Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4023 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 313416/15.01.2018г. по гр.д. № 31586 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 35-ти състав С.Ф.Т.-М.,
ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:*** сумите в размери и
на основание, както следва: на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 649,92лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.05.2017г.,
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 33, ул. „*****, гр.София
за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 13,50лв., ведно със
законната лихва от от подаване на исковата молба – 18.05.2017г. , до
изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 56,82лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 271,07лв. съдебни разноски, като са отхвърлени като неоснователни иска
за главница за горницата над 649,92лв. до пълния предявен размер от 1143,73лв.
за топлинна енергия и за периода от май 2014г. до ноември 2014г., за горница
над 13,50лв. до пълния предявен размер
от 27лв. за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, както и за
горницата над 56,82лв. до пълния
предявен размер от 139,64лв. за мораторна лихва за топлинна енергия и за
мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение, като Т.С.”ЕАД е
осъдена да заплати на С.Ф.Т.-М. съдебни разноски от 193,89лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5013118/29.01.2018г. по регистъра на СРС от
ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, в частта,
в която исковете са отхвърлени за топлинна
енрегия за горница над 649,92лв. до предявен размер от 1443,73лв. и за
лихва върху нея за горница над 56,82лв. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват
валидно възникнало и изискуемо задължение на ответника към ищеца за заплащане и
на сумите, за които исковете са отхвърлени. Посочило е, че по делото била
установена доставка на енергия в количества и на стойност, за които е предявен
иска, неправилно районният съд приел обратното. Отчетите на уредите и
изравнителните сметки не били оспорени с рекламация от ответника и следвало да
се приеме за установено посоченото в тях потребление. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете – С.Ф.Т.-М., ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. Н.Х. и адв. Н.Ч., гр. София, ул. „*****в предоставения
срок е оспорила жалбата. Навела е
твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. За периода от май 2014г.
до ноември 2014г. не били приети изравнителни сметки, такава не е установило да
съществуват и вещото лице по техническата експертиза, поради което извода на
районния съд за неоснователност на иска за този период бил правилен.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2010637/18.05.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу С.Ф.Т.-М.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: сумата от 1443,73лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.05.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 33, ж.к. *****, гр.София
за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г.; сумата от 139,64лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата
от 1443,73лв. за периода от 10.07.2015г. до 03.02.2017г.; сумата от 27лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 18.05.2017г. , до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
периода ; сумата от 4,31лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата
от 27лв. Навело е твърдения,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор при Общи условия. Претендирал е разноски.
Ответникът С.Ф.Т.-М., ЕГН ********** в
срока за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил потребил
енергия в количества , качество и на стойност, за които са предявени исковете,
изравнителни сметки не били представени за периода, съобщенията към фактурите
били противоречиви за размер на задълженията, не била в облигационни
правоотношения с „Т.С.”ЕООД, договора с него бил сключен преди да придобие
имота, а и срок на този договор бил изтекъл преди началото на процесния период.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД, ЕИК*****е заявило, че за
процесния период не е извършвал дялово
разпределение на енергията в имота.
С определение от 20.12.2017г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че за процесиня период ответникът е бил собственик на имота.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № 166/27.11.2007г., удостоверение от ГИС-София”ЕООД,
съгласно които на 27.11.2007г. С.Ф.Т. е придобила по договор за дарение с Ф.З.Т.апартамент
№ 33, ж.к. *****”, ул. „*****” бл. *****, гр.София, административен адрес ул. „*****”№
5, бл. 100 и ж.к. *****” бл. 100 са за един и същ имот.
По делото са приети договор от 07.01.2002., протокол от 14.12.2001г. на ОС на ЕС, в която е, съгласно
които ОС на ЕС на
сграда на бл. 100, вх.Б, ж.к. *****” , ул. *****”, гр. София е избрало и възложило на Т.с.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца съгласно които на ответника са начислени като задължения в размер на
процесните суми.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че от март 2002г. договор за
топлинно счетоводство имало с Б.Б.”ООД, за периода от май 2014г. до края на
ноември 2014г. включително нямало изравнителни сметки-такива не били изготвени
нито от „Б.Б.“ООД, нито от Т.С.” ЕООД, нито от ищеца, за този период имало
издавани само фактури , като същите не били променяни в зависимост от
изравняване на енергията на края на периода. Посочило е, че считано от 01.12.2014г. изравнителни сметки
били изготвяни от „Б.Б.”ООД. Вещото лице е посочило, че изготвяните
изравнителни сметки са съобразени с обем на имота, показанията на общия
топломер, както и с правилата за дялово
разпределение на енергията. Посочило е, че не може да посочи реално потребено количество енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.11.2014г.
поради липса на изравнителни сметки за този период и отчети за показания на
уреди. За процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява
енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, в процесния имот се потребява енергия за
отопление и за горещо битово водоснабдяване, 396,91лв. е стойността на енергията, начислена по фактури за периода май 2014г. до
края на ноември 2014г. и за която не може да се обоснове извод, дали е
потребена реално. За периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г. реално потребена
енергия в имота била на стойност от 649,92лв.
По делото е прието неоспорено от страните заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че ищецът е начислявал суми по прогнозни
стойности, след края на отчетния период
и изготвяне на изравнителни сметки същите са съобразявани. Посочило е, че за
периода от май до ноември 2014г. нямало отразени при ищеца изравнителни сметки
и корекции на прогнозни суми. Лихвата за забава върху процесната сума за
периода била 139,64лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и ответникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт, удостоверение
от ГИС-София”ЕООД и постановено определение от районния съд за обявяване на
безспорни обстоятелства, по делото се установява че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153
от ЗЕ, съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от
ЗЕ(отм).
С оглед гореизложеното и като съобрази силата на
пресъдено нещо на решението на СРС в необжалваната част, съдът приема, че
отговорността на ответника за заплащане на стойността на потребената в процесния
имот топлинна енергия може да се ангажира за заплащане на стойност на потребена
топлинна енергия през процесния период, през който страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца одобрени от ДКЕВР на
03.02.2014г, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ
и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г.
за имота потребената енергия е на
стойност от общо 649,92лв. лв.,
поради което и съдът приема, че само за тази сума е установено валидно
възникнало задължение на ответника за
заплащането й на ищеца. Тази стойност включва енергия за енергия за битово
горещо водоснабдяване и за отопление,
както и за сградна инсталация. Неоснователни са доводите на ищеца, че
задълженията на ответника са в по-висок размер включително и за периода от
01.05.2014г. до 30.11.2014г. По делото в тежест на ищеца е било да докаже
реално потребление в имота над тази сума и за този период, включително и за
предходен период, които счетоводно са приспаднати със суми за връщане по
изравнителни сметки за процесния период, съответно да докаже че е разполагал с
възможност да направи такова приспадане. Доказателства за тези обстоятелства по
делото не са ангажирани, поради което и иск за главница за горница над 649,92лв., съответно за лихва върху
нея е неоснователен. По делото е установено,
че дялово разпределение на енергията в сградата и за имота за периода от
01.05.2014г. до 30.11.2014г. не е извършвано, не е установено за този период
уреди за индивидуално потребление да са отчитани или да е следвало да се
осигури достъп до тях за отчет, но такъв да не е осигурен от ответника. При
така установеното и като съобрази доказателствената тежест на ищеца за тези обстоятелства,
то съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил исковете за заплащане на
топлинна енергия за горница над 649,92лв. и за лихва върху нея. С жалбата не са
наведени конкретни оплаквания срещу решението на СРС в частта за лихвата, при
обосноваване на изводите си по този иск районният съд не е нарушил императивна
правна норма, поради което решението и в тази част следва да бъде потвърдено.
При така възприето и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на въззивника, въззиваемият не е установил, че е направил разноски по
въззивното дело и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313416/15.01.2018г. по гр.д. № 31586 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 35-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.