МОТИВИ към НОХД №101/2013 г.:
Обвиненията са против
подсъдимите А.Я.Г.,
Й.З.А. и М.Р.М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК във
връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М.
се обвиняват за това, че на 14.01.2013 г. в
близост до с.С., обл.П., в съучастие като съизвършители помежду си и с три неустановени
лица, чрез използване на технически средства са направили опит да отнемат чужди
движими вещи, оставени без постоянен надзор - 140,94 кг арматурно желязо
на обща стойност 191 лева от владението на „Прибор инвест” ЕООД, гр.Панагюрище,
с управител Р. Г. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини
- престъпление по чл.195, ал.1, т.2
и т.4, във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Против подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М.
е повдигнато обвинение и за това, че на
14.01.2013 г. в близост до с.С., обл.П., в съучастие като съизвършители помежду
си и с три неустановени лица са унищожили противозаконно чужди движими вещи –
два бетонови стенни панела 180/300 см на обща стойност 420 лева, собственост на
„Прибор инвест” ЕООД, гр.Панагюрище – престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
При
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от
НПК подсъдимите А.Г., Й.А. и М.М. правят самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени
в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за
тези факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
На 14.01.2013 г.
подсъдимите А.Г., Й.А. и М.М.,***, решили да отидат до с.Сарая, където знаели,
че се извозват бетоновите отломки от разрушената бивша казарма в гр.П.. Смятали
да разбиват тези отломки, за да извадят металната арматура, която да предадат
като вторична суровина. С тази цел носели със себе си кирки и чукове. Когато към 10 ч. пристигнали на мястото,
видели, че там вече има много хора, които правели същото. За подсъдимите нямало
място. Тогава в близост на сред полето те видели друга група хора да разбива
бетонни съоръжения. Това били П-образни и стенни панели, собственост на фирма
„Прибор инвест” ЕООД гр.Панагюрище и се намирали там, защото предстояло да
бъдат монтирани за изграждане на път до построената в близост фотоволтаична електроцентрала.
Тримата подсъдими се присъединили и също започнали да разбиват от панелите. До
14:00 ч. успели да унищожат напълно два стенни панела с размери 180/300 см на
обща стойност 420 лв., според изготвената по делото съдебно-оценъчна
експертиза. От тях те добили общо 140,94 кг арматурно желязо на стойност 191 лв.,
в това число 12 пръчки х 130
см с диаметър ф 20; 25 пръчки х 177 см с диаметър ф 18; 9
пръчки х 177 см
с диаметър ф 14 и други различни по вид железа с общо тегло 18 кг.
В това време наблизо преминал с автомобила си свидетеля Р.Д. –
собственик на капитала и управител на ощетеното юридическо лице „Прибор инвест”
ЕООД. Той забелязал извършителите – шестима на брой, и съобщил за случващото се
на тел. 112. Щом го видели, трима от извършителите избягали, като отнесли със
себе си и част от добитото арматурно желязо. На място останали само подсъдимите
Г., А. и М.. Не след дълго пристигнали служители на полицията, сред които и
свидетеля М.П., които заловили тримата подсъдими.
Предвид очевидните
признаци на престъпление от общ характер, на мястото бил повикан разследващ
полицай, които извършил оглед и отпочнал бързо наказателно производство на
основание чл.356, ал.1, т.1 от НПК. При огледа се видели отломките от разбитите
панели, добитото арматурно желязо и инструментите на обвиняемите – две кирки и
два чука. Последните били иззети като веществени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3
от НПК, а именно показанията на свидетелите
Р. Д., М. П., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. са
осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.2
и т.4
от НК във връзка с чл.18, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 14.01.2013 г. в близост до с.С., обл.П.,
в съучастие като съизвършители помежду си и с три неустановени лица, чрез
използване на технически средства са направили опит да отнемат чужди движими
вещи, оставени без постоянен надзор - 140,94 кг арматурно желязо на обща стойност 191
лева от владението на „Прибор инвест” ЕООД, гр.П., с управител Р.Г. Д. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини.
Изпълнителното
деяние на престъплението се характеризира с действия, които първо са насочени
към отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или
държател), и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху
веща. С извършване на действията на разбиване
на стенние панели и изваждане от тях на желязо подсъдимите са започнали
изпълнителното деяние за отнемане вещта от владението на нейния собственик.
Изпълнителното деяние с установяване на свое владение върху вещите, предмет на
кражбата, от страна на дейците обаче не е завършено, поради появата на собственика
на предмета на деянието. Затова квалификация на това деяние представлява опит за кражба, като същото е
останало недовършено по независещи от дейците причини. Същото се наказва, като
за довършено деяние.
При
извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк
умисъл, като съизвършители по между си и три неустановени лица, като са
съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението,
както и това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали
от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на
деянието.
От
самопризнанията на подсъдимите е видно, че за да
извадят арматурното желязо от панелите са използвали чукове и кирки.
С оглед на
това съдът прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от
НК, а именно извършено чрез използване на технически средства.
Кражба на
имущество, извършена от подсъдимите, съдът квалифицира по чл. 195,
ал. 1, т. 2 НК, тъй като откраднатите вещи, са се намирали извън
населено място и не са били под постоянен надзор. Касае е
се до
вещи, които са били оставени в
землището с.С., извън населеното място и на обществено
доверие.
С оглед на събраните писмени и устни доказателства съдът
намери, че подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. са
осъществили от обективна и субективна страна повдигнато признаците на
престъпния състав на чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на
14.01.2013 г. в близост до с.С., обл.П., в съучастие като съизвършители помежду
си и с три неустановени лица са унищожили противозаконно чужди движими вещи –
два бетонови стенни панела 180/300 см на обща стойност 420 лева, собственост на
„Прибор инвест” ЕООД, гр.Панагюрище.
При
извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението
на престъплението заедно и са искали от така съчетаната дейност да настъпят
общественоопасните последици на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите за извършените от тях деяния съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид мястото, времето и и средствата за извършване.
Съдът прецени и обществената опасност на унищожаването,
която е висока, като се има предвид причините за извършването и стойността на
вредите.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са положителни.
Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимите, съдействието за разкриване на обективната истина,
с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален
статус, чистото съдебно минало, невисоката стойност на предмета на деянията и
положителните характеристични данни.
При тези многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко за конкретните деяния.
Затова съдът прие, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и
съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на
подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК за
престъплението по чл.195, ал.1, т.2 и 4 от НК, а именно по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните, за личността
на подсъдимите, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е
необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
За престъплението
по чл.216, ал.1 от НК за постигането на целите на наказанието по
чл.36 от НК – личната и генералната превенции, съдът наложи наказание на
подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия им
адрес за срок от по СЕДЕМ МЕСЕЦА, при периодичност на
явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от по СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Тъй като двете престъпления са извършени при
реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимите
А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. едно общо наказание от по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на общото наказание на подсъдимите А.Я.Г., Й.З.А. и М.Р.М. за изпитателен
срок от по ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът
постанови веществените доказателства - 2 бр. чукове и 2 бр. кирки да се отнемат
в полза на държавата.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите А.Г., Й.А. и М.М. бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на по 16,70 лева, платими в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
Причините за извършването на престъпленията е
ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: