Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр.Тополовград,
28.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при участието на
секретаря: А.Аладжова
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 133 по описа на 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
твърди, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като описаното в акта не е нарушение на чл.10 ал.2 от
Наредба № 6 за изискванията за пощенска
сигурност.
Жалбоподателят
твърди, че видно от констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. приложен към
АУАН е посочено, че ПС в с.Орешник изпълнява условията на чл.10 ал.1 от Наредба
№ 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност, като не са дадени
предписания. Освен това жалбоподателят твърди, че в горецитираният констативен
протокол е посочено, че е извършена проверка относно охрана и опазване на
парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба е в глава 3 от Наредба № 6
за изискванията за пощенска сигурност, която съгласно чл.22 от Наредбата е
извън компетенцията на КРС. Съгласно чл.22 от тази наредба контрола по
спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност, с изключение на
глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на Закона за пощенските услуги,
като съгласно легалното определение на понятието система за физическа защита
дадено в допълнителна разпоредба параграф 1 по смисъла на тази наредба система
за физическа защита е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по
чл.10 ал.1 , който може да включва персонална физическа защита, физически
бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически
средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и
транспортни средства, т.е. системите са
определени като комплекс от алтернативно изброени елементи, в който се включва
и видеонаблюдението.
Твърди
се, че пощенската станция в с.Орешник е трета категория и съгласно чл.8 т.2 от
Инструкцията, обектите трета категория са оборудват със система за защита като
видеонаблюдение не е предвидено като елемент на защита.
Предвид
на гореизложеното претендира съдът да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си
представител юрк.М. поддържа жалбата и моли уважаването й, като пледира, че
служителите на КРС не са посетили пощенската станция в с.Орешник, а са
разговаряли по телефона със служителя на пощенската станция – св.П.М. и няма
как лица, които не са присъствали на проверката на място в обекта, където
трябва да се установи наличието на нарушение, да изготвят АУАН при положение,
че не са възприели лично и непосредствено описаната фактическа обстановка.
Административно-наказващият
орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като
твърди че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се
потвърди изцяло. Представя писмена защита.
От
събраните по делото доказателства съдът приема следното за установено от
фактическа и правна страна:
На 14.06.2018
г. е била извършена проверка от служители на КРС, за която е съставен
констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието на В.С.Г. ***. В
протокола е записано, че ПС в с.Орешник, която е трета категория обект се
осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, и се намира
в сграда на здравната служба, има решетки на входната врата и на прозореца.
Няма гише, има СОТ и паник бутон, няма видеонаблюдение и физическа охрана.
Установено
е по делото, че процесната пощенска станция е трета категория обект, видно от
приложения списък на пощенски станции ІІІ-та категория в ОПС – Хасково, РУ –
Пловдив, „Български пощи”ЕАД. Видно от приложената заповед от 13.01.2013 г. на
Гл.изп.директор на „Български пощи” обекти трета категория са пощенските
станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които
паричните средства са в наличност до 20 000 лева.
Жалбоподателят
„Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на
универсална пощенска услуга на територията на Р България.
В
констативния протокол е записано, че проверката е извършена от св.А.И. и Д.К. –
служители на КРС, в присъствието на В.С.Г. ***. Св.Г. е трябвало да окаже
съдействие на проверяващите за техния обход в община Тополовград. Поредното
село, в което е трябвало да бъде извършена проверка е било село Орешник. През
този ден проверяващите само са минали през с.Орешник и са отишли в с.Мрамор. На
място в с.Мрамор проверяващите св.А.И. и Д.К. са попитали служителката, която обслужва
и ПС в с.Орешник за нещата, които ги интересуват за с.Орешник. Проверяващите не
са влизали в станцията в с.Орешник. Служителката на ПС в с.Орешник, която са
заварили в село Мрамор, където също са извършвали проверка, проверяващите са
попитали дали има СОТ и видеонаблюдение, решетки на врати и на прозорци, и са
предложили да не отиват в с.Орешник, а св.П.М. да им каже какво има там. Този
ден в ПС в с.Орешник не е работила и никой не е предложил на служителката да
отидат в с.Орешник и да проверят на място какво има в с.Орешник. Никой друг не
е имал ключ за помещението на ПС в с.Орешник, само св.М. е имала такъв. Проверяващите
не са направили проверка на място, а само са провели разговор със служителката
от пощенската станция и са си заминали.
С оглед
записаното в констативния протокол, след проверката е бил съставен АУАН № П-276/07.09.2018
г., за това, че към 14.06.2018 г. „Български пощи” ЕАД не е наблюдавало със
записващо техническо средство за видеонаблюдение достъпа до помещението на
пощенската станция, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични
дейности, находящо се в помещение на ПС – 6561 на ул.”Московска” № 12, в село Орешник,
общ.Тополовград, с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенски услуги, във
връзка с чл.10 ал.2 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта и от
нарушителя, като екземпляр от него е връчен срещу разписка на упълномощен
представител на дружеството. В тридневния законно установен срок е подадено
писмено възражение от „Български пощи”ЕАД против АУАН, в което се твърди, че не
е налице нарушение на чл.10 ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенска
сигурност. Въз основа на съставения акт е издадено НП № 155 от 25.10.2018 г. от
Председателя на КРС, с което на „Български пощи”ЕАД – София на основание чл.53
ал.1, вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от Закона за пощенските
услуги, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна
разписка на 01.11.2018 г. На 12.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС,
като видно от клеймо върху пощенски плик жалбата против него е подадена на 08.11.2018
г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
По
делото са разпитани актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на
нарушението и съставянето на акта, както и св.В.Г., която е присъствала по
време на проверката и св.П.М. – служител в пощенската станция. Съдът не
кредитира показанията на актосъставителя и св.Д.К. – служители на КРС, тъй като
по делото категорично се установи от показанията на свидетелите В.Г. и П.М., че
проверката не е била извършена на място, а проверяващите само са провели
разговор със служителката от ПС в с.Орешник. От свидетелските показания на Г. и
М. се установява, че длъжностните лица, заедно с нея не са посетили пощенската
станция в село Орешник в деня на проверката. Св.Г. е била ползвана от
длъжностните лица като пътеводител до самите пощенски станции, а служителят на
ПС – М. е лицето, което има ключ за помещението и което при необходимост може
да отвори ПС извън работно време. Съгласно показанията на двете свидетелки в
деня на проверката проверяващите не са посетили ПС в с.Орешник, а са
разговаряли със свидетелката М. в ПС –
с.Мрамор, където също са били на проверка, като са поискали сведения за
станцията и инвентара, без да са поискали или предложили тя да им отвори. В
подкрепа на техните показания е и фактът, че в констативния протокол в графата
проверяван липсва подпис.
Така установената фактическа обстановка се
доказва от показанията на свидетелките В.Г. и П.М., като съдът не кредитира
показанията на служителите на КРС, тъй като същите са пристрастни и са дадени
под страх от неблагоприятни последици като дисциплинарни наказания от техния
работодател, тъй като не са извършили проверка на място.
С оглед
на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес, в законния срок
и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.
Жалбата
е основателна и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
На
жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в
от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност.
В случая съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение не
е доказано и не следва да бъде вменявано на жалбоподателя. По делото се доказа,
че длъжностните лица не са посетили лично обекта на проверката, а именно
помещението на пощенската станция в с.Орешник. Няма представени копия от
фискални бонове, както са представени за другите пощенски станции. От
свидетелските показания на св.Г., която през цялото време е оказвала съдействие
на проверяващите се установи, че длъжностните лица не са посетили пощенската
станция в с.Орешник в деня на проверката. Съдът дава вяра на нейните показания,
тъй като същите са обективни и безпристрастни и тя не е заинтересована по никакъв
начин от изхода на делото. Служителят на пощенската станция – св.М. е лицето,
което има ключ за помещението и което при необходимост може да отвори
пощенската станция извън работно време. Нейните показания, които съдът също намира за
обективни и безпристрастни, се
потвърждават от свидетелските показания на св.Г.. В деня на проверката
проверяващите не са посетили пощенската станция, а са разговаряли със св.М.,
като са поискали сведения за пощенската станция и инвентара на станцията.
Проверяващите не са искали или предложили тя да им отвори пощенската станция и
да им покаже помещението. По този начин е налице съществено противоречие между
отразеното в АУАН и пресъздадената от св.Г. и М. фактическа обстановка. Няма
как лице, което не е присъствало на проверката на място в обекта, където трябва
да установи наличието на нарушение да изготвя като актосъставител АУАН при
положение, че не е възприел лично и непосредствено описаната от него фактическа
обстановка. Недопустимо е чрез разпит на трето лице длъжностното лице да
инициира отговорност от нарушителя. Не е допустимо в АУАН да се описват факти
по чл.42 от ЗАНН при положение, че законодателят ясно е посочил, че в АУАН
следва да се отбележат обстоятелствата, при които е установено нарушението.
Това е така защото само с този акт валидно се ангажира отговорността на
нарушителя за извършеното от него деяние и само това е документът, в който се
очертават рамките на фактическата обстановка. В противен случай за нарушителят
остават скрити елементи от начина на установяване на нарушението, срещу които
той не може да се защити. Начинът по който нарушението е описано в АУАН
изключва възможността в един по-късен момент неприсъствало на проверката лице
да участва в ангажирането на отговорност за подобно деяние.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 155 от 25.10.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на
съобщенията, с което на „Български
пощи”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Студентски град,
ул.”Акад.Стефан Младенов” № 1 бл.31, представлявано от Гл.изп.директор Д.Д.,
ЕИК *********, на основание чл.53 ал.1, във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във
вр.чл.105в, вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г.
за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: