Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 16.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На девети
октомври година 2018
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 9965 по
описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два субективно съединени иска по реда на чл. 422от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ,
чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр.
чл.138 от ЗЗД.
Производството е образувано е
по искова молба от „Б.П.Б.” АД, с ЕИК *******, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу „К.” ООД , ЕИК *******и
Д.Й.Б. ЕГН ********** - за признаване съществуването в полза на ищеца на вземане, солидарни длъжници
по което са ответниците, а именно – вземане по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 430 ТЗ в размер на 100 000
евро от
дължимата, изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г.,
изменен с Анекс А1 до А15, последният от 24.01.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.11.2014
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник,
ГО, 8 състав.
Твърди се в исковата молба, че по силата на
посочения договор за кредит предоставил на кредитополучателя „Е.Г.“ ЕООД кредит в размер на 1 357 103 евро с целево
предназначение – строеж на жилищна сграда с РЗП 4 788.66кв.м. в
гр.Банско.Твърди се, че договора за кредит е изменен и допълнен с А Анекс А1 –
1330/2009/29.06.2009, Анекс А2 – 1330/2010 от 13.07.2010 г. последващи анекси,
съответно A3 – 1330/2011/31.03.2011 г., А4 – 1330/2011/20.04.2011 г., А5 –
1330/2011/31.05.2011 г., А6 – 1330/2011/23.06.2011 г., А7 –
1330/2011/29.09.2011 г., А8 – 1330/2011/25.10.2011 г., А9 –
1330/2011/21.11.2011 г., А10 – 1330/2011/12.01.2012 г., А11 –
1330/2012/10.02.2012 г., А12 – 1330/2012/27.04.2012 г., А13-
1330/2012/27.07.2012 г., А14 – 1330/2012/31.10.2012 г. и А15 –
1330/2013/24.01.2013 г.
Поддържа, че с Анекс А2 – 1330/2010 от
13.07.2010 г. е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД
на Н.Ф.и П.Д.П.за задълженията на кредитополучателя.
Твърди се, че със сключването на Анекс
9 – 1330/2011/21.11.2011 г., съгласно чл.5 от анекса, е уговорена солидарна
отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД на ответното „К.” ООД /с предходно наименование „Т.К.”ООД/ към
банката, в качеството на солидарен длъжник.
Твърди се, че съгласно чл.9
от Анекс 9 – 1330/2011/21.11.2011 г., за
обезпечаване на вземанията по кредита е предоставено поръчителството на
ответника Д.Й.Б. в качеството на
поръчител и съгласно договор за поръчителство №1330-1/2011г.
Сочи,
че с посочените анекси, подписани и от ответниците като солидарни длъжници е
уговорен падежа на задължението за връщане на кредита, като с последния Анекс
А15, с който процесният договор е изменен, крайният срок за връщане на
главницата по кредита е уговорен на дата 31.01.2013 г., който срок е настъпил
към датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК. Твърди се, че кредита е
усвоен, като към уговорения краен срок за 31.01.2013г. е останала непогасена
изискуема главница от 1 331 716.21 евро.
Сочи се, че
за процесната сума от 100 000 евро, като част от общ размер 1 873 347, 85 евро, на
банката ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник,
ГО, 8 състав, като заявлението било насочено само срещу Н.Ф.и П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.”
ООД , Д.Й.Б., които възразили, което
обусловило предявяване по реда на чл.422 ГПК на настоящия иск.
Твърди се, че преди това – на 29.07.2013г. „Б.П.Б.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
срещу кредитополучателя „Е.Г.”ЕООД и съдлъжниците Н.Ф.и
П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.” ООД , Д.Й.Б.,
за сумата от общо 1688 555.58 евро.На 30.07.2013г. по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC –
Перник, била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендиранта сума. Сочи се, че депозирани възражения на длъжниците, заявителят„Б.П.Б.“ АД предявил иск за установяване на вземането, по който било образувано
т.д.№3637 / 2014г. на СГС, ТО, VI- 15
състав. След оттегляне на иска срещу
солидарните длъжници и поръчителя с Определение от 28.10.2014г. на СГС, производството е прекратено в частта
по исковете срещу Н.Ф.и П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.” ООД , Д.Й.Б.,
като производството е продължило само срещу кредитополучателя „Е.Г.”ЕООД. Срещу
съдлъжниците заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист издадени по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC – Перник, са
обезсилени с прекратяване на т.д.№3637 / 2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав.
Ищецът поддържа, че с предявяване на иск срещу „Е.Г.”ЕООД е спазен
шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД и ответникът Д.Й., като поръчител е останал
задължен и след падежа на главното задължение. Сочи се, че съобщението за
депозирани в срок възражения е получено от ищеца на 03.07.2015г., като в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК е предявен настоящия иск. Претендира
разноски.
Ответниците изцяло
оспорват предявения иск.
В срока по чл.367 ГПК
Ответникът - „К.” ООД заявява съображения за недопустимост, на иска, доколкото
за едно и също вземане е имало изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№
5553/2013г. на PC – Перник и по ч.гр.д.
№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник,
като счита за ирелевантно обстоятелството, че първия изп. лист е обезсилен.При
евентуалност поддържа, че
неоснователността на претенцията на „Б.П.Б.“ АД, доколкото „К.“ ООД нито чрез
законния си представител, нито чрез упълномощено лице никога и по никакъв повод
не е подписвало каквито и да е документи, касаещи процесния договор и
свързаните с него анекси. Оспорва подписа положен в графа „солидарен длъжник” в
Анекс 9 – 1330/2011г., както и в Анекс 10 -1330/ 2011г. ,като сочи, че същите
не са поставени от тогавашния управител И.Д.. Сочи, че никой от анекси Анекс 9 – 1330/2011/21.11.2011 г., Анекс 10 –
1330/2011/12.01.2012 г., Анекс 11 – 1330/2012/10.02.2012 г., Анеск 12 –
1330/2012/27.04.2012 г., Анекс13- 1330/2012/27.07.2012 г., Анекс 14 –
1330/2012/31.10.2012 г. и Анекс 15 – 1330/2013/24.01.2013 г. не са подписвани
от „К.” ООД, посочен в заявлението, като солидарен длъжник. Сочи се, че „К.”
ООД още в заповедното производство е възразило и оспорило истинността на
представените от „Б.П.” АД документи. Твърди, че според решение на общото
събрание на „Т.К.” ООД от 01.12.2010г., управителят няма право от името и за
сметка на дружеството да сключва договори за банков кредит и да задължава
дружеството, като поръчител или
съдлъжник без изрично писмено решение на ОС, взето с пълно мнозинство. Твърди
се, че такова одобрение в случая не е давано от общото събрание на „К.” ООД за поемане на солидарна отговорност
с „Е.Г.”ЕООД, нито подобно действие е потвърждавано. Предвид липсата на
надлежно съгласие, ответно дружество поддържа, че липсва валидно встъпване в
дълг от страна на „К.” ООД, поради което моли за отхвърляне на иска. Твърди, че
още в първия момент, когато дружество е разбрало за задължаването по процесния
анекс се, се противопоставило на действието му. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК ответникът Д.Й.Б., депозира отговор, в който
излага съображения за недопустимост и нередовност на исковата молба. Ако се
счете иска за допустим моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и претендира
разноски. Заявява възражение за прекратяване на поръчителството поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Сочи се, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е подадено
пред Районен съд - Перник на 26.11.2014 г., т.е. повече от година и половина
след падежната дата по Договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 от
12.10.2007 г. и анекси към него. Отделно оспорва автентичността на договор за
поръчителство №1330-1/2011г. Твърди се, че ответникът не е давал съгласие за
сключването му. Поддържа, че Анекс 9 –
1330/2011/21.11.2011 г., Анекс 10 – 1330/2011/12.01.2012г. не са влезли в сила,
поради непредставяне на предвидените в тях документи. Твърди се, че
извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена ч.гр.д.№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник, не
отговоря на изисквананията.
В допълнителната искова молба, депозирана в
срока по чл.372 ГПК, ищецът „Б.П.Б.“ АД, оспорва
наведените в отговорите възражения, като неоснователни.
Ответниците
са депозирали в срока по чл.373 ГПК, допълнителни отговори, в които доразвиват
наведените възражения.
В съдебно заседание ищцовата Б.чрез пълномощника си адв.Д.. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК .
В съдебно заседание ответникът „К.” ООД чрез пълномощниците си адв.Т. и адв.М., оспорва иска. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Б. чрез адв. Павлова оспорва иска. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните,
намира за установено следното:
Претендираното право произтича от следните
обстоятелства: постигане на съглашение между ищеца, в качеството на кредитор и
ответниците, с което последните са поели задължение да отговарят за връщане на
заемна сума, предоставена по договор за кредит, сключен между трето лице и
кредиторът; възникване в полза на ищеца – кредитор на вземането за главния
дълг.
От приложеното в препис на ч.гр.д.№ 06775/2014г., по описа на РС Перник, 8 състав, се установява, че е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №5908/28.11.2014г., срещу длъжниците Н.Г.Ф.и П.Д.П., „С.Т.”
ЕООД, „К.” ООД, Д.Й.Б. /последните
двама ответници в настоящото/, да заплатят на кредитора /ищец в исковия процес/ сумата от 100 000 евро, представляваща част от падежирала, изискуема
и усвоена главница /от общ размер 1 873 347, 85 евро/, по договор
за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г., изменен с Анекс
А1 до А15 от 24.01.2013г., ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението – 26.11.2014г. На
28.11.2014г. въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Б.П.Б.“ АД е
издаден изпълнителен лист за сумата от 100 000
евро, срещу длъжниците./л.54/ Всеки един от длъжниците е подал възражение срещу
заповедта, които са в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Със съобщение връчено на
заявителя на 03.07.2015г. му е указано, че солидарните длъжници са подали
възражения в срок и може да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си. В законоустановеният срок ищецът е подал искова молба по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, като е предявил иска на 31.07.2015г. с искова молба
с вх.№ 97597 /31.07.2015г. в служба
регистратура на СГС. Видно е, че в
заповедното производство по ч. гр.д. №
06775/2014г., по описа на РС Перник, не
е посочен като длъжник сочения в
заявлението кредитополучател „Е.Г.” ЕООД.
Не е спорно, че с договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г.
ищецът „Б.П.Б.“ АД, в качеството на кредитор се е задължил да предостави на трето
за делото лице – „Е.Г.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател паричната сума в
размер на 1 357 103 евро./договор за кредит на л.11- л.14 от делото/ Не се спори между
страните и от приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че в периода 28.12.2007 г. – 31.10.2008 г. сумата по кредита в посочения размер
е предоставена на кредитополучателя „Е.Г.“ ЕООД.
С Анекс А1 – 1330/2009/29.06.2009 г. към посочения договор за кредит,
сключен между кредитополучателя „Б.П.Б.“ АД, кредитополучателя „Е.Г.“ ЕООД и Н.Г.Ф.и
П.Д.П., последните двама са се задължили в качеството на поръчители да
отговарят за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договор за кредит № 1330/12.10.2007 г.,
вкл. и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване.
С
последващ Анекс А3 – 1330/2011/31.03.2011 г. страните по договора за кредит,
както и ответниците, наименовани в предходния анекс като поръчители, а в Анекс
А3 – като солидарни длъжници са постигнали съгласие, че към 31.03.2011 г.
общият размер на просрочените задължения по договора за кредит е 429 253,95 евро, като е отсрочено плащането на
просрочените лихви до друга дата. С последващи анекси, съответно A3 –
1330/2011/31.03.2011 г., А4 – 1330/2011/20.04.2011 г., А5 –
1330/2011/31.05.2011 г., А6 – 1330/2011/23.06.2011 г., А7 –
1330/2011/29.09.2011 г., А8 – 1330/2011/25.10.2011 г., е изменян договора за кредит, като тези
изменения касаят най – вече промяна на падежа за погасяване на главницата по
договора, както и за на падежиралите и станали изискуеми вземания за
възнаградителна лихва и за неустойки. /л.15-л.25 от делото/
В Анекс 9 – 1330/2011/21.11.2011 г.,чиято
автентичност е изрично оспорена от
ответниците, като солидарни длъжници наред с „Е.Г.“ ЕООД, Н.Г.Ф.и П.Д.П.са посочени „С.Т.” ЕООД и „Т.К.” ООД, и от трета страна
ответникът Д.Й.Б../л.26-л.27/ Поемането на задължения за поръчителство от
ответника Д.Й.Б. е обективирано и в приетия договор
за поръчителство №1330-1/21.11.2011г. , с който поръчителят поел задължение да
гарантира навременно и пълно издължаване на всички задължения на „Е.Г.“ ЕООД възникнали на основание договор
за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. и сключените към него анекси, независимо
от другите обезпечения до пълното и окончателно погасяване на задълженията на
длъжника по този кредит./л.42
от делото/
В Анекс 10 – 1330/2011/12.01.2012
г., чиято автентичност е изрично
оспорена от ответниците, е уговорено удължаване на срока за издължаване на кредита до
31.01.2012г./л.29 - л.30/
С анекси
А11 – 1330/2012/10.02.2012 г., А12 – 1330/2012/27.04.2012 г., А13- 1330/2012/27.07.2012г.,
А14 – 1330/2012/31.10.2012г. и А15 – 1330/2013/24.01.2013 г. е изменян договора
за кредит, като тези изменения касаят най – вече промяна на падежа за
погасяване на главницата по договора, както и за на падежиралите и станали
изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки. Страни по
посочените анекси са и ответниците ”К.” ООД,
посочен като солидарен длъжник и Д.Б.,
като поръчител. Видно от неоспорените Анекс А11-1330/2012 от 10.02.2012 г.; Анекс
А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; Анекс
А13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г.; Анекс А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. към
Договор за кредит № 1330 / 2007г., от страна на ответното „Т.К.”ООД от името на /И.Д./, върху тях няма
положени подписи. Изброените анекси не
са подписани и от никое друго лице с
представителна власт за ”К.” ООД. / анекси
на л.32,л.32, л.37, л.39 , л.41 от делото/
Видно от приетия протокол от Общо
събрание на „К.“ ООД (предишно наименование „Т.К.“ ООД) проведено на
01.12.2010г., на същото е взето решение, че Управителят няма право от името и
за сметка на дружеството без изрично писмено решение на ОС, взето с пълно
мнозинство, да сключва договори за банкови кредити, да бъде поръчител или
съдлъжник за банкови кредити./л.98 от делото / Не се установи такова решение на
Общо събрание на съдружниците на ответното „К.“ ООД, да е взимано. Видно от приетата справка от
ТР, до м. юли 2012г. управител на
ответното дружество е И.Т.Д../л.99-л.100/
Видно
от последния подписан между страните Анекс А15 – 1330/2013 от 24.01.2013 г. страните са приели, че към 24.01.2013 г.
общият размер на всички просрочени по договора за кредит задължения е 1 553 150,67 евро,
от които просрочената главница възлиза на 1 331 716,21
евро, като са се споразумели за отсрочване на
задълженията по кредит до датата 31.01.2013 г. /л.40 от делото/
Не
е спорно, че преди процесната оспорена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
28.11.2014г., е било проведено друго
заповедно производство по искане на „Б.П.Б.“ АД, като заявител.
Установи
се, че на 29.07.2013г. „Б.П.Б.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, срещу кредитополучателя „Е.Г.”ЕООД и
съдлъжниците Н.Ф.и П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.” ООД , Д.Й.Б.,
за сумата от общо 1 688 555.58 евро. Видно от приетия препис от Заповед № 4629/
30.07.2013г., заявлението е уважено, като
на 30.07.2013г. по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC –
Перник, е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист сумата от 1 331 716, 21 евро, просрочена главница договор за инвестиционен кредит № 1330/2007,, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., сумата
5 687 евро договорна лихва, , сумата 351 151, 81 евро наказателна
лихва и 66 050,55лв. разноски. /л.43-л.45 от приложеното ч.гр.д.№
06775/2014г. на ПРС/ Поради депозирани възражения на
длъжниците, заявителят„Б.П.Б.“ АД е предявил иск за установяване на вземането по реда
на чл.422 ГПК, във вр.415, ал.1, по който било образувано т.д.№3637/2014г. на
СГС, ТО, VI- 15 състав./искова
молба от 11.09.2014г. на л.46-49 от приложеното ч.гр.д.№ 06775/2014г. на ПРС/
Видно
от приетия заверен препис от Определение от 28.10.2014г. на
СГС, производството по т.д. №3637 /
2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав, е
прекратено в частта по исковете срещу Н.Ф.и
П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.” ООД , Д.Й.Б.,
като производството е продължило само срещу кредитополучателя „Е.Г.”ЕООД поради
оттегляне на иска срещу солидарните длъжници и поръчителя. Определението за
прекратяване е влязло в сила на 14.11.2014г./л.174 от делото/. Срещу съдлъжниците, вкл. „К.” ООД и Д.Б. заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
издадени по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC – Перник, са обезсилени с
прекратяване на т.д.№3637 / 2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав, като е обезсилването на заповедта за
изпълнение срещу Н.Ф.и П.Д.П., „С.Т.” ЕООД, „К.”
ООД, Д.Й.Б. е прогласено в Определение
от 18.02.2015г. постановено на основание чл.247 ГПК по т.д.№3637 / 2014г. на
СГС, ТО, VI- 15 състав./л.111 от делото/
Исковото
производството по реда на чл.422 ГПК е продължило само срещу кредитополучателя
„Е.Г.”ЕООД.
Видно
от заверения препис от Решение №814/ 09.05.2016г. постановено по т.д.№3637 / 2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав, по реда на чл.422 ГПК е признато за
установено, че „Е.Г.”ЕООД дължи на „Б.П.Б.“ АД сумата 1 331 716, 21 евро просрочена главница договор за инвестиционен кредит № 1330/2007,, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., сумата
5 687 евро договорна лихва, ,
сумата 351 151, 81 евро наказателна лихва, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC – Перник.
Във
връзка с оспорените подписи на страната
физическо лице и на представителя на ответника юридически лица, по делото е
допусната съдебно – графическа експертиза, както и
повторна двучленна съдебно - графическа
експертиза.
В приетото заключение на съдебно – графическа
експертиза, изготвена от в.л. Д.Ц. е обоснован извод, че подписите в
графа „Солидарни длъжници” за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ на стр.2, както и в
долната част на стр.1 и стр.2 за „Солидарни длъжници” в Анекс А9-1330/2011 от
21.11.2011 г. към Договор за кредит №1330 / 2007 не са положени от И.Т.Д.. Вещо
лице, след подробен анализ е установило,
че подписите в графа „Солидарни длъжници” за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ на
стр.2, както и в долната част на стр.1 и стр.2 за „Солидарни длъжници” и в Анекс А10-1330/2012 от 12.01.2012г. към
Договор за кредит №1330 / 2007 не са положени от И.Т.Д..
В заключението е отразено още, че в изследваните Анекс А11-1330/2012 от
10.02.2012 г.; Анекс А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; Анекс А13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; Анекс А14-1330/2012 от
31.10.2012 г., както и в Анекс
А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. всички към Договор за кредит № 1330 / 2007,
всъщност за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ няма
положени подписи.
След изследване на сравнителни образци
и оспорените документи, вещото лице Д. Ц. е обосновало извод, че подписите за „Поръчител” в Анекс
А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; А13-1330/2012 от
27.07.2012 г.; на стр.2 в Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г.; в Анекс А15-1330/2012
от 24.01.2013 г. и в Договор за поръчителство №1330- 1/2011 от 21.11.2011г. са
положени от Д.Й.Б.. Подписът за „Поръчител” в долната част на стр.1 в Анекс
А14-1330/2012 от 31.10.2012 г. вероятно е положен от Д.Й.Б../л.297-л.298
от делото/
От приетото заключение на двучленна повторна съдебно - графическа експертиза с вещи лица С.Х. и И.С., се
установи, че подписите в графа „Солидарни
длъжници” за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ на стр.2, както и в долната част на
стр.1 и стр.2 за „Солидарни длъжници” в Анекс А9-1330/2011 от 21.11.2011 г. към
Договор за кредит №1330 / 2007 не са изпълнени от И.Т.Д.. Вещите лица сочат, че
подписите върху долния срез на л.1 и л.2 от Анекс А10-1330/2012 от 12.01.2012г.
не са положени от И.Т.Д.. Преповторен е извода от единичната СПЕ, че подписите за „Поръчител” в Анекс
А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; А13-1330/2012 от
27.07.2012 г.; на стр.2 в Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г.; в Анекс
А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. и в Договор за поръчителство №1330- 1/2011 от
21.11.2011г. са положени от Д.Й.Б..
Заключението на СГрЕ с в.л.Д.Ц. и заключението
на двучленна повторна съдебно - графическа експертиза с вещи лица С.Х. и И.С.,
съдът възприема, като обективни, компетентно дадени, подробни и изготвени от лица притежаващи необходимите специални
знания.
От прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза
с вещо лице В. Г. се установява, че че договорената сума е била предоставена на
кредитополучателя в периода 28.12.2007г. – 31.10.2008г. Вещото лице сочи, че кредитополучателят „Е.Г.“ ЕООД е усвоил по Договор за
инвестиционен кредит № 1330/12.10.2007 г. за предоставяне на кредит в размер на
1 357 103 евро за целево финансиране до 69% от стойността на целия проект на
строителни разходи в жилищна сграда, апартаментен тип с РЗП 4 788,66 кв.м.,
находяща се в гр. Банско, УПИ IX, с пл. № 2109 а и пл. 2110, КВ. 239а, целият с
площ от 2 073 кв.м. общо 1 357 103,00 евро. Обоснован е извод, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.11.2014 год., неиздължената част от главницата е в размер на
1 331 716,21 евро. Към същата дата, Кредитополучателят „Е.Г.“ ЕООД е погасил
главница по кредита 25 386,79 евро.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените в настоящето
производство субективно съединени искове по реда чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, имат
за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадената по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по
заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в
двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
Неоснователни са възраженията
наведени в отговорите за недопустимост на установителния иск, предвид
обстоятелството, че имало период, в който за едно и също вземане е имало
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC – Перник и по ч.гр.д. № 6775/2014г., по описа на PC-Перник. Установи се, че с Определение от 28.10.2014г.
на СГС, VI-15 състав, постановено по т.д. №3637 /2014г. на СГС,
образуваното по първата заповед за изпълнение исково производство е прекратено на основание чл.232 от ГПК, в
частта по предявения от „Б.П.Б.” АД установителен иск, срещу солидарните
длъжници обезпечили чужд дълг, включително „К.” ООД и Д.Б.. Определението за прекратяване на
производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК, спрямо „К.” ООД и Д.Б.,
е влязло в сила на 14.11.2014г., като издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени, в частта относно длъжниците, спрямо които
установителния иск е оттеглен и исковото производство прекратено. Заявлението
на кредитора по ч.гр.д. № 6775/2014г.,
по описа на PC-Перник
е подадено на 26.11.2014г., поради което довода за недопустимост поради
действие на две заповеди за изпълнение спрямо едни и същи лица и за едно също
вземане е неоснователен.
По
същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който
произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу
вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата
на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното
изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По иска срещу ответника Д.Й.Б.,
като поръчител:
В случая се установи, наличие на валидно правоотношение между банката ищец и кредитополучателя «Е.Г.»
ООД, по договор за кредит №1330/ 12.10. 2007г., по
силата на който на „Е.Г.“ ЕООД е предоставена сума в размер на 1 357 103 евро с целево
предназначение – строеж на жилищна сграда с РЗП 4 788.66кв.м. в гр.Банско. От
заключението на ССчЕ се установи, че кредита е усвоен от трето лице. Установи, че падежът на задълженията по
договора за кредит е настъпил на 31.01.2013г., съобразно анекс 15.
С влязло в сила Решение
№814/ 09.05.2016г. постановено по т.д. №3637
/ 2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав,
по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че кредитополучателят „Е.Г.”ЕООД,
дължи на „Б.П.Б.“ АД сумата
1 331 716, 21 евро просрочена главница
договор за инвестиционен кредит № 1330/2007г.,
ведно със законна лихва от 29.07.2013г., сумата 5 687 евро договорна
лихва, сумата 351 151, 81 евро
наказателна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
5553/2013г. на PC – Перник. Решението е формирало СПН.
В случая исковата претенция се основава на
падежирали задължения в общ размер на 1 553 150,67 евро/Анекс № 15/,
част от които е процесната сума възлизаща на 100 000 евро. С Анекс А9-1330/2011 от 21.11.2011г. и конкретно в
клаузата на чл.9 от същия за
обезпечаване вземанията на Банката по кредита кредитополучателят се задължил
да предостави описаните в чл.9 допълнителни обезпечения, като съгласно
чл.9, ал.4 е предоставено поръчителство от Д.Й.Б., в качеството му на поръчител, съгласно представеният по делото
Договор за поръчителство № 1330-1/2011г. Повдигнатото в отговора на ответника
физическо лице оспорване на автентичността на
договор за поръчителство 1330-1/2011г. не бе доказано. От прието
заключение на СГрафЕ, се установи, че подписите за „Поръчител” в Анекс
А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; А13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; на стр.2 в
Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г.; в Анекс А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. и
в Договор за поръчителство №1330- 1/2011 от 21.11.2011г. са положени от Д.Й.Б..
Този извод е потвърден от заключението
на двучленната СГрафЕ, което сочи, че ответникът Б. е подписал договора за
поръчителство и Анекс А9-1330/2011 от 21.11.2011г., в който е предвидено
обезпечение, чрез поръчител. Предвид липсата на твърдения за други пороци на волята, решаващия състав
намира, че в случая е налице валиден
договор за поръчителство.
Съгласно естеството на договора за поръчителство по смисъла на чл. 138
от ЗЗД поръчителят отговаря за дълга на длъжника, такъв какъвто е последния и
солидарно с длъжника - чл. 140 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, поради което предмет на
установяване в настоящото производство обуславящ съществуването на вземането на
кредитора към поръчителя е и изискуемостта на вземането на кредитора спрямо
главния длъжник. Определянето на изискуемостта на задължението е релевантна и
досежно неспазване на шестмесечния срок по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, за който
съдът следи служебно.
По същество се установиха фактите по
изпълнение на договорните задължения на банката; настъпила забава в
изпълнението на задължението на главния длъжник /кредитополучателя/; настъпване на изискуемост на целия кредит и
размера на неплатеното задължение. Установи се задължението на ответникът като
поръчител да отговаря за изпълнение задължението на кредитополучателя солидарно
с него.
Неоснователно е възражението на ответникът Б.
за погасяване правото на иск на основание изтекъл преклузивен срок по чл. 147,
ал.1 изр.1 от ЗЗД.
Относно началото на срока по чл. 147, ал.1,
изр.1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителят се освобождава от отговорност за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, то следва да се
отбележи, че съвпада с момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика. Ето защо и
съобразявайки датата на която е настъпила забава и изискуемост на падежиралите вноски -
31.01.2013г. до датата на заявлението до РС Перник – 29.07.2013 г. по което е образувано
ч.гр.д.№5553/2013г. на ПРС, то не е
изтекъл срок по чл. 147, ал.1, изр.1 ЗЗД, респективно отговорността на
поръчителя не е отпаднала. Съгласно нормата на чл.422 ГПК, иска за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заповедта за
изпълнение. В случая иска срещу длъжника е предявен на 29.07.2013г., в рамките на шестмесечния срок по чл.147
изр.първо ЗЗД, поради което поръчителя е останал задължен и след падежа. По
същество установителния иск предявен по реда на чл.422 ГПК от банката ищец
срещу главния длъжник е изцяло уважен с Решение
№814/ 09.05.2016г. постановено по т.д.
№3637 / 2014г. на СГС, ТО, VI- 15 с-в, което отбелязано по-горе в изложението.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че претенцията е основателна и доказана, а оттук, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника като
поръчител, в претендирания частичен
размер.
По иска срещу ответника „К.” ООД, като солидарен длъжник:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, срещу ответното дружество, като солидарен длъжник по см. на чл.121-чл.123 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че договора
за встъпване в дълг от който черпи права
е валиден. Негова е тежестта да
установи и наличието на съгласие между встъпващия и кредитора или длъжника
съгласно изискването на чл.101, изр. 1 от ЗЗД, както и валидно решение на управителните органи на
търговското дружество, което встъпва в чуждия дълг.
В производството по чл. 422 ГПК ответникът по иска следва не само да направи, но и да изчерпи и докаже
своите правопогасяващи възражения.
Именно от естеството на тези възражения се извежда
и предмета на доказване по иска по чл.
422 ГПК. В
разглежданият случай ответникът по спора е навел възражение за липса на негов подпис /на вписания
управител И.Д./ върху процесния анекс № А9-1330/2011 от 21.11.2011г.
При това оспорване в тежест на ищеца е
да установи правото му на вземане по валидно договорно правоотношение, в случая от
съглашение за встъпване в дълг.
От
заключението на съдебно- почерковата експертиза, се установи, че подписите
в графа „Солидарни длъжници” за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ на стр.2, както и
в долната част на стр.1 и стр.2 за „Солидарни длъжници” в Анекс А9-1330/2011 от
21.11.2011 г. към Договор за кредит №1330 / 2007 не са изпълнени от И.Т.Д.. Вещите
лица обосноваха извод, че подписите върху долния срез на л.1 и л.2 от Анекс
А10-1330/2012 от 12.01.2012г. не са положени от И.Т.Д.. Установи се, че веднага
след узнаването ответното дружество е оспорило извършените от негово име действия
без представителна власт. В такъв случай, следва да се приеме, че
ответното дружество посочено като
съдлъжник не може да отговоря наред с
кредитополучателя, поради липса на валидно встъпване в дълг.
На
следващо място, видно от дружественият договор на “К.” ООД, на управителя без
решение на общо събрание, взето с пълно мнозинство да поема задължение от името
на дружеството за сключване на договори за кредит, поръчителство или за поемане
на солидарна отговорност. Тази възможност изрично е ограничена и с Решение на
общо събрание на съдружниците на “К.” ООД ( с предходно наименование Т.К. ООД) по
протокол от 01.12.2010г. Такова решение
на Общо събрание на дружеството за поемане на солидарна отговорност по договора
за кредит в случая не е представено и не се твърди да е взето. Наред с това се
установи, че в Анекс А11-1330/2012 от
10.02.2012 г.; Анекс А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; Анекс А13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; Анекс
А14-1330/2012 от 31.10.2012
г., както и в Анекс А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. всички към Договор за кредит
№ 1330 / 2007 за „Т.К.”ООД от името на /И.Д./ няма положени подписи.
В случая ищеца не установи наличие
на валидно съглашение между кредитора и третите за договора за кредит лица –
ответното дружество „Клинър” ЕООД, в което да е предвидено възникване на
солидарна отговорност. Пделото не се установи ответното „К.“ ООД, чрез
законния си представител, или чрез друго упълномощено лице да е подписвало Анекс А9-1330/2011 от 21.11.2011 г. , като и
следващите анекси към Договор за
инвестиционен кредит № 1330/2007г. и свързаните с него анекси.
По изложените съображения иска предявен по реда на чл.422 ГПК срещу ответникът „К.” ООД, като
недоказан следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Оспорването по реда на чл.193 ГПК на автентичността на Анекс
А9-1330/2011 от 21.11.2011г. и Анекс А10-1330/2012 от 12.01.2012г., следва да
се приеме за доказано, а документите за неистински, в частта относно подписа на
И.Д..
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът Б., следва
да бъдат осъден да заплати на ищеца,
5386, 66 лв., съразмерно на уважената част от исковете./общо сторените,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК възлизат на 6858лв./л.360
от делото/, от които 3911, 60лв. д.т., 600лв. депозити за
експертизи и 2 347 лв. адвокатско възнаграждение. /
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответното дружество разноски в размер на 6 816лв.
Ответното дружество доказва
разноски в размер на сумата от 8 700 лева, от които 300 лева – депозит за експертиза и 8400 лева
– адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно въведеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6516 лева с ДДС.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
на
основание чл. 422 ГПК, че Д.Й.Б. ЕГН **********, дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, като
поръчител и солидарно с кредитополучателя, сумата 100 000 лв. – част от обща дължима главница по договор за инвестиционен кредит №
1330/2007 г. от 12.10.2007 г., сключен между ищеца и трето лице - „Е.Г.“ ЕООД,
изменен с анекси: А1 – 1330/29.06.2009 г., А2 – 1330/2010/13.07.2010 г., A3 –
1330/2011/31.03.2011 г., А4 – 1330/2011/20.04.2011 г., А5 –
1330/2011/31.05.2011 г., А6 – 1330/2011/23.06.2011 г., А7 –
1330/2011/29.09.2011 г., А8 – 1330/2011/25.10.2011 г., А9 –
1330/2011/21.11.2011 г., А10 – 1330/2011/12.01.2012 г., А11 –
1330/2012/10.02.2012 г., А12 – 1330/2012/27.04.2012 г., А13-
1330/2012/27.07.2012 г., А14 – 1330/2012/31.10.2012 г. и А15 –
1330/2013/24.01.2013 г. и за изпълнение на които задължения ответниците са
встъпили в дълг по силата на анекс А2 – 1330/2010/13.07.2010 г. и отговарят
солидарно, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2014 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6775/2014г. на РС Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.Б.” АД, с ЕИК *******, установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу „К.” ООД, ЕИК *******, за признаване, че „К.” ООД дължи
на ищеца „Б.П.Б.” АД, като солидарен длъжник, сумата от 100 000 евро от
изискуема и непогасена главница по
договор за кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г. сключен между ищеца и трето лице - „Е.Г.“ ЕООД, изменен с Анекс А1 до
А15, последният от 24.01.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
26.11.2014 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6775/2014г., по
описа на PC-Перник, ГО, 8 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Й.Б. ЕГН **********, да заплати на „Б.П.Б.” АД, с ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, направените пред
СГС разноски от 5386, 66 лева съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА
„Б. П.Б.” АД да заплати на „К.” ООД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски пред СГС, в размер на 6
816лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: