ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Благоевград , 30.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101775 по
описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц., съдебен адрес: гр. С. Г.М. Ал. Ж.
*** срещу КР. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. Л..***, с която се иска да
бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6811 от
25.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1607/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът е изискал
ч.гр.д. № 1607/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
След като се запозна с исковата молба и със служебно изисканото заповедно производство
по ч.гр.д. № 1607/2020 г. по описа на РС-Благоевград, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е недопустим, поради следното:
В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
№ 6811/25.08.2020 г. против ответника-длъжник. Съдът е изпратил съобщение до длъжника
КР. Б. Л. за изпълнение на същата. Поради непребиваване на длъжника на посочения по
делото адрес- гр. Б. Л..***, който е постоянен адрес на длъжника, съдът е разпоредил
извършването на справка за трудови договори на длъжника, от която е установено, че
длъжникът няма вписан действащ трудов договор. Съдът е разпоредил връчване на
съобщение до длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.
Заповедният съд е счел, че е налице надлежно връчване на издадената заповед по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 20.10.2020 г. е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е подадена
настоящата искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец
не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е намерен достъп – на входната врата или на видно
място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и
1
в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се
прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Ал. 3
с.чл. постановява, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно
проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в
които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и
настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния
адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и
разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност. Съгласно чл. 415, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът се
предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата
държавна такса.
С оглед така приетите промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е надлежното връчване на заповедта чрез залепване по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, то същия следва на самостоятелно основание да направи преценка връчена
ли е заповедта редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - изпълнени ли са предпоставките на чл.
47 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на
процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за
разглеждане на специалния установителен иск.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като
настоящия съдия докладчик намира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по
ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на
посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47, ал. 1 изр.
последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на
невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и
връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на
стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или
уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и
изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за
предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая видно от данните по заповедното производство, заповедният съд не е спазил
2
изискването на чл. 47, ал. 3, тъй като длъжникът не е търсен на настоящия адрес – гр. Б. М.
К. ***** Видно от производството по ч.гр.д. № 1607/2020 г. по описа на РС- Благоевград,
длъжникът е търсен на посочения в заявлението адрес, който е постоянен адрес на длъжника
– гр. Б. Л..***, но не е търсен на настоящия адрес - гр. Б. М. К. ***** Следователно не е
спазена процедурата за връчване на съобщението чрез залепване на уведомление.
При неспазване на предписаната от процесуалната норма на ГПК процедура, фикцията на
разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК е неприложима и не може да се приеме, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, както е приел в
случая заповедния съд.
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжникът да узнае за претендираното
вземане още в заповедното производство и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде
възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно
новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК,
поради което същият е недопустим. След като за абсолютните процесуални предпоставки за
предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е
налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено. Доколкото прекратяването касае само исковото
производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват
предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на
определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени
какви последващи действия да извърши, доколкото съображенията и доводите на настоящия
съд, не го обвързват.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, депозирана от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез адв. З.Ц., съдебен адрес: гр. С. Г.М. Ал. Ж. *** срещу КР. Б. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б. Л..***, с която се иска да бъде признато за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за суми, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6811 от 25.08.2020 г. по ч.гр.д. №
1607/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1775/2021 г. по описа на Районен съд-
Благоевград.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Окръжен съд-Благоевград.
След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да се приложи по ч.гр.д №
1607/2020 г. по описа на Районен съд-Благоевград.
3
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4