№ 823
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500697 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сградата в режим на
етажна собственост с идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3,
представлявани от Управителя на ЕС „М.к.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1987/09.12.2021 год.,
постановено по гр. дело № 20213110104609 по описа на РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТТА
МУ, с която са отменени, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС от
22.02.2021 г. по т. 1 от протокол на ОС на ЕС за упълномощаване от името на етажната
собственост на лицето В.Н.Х. да извърши всичко присъщо необходимо за приключване на
процедурата по присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроеният в
района трафопост, като за целта подпише от името на етажната собственост необходимите
документи, като се счита изрично упълномощен да подпише окончателния договор за
присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и
по т. 2 от протокол на ОС на ЕС, с което е избран за управител на етажната собственост
собственикът на обект в сградата, а именно „М.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, с представляващ В.Х., за срок от две години.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната част е неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Непривлно е прието,
че събранието е проведено и решенията са взети в нарушение на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от
ЗУЕС. Счита, че решенията на ОС на ЕС от 22.02.2021 год. не са от категорията решения,
предвидени в чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и за приемането им не се изисква кворум, а
задължително съгласие от минимум ид. части от ЕС, което условие в случая е било
изпълнено.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което исковете на ищците по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на
ЕС на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3, от 22.02.2021 год. по т. 1 и т. 2 от Протокола за
проведеното на 22.02.2021 год. ОС на ЕС да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищците, настоящи
въззиваеми – „Юрконсулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна; Р. О.; ИР. О.; ОЛ.
Н. Б.; А. В. ИС.; Л. АН. Р.; Т. Л. Я.; ЮЛ. Н. Д.; „Инко-Арх“ ЕООД, ЕИК *********; Б. Л. Т.;
М. Т. Г. и Г. Н. ИВ., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат, че е
неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настояват да бъде потвърдено
в тази част. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците – собствениците на обекти в сграда в режим на
етажна собственост с идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3,
представлявани от Управителя на ЕС „М.к.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, процесуален представител, поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите (ищци по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС) „Юрконсулт“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна; Р. О., гражданин на Р Украйна; ИР. О.,
гражданин на Р Украйна; ОЛ. Н. Б., гражданин на Р Украйна; А. В. ИС., гражданин на
Русия; Л. АН. Р., гражданин на Русия; Т. Л. Я. от гр. Варна; ЮЛ. Н. Д. от гр. Варна; „Инко-
Арх“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово; Б. Л. Т. от гр. Русе; М. Т. Г. от гр.
Варна и Г. Н. ИВ. от гр. София, чрез процесуален представител, оспорват жалбата,
поддържат подадения писмен отговор.
При извършената служебна проверка на валидността на решението и на
допустимостта му в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В исковата си молба ищците „Юрконсулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна; Р. О., гражданин на Р Украйна; ИР. О., гражданин на Р Украйна; ОЛ. Н. Б.,
гражданин на Р Украйна; А. В. ИС., гражданин на Русия; Л. АН. Р., гражданин на Русия; Т.
Л. Я. от гр. Варна; ЮЛ. Н. Д. от гр. Варна; „Инко-Арх“ ЕООД, ЕИК *********, със
2
седалище гр. Габрово; Б. Л. Т. от гр. Русе; М. Т. Г. от гр. Варна и Г. Н. ИВ. от гр. София, са
навели следните твърдения:
Собственици са на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, к.
к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3. На 01.03.2021 год. получили в електронните
си пощи имейл, изпратен им от друг собственик на обект в сградата в режим на етажна
собственост – „М.к.“ ЕООД, с прикачен към него файл – Протокол от проведено на
22.02.2021 год. общо събрание на ЕС, на което са приети две решения: по т. 1 – ОС на ЕС е
упълномощило лицето В.Н.Х. да извърши всичко присъщо необходимо за приключване на
процедурата по присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроеният в
района трафопост, като за целта подпише от името на етажната собственост необходимите
документи, като се счита изрично упълномощен да подпише окончателния договор за
присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и
по т. 2 – за управител на етажната собственост е избран собственикът на обект в сградата –
дружеството „М.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с представляващ
В.Н.Х., за срок от две години.
Ищците твърдят, че решенията са незаконосъобразни поради следното: Общо
събрание на етажната собственост на дата 22.02.2021 год. изобщо не е провеждано, не е
гласувало и не взимало атакуваните две решения. В потвърждение на това е и
обстоятелството, че всички писмени декларации (волеизявления) с нотариално заверени
подписи на лицата – декларатори, цитирани в протокола от ОС на ЕС от 22.02.2021 г. и
приложени към него, са с еднакъв текст. Видно от текстовете на декларациите, лицата са
декларирали, че към 22.02.2021 г. в 18, 00 часа не могат да присъстват на общото събрание,
поради причини свързани с наложените пандемични ограничения и невъзможността на
лицето да пътува към този момент. Декларация в този смисъл е подписал и В.Н.Х., в
качеството му на управител на „М.к." ЕООД, което дружество е етажен собственик в
сградата, а според отразеното в протокола за проведеното ОС на ЕС В.Н.Х. е присъствал на
събранието. Ищците сочат, че според цитираните писмени декларации и протокола от ОС на
ЕС от 22.02.2021 г. в 18, 00 часа на 22.02.2021 г. е констатирано наличие на документи, в
които била изразена воля за начин на гласуване от част от етажните собственици, каквато
възможност ЗУЕС не предвижда. Твърдят, че Общо събрание по смисъла на ЗУЕС въобще
не е провеждано в етажната собственост, като на събранието не е присъствал, нито е
гласувал дори един етажен собственик. Сочените в протокола от ОС на ЕС като присъствали
на събранието - В.Н.Х. и адвокат Д.К. не са собственици в етажната собственост. Твърдят се
и нарушения на нормите на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС относно свикването на ОС на ЕС –
липсва покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, поканата не е била
поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа; датата и часът на
поставянето не са били отбелязани върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание и за това обстоятелство не е бил съставен протокол; общото събрание не е било
3
насрочено и не е било проведено най-рано на осмия ден след датата на поставяне на
поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й; събранието не е
свикано от управител или лице, което има право по ЗУЕС да свика общо събрание.
Събранието е свикано от лице, което няма правомощия да го прави, доколкото с решение на
ОС на ЕС от 25.02.2019 г. са прекратени правомощията на В.Х. като управител на етажната
собственост и е избран нов управителен съвет в състав: П.П., И.Т. и В.Х., с председател на
управителния съвет – П.П.. При това положение и съобразно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС
правомощия да свика общо събрание в етажната собственост има Управителния съвет, а не
управител, чиито правомощия са били прекратени с решение на общо събрание. Твърди се
също, че ОС на ЕС от 22.02.2021 год. е проведено при липса на предвидения в закона
кворум - чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС. Навеждат, че решението по т. 1 касае индивидуални
упълномощителни сделки, зависещи от личната воля и преценка на всеки етажен
собственик, както и от личните качества на пълномощника. ЗУЕС не предвижда
компетентност или правомощие на ОС на ЕС да замести волята на всеки етажен собственик
за действителна упълномощителна сделка, при което и общото събрание е упражнило
правомощие, каквото не произтича от чл. 11 ЗУЕС.
Въз основа на изложеното ищците считат, че взетите решения по т. 1 и т. 2 от
Протокола за проведено на 22.02.2021 год. ОС на ЕС са незаконосъобразни и настояват за
отмяната им.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – собствениците на обекти в сграда в режим на
етажна собственост с идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3, които
не са предявили иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, представлявани от Управителя на ЕС „М.к.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, оспорват иска.
Твърдят, че е недопустим, тъй като е предявен след срока по чл. 40, ал .2 ЗУЕС.
Обявлението, за изготвения протокол от проведеното на дата 22.02.2021 год. ОС на ЕС е
залепено на входната врата на сградата и на вратата на рецепцията на дата 28.02.2021 год.,
за което има и съставен протокол, съобразно изискванията на ЗУЕС, а искът е предявен на
31.03.2021 год., т. е., след едномесечния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В евентуалност
навеждат, че искът е неоснователен. Твърдят, че ОС на ЕС от 22.02.2021 год. е свикано
надлежно, налице е покана за ОС, залепена на дата 13.02.2021 год. на входната врата на
сградата и на вратата на рецепцията, за което има и съставен протокол, съобразно
изискванията на ЗУЕС. Обявлението, за изготвения протокол от проведеното на дата
22.02.2021 год. ОС на ЕС е залепено на входната врата на сградата и на вратата на
рецепцията на дата 28.02.2021 год., за което има и съставен протокол, съобразно
изискванията на ЗУЕС.
Навеждат, че от етажните собственици било възприето да се оформи една обща
бланка, в която да се посочат въпросите,, които следва да се решават, като се даде
възможност на всеки (етажен собственик) да посочи как да гласува, като условието било
въпросното волеизявление (декларация) да се завери нотариално. Считат, че ОС на ЕС е
4
било надлежно проведено, тъй като в ЗУЕС липсва забрана за провеждане на общо събрание
в условията на неприсъственост, напротив – съществува и форма на приемане на решения
„на подпис“. След надлежното обявяване на поканата за свиканото общо събрание е
разпространена бланка, която да даде възможност на всеки един (собственик) да участва в
ОС, като изрази своята воля по точките от дневния ред. Твърдят още, че в ЗУЕС не се
съдържа изискване за кворум на събранието, а се изисква минимум идеални части от общите
части за да може да се вземе решение. В случая и за двете решения, взети на проведеното на
22.02.2021 год. ОС на ЕС се изисква мнозинство от минимум над 50 на сто от всички
идеални части от общите части на сградата, което изискване в случая е било спазено, видно
от протокола за проведеното ОС на ЕС и приложените към него нотариално заверени
декларации от собствениците, притежаващи повече от 50 на сто ид. части от общите части.
Считат, че собствениците на обекти в сградата са уведомени за свикването на общо
събрание, а взетите решения са сведени до знанието на всички собственици, при което и
събранието е законно проведено, взетите решения са законосъобразни, а искът за отмяната
им – неоснователен.
Настояват за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени искове на ищците
против ответниците за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от протокола
за проведеното на 22.02.2021 год. ОС на ЕС не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не
е предмет на въззивната проверка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищците – „Юрконсулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна; Р. О., гражданин на
Р Украйна; ИР. О., гражданин на Р Украйна; ОЛ. Н. Б., гражданин на Р Украйна; А. В. ИС.,
гражданин на Русия; Л. АН. Р., гражданин на Русия; Т. Л. Я. от гр. Варна; ЮЛ. Н. Д. от гр.
Варна; „Инко-Арх“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово; Б. Л. Т. от гр. Русе;
М. Т. Г. от гр. Варна и Г. Н. ИВ. от гр. София – са собственици на обекти в сградата в режим
на етажна собственост, съставляваща сграда идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма №
3.
Видно от протокол на л. 13-17 и на л. 173-177 от делото на РС-Варна, на дата
22.02.2021 год. е проведено ОС на ЕС при кворум, според отразеното в протокола, етажните
собственици, притежаващи „54, 593 % ид. части от всички надземни ид. части“ и „59, 203 %
от всички подземни ид. части“.
Видтно е от съдържанието на протокола, че на предварително обявените час, дата,
дневен ред и място на провеждане на ОС на ЕС, на събранието са присъствали В.Х., за
когото е посочено, че присъства в качеството на управител на ЕС, и адв. Д.К., за когото не е
посочено в какво качество присъства на ОС, липсват и доказателства, същият да е
5
собственик на обект в сградата в режим на ЕС. Отразено е също, че управителят В.Х. е
„пристъпил към проверка на писмените документи относно тяхната представителна
власт, както и изясняване на това, какъв процент от идеалните части на сградата са
представени. Констатирано е и наличието на нотариално заверени писмени изявления от
дванадесет собственици на обекти в сградата – девет физически лица и три търговски
дружества, последните – от законните им представители, и с оглед писмените изявления е
констатирано, че представляват кворум от „54, 593 % ид. части от всички надземни ид. части
и „59, 203 % от всички подземни ид. части“. Според обсъждания протокол с оглед на
съдържанието на нотариално заверените писмени изявления на собствениците на обекти в
сградата, ОС на ЕС е взело следните решения: по т. 1 – упълномощава се от името на
етажната собственост лицето – В.Н.Х. да извърши всичко присъщо необходимо за
приключване на процедурата по присъединяване електрозахранването на сградата към
новопостроеният в района трафопост, като за целта подпише от името на етажната
собственост необходимите документи, като се счита изрично упълномощен да подпише
окончателния договор за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа
на „Енерго Про“ ЕАД; по т. 2 – избира за управител на Етажната собственост собственикът
на С. О. С. в сградата, а именно юридическото лице „М.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, с представляващ – В.Х., за срок от две години. Отразено е в протокола,
че същият е подписан от управителя и съставител – В.Х. и от адв. Д.К., а също и че
„удостоверяването на взетите решения е изцяло на основание писмени документи с
нотариална заверка.“
От анализа на съдържанието на протокола е видно, че ОС на ЕС от дата 22.02.2021
год. е проведено в отсъствието на собствениците на обекти в сградата, т. е., без да присъства
нито един собственик, респ., само с един собственик – М.к.“ ЕООД, доколкото В.Н.Х. е
управител на дружеството и негов законен представител, въпреки, че в протокола не е
отразено участието му на ОС на ЕС в това му качество, а в качеството му на управител на
ЕС.
По делото липсват доказателства към дата 13.02.2021 год. и към дата 22.02.2021 год.
В.Н.Х. да е управител на ЕС.
От протокол за проведено на 25.02.2019 год. ОС на ЕС на сградата в режим на етажна
собственост, съставляваща сграда идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3, видно,
че е избран управителен съвет от трима членове, председател на УС е П.П., а В.Х. е член на
УС.
От протокол за обявяване на протокола от проведено ОС на ЕС с адрес к.к. „Св.Св.
Константин и Елена" в гр. Варна, ул. 57-ма, № 3, е видно, че на 28.02.2021г. на входната
врата на сградата и на входа на фойето е поставено съобщението за изготвения протокол от
ОС на ЕС, проведено на 22.02.2021 год.
Видно от протокол за обявяване на покана за ОС на ЕС с адрес к. к. „Св.Св.
Константин и Елена" в гр. Варна, ул. 57-ма, № 3 , на дата 13.02.2021г. на входната врата на
6
сградата и на входа на фойето е поставена покана за ОС на ЕС.
Видно от поканата за провеждане на ОС на ЕС за дата 22.02.2021 год., събранието е
свикано от В.Х.; според поканата провеждането на ОС на ЕС е за 18, 00 часа на посочената
дата, с място на провеждане – във фоайето/рецепцията на сградата.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Решението в обжалваната част е допустимо.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата по ал. 1 (за отмяна на решенията на ОС на ЕС) се
подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок
от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В случая съобщението за изготвения
протокол от проведеното на дата 22.02.2021 год. ОС на ЕС е разгласено на 28.02.2021 год., а
исковата молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо на плика – 29.03.2021
год. (л. 97 от делото на РС-Варна), поради което и искът е предявен в преклузивния 30-
дневен срок.
По съществото на иска съдът намира следното:
В чл. 11 от ЗУЕС са уредени правомощията (и задълженията) на ОС на ЕС. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „м“ от ЗУЕС в правомощията на ОС на ЕС е да взима решения и по
други въпроси, свързани с управлението на общите части.
Разпоредбите на чл. 12, ал. 1-6 от ЗУЕС уреждат начините (инициативата) за свикване
на общо събрание на етажната собственост. В чл. 12 от ЗУЕС са регламентирани пет начина
за свикване на общо събрание на етажната собственост. Първите три са по инициатива на
управителния съвет (управителя); на контролния съвет (контрольора) или по писмено искане
на собственици с най-малко 20 % идеални части от общите части на сградата (чл. 12, ал. 1-3
ЗУЕС). Четвъртият начин е по почин (инициатива) на всеки един от собствениците или
ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от
последното проведено общо събрание (чл. 12, ал. 5 ЗУЕС). Петият начин се отнася до
нововъзникнала етажна собственост – чл. 12,
ал. 6 ЗУЕС.
Нормите на чл. 12 ЗУЕС са императивни и нарушаването им има за последица
незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС.
В случая ОС е свикано по инициатива на В.Х., за когото не е установено да е бил
управител на ЕС към дата 13.02.2021 год.; няма и доказателства, няма и твърдения, че
събранието е свикано в някоя от хипотезите на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, която предвижда, че ОС
може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е
изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Към 13.02.2021
год. В.Х. е бил член на управителния съвет на ЕС, но в случая липсва решение на УС на ЕС
за свикване на ОС на ЕС с обявените в поканата дата, час, място на провеждане и дневен ред
на събранието, нито пък поканата за провеждане на ОС на ЕС изхожда от всички членове на
Управителния съвет на ЕС.
7
От изложеното е видно, че ОС на ЕС от дата 22.02.2021 год. е свикано в нарушение на
разпоредбите на чл. 12, ал. 1-6 от ЗУЕС. Както се посочи, разпоредбите на чл. 12 ЗУЕС са
императивни и нарушаването им влече след себе си незаконосъобразност на решенията на
ОС на ЕС.
Това е достатъчно искът да бъде уважен.
Отделно от това решенията на ОС на ЕС от 22.02.2021 год. са незаконосъобразни и
поради нарушаване на нормите на чл. 15 ЗУЕС, уреждащи начина и кворума за провеждане
на ОС на ЕС, които норми също са от публичен ред.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или
чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Ал. 2 на чл. 15
от ЗУЕС предвижда т. нар. „спадащ кворум“. Съгласно цитираната разпоредба ако
събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал.
1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се
смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. Според ал. 3 на чл. 15 от ЗУЕС когато в случаите по
ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е
почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в
поканата по чл. 13, ал. 1 за свикване на общото събрание. Ако липсва необходимият кворум
по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са
представени.
Анализът на чл. 15, ал. 1-3 от ЗУЕС сочи, че ЗУЕС изисква личното присъствие на
собствениците или на техните представители, когато собственик или собственици участват
чрез пълномощници съобразно чл. 14, ал. 1, ал. 3-5 от ЗУЕС. Т. е., ЗУЕС не предвижда
провеждане на общо събрание на ЕС „в условията на неприсъственост“, съответно – не
предвижда и приемане на решения „на подпис“.
Установено е по делото, че ОС на ЕС от 22.02.2021 год. е проведено без да присъства
нито един собственик на обект в градата в режим на етажна собственост, нито лично, нито
чрез представител, което има за последица и незаконосъобразност на взетите решения.
При положение, че ОС на ЕС от 22.02.2021 год. е проведено без да присъства нито
един собственик на обект в сградата, нито лично, нито чрез представител, е безпредметно да
се обсъждат въпросите спазени ли са изискванията за провеждане на събранието в
хипотезите на „спадащ кворум“, уредени в чл. 15, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искът по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
8
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемите следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600
лева (по 60 лева на всеки един), съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1987/09.12.2021 год., постановено по гр. дело №
20213110104609 по описа на РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТТА МУ, с която са отменени, на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, Решенията на Общото събрание на Етажната собственост
на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3, от 22.02.2021 г. по т. 1 от протокол на ОС на ЕС от
22.02.2021 год. за упълномощаване от името на Етажната собственост на лицето В.Н.Х. да
извърши всичко присъщо необходимо за приключване на процедурата по присъединяване
електрозахранването на сградата към новопостроеният в района трафопост, като за целта
подпише от името на етажната собственост необходимите документи, като се счита изрично
упълномощен да подпише окончателния договор за присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и по т. 2 от протокол на ОС на ЕС
от 22.02.2021 год., с което е избран за управител на етажната собственост собственикът на
обект в сградата, а именно „М.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
представляващ В.Х., за срок от две години;
ОСЪЖДА собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост с
идентификатор 10135.2569.80.13 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, к.
к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3, представлявани от Управителя на ЕС, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА: Т. Л. Я. ЕГН **********; А. В. ИС., гражданин на Руската федерация,
роден на **.**.**** год. в Ленинградска област; Г. Н. ИВ., ЕГН **********; Ю.Н. Д.-К.,
ЕГН **********; Р. О., гражданин на Р Украйна, роден на **.**.**** год. в
Днепропетровска област, Украйна; Б. Л. Т., ЕГН **********; М. Т. Г., ЕГН **********; ОЛ.
Н. Б. ЛНЧ **********, гражданин на Р Украйна, роден на **.**.**** год. в Р Украйна,
всички с адрес гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 57-ма № 3; „Инко-Арх“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Габрово и „Юрконсулт“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин
лева) – по 60 лева (шестдесет лева) на всеки един от тях – разноски за настоящото
производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10