Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2353
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 от ГПК от „Б.Л.“ ЕАД срещу „Т.“ ООД, „А.Г.2.“
ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н., ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********.
В срока по чл. 212, ал. 1 ГПК ответниците предявяват
инцидентни установителни искове.
Ищецът „Б.Л.“ ЕАД твърди, че на 05.11.2014 г. между „Б.Л.“ ЕАД /с предишно
наименование „БМ Л.“ АД/, в качеството на Л.одател и „Т.“
ООД, в качеството на Л.ополучател, е сключен договор
за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г. с нотариална заверка на подписите,
заедно с Приложение 1- описание на актива, Приложение 2- погасителен план, общи
условия към договора за финансов Л. и тарифа за таксите и комисионните на „Б.Л.“
ЕАД. Посочва, че ответниците „А.Г.2.“ ЕООД /с
предишно наименование „А.-П.2008“ ЕООД/, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН **********и П.Ц.Н., ЕГН ********** са подписали този договор, в качеството
на солидарни длъжници ва Л.ополучателя. Твърди, че съгласно договора, Л.одателят се е задължил по поръчка и съгласно параметри и
условия, определени от Л.ополучателя да придобие и
предостави на същия за временно и възмездно ползване верижен багер марка JSB,
модел JS220LC. Твърди, че горепосоченото Л.ово
имущество е придобито от „Б.Л.“ ЕАД на 05.11.2014 г. Поддържа, че Л.овото имущество е надлежно предадено на Л.ополучателя на 15.12.2014 г. Твърди, че съгласно договора
за Л. задълженията на длъжниците са в общ размер от
77 020.44 евро, от който 65 414.12 евро - Л.ова цена,
37 720.56 евро- главница, 7 382.49 евро- договорна възнаградителна
лихва, 7 544.11 евро- ДДС, 1 476.50- лихва върху разсрочения ДДС с първоначална
вноска при подписването на договора в размер на 24 311.07 евро. Посочва, че
всички задължения по договора за Л. следва се извършват от Л.ополучателя в левова равностойност. Поддържа, че е налице
неизпълнение на договора за Л. от Л.ополучателя, като
за периода 29.08.2016 г. до 29.11.2017 г. не са заплатени дължимите изискуеми
16 Л.ови вноски в общ размер от 39 206.05 лева, а
именно: Л.ова вноска с падеж 29.08.2016 год. - в общ
размер от 2 450.39 лева, от която 2 089.75 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 360.64 лева; Л.ова вноска с падеж
29.09.2016 год. - в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 110.63 лева главница
и възнаградителна лихва в размер на 339.75 лева; Л.ова вноска е падеж 29.10.2016 год. - в общ размер от 2
450.38 лева, от която 2 131.74 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 318.64 лева; Л.ова вноска с падеж
29.11.2016 год.- в общ размер от 2 450.39 лева, от която 2 153.06 лева-
главница и възнаградителна лихва в размер на 297.33
лева; Л.ова вноска с падеж 29.12.2016 год. - в общ
размер от 2 450.38 лева, от която 2 174.59 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 275.79 лева; Л.ова вноска с падеж
29.01.2017 год. - в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 196.34 лева
главница и възнаградителна лихва в размер на 254.04
лева; Л.ова вноска с падеж 29.02.2017 год.- в общ
размер от 2 450.38 лева, от която 2 118.30 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 232.08 лева; Л.ова вноска с падеж
29.03.2017 год. - в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 240.48 лева
главница и възнаградителна лихва в размер на 209.90
лева; Л.ова вноска с падеж 29.04.2017 год. - в общ
размер от 2 450.39 лева, от която 2 262.90 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 187.49 лева; Л.ова вноска с падеж
29.05.2017 год.- в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 285.52 лева главница
и възнаградителна лихва в размер на 164.86 лева; Л.ова вноска с падеж 29.06.2017 год.- в общ размер от 2
450.38 лева, от която 2 308.37 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 142.01 лева; Л.ова вноска с падеж
29.07.2017 год. - в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 331.45 Лева
главница и възнаградителна лихва в размер на 118.93
лева; Л.ова вноска с падеж 29.08.2017 год.- в общ
размер от 2 450.38 лева, от която 2 354.76 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 95.62 лева; Л.ова вноска с падеж
29.09.2017 год.- в общ размер от 2 450.38 лева, от която 2 378.31 лева главница
и възнаградителна лихва в размер на 72.07 лева; Л.ова вноска с падеж 29.10.2017 год.- в общ размер от 2
450.38 лева, от която 2 402.09 лева главница и възнаградителна
лихва в размер на 48.29 лева; Л.ова вноска с падеж
29.11.2017 год. - в общ размер от 2 450.32 лева, от която 2 426.07 лева
главница и възнаградителна лихва в размер на 24.25
лева. Твърди неизпълнение на задължението по договора на Л.ополучателя
да заплати ДДС и лихва върху разсрочения ДДС за периода 08.2016 г. до 11.2017 г. в общ размер от 7 841.15
лева, формирани от сбора на следните задължения: просрочена дължима сума за
заплатен данък добавена стойност с падеж 29.08.2016 год., в размер на 490.09
лева, от които 417.96 лева ДДС и 72.13 лева лихва върху разсрочения данък;
просрочена дължима сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.09.2016
год., в размер на 490.08 лева, от които 422.13 лева ДДС и 67.95 лева лихва
върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за заплатен данък добавена
стойност с падеж 29.10.2016 год., в размер на 490.07 лева, от които 426.35 лева
ДДС и 63.72 лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за
заплатен данък добавена стойност с падеж 29.11.2016 год., в размер на 490.08
лева, от които 430.62 лева ДДС и 67.95 лева лихва върху разсрочения данък;
просрочена дължима сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.12.2016
год., в размер на 490.07 лева, от които 434.92 лева ДДС и 55.15 лева лихва
върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за заплатен данък добавена
стойност с падеж 29.01.2017 год., в размер на 490.09 лева, от които 439.28 лева
ДДС и 50.81 лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за
заплатен данък добавена стойност с падеж 29.02.2017 год., в размер на 490.70 лева, от които 443.66 лева ДДС и 46,41 лева
лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за заплатен данък
добавена стойност с падеж 29.03.2017 год., в размер на 490.07 лева, от които
448.10 лева ДДС и 41.97 лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима
сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.04.2017 год., в размер на 490.70 лева, от които 452.58 лева ДДС и 37.49
лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за заплатен данък
добавена стойност с падеж 29.05.2017 год., в размер на 490.10 лева, от които
457.12 лева ДДС и 32.98 лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима
сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.06.2017 год., в размер на
490.07 лева, от които 461.67 лева ДДС и 28.40 лева лихва върху разсрочения
данък; просрочена дължима сума за заплатен данък добавена стойност с падеж
29.07.2017 год., в размер на 490.07 лева, от които 466.29 лева ДДС и 23.78 лева
лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима сума за заплатен данък
добавена стойност с падеж 29.08.2017 год., в размер на 490.09 лева, от които
470.96 лева ДДС и 19.13 лева лихва върху разсрочения данък; просрочена дължима
сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.09.2017 год., в размер на 490.07
лева, от които 475.66 лева ДДС и 14.41 лева лихва върху разсрочения данък;
Просрочена дължима сума за заплатен данък добавена стойност с падеж 29.10.2017
год., в размер на 490.09 лева, от които 480.43 лева ДДС и 9.66 лева лихва върху
разсрочения данък и просрочена дължима сума за заплатен данък добавена стойност
с падеж 29.11.2017 год., в размер на 489.97 лева, от които 485.12 лева ДДС и
4.85 лева лихва върху разсрочения данък. Твърди, че на 29.07.2016 г., ответниците са декларирали, че Л.овият
актив е противоправно отнет, във връзка с което е
образувано досъдебно производство. Твърди, че предвид настъпилата щета „Б.Л.“
ЕАД е начислило и внесло в полза на държавата за съответния отчетен период
коригиран ДДС в размер на 18 160 лева. Твърди, че Л.ополучателят
и солидарните длъжници не са заплатили
застрахователни премии за Л.овия обект в размер на
493.75 лева, представляваща дължима четвърта вноска по застрахователна полица.
Твърди, че Л.ополучателят дължи неустойка в размер на
5 493.82 лева за забавеното плащане, формирана от сбора на следните суми: неустойка
за забава на плащане по Л.ова вноска с падеж
29.11.2017 год. в размер на 1 021.78 лева към дата 17.04.2018 год.; неустойка
за забава на плащане по Л.ова вноска с падеж 29.10.2017 год. в размер на 1 249.69 лева към дата
17.04.2018 год.; неустойка за забава на плащане по Л.ова
вноска с падеж 29.09.2017 год. в размер на 1 470.23 лева към дата 17.04.2018
год.; неустойка за забава на плащане по Л.ова вноска
с падеж 29.08.2017 год. в размер на 1 698.11 лева към дата 17.04.2018 год. Твърди, че на 20.03.2018 г. е изпратена
нотариална покана до „Т.“ ООД, с която бизингополучателят
е поканен да заплати дължимите суми по договора, като нотариалната покана е
връчена на 10.04.2018 г. по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Предвид неизпълнението
на длъжника в предоставения му с поканата срок,
на 30.04.2018 г., ищецът подава заявление по реда на чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до Софийски районен съд.
Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 27794/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 90 с-в, по което съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ТПК и изпълнителен лист от 16.05.2016 г. в полза на „Б.Л.“ ЕАД срещу длъжниците „Т.“ ООД, „А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********,
Е.П.Н., ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********. Посочва, че срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение е направено възражение от длъжниците,
поради което за „Б.Л.“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове, с предмет установяване
съществуването на присъдените със заповедта вземания. Предвид изложеното, иска
от съда да бъде установено по отношение на ответниците
„Т.“ ООД, „А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н., ЕГН **********
и П.Ц.Н., ЕГН **********, че същите дължат солидарно на „Б.Л.“ ЕАД следните
суми: 39 206.05 лева - сбор от изискуеми Л.ови вноски
за периода от 29.08.2016 г. до 29.11.2017 г., съгласно чл. 5 от Договор за
финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г. и Приложение № 2 - погасителен план към
него; 7 841.15 лева- дължима сума за ДДС и лихва върху разсрочения ДДС за
периода от август 2016 г. до ноември 2017 г., съгласно чл. 6 от Договор за
финансов Л. №20141010 от 05.11.2014 г. и Приложение № 2- погасителен план към
него; 18 160 лева- корекция на ДДС на основание чл. 12.7 от ОУ към Договор за
финансов Л. № 2 0141010 от 05.11.2014 г., във вр. с
чл. 79, ал. 6 ЗДДС; 493.75 лева- заплатена премия по застраховка „Каско“, представляваща четвърта вноска с падеж 04.09.2016
г. по застрахователна полица № 0306С008824/30.11.2015 г.; 5 439.82 лева-
неустойка за забавено плащане на основание чл. 91 от ОУ към Договор за финансов
Л. №20141010 от 05.11.2014 г., начислена за периода от 29.08.2017 г. до
29.11.2017 г.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа, че ответниците „А.Г.2.“
ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., Е.П.Н. и П.Ц.Н. не са поръчители по договора за
финансов Л., а тяхната отговорност е солидарна. Допълва, че в застрахователната
полица е декларирано, че застрахованата Л.ова вещ
притежава един единствен ключ, като други ключове не са били налични. Допълва,
че Л.ополучателят е информирал Л.одателят
за сключения договор за наем на Л.овата вещ след
извършената кражба. Допълва, че с подписването на договора за финансов Л. Л.ополучателят е получил екземпляр от него заедно приложение
№ 2 към него, а именно погасителен план, съдържащ всички дължими суми по
договора, техния размер, дата на падеж и погашенията, които се извършват чрез
плащането. Допълва, че в изпълнение на ОУ на договора за финансов Л. Л.одателят е издавал електронна фактура за всяко дължимо
плащане, като всяко едно уведомление е изпращано на електронната поща на Л.ополучателя съгласно изрично предвидения начин на връчване
в договора за финансов Л. и ОУ към него. Допълва, че всички издадени фактури са
изпращани на посочения в договора електронен адрес на Л.ополучателя.
Счита,че рискът от случайно погиване или повреждане на вещта при финансовия Л.
е за Л.ополучателя. Допълва, че т. 12.8 от ОУ на
договора за финансов Л. има за цел да внесе яснота и сигурност в отношенията
между страните. Допълва, че в настоящия случай Л.одателят
е нарушил договорните си задължения, като е предоставил на трето лице
ползването на Л.овата вещ. Допълва, че издадените от
ищеца фактури на дати, следващи датата на договора за финансов Л. е съобразено
с изискванията на ЗДДС и не променя дължимостта на
начисления ДДС. Посочва, че всеки период, за който е уговорено плащане се смята
отделна доставка и данъчно събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо. Оспорва основателността на предявените инцидентни установителни искове, като поддържа, че клаузата за неустойка, предвидена в т. 9.1 ОУ
към договора за финансов Л. не е нищожна, същата не противоречи на добрите
нрави и не се цели да се увреди длъжника. Счита, че в случая приложими са
специалните законови разпоредби, предвидени в чл. 309 ТЗ. Моли да бъдат
отхвърлени предявените от ответниците установителни искове, с които се иска провъзгласяването на
клаузи от ОУ към договора за финансов Л. за нищожни. Допълва, че в настоящия
случай е възникнало задължение за Л.одателя да
извърши корекция на ползвания данъчен кредит за актива по реда на ЗДДС и същият
има право да търси цялата сума за коригирания ДДС от Л.ополучателя
и солидарните длъжници. Счита, че възникналите
задължения за извършване на корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС за
приспадната при закупуването данъчен кредит следва да се понесат от ответниците, които по договора за финансов Л. носят риска
за Л.овата вещ. Пояснява, че претендираната
сума в размер на 18 600 лева, представлява възстановен от Л.одателя
данък към държавата във връзка с възникналото застрахователно събитие. Допълва,
че клаузата на т.12.7. ОУ от договора за финансов Л. дава право на Л.одателя да търси от Л.ополучателя
обезщетение, в случаите в които за Л.одателя е
възникнало задължение за възстановяване на ДДС. Твърди, че Л.одателят търпи загуби от възстановяването на ДДС, тъй като
по силата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, „БМ Лизнг“ ЕАД, в
качеството си на регистрирано лице, е приспаднало от данъчните си задължения
сумата на дължимия по сделката ДДС, но с действията си ответниците
са довели до отклонение от това правило и за Л.одателя
е възникнало задължение да заплати данъка. Счита, че корекцията на ползвания
данъчен кредит представлява финансова загуба за Л.одателя,
а клаузата на т.12.7. ОУ от договора за финансов Л. има за цел да обезщети тази
загуба за Л.одателя. Допълва, че ДДС е дължимо от Л.ополучателя при сключването на договора, но Л.одателят е внесъл дължимия ДДС в бюджета и страните са се
съгласили да разсрочат платената от Л.одателя сума за
периода на договора и върху нея да бъде начислена лихва След извършване на
данъчната корекция вноските по погасителния план, отнасящи се до ДДС са
дължими, тъй като са възникнали въз основа на кредитирането от страна на Л.одателя.
Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски,
както и разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответниците адвокатско възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците
„Т.“ ООД, „А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н., ЕГН **********
и П.Ц.Н., ЕГН **********, като в законоустановения
срок същите подават отговор, с който се оспорват исковете, като неоснователни.
Не оспорват наличието на договора за Л., както обстоятелството, че ищецът е предоставил на „Т.“ ООД за
временно и възмездно ползване процесното Л.ово имущество. Оспорват ответниците
„А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН, Е.П.Н. и П.Ц.Н., ЕГН да се явяват съдлъжници при условията на чл. 121 ЗЗД, като считат, че
същите се явяват поръчители на „Т.“ ООД. В този смисъл, поддържат, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и да се съобрази,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на
30.04.2018 година, поради което „А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., Е.П.Н. и П.Ц.Н.
не са задължени да погасяват задълженията на основния кредитор. Оспорват по
основание и размер претенциите за Л.ови вноски, като
намират същите за недължими. Посочват, че неизпълнението на договора е свързано
с противозаконното отнемане на вещта от владението на Л.ополучателя.
Твърдят недобросъвестно поведение от страна на ищеца, станало причина
застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение по щетата.
Посочват, че основанието за отказ от обезщетение се основава на предаването на
контактния ключ за вещта и неразкриването на информация, че същият е отдаден
под наем. Посочват, че ищцовото дружество е следвало
да представи търсения контактен ключ, както и да уведоми застрахователя, че
вещта е отдадена под наем, тъй като е било уведомено за това обстоятелство.
Твърди бездействие от страна на ищцовото дружество по
отношение на своите преки права срещу застрахователя и отказ да защити
интересите си като застраховано лице. Твърдят, че от това поведение на ищеца са
им нанесени вреди, които за „Т.“ ЕООД са в размер на 66 000 евро,
представляваща застрахователната сума по застраховка „Каско“
на вещта, с която сума щяха да бъдат погасени вземанията по договора за Л.,
както и да бъдат изплатени пари на „Т.“ ООД. Останалите ответници
търпят вреди във връзка с принудително изпълнение - предмет на изп. д. №3464/2016 г„ ЧСИ С.Л. /образувано въз основа на
издадената заповед по чл. 417 от ГПК/, които вреди са в размер на 120 937.20
лева. Правят възражение за прихващане на вземанията на ответниците
за вреди от бездействието на ищеца срещу всяко едно негово вземане, предмет на
настоящото дело, до погасяване на по-малкото от тях. Оспорват по основание и
размер претенцията на ищеца за Л.ови вноски, като
твърдят, че не са връчвани на Л.ополучателя никакви
счетоводни документи, удостоверяващи начисляването на посочените парични
задължения. На отделно самостоятелно основание, оспорват като недължими
претенциите за Л.ови вноски /без включен ДДС/ за
периода 29.08.2016 г. - 29.11.2017 г. и възнаградителните
лихви към тях, за данък добавена стойност за периода от месец август 2016 г. до
месец ноември 2017 г. и лихва върху разсрочения данък, както и за неустойки за
забавено плащане поради нищожност на клаузата на т. 12.8. от Общите условия към
договора за Л. поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Считат, че клаузата на т.12.8. от Общите условия не държи сметка за
добросъвестността на Л.одателя и за добросъвестността
на неговото поведение в контекста на настъпило застрахователно събитие, а
напротив поощрява Л.одателя към недобросъвестност.
Затова в срока по чл. 212, ал. 1 от ГПК предявяват инцидентен иск срещу ищеца,
като искат да бъде прогласена нищожността на клаузата на т. 12.8. от Общите
условия към процесния договор за Л., на основание чл.
26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави. По
отношение на иска за сумата 7 841.15 лева за ДДС, начислен в периода месец
август 2016 г. - месец ноември 2017 г. и за лихвата за този период, считат, че
са акцесорни вземания и доколкото за посочения период
не са дължими Л.ови вноски, то не е дължим и ДДС
върху тези Л.ови вноски, респективно и лихвата за
разсрочването на данъка. Твърдят, че ищецът не е издавал и връчвал на „Т.“ ЕООД
никакви счетоводни документи във връзка с начислявания ДДС и така претендираната лихва за просрочие.
Считат, че дори дължимото ДДС и лихвата за разсрочването му през целия срок на
договора за Л. да са самостоятелни вземания и нямат характера на акцесорни вземания, то същите отново са недължими.
Посочват, че ищецът е извършил данъчна корекция по реда на чл.79, ал.6 от ЗДДС.
Предвид това, същият е прекратил действието на сделката, по която е начислил ДДС
и във връзка с която е ползвал данъчен кредит. Считат, че ищецът не е имал
основание да начислява ДДС във връзка с договора за Л., да начислява лихва за
разсрочване на този данък и да ангажира отговорността на Л.ополучателя
и на останалите ответници във връзка с плащането на
така начисления данък и лихви за разсрочване. Правят възражение за нищожност на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на претендираната
неустойка, като накърняваща добрите нрави. Считат, че тази неустойка е
по-голяма от нормалната и общоприета компенсация. Считат, че възнаградителната лихва по договора за Л. за съответните
месеци е по-ниска от начислената неустойка за няколко месеца. Предявяват
инцидентен установителен иск на основание чл. 212 ГПК, като молят да бъде прогласена нищожността на клаузата на т. 9.1 от ОУ към
договора за Л., на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Алтернативно правят възражение за
нищожност на посочената клауза за неустойка на същото основание от ЗЗД.
Оспорват по основание и размер дължимостта на сумата
от 18 160 лева. Твърдят нищожност на клаузата на т.12.7 ОУ към договора за Л..
Считат, че едностранно формулираната клауза цели да обогати неоснователно Л.одателя за сметка на Л.ополучателя.
Предявяват инцидентен установителен иск, с който
молят да бъде прогласена нищожността на клаузата на т.12.7 ОУ към договора за Л.,
на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави, алтернативно правят възражение за нищожност на
посочената клауза на същото основание от ЗЗД. Оспорват като неоснователен иска
за сумата от 493.75 лева.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответниците
поддържат направените възражения в отговора на искова молба. Оспорват Л.овата вещ да е била придобита само с един ключ. Оспорват
извършената данъчна корекция да е била пряко следствие от неправомерно
поведение на Л.ополучателя. Оспорват Л.ополучателят да е действал неправомерно, като е предоставил
Л.овата вещ под наем. Правят възражение за нищожност
на уговорката по т. 5.17. от ОУ на договора за финансов Л. поради противоречие
с добрите нрави и поради нарушаване на забраната по чл. 37а ЗЗК.
В хода на производството, ответницата В.Н. излага доводи за нищожност на
договора за финансов Л. поради липса на съгласие. Поддържа, че не е подписала
договора в качеството на физическо лице.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., с нотариална
заверка на подписите, извършена от нотариус с р-н на действие РС София, рег.
№320 на НК, сключен между „БМ Л.“, АД, в качеството Л.одател,
„Т.“ ООД, в качеството на Л.ополучател и Е.П.Н., В.Г.Н.,
П.Ц.Н., „А.-П.2008“ ЕООД, „Т.“ ООД, в качеството им на съдлъжници.
Съгласно чл. 1 от договора, предмет на същия е придобиването от Л.одателя собствеността и съответното предоставянето на Л.ополучателя за ползване срещу възнаграждение, при условия
на финансов Л., на следния акти: верижен багер „JCB“, модел JS220LC,
със сериен номер №JCBBS22DJ81611752, двигател №4HK1XYSJ02430508, с година на производство - 2008 година. Съгласно постигнатото от страните с договора
съгласие, активът е изключителна собственост на Л.одателя
до изричното прехвърляне на собствеността му по реда и при условията на
договора и общите условия /ОУ/, като Л.ополучателят
ще ползва актива в съответствие с ОУ на Л.одателя за
договори за финансов Л., както и при условията на договора /чл. 2/. Съгласно
чл. 3 от договора, цената за придобиване на актива е 58 031.63 евро без
ДДС, а Л.овата цена / чл. 5/ 65 414.12 евро без
ДДС, като следва да се заплаща на 36 месечни Л.ови
вноски, определени в приложение № 2- неразделна част от договора. Съгласно чл.
5.1, Л.овата цена представлява сбора от първоначална
вноска от 20 311.07 евро без ДДС, главница без първоначалната вноска от
37 720.56 евро без ДДС / чл. 5.2/, договорна лихва в размер на 7 382.49
евро / чл. 5.3/ и ДДС 11 606.33 евро / чл. 6/. Съгласно чл. 12, активът се купува от „К.М.“ ЕООД, а съгласно
чл. 13 следва да бъде предоставен на Л.ополучателя с
подписването на приемо-предавателен протокол. В чл.
14 е предвидено, че Л.одателят сключва и поддържа
през целия срок на договора застраховки на актива в съответствие с
изискванията, посочени в ОУ, в своя полза, но за сметка на Л.ополучателя, като застраховките следва да сочат Л.одателя като единствен получател на застрахователни
обезщетения. В чл. 15 е посочено, че солидарните длъжници
Е.П.Н., В.Г.Н., П.Ц.Н., „А.-П.2008“ ЕООД и „Т.“ ООД, на основание чл. 121 ЗЗД,
се съгласяват и заявяват, че неотменимо, солидарно с Л.ополучателя
и безусловно се задължават спрямо Л.одателя да
отговарят за изпълнението на всяко задължение, което Л.ополучателят
по договора за финансов Л. е поел, или ще поеме, е възникнало или ще възникне,
и което произтича или е свързано с договора за Л.. Посочено е, че разбират, че
носят солидарна отговорност за изпълнението на задължението на Л.ополучателя. По делото е представено и приложение № 2 към
договора, обективиращо договорения от страните
погасителен план. Страните по делото не спорят, а и от представения по
делото приемо-предавателен
протокол от 15.12.2014 г. подписан от „Т.“ ООД, се установява, че на тази дата Л.ополучателят е получил държането на верижен багер JCB,
модел JS220LC, със сериен номер №JCBBS22DJ81611752, двигател №4HK1XYSJ02430508.
По делото са представени Общи условия
към договора за финансов Л. на „БМ Л.“, с които се регулират отношенията между
„БМ Л.“ АД и неговите клиенти във връзка със сключването на един или повече финансов
Л. /т. 1/. Съгласно т. 1.4. под „актив“ се има предвид всякакъв вид движимо
имущество предмет на договора за Л.. В т. 1.14. е предвидено, че съдлъжник /солидарен длъжник/ е трето лице, което се
задължава спрямо Л.одателя да отговаря за изпълнение
изцяло и в пълен обем на задълженията на Л.ополучателя
по договора за Л.. В чл. 5.2 е предвидено, че Л.ополучателят
ще ползва и ще се грижи за актива с грижата на добрия търговец и ще бъде
използван съгласно неговото предназначение. Л.ополучателят
е длъжен да заплаща за своя сметка всички разходи, включително за данъци и
застраховки и експлоатацията на актива. Рискът от погиване, кражба, повреждане
или друга щета на актива се носи от Л.ополучателя /т.5.10/.
В т. 5.17 от ОУ е предвидено, че Л.ополучателят няма
право да предоставя изцяло или частично ползването на актива на трети лица без
предварително писмено съгласие на Л.одателя. Съгласно
т. 9.1 от ОУ, в случай на неплащане изцяло, забавено или частично плащане, на
която и да е дължима Л.ова вноска и на всяко друго
изискуемо вземане по Л.овия договор, Л.ополучателят дължи неустойка за забавено плащане в размер
на 0.3% за всеки просрочен ден, начислена върху дължимите и неплатени суми по
договора, като Л.ополучателят дължи неустойката за
забавено плащане от датата, на която не е извършено изцяло плащането на
дължимата Л.ова вноска, респ. от датата, на която не
е платено всяко друго изискуемо вземане по договора до датата на окончателното
изплащане на дължимата сума. Съгласно т. 11 Л.ополучателят
няма право да влиза в отношения с трето лице или да сключва договори, които
предвиждат използването на актива от трето лице, различно от Л.ополучателя. Съгласно т. 12.1.2 Л.одателят
ще сключи необходимите застраховки, включително за „Каско“
при указано в Л.овия договор застрахователно
дружество. Л.ополучателят се задължава да упражнява
правата по всеки застрахователен договор. В случаите, в които през времето на
действие на Л.овия договор, в резултат на щета,
унищожаване, липса, брак, пълно погиване на актива или по други предвидени в
закон случаи, за Л.одателя възникне задължение да
извърши корекция на ползвания данъчен кредит за актива по реда на ЗДДС или друг
приложим нормативен акт, Л.ополучателят дължи на Л.одателя заплащането на цялата сума на коригирания данък
добавена стойност, като това задължение възниква на това самостоятелно
основание и независимо от всякакви други задължения на Л.ополучателя
по договора за Л.. Предвидено е още, че Л.одателят ще
приспадне сумата от полученото застрахователно обезщетение заедно с цялата
неизплатена главница към времето на получаването на обезщетението, а остатъкът
от застрахователната сума ще бъде изплатен на Л.ополучателя
/т. 12.7 от ОУ/. В т. 12.8 е предвидено, че настъпването на застрахователното
събитие /независимо дали е покрито от съответната застрахователна полица или
не, включитело случаите на кражба или тотална щета на
актива/ не освобождава Л.ополучателя от задължението
да плаща Л.овите си вноски и да изпълнява
добросъвестно всички свои задължения съгласно договора за Л. и Общите условия
по договора.
По делото е представен договор от
05.11.2014 г. за покупко-продажба на оборудване, а именно верижен багер JCB,
модел JS220LC, със сериен номер №JCBBS22DJ81611752, двигател №4HK1XYSJ02430508,
сключен между „К.М.“ ЕООД, в качеството на продавач и „БМ Л.“ АД, в качеството
на купувач. Съгласно чл. 1 цената на МПС
е 58 031.63 евро без ДДС. В чл. 3 е посочено, че МПС-то се закупува по
поръчка на „Т.“ ООД с цел предоставянето му за ползване при условията на
договор за финансов Л. №20141010 от 05.11.2014 г.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 21.07.2016 г., с който „Т.“
ООД чрез В. Никола предава на Иван Цанов процесния
верижен багер JCB, модел JS220LC, със сериен номер №JCBBS22DJ81611752, двигател
№4HK1XYSJ02430508.
По делото е представен договор за наем
на превозно средство от 21.07.2016 г., сключен
между „Т.“ ООД, в качеството на наемодател и Иван Цанов, в качеството на
наемател, с който наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване
багер JCB, модел JS220LC, с рама №JCBBS22DJ81611752. В раздел III, т. 1 от договора е посочено, че срокът на договора е
1 месец.
По делото е представена комбинирана
застрахователна полица № 0306С008824 за застраховка „Каско“
и злополука от 30.11.2015 г., сключена със ЗАД „А.“ АД за срок от 12 месеца, с
начало на застрахователното покритие 00:00 часа на
05.12.2015 г. и край- 24:00 часа на 04.12.2016 г. В полицата като застрахован
собственик е посочено дружеството „Бм Л.“ АД, а като
пълномощник-Л.ополучател дружеството „Т.“ ООД.
Застрахованото имущество е багер JCB, модел JS220LC, с рама №JCBBS22DJ81611752,
рег. №С09174, със застрахователна сума от 66 000 евро, а застрахователната
премия по покрити рискове клауза П- пълно автокаско и
допълнителни договорености- допълнително покритие за строителна, земеделска и
горска техника, е в размер на 1 936.27 лева. Предвидено е премията по
полицата да се заплати на 4 равни вноски от 493.75 лева. Към застрахователната
полица е сключен добавък № 1 от 30.11.2015 г., с
който застрахователят декларира и се счита за уведомен съгласно чл. 71 ЗОЗ, че
всички вземания на застрахования са първи по ранг залози на съвкупността от
вземания създадени по силата на ЗОЗ в полза на Черноморска банка за търговия и
развитие, като в случай на дължимо застрахователно обезщетение, същото следва
да се изплати на застрахования съобразно ОУ по застраховката. Приложена е сметка
от 15.09.2016 г., с поредност на вноска - 4, за
сумата от 493.75 лева.
По делото е представено писмо вх.
№252/19.01.2017 г. на „Бм Л.“ АД адресирано от ЗАД „А.“
АД с копие до „Т.“ ООД относно преписка по щета №10016030124291, образувана по
събитие от 29.07.2016 г., относно противоправно
отнемане на верижен багер „Джей си би“, рег. №*****по
полица №0306С008824/30.11.2015 г.. В писмото е посочено, че е налице нарушение
на ОУ на застраховка МПС „Каско“, което се явява
изключен риск, поради което няма основани за ангажиране отговорността на ЗАД „А.“
по гореописания номер на щета.
С нотариална покана „БМ Л.“ уведомява
дружеството „Т.“ ООД, че във връзка с договора за финансов Л., към 29.11.2017 г. са останали неизпълнени
задължения в размер на 92 606.15 лева с ДДС, представляващи неизплатени Л.ови вноски, платени суми за ДДС, лихва за разсрочване на
ДДС и неустойка за забава за периода 29.06.2016 г. до 29.11.2017 г.. Също така
е посочено, че на основание чл. 9.1 ОС към договора за финансов Л. са останали
незаплатени неустойки в размер на 26 905.20 лева, посочена е банкова
сметка ***азано, че договорът е падежирал
на 29.11.2017 г., като всички суми по него са изискуеми и дължими в пълен размер.
В поканата е удостоверено, че същата е връчена при условията на чл. 50, ал. 4
от ГПК, чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47 ГПК.
От служебно
изисканото ч. гр. д. № 27794/2018 г. по
описа на СРС, 90 състав се установява, че на 30.04.2018 г. ищецът подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на
договор за финансов Л. с нотариална заверка на подписите от 05.11.2014 г. срещу
Т.“ ООД, „А.Г.2.“
ЕООД, „Т.“ ООД, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н., ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********
за следните суми: 39 206.05 лева - сбор от изискуеми Л.ови вноски за периода от 09.08.2016 г. до 29.11.2017 г.,
съгласно чл. 5 от Договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г. и
Приложение № 2 - погасителен план към него; 7 841.15 лева- дължима сума за ДДС
и лихва върху разсрочения ДДС за периода от август 2016 г. до ноември 2017 г.,
съгласно чл. 6 от Договор за финансов Л. №20141010 от 05.11.2014 г. и
Приложение № 2- погасителен план към него; 18 160 лева- корекция на ДДС на
основание чл. 12.7 от ОУ към Договор за финансов Л. № 2 0141010 от 05.11.2014
г., във вр. с чл. 79, ал. 6 ЗДДС; 493.75 лева-
заплатена премия по застраховка „Каско“,
представляваща четвърта вноска с падеж 04.09.2016 г. по застрахователна полица
№ 0306С008824/30.11.2015 г.; 5 439.82 лева- неустойка за забавено плащане на
основание чл. 9.1 от ОУ към Договор за финансов Л. №20141010 от 05.11.2014 г.,
начислена за периода от 29.08.2017 г. до 29.11.2017 г. Заявителят
претендира законна лихва върху сумата от 71140.77 лева от датата на заявлението
до окончателното плащане, както и направените в производството разноски. По заявлението
е образувано ч.гр.д. № 27794/2018 г. по описа на СРС, 90 състав, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 16.05.2018 г., с които длъжниците
са осъдени солидарно да платят на заявителя сумата от 71140.77 лева, от които 39 206.05 лева - сбор от
изискуеми Л.ови вноски за периода от 09.08.2016 г. до
29.11.2017 г. по Договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., ведно със
законната лихва от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането; 7 841.15 лева-
дължима сума за ДДС и лихва върху разсрочения ДДС за периода от август 2016 г.
до ноември 2017 г.; 18 160 лева- корекция на ДДС, на основание чл. 12.7 от ОУ
към Договор за финансов Л. № 2 0141010 от 05.11.2014 г., във вр. с чл. 79, ал. 6 ЗДДС; 493.75 лева- заплатена премия по
застраховка „Каско“, представляваща четвърта вноска с
падеж 04.09.2016 г. по застрахователна полица № 0306С008824/30.11.2015 г.; 5
439.82 лева- неустойка за забавено плащане, на основание чл. 9.1 от ОУ към
Договор за финансов Л. №20141010 от 05.11.2014 г., начислена за периода от
29.08.2017 г. до 29.11.2017 г., както и
разноски в размер на 1422.82 лева за държавна такса и 1597.11 лева за
адвокатско възнаграждение. В законоустановения двуседмичен
срок от връчване на заповедта, ответниците длъжници възразяват
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в
рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Видно от
вписванията в Търговския регистър, на 19.10.2016 г. по партидата на ищеца под
ЕИК *******, е вписана промяна в правно-организационната му форма от АД в ЕАД,
а на 17.02.2016г. и 07.03.2016 г. по електронното дело, водено по ЕИК*******са
вписани следните промени в наименованието на
еднолично дружество с ограничена отговорност, съответно от „А.П.2008” в
„А.****” и от „А.****” в „А.Г.2008”.
След приключване на
устните състезания, на 12.05.2020 г. в Търговския регистър е вписана промяна в
правно-организационна форма на ответника „Т.” - от ООД в ЕООД, която следва да
бъде съобразена при индивуализацията на ответника по
делото в бъдеще.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от страните Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в счетоводството на ищеца са записани задълженията /погасени и непогасени/ по Договор за финансов Л. № 20141010 от
05.11.2014г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение — 30.04.2018г. са в
размер на 232 672.46 лв., както
вещото лице посочва в табличен вид включените в тази сума задължения по вид,
размер и период, за който се дължат. Направените погашения от длъжника „Т.“ ООД
и солидарните длъжници по Договора за финансов Л.
№20141010 от 05.11.2014г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 30.04.2018г. са в размер на 47 707.54 лв., с която сума „Б.Л.“ ЕАД е погасил следните задължения: главница - 20 696.08 лева; лихва -
7 684.11 лева; ДДС – 4344.13 лева; такса разсрочване на ДДС – 1536.81
лева; застраховка по договор – 1489.98 лева; неустойка по застраховка – 345.68
лева; неустойка по договор – 8605.11 лева и други разходи – 3005.64 лева. След извършените
погасявания със сумата в размер на 47 707.54
лв., остатъчното задължение на Л.ополучателя е
в размер на 184 964.92 лв. Вещото
лице посочва конкретно какви са Л.овите вноски в общ
размер от 34 261.13 лв., които са погасени със сумата от 47707.54 лева. Длъжниците по договора за финансов Л. са в забава на
плащанията си по договора от 29.08.2015 г. От дължимите застрахователни
премии по сключени застрахователни договори на Л.овото
имущество от „Б.Л.“ ЕАД не е платена от
ответника само четвъртата вноска с падеж 04.09.2016 г., в размер на 493.75 лв. Претендираният общ размер на задълженията на Л.ополучателя и солидарните длъжници
по договора за финансов Л. към ищеца по договора за Л. за периода от
09.08.2016г. до 29.11.2017г., към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
30.04.2018г., е 71 140.77
лв. /39206.05 лева неплатени Л.ови вноски
+7841.15 лева неизплатен ДДС и лихви върху разсрочен ДДС+5439.82 лева
неустойки+18160 лева корекция на ДДС +493.75 лева задължения по застраховка „Каско“/. Вещото лице конкретизира посочените пера, влизащи
в сумата от 71 140.77 лева в табличен вид. Общия размер на задълженията на
Л.ополучателя и солидарните длъжници
по договора за финансов Л. към ищеца по договора за Л. към датата на изготвяне на експертизата -
26.11.2019г., възлиза на 125 359.99
лв. /184964.92 лева задължения към 30.04.2018 г.- 59604.93 лева
погасявания след тази дата/. Погасената сума е събрана в рамките на образувано
изпълнително производство по описа на ЧСИ М.П.. Ищецът е начислил и внесъл в полза на Държавата коригиран ДДС, съгласно
Протокол № **********/31.07.2016г., с основание корекция по чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, по договор 20141010 в размер на 18
160.00 лв. От извършената проверка в счетоводството на ищеца се установи, че коригираният ДДС в
размер на 18 160 лв. е внесен в
полза на Държавата, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 79,
ал. 6 от ЗДДС с платежно нареждане № 5756723 от 10.08.2016 г. и е включен в
дневника за продажби, подаден със Справка-декларация в ТД на НАП. Ползваният
данъчен кредит от ищеца е в размер на 22
700,00 лева. За ползвания данъчен кредит е издадена фактура
№**********/13.12.2014г. от „К.М.“ ЕООД, с основание „употребяван верижен багер
4JCB JS220, сериен №JCBJS22DJ81611752, двигател №4HK1XSJ02430508“. Данъчната основа на
цитираната фактура е 113 500.00 лв., ДДС 22 700.00 лв. Фактура № 305/03.12.2014г.
е декларирана в дневник за покупки по ЗДДС от м. декември 2014 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване по отношение на обстоятелството, че има валиден договор за Л.,
сключен между него и Л.ополучателя „Т.“ ООД, както и обстоятелството, че
останалите ответниците „А.Г.2.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД, В.Г.Н., Е.П.Н. и П.Ц.Н., са поели задължението да отговарят като солидарни длъжници за неизпълнението на Л.ополучателя
по този договор. Следва да установи и настъпването на условията, при които се
дължи плащане на уговорените с договора суми за Л.ови
вноски и техния размер, уговорената с договора
неустойка и нейния размер, както и дължимостта
на претендираните по договора суми за ДДС и лихва за
разсрочено плащане на този данък.
В случая, от събраните по делото
доказателства се установи, че между страните е сключен договор за финансов Л.
по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ, по силата на който ищецът, като Л.одател, е придобил конкретно индивидуализиран верижен багер,
избран от Л.ополучателя и е предоставил същия на ответника
„Т.“ ООД – Л.ополучател за ползване, а от своя страна
Л.ополучателят се е задължил да заплаща уговорената Л.ова цена. Установи
се, че отаналите ответници
са подписали договора в качеството им на съдлъжници
по смисъла на чл. 121 вр. чл. 101 от ЗЗД, като тази
тяхна воля е недвусмислено изразена в текста на подписания между страните
договор. В този смисъл необосновано се явява възражението на ответниците, че същите имат качеството на поръчители на Л.ополучателя и спрямо тях е приложима разпоредбата на чл.
147 от ЗЗД. Неоснователно е и направеното от ответницата В.Н. възражение, че
договорът не произвел действие спрямо нея, тъй като е нищожен поради липса на
изразено от нея съгласие за сключването му, доколкото липсва положен подпис, за
който изрично да е посочено, че е поставен от нея в качеството й на физическо
лице. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 20/10.04.2018
г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 1519/2017 г., когато в
текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество,
което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за
задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като
физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се
полага в лично качество. Наличието на валидно положен от него един подпис върху
документа го обвързва и в двете качества. В случая е безспорно, че В.Н. е
положила подписа си под единния документ, какъвто представлява процесният договор, в качеството си на законен представител
на двама от солидарните длъжници „А.Г.2.“ ЕООД /с предишно
наименование „А.-П.2008 „ ЕООД/ и „Т.“ ООД, като в текста на договора изрично е
вписано, че Н. е съдлъжник и съгласно чл. 15 от
договора поема неотменимо солидарно с Л.ополучателя и
безусловно задължение да отговаря за изпълнението на всяко негово задължение,
поето с договора за Л., включително и такова, което ще възникне в бъдеще и е
свързано и произтича с този договор. Върху договора е направено и нотариално
удостоверяване, че Н. е положила подписа си, както като законен представител
на дружествата „А.г.2.“ ЕООД и „Т.“
ЕООД, така и в лично качество. Затова и липсата на положен отделен подпис от
нея под текста на договора, в качеството й на физическо лице, не обосновава
извод за нищожност на договора спрямо нея.
По делото се установи, че ищецът, в
качеството си на Л.одател е изпълнил задължението си
да придобие собствеността върху Л.овата вещ и да я
предостави за ползване на ответника – Л.ополучател. Ответниците, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не доказаха да са изпълнили задължението си за
плащане на Л.овите вноски за ползването на Л.овата вещ за процесния период от 09.08.2016 г. до
29.11.2017 г., които съобразно
уговореното от страните в договора и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза възлизат на 39 206.05 лева. Съдът намира за неоснователен довода на ответниците, че тези Л.ови вноски
са недължими, тъй като не е имало основание за тяхното начисляване, предвид
обстоятелството, че към този момент вещта – предмет на договора за Л. е противозаконно
отнета, с което договорът следва да се счита прекратен по право. Процесният договор за Л. има правната характеристика на
договор за финансов Л., уреден в чл. 342 ал. 2 от ТЗ. С договора за финансов Л.
Л.одателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от Л.ополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния Л.,
финансовият Л. съчетава мандатния елемент - поръчката на Л.ополучателя
с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от Л.одателя
с негови средства и последващото й изплащане от Л.ополучателя под формата на възнаграждение за ползването - Л.ови вноски. По своята същност финансовият Л. представлява
специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по
избор на Л.ополучателя. С него Л.одателят,
финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на Л.ополучателя, на практика отпуска кредит на Л.ополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява
възстановяване на инвестицията чрез заплащане на Л.ово
възнаграждение, плащано чрез отделни Л.ови вноски на
определени интервали от време. За разлика от оперативния Л., при договора за
финансов Л. размерът на Л.овото възнаграждение
/общата стойност на Л.овите вноски/ е калкулирано по
такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските
на Л.одателя и неговата печалба. Докато при оперативния Л. интересът на Л.одателя е получаване на отделната Л.ова
вноска, при финансовия Л. интересът е получаване на цялото Л.ово възнаграждение. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 67/09.12.2019 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 1553/2018 г., нормите,
уреждащи риска, са диспозитивни, поради което
страните могат да уговорят нещо различно. При двустранните договори общото
правило по чл. 89 от ЗЗД е, че рискът се носи от длъжника. При погиване изцяло
или отчасти на наетата вещ, разпоредбата на чл. 231, ал. 3 от ЗЗД препраща към
правилата на чл. 89 ЗЗД, съгласно които рискът би следвало да се носи от наемодателя,
който е в невъзможност да изпълни основното си задължение да предостави
ползването на вещта поради обективни причини. Това правило се прилага и при
оперативния Л. - арг.
от чл. 347, ал. 2 от ТЗ. Няма обща норма относно случаите, в които рискът при
обективна невъзможност за изпълнение се носи от кредитора, като регулацията е с
отделни разпоредби. Една от тях е нормата на чл. 343 ТЗ, която предвижда, че
рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансов Л. е за Л.ополучателя - кредитор. В случаите, в които рискът се носи
от кредитора /чиято престация е възможна/, не могат
да се приложат правилата на чл. 89 ЗЗД, тъй като те уреждат последиците при
носене на риска от длъжника. Развалянето на двустранен договор по чл. 89, изр.
1-во ЗЗД е следствие на това, че рискът от случайното събитие по този договор
тежи върху длъжника - върху страната, която се освобождава от задължението си,
поради обективна невъзможност то да бъде изпълнено. Тъй като рискът е за
длъжника, той не може да получи насрещната престация,
поради което задължението на другата страна по договора също се погасява,
предвид синалагматичната връзка между престациите на страните. Когато обаче кредиторът носи
неблагоприятните последици от случайното събитие, тъй като задължението му не е
погасено, поради обективна невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу
него няма да получи /изцяло или частично/ изпълнение от другата страна по
договора. Ето защо, когато рискът е за кредитора, договорът не се разваля /прекратява/
по право. Ако при настъпване на случайно
събитие по договор за финансов Л. се приложи чл. 89 ЗЗД, означава да се
игнорира специалното правило на чл. 343 ТЗ, според което рискът е за кредитора,
освен ако страните по договорен път изрично не са го дерогирали.
Това правило произтича от факта, че договорът за финансов Л. представлява
„кредит във вещева форма по избор на Л.ополучателя”,
като рискът се носи от Л.ополучателя, независимо от
наличието или не на включена клауза за изкупуване /в този смисъл решение № 170
от 23.07.2012 г., по т. д. № 806/2010 г. на II ТО на ВКС/. В чл. 343 ТЗ се
съдържа общо правило за разпределение на последиците от риска при обективна
невъзможност за изпълнение на договор за финансов Л., което е приложимо при
всички проявни форми на случайно събитие, а не само
за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно погиване или повреждане
на вещта, което е видно и от наименованието на разпоредбата - „Риск”. Кражбата,
съгласно чл. 194, ал. 1 НК, е отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Тя е
непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на
длъжника и води до невъзможност същият да изпълни, поради което се явява
случайно събитие. В тази насока е и решение № 817 от 26.11.2009г. по гр.д. №
1126/2008г. на IV г.о. на ВКС, в което е прието, че противоправното
отнемане на отдадената в заем вещ представлява непредвидимо и непреодолимо
действие на трето лице – случайно събитие. Затова и противозаконното отнемане на вещта-
предмет на договора за финансови Л. се обхваща от разпоредбата на чл. 343 от ТЗ. В случая страните не са уговорили нещо различно от предвиденото в чл. 343
от ТЗ правило за разпределение на риска.
В т. 12.8 от приложимите към договора
Общи условия е предвидено, че настъпването на застрахователното събитие
/независимо дали е покрито от съответната застрахователна полица или не, включитело случаите на кражба или тотална щета на актива/
не освобождава Л.ополучателя от задължението да плаща
Л.овите си вноски и да изпълнява добросъвестно всички
свои задължения съгласно договора за Л. и Общите условия по договора. Ответниците предявяват инцидентен установителен
иск за прогласяване нищожността на тази клауза от Общите условия, с
твърдението, че същата противоречи на добрите нрави. За да е налице накърняване
на добрите нрави, като основание за нищожност, установено в чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, уговорката между страните следва да е със
съдържание, което противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са критерии и
норми на поведение, които се установяват в обществото и значителна част от
хората, според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват тях.
Следователно те нямат задължително действие и не се налагат нормативно. В
случая не се установява постигнатото съгласие в т. 12.8 от ОУ да е в
противоречие с някакви етични възгледи и правила на поведение, които се
споделят от по-голяма част от хората в България. Напротив тази клауза
съответства на възприетото в нормата на чл. 343 от ТЗ правило за разпределение
на риска. Предвид изложеното предявеният
инцидентен установителен иск от ответниците
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Със същите мотиви
неоснователно се явява и направеното от ответниците
възражение за нищожност на т. 12.8 от ОУ.
Видно от подписания от страните
договор и погасителен план, неразделна част от договора като приложение № 2 към
него, е предвидено на съответния падеж освен дължимата месечна Л.ова вноска, Л.ополучателят да
погасява и съответния ДДС и лихвата за финансиране на ДДС. Ответниците
не доказаха да са платили дължимата по погасителния план сума за ДДС и лихва
върху него за
периода от август 2016 г. до ноември 2017 г. в размер на 7 841.15 лева, поради което
установителният иск за съществуването на така
присъденото със заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК вземане е основателен
и доказан по размер.
Предвид извода на Съда, че е установена
липса на плащане на дължимите за процесния период от 09.08.2016 г. до
29.11.2017 г. Л.ови вноски в уговорения от страните
срок /съгласно погасителния план, съставляващ приложение № 2 към договора за
финансови Л./, Л.ополучателят
и солидарните длъжници дължат на ищеца обезщетение за
забавеното плащане в размер на уговорената с договора мораторна
неустойка. Съгласно т. 9.1 от ОУ, в
случай на неплащане изцяло, забавено или частично плащане, на която и да е
дължима Л.ова вноска и на всяко друго изискуемо
вземане по Л.овия договор, Л.ополучателят
дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0.3% за всеки просрочен ден,
начислена върху дължимите и неплатени суми по договора, като Л.ополучателят дължи неустойката за забавено плащане от
датата, на която не е извършено изцяло плащането на дължимата Л.ова вноска, респ. от датата, на която не е платено всяко
друго изискуемо вземане по договора до датата на окончателното изплащане на
дължимата сума. Изчислена по уговорения в договора начин и съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимата по тази клауза неустойка
за процесния период /за периода от 29.08.2017 г. до 29.11.2017
г./ върху неплатените Л.ови вноски възлиза на претендирания
от ищеца размер от 5 439.82 лева.
Ответниците предявяват инцидентен установителен
иск за установяване нищожността на клаузата на т. 9.1. от ОУ, на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предвидената от страните
в т. 9.1 от ОУ неустойка е уговорена за
забавено изпълнение, като мораторна кумулативна /наказателна/
неустойка. Тя е уговорена за санкциониране виновното неизпълнение на
задължението за плащане в срок на Л.овите вноски. За да се приеме, че дължимостта
на тази неустойка противоречи на добрите нрави, то следва да се установи, че неустоечната клауза е уговорена извън присъщите й функции.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да определят размера
на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е
необходимо да се доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено
и в настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата
на което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична
сума, начинът на определяне на която е
посочен в т. 9.1 от приложимите към договора ОУ, при забава или частично плащане, на която и да
е дължима Л.ова вноска и на всяко друго изискуемо
вземане по Л.овия договор. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2009 г.,
не е нищожна неустойката, която е уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора. Нищожна поради накърняване на
добрите нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. В
случая съдът намира, че процесната неустойка
не е уговорена извън тези функции, поради което не накърнява добрите нрави. Страните
са постигнали съгласие размерът на неустойката
да бъде определена в процентно съотношение от размера на дължимата сума
за всеки ден забава, като са предвидили и максимален размер на дължимата
неустойка, независимо от периода на забавата,
което по никакъв начин не нарушава принципа за справедливост. Процесната неустойка цели да обезщети вредите на Л.одателя, причинени
от забавеното изпълнение от страна на Л.ополучателя.
Не се доказа и нереално съотношение между неизпълнението и договорената обезвреда на вредите, доколкото начина, по който е
уговорено да се изчисли неустойката отчита действителната забава при
изпълнението. При положение, че неустойката е уговорена за периода на
забавата, то изцяло в зависимост от поведението на длъжника е докога ще
продължи неговата забава.В този смисъл не може да се
приеме, че неустойката накърнява добрите нрави, съответно е в нарушение на
установените обичайни търговски
практики. Предвид изложеното предявеният инцидентен установителен
иск от ответниците се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Със същите мотиви неоснователно се явява и направеното от ответниците възражение за нищожност на т. 9.1 от ОУ.
Предвид изложеното Съдът намира установителният иск за неустойката за основателен по
основание. Предвид заключението на вещото лице искът следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
Съгласно постигнатото с договора
съгласие, Л.ополучателят поема задължение да заплати
и дължимите суми за застраховане на Л.овото
имущество, като застраховката включва: гражданска отговорност и пълно каско за целия срок на договора. Докато Л.овото имущество е собственост на Л.одателя
и се намира в държане на Л.ополучателя, последният
дължи заплатените от Л.одателя суми за
застрахователни премии по застраховка пълно каско,
както и сумите за застраховка гражданска отговорност – т. 12.1.3 от ОУ. От събраните по делото доказателства се
установи, че дължимата по комбинирана застрахователна полица № 0306С008824 за
застраховка „Каско“ и злополука от 30.11.2015 г.
четвърта вноска на застрахователната премия в размер на 493.75 лева, с падеж
04.09.2016 г. е платена от ищеца на застрахователя, но не му е заплатена от Л.ополучателя, съгласно уговореното в т.12.1.3 от ОУ. Предвид изложеното установителният
иск за платената застрахователна премия по застраховка „каско”
и злополука следва да бъде уважен изцяло.
В т. 12.7 от ОУ, приложими към договора
за финансов Л., е предвидено, в случаите, в които през времето на действие на Л.овия договор, в резултат на щета, унищожаване, липса, брак,
пълно погиване на актива или по други предвидени в закон случаи, за Л.одателя възникне задължение да извърши корекция на
ползвания данъчен кредит за актива по реда на ЗДДС или друг приложим нормативен
акт, Л.ополучателят дължи на Л.одателя
заплащането на цялата сума на коригирания данък добавена стойност, като това
задължение възниква на това самостоятелно основание и независимо от всякакви
други задължения на Л.ополучателя по договора за Л..
Предвидено е още, че Л.одателят ще приспадне сумата
от полученото застрахователно обезщетение заедно с цялата неизплатена главница
към времето на получаването на обезщетението, а остатъкът от застрахователната
сума ще бъде изплатен на Л.ополучателя. Ако застрахователната сума не е достатъчна да
покрие неизплатената главница или други дължими и неплатени по договора за Л.
суми, Л.ополучателят ще продължи да сължи тези суми на Л.одателя.
Ответниците предявяват инцидентен установителен
иск за нищожността на уговорката по т. 12.7 от ОУ, като нарушаваща добрите
нрави. Съдът като съобрази съдържанието на атакуваната клауза и характера на
сключения между страните договор и неговото съдържание /правата и задълженията
на страните по него/, не намира обективираната в т.
12.7 от ОУ договореност между страните да е в противоречие с общоприетите етични възгледи и правила на поведение.
Клаузата урежда последиците от
евентуално възникнало по време на действие на договора задължение за Л.одателя да извърши корекция на ползвания данъчен кредит за
актива по реда на ЗДДС или друг приложим нормативен акт. Предвиденото в такъв
случай задължение за Л.ополучателя да възстанови на Л.одателя заплащането на цялата сума на коригирания данък
добавена стойност, не обосновава извод за накърняване на добрите нрави,
съответно не може да се приеме за индиция за уговорено в полза на кредитора неоснователно
обогатяване. В случая се установи, че ищецът Л.одателя е
начислил и внесъл в полза на Държавата
коригиран ДДС, съгласно Протокол № **********/31.07.2016 г., с основание
корекция по чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, по договор от 05.11.2014 г. в размер на 18
160.00 лв. От извършената от вещото лице проверка в счетоводството му се установява, че
коригираният ДДС в размер на 18 160 лв.
е внесен в полза на Държавата, съгласно действащата към този момент
разпоредба на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС с платежно нареждане № 5756723 от
10.08.2016 г. и е включен в дневника за продажби, подаден със Справка-декларация
в ТД на НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС /в редакцията, ДВ,бр.
113/28.12.2007 г., действаща към момента на противозаконно отнемане на Л.овата вещ – 29.07.2016 г./, регистрираното лице, което изцяло или
частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от
него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при
бракуване на стоките, както и при промяна на
предназначението им, за което вече
не е налице право на приспадане
на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер
на приспаднатия данъчен кредит. В ал. 6 е посочена формулата, по която се
определя дължимия данък за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по
смисъла на ЗКПО, какъвто характер има и багерът – предмет на процесния договор за финансов Л.. В случая страните не
спорят, че в срока на действие на Л.овия договор, Л.овата вещ е противозаконна отнета /на 29.07.2016 г./,
съответно налице са предпоставките по чл. 79 от ЗДДС за извършване на корекция
на приспаднатия за покупката на отнетата вещ данъчен кредит. От заключението на
вещото лице се установи, че ищецът е платил дължимия по чл. 79 от ЗДДС данък в
размер на 18 160 лева. Предвид гореизложените в
решението мотиви относно характера на договора за финансов лзинг
и съдържащото се в чл. 343 ТЗ общо правило за разпределение на последиците
от риска при обективна невъзможност за изпълнение на договор за финансов Л., не
може да се приеме, че предвиденото в ОУ задължение за Л.ополучателя
да възстанови на Л.одателя начисления по чл. 79 от ЗДДС данък противоречи на етичните норми.
Предвид
изложеното предявеният инцидентен установителен иск
от ответниците се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Със същите мотиви неоснователно се явява и направеното от ответниците възражение за нищожност на т. 12.7 от ОУ.
Следва да бъде уважен предявеният от ищеца установителен
иск за съществуването на негово вземане в размер на 18 160 лева, представляващо
платения от него, начислен по чл. 79 от ЗДДС данък.
Представените от ответниците
доказателства за погасяване на суми в хода на образуваното въз основа на
издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК принудително изпълнение не променя извода за
основателност на предявените установителни искове по
чл. 415 от ГПК, тъй като предмет на установяване в настоящето производство е
съществуването на вземанията към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Предвид уважаването
на предявените установителни искове, Съдът следва да
разгледа направеното от ответниците при условията на
евентуалност възражение за прихващане. За да настъпи погасителния ефект на компенсационното
изявление на ответниците, е необходимо да съществуват
две насрещни вземания, с предмет – пари или други еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която прихваща, да е
изискуемо, както и то да бъде ликвидно. Посочените предпоставки за настъпване
на погасителния ефект на прихващането следва да са налице в своето кумулативно
единство, а в случая ответниците не претендират
насрещни вземания спрямо ищеца, които да са изискуеми и ликвидни. От представените
по делото доказателства не се установи съществуването на твърдените вземания на
ответниците спрямо ищеца, основани на нанесени им
вреди от
бездействието на ищеца да получи дължимото му застрахователно обезщетение по
сключената имуществена застраховка на Л.овата вещ. Не
се доказа по делото, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение по процесната застрахователна полица се
дължи на поведение на ищеца, както не се доказа, че твърдените от ответниците
вреди са пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца.
Неоснователно се явява възражението на ответниците,
че клаузата на т. 5.17 от ОУ е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
поради нарушаване на забраната по чл. 37а ЗЗК. В т. 5.17 от ОУ е предвидено, че Л.ополучателят
няма право да предоставя изцяло или частично ползването на актива на трети лица
без предварително писмено съгласие на Л.одателя. Така предвиденото задължение за Л.ополучателя да поиска предварително съгласие от Л.одателя, ако възнамерява преотдаването
на Л.овата вещ, е в съответствие с нормата на чл. 346
от ТЗ, съгласно която Л.оподателят може да предостави
ползването на вещта другиму със съгласието на Л.одателя.
В случая се установи, че Л.ополучателят е предоставил
ползването на вещта на трето лице без съгласието на Л.одателя,
в нарушение на т. 5.17 от ОУ и чл. 346 от ТЗ.
Именно това преотдаване е един от изложените
от застрахователя мотиви да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Не се установи
клаузата на т. 5.17 от ОУ да е в нарушение на забраната по чл. 37а от ЗЗК. Чл. 37а. от Закона за защита на конкуренцията забранява
всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при
договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и
уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и
на потребителите. Като ненобросъвестни в тази
разпоредба са определени действията или бездействията, които нямат обективно
икономическо основание, като необоснованият отказ да се доставят или закупят
стоки или услуги, налагането на необосновано тежки или дискриминационни
условия, или неоснователното прекратяване на търговски отношения. В случая
предвиденото в т. 5.17 от ОУ задължение за Л.ополучателя
по никакъв начин не може да бъде определено като
такова противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждащо интересите на по-слабата страна при
договарянето, доколкото така предвиденото задължение е съобразено с
разпоредбата на чл. 346 от ТЗ.
Компенсацията по
изявление на една от страните има характер на
съкратено двойно плащане, заместващо
реално изпълнение на две насрещни задължения, поради което заявеното от ответниците възражение за прихващане следва да бъде
оставено без уважение.
При този изход на
производството, ответниците следва да бъдат осъдени
да репарират направените от ищеца в настоящето производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 4887.04 лева /съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК/, в това число 1422.82 лева
– поискана довнесена държавна такса по предявените искове; 800 лева хонорар за
вещо лице и 2664.22 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство. В настоящето производство ищецът е доплатил държавна такса в общ
размер от 1453.06 лева, но предвид принципа на диспозитивното
начало и липсата на поискано с представения от ищеца списък на разноските възстановяване на довнесените разноски за
държавна такса в размер на 30.24 лева, то Съдът не следва да му присъжда тези
разноски от 30.24 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със
заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в размер на 3019.93 лева, в това число 1422.82
лева държавна такса и 1597.11 лева възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
бизнес сграда „”ТАО”, срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, „А.Г.2.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „Т.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********,
положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422
от ГПК, че „Т.“
ООД, ЕИК ********, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ********,
„Т.“
ЕООД, ЕИК ********В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Б.Л.“
ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 39 206.05 лева - сбор от изискуеми Л.ови вноски за периода от 09.08.2016 г. до 29.11.2017 г. по
Договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., ведно със законната лихва
от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането; 7 841.15 лева- дължима сума за ДДС
и лихва върху разсрочения ДДС за периода от август 2016 г. до ноември 2017 г.;
18 160 лева- корекция на ДДС, на основание чл. 12.7 от ОУ към Договор за
финансов Л. № 2 0141010 от 05.11.2014 г., във вр. с
чл. 79, ал. 6 ЗДДС; 493.75 лева- заплатена премия по застраховка „Каско“, представляваща четвърта вноска с падеж 04.09.2016
г. по застрахователна полица № 0306С008824/30.11.2015 г.; 5 439.82 лева-
неустойка за забавено плащане, на основание чл. 9.1 от ОУ към Договор за
финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., начислена за периода от 29.08.2017 г.
до 29.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК от 16.05.2018 г., по гр.д. № 27794/2018
г. по описа на СРС, 90 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
„Т.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН ********** срещу „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
бизнес сграда „”ТАО”, инцидентни установителни искове
по чл. 212 от ГПК, с предмет да бъде признато за установено между страните, че
разпоредбите на т. 12.8, т. 9.1 и т. 12.7 от Общите условия, приложими към
договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г. са нищожни, на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като накърняващи добрите
нрави, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, „А.Г.2.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „Т.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********,
да заплатят на „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
бизнес сграда „”ТАО”, на основание чл. 78, ал. 1, разноски по настоящето
производство в размер на 4887.04 лева /четири хиляди осемстотин осемдесет и седем
лева и 04 ст./.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, „Т.“ ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, В.Г.Н., ЕГН **********, Е.П.Н.,
ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН **********,
да заплатят на „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
бизнес сграда „”ТАО”, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното
производство - по гр.д. № 27794/2018 г.
по описа на СРС, 90 състав, в размер на 3019.93 лева, в това число 1422.82
лева за държавна такса и 1597.11 лева за адвокатско възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, 90 състав, по гр.д. № 27794/2018 г.
Съдия: