№ 24716
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110133887 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 296332/23.10.2023 г. от К. И. Л. с искане за допълване на
определението за прекратяване на делото като му се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, съобразявайки се със задължителните указания на въззивната инстанция,
дадени с Определение №18240/13.11.2024 г., приема молбата за допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
В случая с определение от № 29817/25.08.2023 г. производство по делото е прекратено,
но преди да е връчена исковата молба, тъй като същата е оттеглена в хода на извършване
проверката за редовността й. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на производството по делото. Трайно и последователно в практиката се
приема, че достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите
да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /в този смисъл -
Определение № 2521 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2526/2023 г. по описа на II гр. о. на ВКС
и др./.
Правото на разноски възниква като закономерна последица от участието на ответника
в съдебния процес. Когато препис от исковата молба не е връчван на ответника и
производството е прекратено, последният няма право на разноски, тъй като процесуално
правоотношение с ответника не възниква. Преди съдът да приеме молбата, т.е. да счете, че е
редовно сезиран с нея, производството е едностранно – то се развива единствено между
ищеца и съда – арг. от чл. 129, ал. 3, изр. посл., чл. 130, чл. 131, ал. 1 ГПК. По посочените
съображения и във фазата на проверка на редовността на исковата молба съобразно
правилата на чл. 129 ГПК е налице едностранно процесуално правоотношение между ищеца
и съда, а едва след като той приеме исковата молба за редовна и я връчи на ответника, се
1
открива възможността ответникът да вземе участие в процеса.С връчването на съдебни
книжа, включително препис от исковата молба, на лицето, срещу което искът се предявява,
съдът го уведомява, че е адресат на процесуални права и задължения, поради което едва
тогава то има право на разноските в исковия процес за съответната инстанция, в това число
и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК). Ако ответникът, без да е уведомяван от
съда за образуваното срещу него исково производство, по своя инициатива реши да
упълномощи адвокат за защита на правата си и да заплати адвокатско възнаграждение,
впоследствие не може да търси репариране на тези разноски от ищеца /в този смисъл
Определение № 4390 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4152/2022 г., II г. о., ГК,
Определение № 60447 от 14.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2457/2021 г., I т. о., ТК,
Определение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., I т. о., ТК и др./
До прекратяване на производството по настоящото дело ответникът по никакъв начин
не е участвал в него, като на същия не са връчвани книжа, вкл. не е връчвана за отговор по
реда на чл. 131 ГПК исковата молба. Поради това и по изложените съображения ирелевантно
е знанието на ответника за делото и евентуално предприети от него действия по
консултиране с адвокат, респ. извършването на разноски за това не следва да бъдат
разпределени в тежест на ищцата.
Дори да не бъде възприето посочено, в случая договорът за правна защита и
съдействие с удостоверителна част, че възнаграждението е уговорено и платено, ответникът
прилага към молбите по чл. 248 ГПК. Договорът е без дата, а при липса на доказателства, че
е сключен, а плащането - извършено преди определението за прекратяване на
производството, то следва да се приеме, че тези разходи са сторени не по-рано от датата на
молбата по чл. 248 ГПК /в този смисъл - Определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 49/2017 г., I г. о., ГК. Поради това и не може да се приеме за доказано, че разходите са
извършени преди прекратяване на делото и узнаването на този факт от ответника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 296332/23.10.2023 г. от К. И. Л. с искане за
допълване по реда на чл.248 ГПК на определението за прекратяване на делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2