РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. гр. Хасково, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640101180 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между Териториално поделение
Държавно горско стопанство гр. Ивайловград и ответника по настоящата
искова молба на основание проведен електронен търг с наддаване за продажба
на прогнозни количества добита дървесина от временен склад и на основание
Заповед №РД10-271/10.07.2023г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград, с
която ответникът бил определен за купувач на дървесината от обект ********
отдели 112- д,202-и,633-г,д в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград
бил сключен в гр.Ивайловград Договор *********** за покупко-продажба на
прогнозни количества добита дървесина от временен склад от обект ********
в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград. Срокът на договора бил до
31.12.2023г. Съгласно договореното и в изпълнение на задълженията си поети
с договора, ответното дружество се задължило да заплати изцяло всички
добити договорени асортименти и количества дървесина от обекта,приети с
протокол и налични на склад след издаване на фактура от страна на ищеца. На
основание т.2.2 от сключения договор ответникът заплатил 20 % от
прогнозната стойност на договора в деня на сключването му. Останалата част
от продажната цена следвало да се заплаща от него на вноски съобразно
1
добитите количества дървесина по партиди. Съгласно договореното била
издадена фактура №*********г. на стойност след приспадане на остатъка от
направената авансова вноска – 4342.16лева с ДДС, представляваща
продажната цена на едра и средна технологична дървесина от отдел 202-и –
бял бор и черен бор и фактура №********** на стойност 72лв. с ДДС, от
която след приспадане на частично погасена от аванс сума останала дължима
сумата в размер на 69.91лв. с ДДС за едра строителна дървесина от отдел 112-
д, и двата отдела включени в обект ******** и след изготвяне и подписване на
приемателно предавателните протоколи. До изтичане на срока на договора
дружеството длъжник не изпълнило задълженията си за заплащане на сумите
по фактурите. Последвали многократни обещания в проведени разговори по
телефона за плащане от страна на управителя, но такова така и не постъпило.
Тъй като след издаване и изпращане на фактурите не постъпило плащане, не
постъпило такова и след многократни разговори по телефона с управителя на
дружеството, ищецът изпратил с куриерска фирма уведомления за плащане,
изх.№********* и изх.***********, като определил десетдневен срок за
доброволно плащане. На 08.02.20204г., тъй като управителят на дружеството
дошъл в административната сграда на ТП ДГС Ивайловград, получил
уведомленията, включително и тези, които били изпратени лично на ръка.
Въпреки предприетите от страна на ищеца действия, плащане не било
извършено. Реално плащане, отразено като такова, дължимо по банков път във
фактурата, се дължало в деня на издаването й, но на практиката бил
предоставен срок за плащане в рамките на до три дни от получаването. Тъй
като ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане на
дървесината по издадените от ищеца фактури, последният подал заявление по
чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково. По подаденото заявление на
28.02.2024г. било образувано ч.гр.д.№535/2024г. по описа на РС Хасково. На
25.03.2024г. ответникът заплатил стойността на фактура №*********г. в
размер на 4342.16лв. с ДДС, а на 02.04.2024г. – сумата в размер на 69лв. по
фактура №********** като към настоящия момент продължавал да дължи
сумата от 0,91лв. – главница по фактура №**********, както и
претендираната от ищеца лихва за забава – законна лихва върху главницата за
периода 03.01.2024г. до 28.02.2024г. в размер на 96.33лв. На 18.04.2024г.
ищецът получил съобщение от РС-Хасково, че срещу издадената заповед за
изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.
Видно от съдържанието на възражението ответникът заявявал, че към датата
на получаване на издадената Заповед за изпълнение не дължи посочената сума
във фактурите, както и че не е дал повод за образуване на заповедното
производство. Не се оспорва факта, че има извършени плащания по
издадените от ищеца фактури и че към настоящият момент дружеството не
дължи сумата посочена общо като главница, тъй като реално вече е платена, а
2
извършеното от него плащане представлявало признание на претенцията. От
главницата към настоящият момент ответникът дължал сумата от 0,91лв.
остатък по фактура №********** Ответникът продължавал да дължи лихва за
забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г. в размер на 96.33лв., както и
законната лихва върху главницата от 4412.07лв., считано от датата на подаване
на заявлението в РС-Хасково - 28.02.2024г. до датата на първото плащане на
25.03.2024г. на сумата в размер на 4342.16лв. с ДДС, дължима по фактура
№*********г. в размер на 43.94лв.; законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на 69,91лв., дължими по фактура №********** за
периода 26.03.2024г. - 02.04.2024г. /дата на плащане от страна на ответника на
сумата от 69лв./ в размер на 0,21лв. Неоснователно било възражението в
частта, че ответникът не е дал повод за завеждане на частното гражданско
дело. Тъй като същият изпаднал в забава и не извършил плащане въпреки
предприетите от страна на ищеца действия, дължал и законната лихва върху
главницата, считано от деня в който следвало да бъде извършено плащането
до окончателното й изплащане. Ето защо, и с оглед на изложеното и във
връзка с връченото съобщение от РС-Хасково, в указания от съда срок се
предявява настоящия иск. Ищецът имал правен интерес от завеждане на
настоящия иск, като се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ТП ДГС Ивайловград
сумата в размер на 0,91лв. – главница, представляваща остатък от неизплатена
сума по фактура № **********; 96.33лв., представляваща лихва за забава,
изчислена като законна лихва върху неизплатената главница в общ размер на
4412.07лв., представляваща неизплатени суми по фактура №*********г. и
фактура№********** за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г.; законна
лихва върху главницата от 4412.07лв. за периода 29.02.2024г. в размер на
43.94лв.; законна лихва върху част от главницата - 69.91лв., дължима по
фактура №********** за периода от 26.03.2024г. до 02.04.2024г. в размер на
0,21лв., както и законна лихва върху главницата от 0,91лв., считано от
03.04.2024г. до окончателното и изплащане, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сторените от ищеца разноски в заповедното
производство - 113,24лв. заплатена държавна такса и 530лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Да се присъдят и сторените разноски в
настоящото производство. Представя писмени доказателства и прави искане
за прилагане към настоящото дело на ч.гр.дело №535/2024г. по описа на РС-
Хасково.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, като оспорва предявения иск като недопустим и счита, че следва да се
остави без разглеждане. Твърдението в исковата молба, че между страните са
налице непогасени парични задължения било невярно и недоказано. Ищецът
3
предявил искова молба изцяло неоснователно, въпреки че било извършено
своевременно и надлежно плащане на исковата претенция по издадената
Заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от самата заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на длъжника се предоставила
възможност в едномесечен срок доброволно да плати сумата по нея и да
подаде в съда писмено възражение по образец, като представи доказателства
за изпълнение на задължението с препис за заявителя. Веднага след
получаване на съобщенията от съда и узнаване на задължението към ищеца
ответникът предприел своевременни действия за удовлетворяването му в
законоустановения срок. Ето защо, счита, че исковата молба е недопустима и
със същата не се целяла защита на определен интерес, а налице било
злоупотреба с право от страна на ищеца, което било недопустимо. Оспорва
основателността на исковата молба. Счита, че са погасени изцяло
задълженията към ищеца, както с авансово превежданите суми, така и с
последващите плащания. Твърди, че умишлено ищецът изпращал фактурите
не на електронната поща на ответника, а на съвсем друга, което сочело на
недобросъвестност от негова страна. От своя страна ответникът бил
добросъвестен, като първо – внесъл дължимата гаранция за изпълнение; второ
– внесъл дължимата авансова вноска; трето – извършил плащания на цялото
количество дървесина като преди транспортирането на отделните партиди
извършвал плащания в размер много по-голям от дължимото; четвърто –
извършил плащане на дължимото във връзка с получаване на уведомлението
за подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от страна на ищеца; пето –
изразил искреното си убеждение и вярване, че действително не е дал повод за
пристъпване от страна на ищеца за търсене на дължимото вземане по реда на
чл.410 от ГПК, като в случая ответникът имал предвид това, че същият
останал с убеждението, че по сметка на стопанството има останала сума
достатъчна да покрие дължимото по последните две фактури; шесто – превел
по сметка на стопанството сумата от 311795,32лв. общо, дължима във връзка с
изпълнението на договор №********* Като награда за доброто си поведение
ответникът получил иск за дължима главница от 0,91лв. Според ответника,
действията на ищеца съобразени с константната съдебна практика напомняли
на злоупотреба с право. Предвид гореизложените съображения се иска
отхвърляне на исковата претенция като недопустима, а в условията на
евентуалност като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 535 по описа за 2024 г. на РС
4
- Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № ****/29.02.2024 г. в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед № 261 от 05.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за следните суми:
4412.07 лева – главница, представляваща неплатена сума по фактура №
*********г. и частично по фактура № **********; 96.33 лева - - лихва за
забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.02.2024г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 113.24 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 530 лева.
В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника
ответника, който сочи че към дата 01.04.2024г. дена на получаване, не дължи
предявеното вземане. Не бил дал повод за образуване на настоящото дело.
Със Заповед № РД - 10-219/22.06.2022 г. на Директора на ТП ДГС
Ивайловград и на основание чл.112 ал.1 т.1, чл.114 ал.1 от ЗГ, чл.49 ал.1 т.3,
чл. 74 ал.2 т.1 и чл.74 ал.2 т.1 от Наредба за възлагане на дейности в горски
територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и
недървесни горски продукти е открита процедура „Електронен търг с
наддаване" с предмет продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен за обект № ********, отдели: 112 „д“; 202 „и"; 633 „г“ и „д“.
Със Заповед № РД - 10-271/10.07.2023 г. на Директора на ТП ДГС
Ивайловград, на първо място от проведения на 10.07.2023 г. електронен търг с
наддаване за стояща дървесина на корен от горски територии държавна
собственост в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград от обект №
2341, ответното дружество „Болкани" ЕООД е класирано на първо място и е
определен за купувач на дървесината за обект № ********.
Страните не спорят, а и видно от приложения по делото Договор №
******** за продажба на стояща дървесина на корен от Обект № ******** в
горска територия - държавна собственост, предоставена за управление на ТП
ДГС „Ивайловград" са сключили помежду си договор, по силата на който
продавачът и ищец в настоящото прозиводство прехвърля на купувача -
ответника, собствеността върху прогнозно количество стояща дървесина на
корен от обект ********, отдели: 112 „д“; 202 „и"; 633 „г“ и „д“ в общ обем
452 пл.куб.м. срещу задължението му да заплати договорената единична цена
на дървесината, в случая възлизаща на сумата от 57750 лева без ДДС.
Съгласно уговореното в раздел I, т. 1.4 от договора, заплащането ще се
извършва по действително добитите количества дървесина на база протокол за
сеч, по достигнатите на търга цени в 5 /пет/ дневен срок след уведомяване на
купувача за количеството и стойността на партидата, добита на временен
склад. Краен срок за изпълнението на договора 31.12.2023г.
5
Страните са се съгласили, в деня на сключване на договора купувачът да
заплати авансово 20 % от посочената прогнозна цена, а останалата част от
сумата се внася на вноски съобразно добитите количества. Фактурирането на
дървесината се извършва по сортименти след съставяне на предавателно-
приемателен протокол за измерване на дървесината на временен склад с
представител на фирмата купувач. - т.2.2 и т.2.3. на раздел II от договора.
В раздел III „Преминаване на собствеността" от договора е предвидено
насажденията, включени в обекта, да се преминава в собственост с приемо-
предавателен протокол, като купувача приема коефицента за плътност на
дървесината, който е определен в протокола на добитата дървесина.
Във връзка с изпълнение на договора /Договор № ***********/ са
представени от ищеца Предавателно-приемателен протокол № 45 за предаване
на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 2 от „Наредбата за дейности в
горите" /преминаване на собствеността върху добитата дървесина след
заплащане/ от 29.12.2023 г. за отдел 202 "и", обект № 2319 ДД -1. Протокола е
съставен в присъствието на представители на ищеца и ответника и е подписан
от тях.
Въз основа на протокол № 45 от страна на ищеца е издадена Фактура №
********* г. с клиент „Болкани" ЕООД и доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС
Ивайловград за сумата от 4342,16 лева.
Във връзка с изпълнение на договора /Договор № ***********/ са
представени от ищеца Предавателно-приемателен протокол № 47 за предаване
на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 2 от „Наредбата за дейности в
горите" /преминаване на собствеността върху добитата дървесина след
заплащане/ от 29.12.2023 г. за отдел 212 "д", обект № 2319 ДД - 1. И двата
протокола са съставени в присъствието на представители на ищеца и на
ответника и съответно са подписани от тях.
Въз основа на протокол № 47 от страна на ищеца е издадена Фактура №
********* с клиент „Болкани" ЕООД и доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС
Ивайловград за сумата от 72 лева.
С разписка от 08.20.2024, управителя на „Болкани" ЕООД от Директора
на ТП ДГС гр. Ивайловград удостоверява, че е получил Уведомления изх. №
**********; ************** г.; ************** г.; *********** г.
Представени по делото са и други писмени доказателства, които според
настоящия съдебен състав са неотносми за разрешаване на настоящия правен
спор, доколкото производството по реда на 422 от ГПК е строго специфично и
обект на доказване по същото може да е само процесните суми произтичащи
от процесните фактури по издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 по ч.г.д. 535/24г..
6
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът приема като обективно, компетентно изготвено, от
вещо лице с нужните знания и опит, се установява, че за периода от 03.01.2024
г. до 02.04.2024 г. общият размер на законната лихва върху главницата, е в
размер на 140,51 лв. Авансовата вноска е в размер на 20% от стойността на
договора /57750,00 лв. без ДДС/ и възлиза на 13860,00 лв. Вноската е платена
на 20.07.2023 г. /в деня на сключване на договора/ по банков път от
разплащателната сметка на „Болкани" ЕООДв Централна кооперативна банка
АД, IBAN ************ на ТП ДГС Ивайловград по разплащателната сметка,
посочена по договор: IBAN **************, банка Райфайзенбанк ЕАД.
Банковото платежно нареждане е с референция *********. Авансовата вноска
/в размер на 13860,00 лв./ е изчерпана във фактура **********/ 24.07.2023 г.
Фактурата касае продажба на дървесина по ценоразпис от отдел 633г и отдел
633д към обект № ******. За периода от 20.07.2023 г. до 31.12.2023 г.
постъпилите суми по сметка на стопанството са 192285,18 лв. /с включена
авансова вноска/. Плащанията в периода 24.07.2023 г. - 31.12.2023 г. възлизат
на 178425,18 лв. По договор, за обект ******** подотдел 112-д и подотдел
202-и, начислените суми възлизат на 53185,92 лв. с ДДС /44321,60 лв. без
ДдС/. до 31.12.2023 г. платените суми по него са в размер на 48773,85 лв., а
неплатената сума е 4412,07 лв. В периода от 20.07.2023 г. до 31.12.2023 г.
плащанията са извършвани периодично. По договор за обект ********
подотдел 202и са налице следните плащания преди издаване на фактура, а
именно: - фактура № ***********. на стойност 3682,80 лв.; плащане: 3682,80
лв. на 22.11.2023г., - фактура №************ г. на стойност 17458,36 лв.;
плащане: 2458,36 лв. на 22.11.2023г.; 15000,00 лв. на 28.11.2023 г.
Постъпилите от ответното дружество суми са насрещани срещу генерирани
задължения по издадени фактури, като приоритетно се осчетоводяват
плащания към фактури, по които предстои извозване на дървесина. В случай
на недостигаща сума, която да покрие пълно плащане по фактура, се
осчетоводява частично погасяване и със следващо плащане се покрива
остатъка по нея. За обект ******, подотдел 112д, 202и, частични плащания са
извършвани по следните фактури: фактура № ********* г. на стойност
13540,80 лв., плащане: 4000,00 лв. на 13.09.2023 г.; 4000,00 лв. на 14.09.2023 г.;
5540,80 лв. на 21.09.2023 г.; фактура № *********** г. на стойност 1872,00 лв.,
плащане: 1798,40 лв. на 27.09.2023 г.; 73,60 лв. на 28.09.2023 г.; фактура №
************ г. на стойност 3120,00 лв., плащане: 224,00 лв. на 04.10.2023 г.;
2896,00 лв. на 05.10.2023 г.; фактура № *********** г. на стойност 3416,40 лв.,
плащане: 2410,60 лв. на 09.10.2023 г.; 1005,80 лв. на 10.10.2023 г.; фактура №
********* на стойност 72,00 лв., плащане: 2,09 лв. на 29.12.2023 г. Към
31.12.2023 г. неплатените суми по фактури за обект ******, подотдел 112д и
202и са: фактура № ********* г. за 4342,16 лв. и фактура № ********* за
7
69,91 лв. Фактурите са придружени с предавателно-приемателни протоколи,
издадени на 29.12.2023 г. Съгласно хронологичен регистър, отразяващ всички
издадени документи от ТП ДГС - Ивайловград към получател „Болкани"
ЕООД и плащания към тях, към 21.09.2023 г. е налице пълно плащане на
всички издадени фактури. На 29.09.2023 г. е издадена фактура № **********,
на стойност 26015,00 лв. ; ДДС 5203,00 лв.; сума за плащане 31218,00 лв. Към
16.10.2023 г. неплатеното задължение на „Болкани" ЕООД възлиза на 31218,00
лв. т.е. всички издадени фактури до тази дата са платени, с изключение на
фактура № **********/29.09.2023 г. На 20.11.2023 г. е издадено кредитно
известие № ********** г. към фактура № **********/29.09.2023 г. за сумата 3
1218,00 лв. В резултат на сторнирането, към 20.11.2023 г. неплатеното
задължение на „Болкани" ЕООД към ТП ДГС - Ивайловград по всички
издадени документи възлиза на 505,70 лв. На 22.11.2023 г. е преведена сумата
13300,00 лв. Със сумата е насрещнато задължението по фактура №
**********/20. 11.2023 г. в размер на 505,70 лв. С останалата надвнесена сума
са погасени бъдещи задължения, от които за обект ******** подотдел 202-и:
фактура № ***********. - 3682,80 лв. и фактура № *********. - 2458,36 лв.
Към 30.11.2023 г. са налице неплатени суми от страна на ответното дружество
в размер на 20435,56 лв., които не се отнасят за обект 2319ДД, подотдел
633г,д; 112д; 202и. Към 08.02.2024 г. неплатеното задължение възлиза на
23959,47 лв., т.е. не е имало налична сума пари, внесена от „Болкани" ЕООД
по сметка на ищеца, която да е била в достатъчен размер, за да задоволи
вземането по фактура № ********* г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото, са предявените при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство
срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания. Само за пълнота във връзка с допустимостта на
заявените претенции следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на
чл. 174, ал. 1, т. 5 ЗГ териториалните поделения на държавните горски
стопанства притежават специална и нарочно уредена от закона процесуална
правоспособност, легитимираща ги от свое име и за своя сметка да водят
съдебни дела.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за
8
разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес се възлага
върху ищеца, който следва да докаже изпълнение на задълженията си по
сключения с ответника договор за покупко-продажба, както и елементите на
този договор. Неизпълнението на задължението за плащане от страна на
ответника е отрицателен факт, поради което ищецът със своето твърдение
обръща доказателствената тежест и доказването на изпълнение в срок на
задължението пада върху ответника, който следва да го установи. В тежест на
ищеца е да установи наличието на надлежно сключен договор с всички
елементи на същия, както и неговата валидност. Ответната страна следва да
установи основателността на направените в отговора на исковата молба
възражения за недължимост на търсените суми, както и за погасяване изцяло
и в съответния срок на задълженията си към ищеца.
В случая не се спори между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че страните са се намирали в търговски
отношения помежду си, като след проведен електронен търг с наддаване
дървесина от горски територии държавна собственост в териториалния обхват
на ТП ДГС Ивайловград от обект 2319ДД -1 за купувач на дървесината за
обект № ********, е бил сключен процесния Договор № ********* г.
Съгласно уговореното между страните, този договор е влязъл в сила на датата
на подписването му - 20.07.2023 г., от който момент страните са обвързани от
облигационната му връзка, който се явява и началния момент на изпълнение
на договорните им задължения.
Няма спор, че в случая се касае за търговска сделка, доколкото
ответникът - юридическо лице има качеството „търговец", а и ищецът, макар
поделение на държавно предприятие също е действало като такива.
Разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ определя за търговска сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и
сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват - ал. 2, а според ал. 3 - при съмнение се смята, че извършената от
търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В настоящия случай се
претендира наличие на парично притезание по сключен между двама
„търговци" договор като липсва спор, че извършените дейности са свързани с
упражняваното от тях занятие, т.е. - касае се за претенция, произтичаща от
търговска сделка.
Липсва спор на следващо място, че в изпълнение на договорните си
задължения, ответното дружество въз основа на издадените позволителни за
сеч и утвърдените технологични планове била извършило сеч на маркираната
дървесина от отдел № ******* по процесния Договор № ********* г. като в
тази връзка са съставени и двата предавателно - приемателни протокола -
Предавателно- приемателен протокол № 47 за предаване на дървесина,
9
продадена по реда на чл. 46, ал. 2 от „Наредбата за дейности в горите" /за
преминаване собствеността на добитата дървесина след заплащане/ от
29.12.2023 г. за подотдел 112 “д“, обект № 2319 ДД-1 и Предавателно-
приемателен протокол № 45 за предаване на дървесина, продадена по реда на
чл. 46, ал. 2 от „Наредбата за дейности в горите" /за преминаване
собствеността на добитата дървесина след заплащане / от 29.12.2023 г. за
подотдел 202 „и“, обект № 2319 ДД- 1, въз основа на които са издадени и
процесните фактури: Фактура № ********* с клиент „Болкани" ЕООД и
доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС Ивайловград за сумата от 72 лева и Фактура №
********* г. с клиент „Болкани" ЕООД и доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС
Ивайловград за сумата от 4342,16 лева за сумата от 4414,16 лева, съобразно
действително добитото количество дървесина.
Основният спор между страните се състои в това, кога е възникнало
задължението на ответника да заплати уговорената в договора продажна цена,
както и дали същия я е заплатил на валидно правно основание по процесните
фактури и ако да в цялост или частично. Тезата на ищеца е, че при един от
преводите касаещ процесното вземане, ответника не е заплатил същото в
цялост, като е направил паричен превод за погасяване след уведомлението за
издадената заповед за изпълнение, но същия в недостатъчен размер, като е
останала главница от 0.91 лева и претендираната лихва за забава за периода от
03.01.2024г. до 28.02.2024г. в размер на 96.33 лева. Ответника от своя страна
прави множество възражения във връзка с процесното вземане, като в като
крайно заключение може да се изведе, че същия твърди, че е погасил
вземането си повече от един път, но сумите които е превел на ищеца са били
усвоени на други основания по авансови плащания и т.н., вместо за
процесното вземане, което е искал да погаси.
С оглед гореизложеното следва да се има предвид следното. На първо
място в договорните си отношения, страните са уговорили начините на
плащане, предаване и т.н., но същите не са уговорили в случай на повече от
едно основание или договори между тях, как всъщност ще се усвояват
плащанията. На следващо място по делото не бяха представени преводните
нареждания от страна на ответника към ищеца, а същите са били обект на
изследване само от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от същата, когато ответника е правил парични преводи към
ищеца същия не е посочвал основание за преводите, като по този начин е
поставил ищцовото дружество в положение същото да усвоява сумите по свое
усмотрение по различни настъпили правоотношения между страните. По
този, начин въпреки множеството преводи от страна на ответника, настоящия
съдебен състав не може да прецени, по кой договор, на кое основания и по коя
фактура, същия е направил въпросните преводи. Нещо повече преводните
10
нареждания, не са приложени по делото и няма как да бъдат обект на
изследване и анализа от настоящия състав. Единствения начин за преценка на
съда в случая за процесното вземане може да бъде от изготвената и приета без
възражение от страните ССчЕ, като видно от същата във въпрос 6 - /Дали към
08.02.2024 г. е имало налична сума пари, внесена от „Болкани" ЕООД по
сметка на ищеца и ако да - в какъв размер и бил ли е достатъчен този размер,
за да задоволи вземането по фактура № ********* г.?/ – заключението на
вещото лице е: /Към 08.02.2024 г. не е имало налична сума пари, внесена от
„Болкани" ЕООД по сметка на ищеца, която да е била в достатьчен размер, за
да задоволи вземането по фактура № ********* г./ В тази връзка следва да се
отбележе, че въпрос дали към дата 08.02.2024г. е имало средства за погасяване
и на другата Фактура ********** не е бил поставен на вещото лице.
Доколкото по делото е приет доклада по 146, ал. 1 от ГПК, за
окончателен без възражения от страните, съдът при разпределение на
доказателствената тежест е указал на ответника, че той носи същата по
отношение на това да установи основателността на направените в отговора на
исковата молба възражения за недължимост на търсените суми, както и за
погасяване изцяло и в съответния срок на задълженията си към ищеца. Видно
от експертизата, както и писмените доказателства към 29.02.2024г., дата на
подаването на заявлението по 410 от ГПК, няма доказателства, че ответника
изцяло или частично е погасил задълженията си по фактури № ********* г. и
№ ********* Установи се, че същия е правил множество плащания, но съдът
няма как да установи, кое плащане по кое вземане е, с изключение на
приложената по делото експертиза, доколкото същата в детайли е изследвала
отношенията между страните и извършваните плащания. В тази връзка и
доколкото същата не беше оспорена от страните, съдът счита, че ответника не
можа да докаже, че е заплатил задължението си в цялост по издадената
заповед на изпълнение по ч.г.д. № 535/2024г по описа на ХРС.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на сумата ч.г.д. № 535/2024г. по описа на ХРС в размер на
4412.07 лева – главница, представляваща неплатена сума по фактура №
*********г. и частично по фактура № ********** и 96.33 лева - лихва за
забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г.
Тези фактически положения и доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано от кредитора - ищец в
настоящото производство на 14.05.2024 г., т.е. след частичното заплащане на
суми от страна на ответника в размер на 4 342,16. на 25.03.2025 г. /дата на
връчване на заповедта за изпълнение по 410 ГПК/, са намерили израз в
процесуалното му поведение, изразяващо се в действия с разпореждане на
предмета на делото от ищеца, като вид признание на задължението по същото.
11
Ответника обаче не успява да докаже, че е погасил същото в цялост, а именно
остатъка по главница от 0.91 лева по фактура **********, както и 96.33 лева -
лихва за забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г.
За да се уважи исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да
са налице следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главен
дълг; и 2. длъжникът да е изпаднал в забава, както и от кой момент е станало
това, като установяването им е в тежест на ищеца. От изложеното дотук се
налага извод, че първата предпоставка е налице - по делото е установено
съществуването на главното задължение. Налице е и втората предпоставка
като тук е мястото да се посочи, че съгласно уговореното в процесния Договор
№ ******** на раздел „I“ т.1.4, падежът на вземанията по № *********г. и по
фактура № **********е настъпил в петдневен срок от подписване на
Предавателно- приемателен протокол от същата дата, т.е. вземането е станало
изискуемо на 03.01.2024 г. В случая забавата настъпва с изтичането на срока и
не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора за изпадането в
забава на длъжника - чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
По отношение на претендираните законни лихви, с оглед основателноста
на иска, същите следва да се присъдят по следния начин, като се вземе
предвид частичното плащане в размер на 4342.16 лева с ДДС на 25.03.2024г.
законна лихва върху неизплатената главница в общ размер на 4412.07 лв.,
представляваща неизплатени суми по фактура №*********г . и
фактура№********* за периода 03.01.2024г до 28.02.2024г.; законна лихва
върху главницата от 4412.07 лв. за периода 29.02.2024г. в размер на 43.94лева;
законна лихва върху част от главницата- 69.91лв. , дължима по фактура №
фактура№**********за периода 26.03.2024г.-02.04.2024г в размер на 0,21
лева,както и законна лихва върху главницата от 0,91лева ,считано от
03.04.2024г. и до окончателното и изплащане.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 461 по описа за 2024 г. на
Районен съд - Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат общо на 643,24 лева,
12
от които 113,24 лв. за заплащане на държавна такса и 530 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива, и то в пълен размер, а именно сумата в общ размер от 1050 лева, от
които 50 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение за вещо лице
и 700 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по отношение на „БОЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Граф
Игнатиев“ №15, ап. 12, представлявано от управителя Тодор Димитров
Топалов с ЕГН: **********, съдебен адрес: с.Първенец, общ. Родопи,
обл.Пловдив, ул.*************, адв. М.Г.П от АК - Пловдив, ЧЕ ДЪЛЖИ на
ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със седалище и адрес на
управление гр.Ивайловград, ул."Св.Св.Кирил и Методий" №14, представляван
от директора Лиляна Савова Симеонова, съдебен адрес: гр.********,
ул."************, адв. А.С.Й от АК - Хасково, следните суми: 0,91лева -
главница представляващи остатък от неизплатена сума по фактура №
фактура№********** 96.33 лева, представляваща лихва за забава, изчислена
като законна лихва върху неизплатената главница в общ размер на 4412.07 лв,
представляваща неизплатени суми по фактура №*********г. и
фактура№********* за периода 03.01.2024г до 28.02.2024г.; законна лихва
върху главницата от 4412.07 лв за периода до 29.02.2024г. в размер на 43.94
лева; законна лихва върху част от главницата - 69.91лв. , дължима по фактура
№ фактура№**********за периода 26.03.2024г.-02.04.2024г в размер на 0,21
лева, ведно със законна лихва върху главницата от 0,91лева ,считано от
03.04.2024г. и до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА БОЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. „Граф Игнатиев“ №15, ап. 12, представлявано от
управителя Тодор Димитров Топалов с ЕГН: **********, съдебен адрес:
с.Първенец, общ. Родопи, обл.Пловдив, ул.*************, адв. М.Г.П от АК -
Пловдив, да заплати на " ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със
седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул."Св.Св.Кирил и Методий"
13
№14, представляван от директора Лиляна Савова Симеонова, съдебен адрес:
гр.********, ул."************, адв. А.С.Й от АК - Хасково, сумата от
1 693,24лева, от която 1050 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 643,24 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д.
№ 535 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково, за които е издадена
заповед № 261 от 05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
14