№ 2001
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502130 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на процесуалния представител на Б. К.
Н. и И.К.Н. – двамата от гр.*** срещу разпореждане № 262135 от
08.09.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 970/2014 г. По описа на Несебърския
районен съд , с което не са приети възраженията на двамата частни
жалбоподатели от 26.08.2021 г. против заповед № 905/05.12.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
,издадена по същото ч.гр.д. № 970/2014 г. поради неподаване на възражението
по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.
Частните жалбоподатели поддържат, че разпореждането е неправилно,
поради противоречие със закона и искат отмяната му по съображения,
подробно изложени в частната жалба.
Бургаският окръжен съд , като взе предвид данните по делото и доводите
на частните жалбоподатели , приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок
по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
За да откаже приемането на възраженията на частните жалбоподатели по
чл. 414 ал. 1 ГПК ,районният съд е приел, че са подадени на 24.08.2012 г.,
след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК-на 29.01.2015 г. , с оглед
1
уведомяване на длъжниците по издадената заповед за изпълнение много
преди това - на 15.01.2015 г. Заедно с връчване на призовката за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело ,образувано въз основа на издадения по
заповедта изпълнителен лист .Първостепенният съд е посочил ,че във
връчената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по издадената срещу
частните жалбоподатели заповед за незабавно изпълнение № 905/05.12.2014
г. по ч. гр. д. № 970/2014 г.,изрично е отбелязано ,че се връчва и
„подлежащия на принудително изпълнение „акт . Затова е приел ,че че
заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжниците с поканата за
доброволно изпълнение. И срокът за подаване на възражение по чл. 414 ал. 1
ГПК е изтекъл .
Следва да се посочи ,че по въпроса : Счита ли се връчена заповед за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК, в случаите, когато в изпратената от
съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение не е посочен точния
номер и дата на заповедта и точният номер на делото, по който е издадена
същата? И : От кой момент започва да тече срокът за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК - от момента на нейното фактическо връчване на длъжника от
съответния съдебен изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, или от някой
друг момент, в който длъжникът е узнал за нея - например, справка
деловодството на съда, предаването на подобно сведение по телефона,
електронната поща и други?,както и на въпроса: от кога тече срокът за
възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и може ли
връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена
заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба
за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване
на самата заповед за изпълнение Е налице практика на ВКС – в цитираното
от частните жалбоподатели опр. № 356/22.06.2015 г. по ч.т. д. № 274/2015 г.
на първо т.о. ,в мотивите на което се сочи
:“ Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът може
да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като
при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл. 418, ал. 5 ГПК, връчването се
извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК, когато пристъпи към
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани
длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа
2
името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в
дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител
прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за
изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21
към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците,
свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят
определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за
изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие
на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за
течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието
на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от
съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не
дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно
изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която
е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение
между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие
от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не
може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част
от нейното съществено съдържание.
С оглед изложеното, настоящият състав дава следния отговор на
поставения въпрос: Срокът за възражение срещу издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния
изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за
доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение,
страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито
подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение“.
Обжалваното разпореждане на Несебърския районен съд е постановено в
нарушение на чл. 414, ал. 2 вр. чл. 418, ал. 5 ГПК и в несъответствие с
отговора на поставения въпрос, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. От поканата за доброволно изпълнение не се установява
на длъжниците да е връчена процесната заповед за изпълнение, с оглед
посоченото в нея, че се“изпраща препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт „.Нещо повече – във въпросната покана за доброволно
изпълнение дори не е посочен номер на заповедта за изпълнение,като става
3
ясно ,че изпълнителни листи са издадени по две дела – ч.гр.д. № 969/2014г. и
ч.гр.д. № 970/2014 г. на НРС . Липсват данни какво точно е връчено на
длъжниците заедно с поканата за доброволно изпълнение ,доколкото в
разписката /на гърба на поканата / се удостоверява връчването срещу подпис
само на поканата ,не и на други документи ,вкл. заповед за
изпълнение.Доколкото законът обуславя течението на срока от връчване на
заповедта за изпълнение, а не от знанието на длъжника за наличие на
издадена срещу него заповед за изпълнение,не може да се приеме ,че същата
му е връчена с поканата за доброволно изпълнение ,в която дори не е посочен
номер на тази заповед / а явно те са две /.Щом законът прави разграничение
между поканата за доброволно изпълнение и самата заповед за изпълнение
,като задължава съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно
изпълнение да връчи и самата заповед ,представляваща отделен
документ,това означава ,че фактът на връчването на поканата за доброволно
изпълнение ,независимо от това ,че възпроизвежда съдържанието на
заповедта за изпълнение ,не е достатъчен за установяване ,че е изпълнено
задължението за връчване на самата заповед .И ако не се установи по
категоричен начин ,че заповедта е връчена заедно с ПДИ,това е достатъчно да
се приеме ,че заповедта не е връчена .
Както се сочи в реш 12/02.10.2012 г. по к.д. № 4/2012
г.на КС наРБългария :"По своята същност заповедното производство е
специално съдебно производство, предназначено да създаде
необходимото валидно съдебно изпълнително основание в случай на налично
изискуемо вземане, принадлежащо към някоя от категориите по чл. 410 ГПК,
което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. ......В
хипотезата на презумптивно безспорни вземания в зависимост от позицията
на длъжника и собствените си виждания за развитието на процеса,
включително и начина на предпочитаното удовлетворяване, кредиторът
решава дали да инициира тази диференцирана процедура, или да се насочи
към общия исков процес, в рамките на който да постигне осъдително
решение, съдебна спогодба по реда на чл. 234 ГПК, решение при признание
на иска (чл. 237 ГПК) или неприсъствено решение (чл. 238 ГПК).
....Уреденото с действащия ГПК заповедно производство отговаря на
европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури,
прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на
4
Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за
плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор,
а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на
кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи
към принудително събиране на вземането си. Уреденото с действащия ГПК
заповедно производство отговаря на европейските тенденции за опростяване
и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) №
1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела,
по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се
налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително
основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране
на вземането си."
Създаване на процедура за издаване на заповед за изпълнение
предимно по дело ,по които не съществува спор и снабдяването на кредитора
с изпълнително основание ,улесняваща го да пристъпи към принудителнто
събиране на вземанията му ,то тази цел не може да бъде в ущърб на длъжника
и предоставените му възможности за защита са предимно за случаите на
оспорване на вземането на кредитора /т.е. при съществуващ спор /.Затова и
разпоредбите за сроковете за възражение срещу издадената заповед следва да
бъдат тълкувани в полза на длъжника .Затова и с изменението на
разпоредбата на ал.5 на чл. 418 от ГПК/ДВ . 86/2017 г./ е вменено задължение
на съдебния изпълнител незабавно след въчването да изпрати до съда
съобщение с отбелязване на връчените документи поотделно-заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.Идеята на законодателя е била отделно
връчване на заповедта за изпълнение ,независимо от връчената призовка за
доброволно изпълнение и независимо от това ,че в
призовката е
възпроизведено съдържанието на заповедта .От значение за момента ,в който
длъжникът може да подаде възражение е именно връчването на заповедта за
изпълнение.
С оглед на изложеното, възражението срещу заповедта за изпълнение е
подадено от частните жалбоподатели –длъжници в законоустановения срок/в
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК – след изпращане на изп.лист от 05.12.2014 г. на
5
адвоката на длъжниците на 12.08.2021 г./ , поради което подадените
възражения по чл. 414 ал. 1 ГПК са допустими .
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 262135 от 08.09.2021 г., постановено по ч.гр.
д. № 970/2014 г. по описа на Несебърския районен съд , с което не са приети
възраженията с вх. № 264878/26.08.2021 г. на длъжника Б. К. Н. , ЕГН
********** и вх. № 64875/26.08.2021 г. на длъжника И.К.Н. , ЕГН
**********. против заповед № 905/05.12.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ,издадена по същото
ч.гр.д. № 970/2014 г и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия по ч.гр.д.. № 970/2014 г. по описа на този съд
за приемане на възраженията и продължаване на производството по чл. 415 и
сл. ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6