Р Е Ш Е
Н И Е
116/11.2.2020г..
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№3005 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.500, ал.1, т.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. П. и К. К., излага, че на 08.10.2016 г., в
района на *** на десен завой в посока към пл. Гривица е реализирано ПТП с
участието на л.а. „Н.П.“ с рег.№***, собственост на ответника Н.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***. ПТП било извършено и с участието на л.а. „БМВ 525Д“ с рег.№***
собственост на П.Ж.П., управлявано от последния. Органите на КАТ установили, че
причина за възникване на произшествието е виновно и противоправно поведение на
ответника, който на дясна крива при двупосочно движение се блъска челно в
движещия се направо л.а. „БМВ 525Д“ с рег.№***. Сочи се в молбата, че л.а. „Н.П.“
с рег.№*** е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, като застраховката е
валидна и действаща към датата на събитието. При ищеца е заведена щета под
№********** от собственика на увредения автомобил, по която щета
застрахователят е изплатил на П.П. застрахователно обезщетение в размер на 2650,
68 лева. Към момента на произшествието ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което
ищецът счита, че за застрахователя възниквало основание да получи изплатеното
от дружеството на увреденото лице обезщетение. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да се
осъди ответникът да му заплати сумата от 2665,
68 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** за МПС „БМВ 525Д”, с peг. № *** /2650, 68 лева/ и 15.00 лева –
ликвидационни разноски/, както и сумата от 570,
91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до
20.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и разноски. В хода на делото поддържа претенциите
си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор. В първото по делото заседание, ответникът, чрез
процесуален представител, изразява становище за допустимост на исковете, като
признава частично размера на исковете, сочейки аргументи.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Н.
П.“ с рег.№***, с рег. №*** бил сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица №BG/02/116000696432, със срок от 28.02.2016 г. до 27.02.2017
г. Безспорни са и обстоятелствата във връзка с настъпилото на 08.10.2016 г., в
21.00 часа, в района на ***“, ПТП с участието на л.а. „Н.П.“ с рег.№***,
управляван от ответника Н.К.Н. и с л.а. „БМВ 525Д“, с рег.№***, собственост на П.Ж.П.,
управляван от последния. Не се оспорва, че вина за пътнотранспортното произшествие
има ответникът, управляващ автомобил л.а. „Н.П.“ с рег.№***, тъй като същият на
дясна крива при двупосочно движение навлиза в лентата за насрещно движение и се
блъска челно в движещия се направо л.а. „БМВ 525Д“ с рег.№***. Безспорно е, че
в следствие на произшествието са били причинени вреди на автомобил „БМВ 525Д“ с
рег.№***. Горното се установява и от Протокол за ПТП №1667314/08.10.2016 г. От
същото писмено доказателство, както и от справка, издадена от Сектор „пътна
полиция“- ОДМВР гр. Шумен, става ясно, че ответникът е управлявал моторното
превозно средство с алкохол в кръвта повече от 1,2 промила, т.е. над
допустимото по закон количество. Последното обстоятелство също не бе оспорено
от ответната страна. Не се оспорва и обстоятелството, че по повод молба на
собственика на увредения автомобил пред ЗД “Бул инс” АД, като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на първия е изплатена сума от 2650.68
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените в следствие на
горепосоченото ПТП вреди, за което при този застраховател е заведена щета под
№**********. Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, захователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая съдът
приема за безспорно установено, че ищецът в качеството си на застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
изплатил на собственика на увредения от процесното ПТП автомобил
застрахователно обезщетение, равняващо се на сума от 2650.68 лв. Имайки предвид
гореизложеното, съдът заключава, че в случая са налице предпоставките за
възникване на регресно вземане на ищеца срещу ответника, в качеството му на водач
на МПС, виновно причинил ПТП, като е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Относно размера на платеното от застрахователя обезщетение във
връзка с размера на причинените от пътното произшествие вреди, за да се
произнесе, съобрази следното: От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните,
се установи, че стойността на имуществените вреди на увредения автомобил,
настъпили от процесното ПТП се равнява на сума от 2550.68 лв., като е налице
причинно- следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и настъпилите
щети, установени при автомобил марка „БМВ 525Д“ с рег.№***. Законът дава
възможност на изплатилия обезщетение на увреденото лице застраховател да търси
от виновното лице изплатената сума, включваща главница и лихви, ведно с
извършените ликвидационни разноски. В случая се установи, че застрахователят е
извършил разноски в размер на 15.00 лева, поради което заключава, че главният
иск е частично основателен, а именно за сума в размер на 2 565, 68 лева,
като за тази сума следва да бъде уважен, а за остатъка, до пълния предявен
размер, се отхвърли, поради неоснователност.
Досежно претенцията, с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
за да се произнесе съобрази следното: Според общите правила за забава на
парични задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата и доколкото се установи
дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД,
се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. В настоящия
случай, тъй като срокът за изпълнение на задължението на ответника не е
конкретно определен счита, че влиза в действие правилото на нормата на чл.84,
ал.2 от ЗЗД, т.е. длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. По делото не са ангажирани надлежни доказателства от страна на ищеца
относно момента на получаване на надлежна покана за заплащане на изплатеното
обезщетение. Единствените доказателства в този смисъл, ангажирани от ищцовото
дружество са една регресна покана, адресирана до ответника, от която обратна
разписка се установява, че документът не е потърсен от ответника, т.е. не е получен
от последния. Ето защо и предвид константната съдебна практика, заключава, че
на ищеца следва да се присъди мораторно обезщетение, в размер на законната
лихва, но считано от деня на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението. Предвид гореизложеното намира, че
претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 508, 62 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. П. и К.К., сумата от 2 565,
68 лева /две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** за МПС
„БМВ 525Д”, с peг. № *** и ликвидационни разноски, по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №BG/02/116000696432, със срок от 28.02.2016
г. до 27.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска в останалата му част, до пълния предявен размер като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. П. и К.К., срещу Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителен иск за заплащане на сума от 570,
91 лева /петстотин и седемдесет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 20.05.2019 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. П. и К. К., сумата
от 508, 62 лева /петстотин и осем лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: