено и че за 2018 г. ревизираното дружество е отписало вземания в размер на 7 626,80 лева, представляващи платени от дружеството лични
осигурителни вноски на неговия у. до края на 2013
г., които не са внесени от самоосигуряващото се лице до края на 2018 г. и са с изтекъл давностен
срок, поради което е прието, че тези разходи не са документално обосновани, направени
са в полза на едноличния с. на капитала и у. на дружеството К.М. и същите не са
признати, на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
Въз основа на тези констатации, от органите по приходите са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък за посочените финансови години.
Начислени са и лихви за просрочие, на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
РА е обжалван от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД по
административен ред в частта на допълнително определените с РА задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в размер на 4
220,58 лева ведно с лихви за просрочие в размер на 1 189,50 лева. С Решение №
10 от 11.01.2021 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП,
РА е потвърден в обжалваната част. Решаващият орган е анализирал събраните в
ревизионното производство документи и е направил изводи, че: органите по
приходите законосъобразно са увеличили счетоводния данъчен резултат на
дружеството за съответната финансова година с размера на неотчетените приходи и
са установили корпоративен данък за внасяне, на основание чл. 78 във връзка с
чл. 16 от ЗКПО; ревизиращият екип законосъобразно е приел, че през 2018 г.
дружеството е осчетоводило разходи, които имат характер на разходи в полза на
едноличния собственик на капитала, не следва да се признават за данъчни цели и
със същите следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството,
на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Решението
е връчено на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 11.01.2021 г. по електронен път.
Жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената му част е входирана в
деловодството на административния орган на 22.01.2021 г.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице К.Д.К. с в. и. о., сп. С. и к.. Вещото
лице дава заключение, че: на всички клиенти, за които дружеството не е
договорило възнаграждение, е предоставяло счетоводни услуги, като е подавало
данъчна и осигурителна информация в НАП; неотчетените приходи от предоставени
счетоводни услуги по сключените безвъзмездни договори са определени в размер,
както следва: за 2015 г. - 8 020 лева, за 2016 г. – 6 840 лева, за 2017 г. – 9 040 лева, и за 2018 г. – 7 200 лева; сумите за
безвъзмездните договори са определени, след като са изпълнени изискванията на
т. 7.1 и т. 7.2 от „СС 18 Приходи”, приходът може да бъде надеждно изчислен и
разходите могат да бъдат надеждно измерени; през 2018
г. не са отчитани като текущ разход на
„Счетоводна кантора М.” ЕООД осигурителни вноски на у. в качеството му на
самоосигуряващо се лице, но са осчетоводени разходи за осигурителни вноски на у.
за минали години /преди 2013 г./ в размер на 7 626,80 лева и с
техния размер е намален счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г. Изслушан в открито съдебно
заседание на 29.04.2021 г., вещото лице уточнява, че разликата между
изчислените от него неотчетени приходи от предоставени счетоводни услуги и стойностите,
определени от органите по приходите, се дължи на обстоятелството, че органите
по приходите са се съобразили с данните за средна цена, а вещото лице – с
данните за най-ниска цена за съответната година. Жалбоподателят изразява
несъгласие със заключението на вещото лице. Съдът възприема заключението като
компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства, с изключение на изчислените от вещото лице размери на неотчетени
приходи от предоставени счетоводни услуги на „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД и ЕТ „Пулсар-М-М. И.”. Вещото лице е определило различни
стойности само по отношение на тези два договора спрямо стойностите, определени
от органите по приходите. Посочената от вещото лице причина за тези различни
стойности не съответства на доказателствата по делото. Относно договора,
сключен с „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД, вещото лице не е съобразило, че
ревизираното дружество ползва наето помещение от този клиент, осчетоводени са
разходи за наем в размер на 600 лева на година, като не е установено
осчетоводено плащане на дължимия наем, поради което органите по приходите
обосновано са изчислили цената по договора за счетоводни услуги в размер, равен
на осчетоводения и дължим наем. Относно договора, сключен с ЕТ „Пулсар-М-М. И.”, вещото лице несъответно на установените по
делото факти е приело, че приходите на този търговец са най-близки до приходите
на „Софтконсулт П.” СД /клиент на ревизираното
дружество по сключен възмезден договор/, а органите по приходите обосновано са
изчислили цената по договора за счетоводни услуги, съобразявайки се не само с
приходите, най-близки до тези на търговеца, но и с осъществяваната от търговеца
дейност, броя на регистрираните обекти, броя на назначените лица.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни
подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са
посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото
от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При
издаване на РА са спазени процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия и е приключило в
указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени.
Възраженията на жалбоподателя, че не е налице нито
едно обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да бъде приложена ал. 2 на чл.
122 от ДОПК, са неоснователни. Процесната ревизия не е извършена по реда на чл.
122 от ДОПК. Облагането е определено по материалноправния ред на ЗКПО – чл. 78
във връзка с чл. 16 от ЗКПО.
Ревизионният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон.
От събраните по делото доказателства е установено, че определените
с РА в обжалваната му част задължения на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД са
установени законосъобразно по вид и размер.
Спорът между страните е относно следните
обстоятелства: налице ли са сключени от ревизираното дружество сделки, водещи до
отклонение от данъчно облагане и съответно законосъобразно ли е увеличен
счетоводният финансов резултат за съответната година с определяне на
допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2015 г. – 2018 г.; и
за 2018 г. осчетоводени ли са от дружеството разходи, които са в полза на
едноличния собственик на капитала и не са свързани с дейността на дружеството.
Относно спорното обстоятелство налице ли са сключени
от ревизираното дружество сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане, съдът
счита следното:
По делото е установено, че през ревизирания период
дружеството е сключило договори за счетоводно обслужване на следните търговци: ЕТ
„СС-СИ-Г. Т.”, „Биоком 2000” ООД, „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД, „Бобо-М. Ч.” ЕООД, „Далнип 2” ЕООД, „Обнова-БТ-В.-сие”
ЕООД, ЕТ „Пулсар-М-М. И.”, „П.” ЕООД, „Пластформ 2004” ЕООД, „Алгара
2015” ЕООД и „Унисон Транс” ООД, с които не е договорило възнаграждение, но е
предоставяло счетоводни услуги на същите – подавало е за тези търговци данъчна
и осигурителна информация, като не е издавало към тях фактури за предоставените
счетоводни услуги и не е отчитало приходи от предоставените счетоводни услуги.
Установено е, че тези търговци са упражнявали стопанска дейност и са реализирали
приходи от дейността си.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече
сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се
определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или
тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане. В чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е предвидено, че
за отклонение от данъчно облагане се смятат договорите
за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални
или нематериални блага.
С оглед установените факти, съдът счита, че правилно
от органите по приходите е прието, че са налице обстоятелства по чл. 16, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от ЗКПО – сключени договори за предоставяне на безвъзмездни
услуги с цел отклонение от данъчно облагане.
Правилно са определени от органите по приходите и
размерите на цените, които следва да се приложат към съответните безвъзмездни
сделки, при съобразяване с легалната дефиниция на „пазарна цена”
по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК във връзка с § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО -
сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена
при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между
лица, които не са свързани. В тази връзка са анализирани сключените от ревизираното
дружество възмездни договори с други негови клиенти, в които е уговорено
възнаграждение за предоставените им счетоводни услуги и за които дружеството е
издало фактури и е осчетоводило получените за съответната година приходи от
дейността. Извършено е съпоставяне между сделките, като са сравнени:
осъществявана дейност, регистрация по ЗДДС, реализирани от дейността приходи,
брой на заети лица, и обосновано е изчислена цената по всеки един от процесните
договори за счетоводни услуги.
По изложените съображения и на основание чл. 78 във
връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗКПО, законосъобразно е увеличен
счетоводният данъчен резултат на ревизираното дружество с размера на
неотчетените приходи за съответната финансова година, като правилно са
определени и размерите на дължимия корпоративен данък за периода 2015 г. – 2018
г., ведно със съответните лихви за просрочие.
Относно спорното обстоятелство дали за 2018 г. са
осчетоводени от дружеството разходи, които са в полза на едноличния собственик
на капитала и не са свързани с дейността на дружеството, съдът счита следното:
По делото е установено, че през 2018 г. от дружеството
са отчетени разходи в размер на 7 626,80 лева с основание „отписано вземане”, за което у. на
дружеството е посочил, че осчетоводените разходи представляват платени от
дружеството до края на 2013 г. лични осигурителни вноски на у. на дружеството,
не са внесени от у. до края на 2018 г. и са с изтекъл 5-годишен давностен
срок. С оглед установените факти, от органите по приходите правилно е прието,
че отписаните лични осигурителни вноски на едноличния собственик на капитала
следва да са за сметка на самоосигуряващото се лице и
с осчетоводяването им в разходите на дружеството неправомерно е намален
счетоводният финансов резултат на дружеството. Обосновано е направен извод, че
тези разходи не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и като
такива представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5,
б. „а” от ДР на ЗКПО, поради което законосъобразно с техния размер е увеличен
счетоводният финансов резултат на дружеството, на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Правилно е определен и размерът на начисления
допълнително корпоративен данък ведно със съответните лихви за просрочие.
По изложените съображения, обжалваният ревизионен акт
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не страда от пороци,
обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 466 лева е
основателна. Размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение е под
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата,
защитаван в процеса от юрисконсулт, претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 466 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК: ………..,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „В. Л.“ № …, ет. …, пр. от
у. К.В.М., подадена против Ревизионен акт № Р-02000220003329-091-001 от
27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите –
Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 10 от 11.01.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на НАП, в която част са установени задължения на „Счетоводна
кантора М.“ ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2018 г. в размер на 4 220,58 лева и лихви за просрочие в размер на 1
189,50 лева.
ОСЪЖДА „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК: …………, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „В. Л.“ № …, ет. …, пр. от у. К.В.М.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 466 /четиристотин
шестдесет и шест/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: