Решение по дело №383/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 28
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440200383
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Червен бряг, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20214440200383 по описа за 2021 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от М. П. ИНЧ., с ЕГН ********** от гр.
***, обл. Плевен, ул. *** № 41, в качеството му на едноличен собственик на капитала и
представляващ ***, с ЕИК *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно
постановление № *** от 27.10.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл.
185, ал.2 вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност му е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр.
с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В жалбата и в с.з.
се навеждат доводи за прекомерност на наложената с атакуваното НП санкция, като се прави
искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподатеят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата, излага аргументи за прекомерност на наложената с атакуваното НП санкция, която
би довела до прекратяване дейността на му.
За ответната страна по жалбата – ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, процесуален представител не
се явява.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство
е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и
съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
приема за установено следното: На 06.09.2021 г. около 10.51 ч. служители на ТД на НАП
Велико Търново офис Плевен – Хр. Кр. Д. /актосъставител/ и Свидетелят Д.Н. Донов
/свидетел по установяване на нарушението/ извършили проверка в обект автомивка на
самообслужване „*** находяща се в гр. ***, ул. „*** № 23. Преди да се легитимират,
проверяващия екип извършил контролна покупка – външно измиване на автомобил. За
услугата била заплатена сумата от 3 /три/ лв. с три броя монети от по 1 /един/ лв, пуснати в
бункера на територията на автомивката. След пускане на монетите, не се визуализирало
плащането. Контролните органи, констатирали, че в клетка № 1 на автомивката на
самообслужване нямало монтирано или поставено фискално устройство за вграждане за
автомат на самообслужване, или така нареченото ФУВАС, което да има изградена
дистанционна връзка с НАП и чрез, което да се отчита всяка продажба с визуализация на
фискалния бон на дисплей. В присъствието на представляващия бил отворен бункера и били
изброени наличните в него парични средства. Същите били в размер на 6.00 /шест/ лв., като
в тази сума влизала и сумата от контролната покупка от 3 /три/ лв. Изведен бил междинен
финансов отчет от функциониращия в обекта ЕКАФП, който показвали реализиран оборот
от 0,00 лева. Не били установени отразени в ЕКАФП като "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми за останалите 3 /три/ лева. Съставен бил опис на установените
парични средства в размер на 6.00 /щест/ лв. Съставен бил констативен протокол за
извършената проверка. Прието било, че извършеното представлявало нарушение на чл. 7, ал.
1 вр. с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по-късно /на 13.09.2021 г./ бил
съставен и АУАН, като при съставянето му жалбоподателя представил доказателства за
монтирано в обекта фискално устройство за вграждане за автомат на самообслужване
/ФУВАС/, което имала изградена дистанционна връзка с НАП, за отчитане на всяка
продажба с визуализация на фискалния бон на дисплей. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № ***
от 27.10.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с
чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр.
с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
2
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по административно-
наказателната преписка писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
о.с.з. свидетели Хр. Кр. Д. /актосъставител/ и Свидетелят Д.Н. Донов /свидетел по
установяване на нарушението/.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според императивната норма на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства задължава лицата по чл. 3 от Наредбата да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
дейността на обекта. Жалбоподателя е лице отговарящо по критериите на чл. 3 от Наредбата
– извършва продажба на стоки в търговски обект – автомивка на самообслужване „***
находяща се в гр. ***, ул. „*** № 23. Тази разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, извършващи продажба на стоки
в търговски обект. Неизпълняването на задължението за визуализация на контролен дисплей
на бункера данни за продажбата, а също така и неинсталирането към него на ФУВАС
/Фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване/, винаги води до
негативни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и по този
начин се стига до отклоняване на данъчното облагане. С това свое поведение жалбоподателя
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява
неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане.
От друга страна настоящият съдебен състав обаче намира за основателен изложения в
жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно
наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за
обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства
касаещи нарушението Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения
случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 НК е меродавен и при административните
нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.
Маловажен случай би бил този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е
маловажен или не.
Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен
3
случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: По делото има данни за
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид. В случая от датата на извършване на нарушението
06.09.2021 г. до датата на съставяне на АУАН – 13.09.2021 г. нарушителя е отстранил
констатираното нарушение и в административна-наказателната преписка са налице –
Свидетелство за регистрация на ФУВАС /Фискално устройство за вграждане в автомати на
самообслужване/ модел Tremol V и Договор за техническо обслужване и ремонт на същото.
Констатираните в бункера суми към момента на проверката в размер на 6.00 /шест/ лв., като
в тази сума е и сумата от контролната покупка от 3 /три/ лв. указват, че административното
нарушение и настъпването на каквито и да е вреди от него са в изключително малък размер.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за
административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-
малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53 ал. 1
от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се
убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските
субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема
като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание,
като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение
на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената
опасност на деянието и на дееца е явно незначителна. Също така от събраните писмени
доказателства е видно, че седмица след установяване на нарушението и към датата на
съставяне на акта жалбоподателят е предприел необходимите действия по инсталиране на
липсващото ФУВАС /Фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване/, за
4
което и е уведомил компетентните органи. Предвидената санкция за този вид нарушения –
глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева се явява несъразмерно тежка, съобразно
конкретния случай, предвид добросъвестното поведение на жалбоподателя веднага след
установяване на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28 б.“а” от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира,
че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В
конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите
незабавни действия от страна жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Наказателно постановление № *** от 27.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“
на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с чл.118, ал.4 от Закона
за данъка върху добавената стойност на М. П. ИНЧ., с ЕГН ********** от гр. ***, обл.
Плевен, ул. *** № 41, в качеството му на едноличен собственик на капитала и
представляващ ***, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5