РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  111

 

гр. Пловдив,  18.01.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

           

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2982 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от „Видев – Рентакар“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, р-н Централен, ***, чрез управителя – Д. И. В. , срещу заповед № 22-1030-001254/04.11.2022 г. на началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ***, за срок от 6 месеца.В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че не са налице основанията за прилагане на административна принуда, тъй като дружеството - жалбоподател не предоставило собствения си лек автомобил на извършителя на нарушението, а на друго лице, което е правоспособен водач, имащо правото да ползва автомобила съгласно сключен договор за наем на моторно превозно средство от 25.10.2022 г.

3. Ответникът - началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Според договор за наем от 25.10.2022 г., „Видев – Рентакар“ ЕООД е отдало за временно ползване моторно превозно средство - Фолксваген Голф с рег. № ***, на Д. Б. Р. , притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 28.09.2021г. от МВР – Пловдив, за срок от 25.10.2022г. до 26.10.2022г.

6. Съставен е АУАН № 785782/28.10.2022 г. от И. В. П. - на длъжност полицай при ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 25.10.2022 г. в 23:40 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Лев Толостой“ и ул „Тодор Г. Влайков“, Б. С. Я. като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *** /собственост на „Видев – Рентакар“ ЕООД/.

7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 22-1030-001254/04.11.2022 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2а, т. 1 от ЗДвП, е приложил спрямо „Видев – Рентакар“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че автомобилът е предоставен на Б. С. Я. от Д. Б. Р. .

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи към сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 785782/28.10.2022 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Съгласно текста на чл. 171, т. 2а, б. "а" (в редакция към момента на извършване на нарушението) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Така формулирана законовата разпоредба задължава административния органа при установяването на посочените обстоятелства да приложи принудителната мярка, като определи нейния срок в рамките на дадената му от закона оперативна самостоятелност и след мотивирана преценка на всеки отделен случай.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

В случая установената от органа фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Не се оспорва, че на посочените в АУАН дата, място и час водачът на процесното моторното превозно го е управлявал без да е правоспособен.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че спрямо него не може да бъде приложена принудителна мярка, тъй като друго лице е предоставило собствения на дружеството автомобилът на неправоспособен водач. Фактическия състав на административната принуда приема за релевантно единствено обстоятелството по управление на моторното превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, но не и действието по предоставянето му във владение на водача. Последното има отношение към забраната по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП водачът, собственикът или упълномощеният ползвател на моторно пътно превозно средство да не го предоставят на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Нарушението на тази забрана създава фактически и правни основания за ангажиране на административнонакзателната отговорност на задължените лица извън режима на административната принуда. При настоящата законова регламентация достатъчна материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание, поради което за законосъобразното прилагане на мярката е без значение наличието на виновно поведение от собственика на моторното превозно средство. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

В конкретната хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му е неправоспособно. Отношенията между собственика – от една страна, и останалите две лица – водач и наемател, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките за това /в този смисъл Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о.; Решение № 3116 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2017 г., VII о., Решение № 182 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2018 г., VI о./.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Възможността за ограничаване на правото на собственост е залегнала в чл. 17, ал. 5 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Видев – Рентакар“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, р-н Централен, ***, чрез управителя – Д. И. В. , срещу заповед № 22-1030-001254/04.11.2022 г. на началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: