Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№377

гр. Габрово,23.11.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на трети  ноември през  две  хиляди  и двадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора .............................като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1507 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

           

      

         

         Предявени са  обективно съединени  искове  с правно основание  чл.266, ал.1  от  ЗЗД   и   чл.92,ал.1 от  ЗЗД.

        В исковата  молба  се  твърди, че между страните е сключен Договор за изработка от 24.08.2018г., относно обект представляващ къща в село Трапесковци, по силата на което ищецът в качеството си на изпълнител е приел да извърши изграждане на покривна конструкция с цигли втора употреба и дървен материал на изпълнителя, допълнителен навес към тераса и още един такъв към дясната страна на къщата, като товаренето и разтоварването и транспорта са за негова сметка, а циглите са за сметка на възложителя, и покривната конструкция  да е без дъски и покривна хартия.  Съгласно чл.2 от  договора, ответникът следвало да му заплати сумата от 12000лв.. При сключването на  договора  ответникът му платил капаро  в  размер на  4000лв..

Ищецът изпълнил   посочените  дейности  съгласно  чл.5 от договора   в  срок  до 20.11.2018г.. На същата  дата  възложителят  следвало  да  му  заплати и останалата  част  от  сумата, но   при разговор  с  него  той заявил, че няма  да му я заплати. С това  ответникът не изпълнил задължението  си по  чл.2 от  договора  в  размер  на  8000лв.. В  чл.17 от договора   е уговорена   неустойка в размер  на 1% на ден, но не повече от 30% от общото  възнаграждение. Тъй  като забавата  на възложителя надхвърля 30дни, неустойката е равна  на  2400лв., изчислена като  30% върху  неплатената част  от  8000лв.

        ИСКА  СЕ съдът  да  осъди  ответника  да заплати на ищеца   сумата от  8000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор  за изработка  от  24.08.2д018г., ведно със  законната  лихва считано от  подаване  на  исковата молба до  окончателното  й  заплащане.

       ИСКА  СЕ  съдът  да осъди ответника  да  заплати на ищеца  неустойка  за забава   в  размер  на 2400лв., съгласно  чл.17 от  договор за изработка от  24.08.2018г..

       Ищецът  претендира  да му бъдат  заплатени  направените  разноски  по  делото.

        Ответникът чрез пълномощника си оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва твърденията на ищеца, че е извършил договорената работа в срок до 20.11.2018 г. възразява, че ищецът не е довършил работата, за която е сключен договора  и че същата не му е била предадена. Отделно от това прави възражение за некачествено извършена работа, като посочва че извършените от ищеца СМР имат следните недостатъци, които са съществени и обосновават намаляване на договореното възнаграждение: при изграждане на покривната конструкция и навеси изпълнителят е използвал освен нов дървен материал и обгорели греди; изградената от него покривна конструкция е нестабилна; има луфтове между керемидите; не са изградени комините, което е наложило ответникът да търси  други майстори за извършване на работата.

Ответникът прави възражение с правно основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за намаляване на размера на договореното възнаграждение по договора за изработка с 1/3 или със сумата от 4000 лв. с оглед на посочените недостатъци, от които се отклонява поръчката.  

Освен това ответникът твърди, че освен договореното капаро в размер на  4000 лв. същият е изплатил по банков път на ищеца   и сумата от 4000 лв. с платежно нареждане.

           Ответникът моли съда  да отхвърли изцяло предявените  искове, както и да  му присъди направените разноски  по делото.

         По  делото  са  събрани  писмени  и гласни  доказателства.  От  съвкупната  им  преценка,  съдът приема  за установено   от  фактическа  страна следното:

         Представен е договор от 24.08.2018г., сключен между страните по делото, по силата на който възложителят Д.И.И. възлага, а изпълнителят Б.И.Д. е  приел да извърши изграждане на покривна конструкция с цигли втора употреба и дървен материал на изпълнителя, допълнителен навес към тераса и още един такъв към дясната страна на къщата, като товаренето и разтоварването и транспорта са за негова сметка, а циглите са за сметка на възложителя. Договорено е покривната конструкция  да   няма  дъски и покривна хартия. 

         Съгласно чл.2 от  договора, възложителят  се задължава  да   заплати   на изпълнителя  възнаграждение в размер на  12000лв. Същото  ще бъде заплатено   на  изпълнителя в  срок  до   20.11.2018г., съгласно  чл.3.

         В чл.5 от договора страните са договорили, че изпълнителят  се  задължава  да  извърши   гореописаните  дейности  в  срок  до  20.11.2018г.

         Съгласно чл.10 възложителят има  право  във всеки момент от  изпълнението на договора да извършва проверка относно стадиите на изпълнение

          В  чл.17 от договора  е уговорена   неустойка  при  забава на възложителя в размер  на 1% на ден върху неиздължената  сума, но не повече от 30% от общото  възнаграждение.

          Изпълнителят  е получил  от  възложителя   капаро  в  размер  на 4000лв. на 24.08.2018г., което е  удостоверено с писмено изявление от  ищеца на  втора  страница от договора  за изработка. Това плащане  се установява и от  представеното платежно  нареждане за кредитен  превод  от  24.08.2018г..

          Свидетелят И.К. посочва, че започнал работа   в  началото  на  м.  август  2018г. в  с.Трапесковци, община Габрово. Началникът им се казва Б.Д.. Когато пристигнали  установили, че обектът е горял. Имало е пожар, при който целият втори етаж и покрив са изгорели. Съборили цялата покривна конструкция - плочи, греди, и изхвърлили отпадъците. Те били горели и не ставали за нищо. Целият втори етаж, както и двора били пълни с боклуци, трева, кал. Всяка стая била пълна с кал и камъни, които са падали от покрива, докато е горял. Всичко са изхвърляли с кофи на ръка. Преди да вдигнат покривната конструкция наковали нови 4 греди, тъй като старите били паднали. Вдигнали нова покривна конструкция с нов чамов материал- мартаци, шипки, греди. За дюшемето наковали нови дъски и оставили място за капандура. Всичко направили изцяло с нови чамови греди. Над гредореда е наковано дюшеме от дъски. Оставили капандура за тавана. Върху тавана направили гредоред и върху него покривната конструкция – нови греди, мартаци, шипки, дървени колонки. Целият вложен материал в покривната конструкция е  нов чамов материал. Циглите, които  сложили на покрива  са докарани от тях. Сложили и капаци на покрива, а след това ги замазали. Двата комина са с нови червени тела. Изградени са на ново. Освен  покривната  конструкция  изградили два  навеса. Големият навес, който е отстрани на къщата, е между 70-80 кв. м. Малкият, който  е зад къщата е около 40 кв. м.. Той се намира, където е терасата и стъпалата за влизане в самата къща. Материалът вложен в навесите  също е чамов. Покрили са с цигли. Имало 3-4 останали стари греди, на които ответникът държал да останат, за да се запази автентичността на къщата. Те били леко опушени, но  той казал, че ги иска. Те не  били горели, а  само били  опушени. Работили са на обекта в с.Трапесковци  от началото на август 2018г..Собственикът идвал само един път, около втората седмица. Тогава казал, че му харесва това, което  вижда. Тръгнали  са си като направили целия покрив и очистили къщата. Когато си тръгнали нямало човек, който да приеме обекта.

 Свидетелят Х.О. обяснява, че  с работили в с. Трапесковци през месец август 2018 година  по една изгоряла къща, която трябвало да ремонтират. Ангажирал ги началникът Б.Д.. Възложено им било да съборят изгорелите плочи от  изгорелия покрив. Гредите също били изгорели и ги премахнали. Под покривното пространство имало изгорели греди на двете стаи. Тях също ги махнали. След това почнали да поставят нови греди за втория етаж от къща. Първо сменили изгорелите греди на каратавана с нови чамови греди. След това почнали да строят покрива с нов чамов материал. По покрива първо изправили две колони и сложили дълга носеща колона от нов чамов материал. Положили греди от нов чамов материал, за да направят скарата. Единствено циглите били втора употреба. Всичко останало било от нов чамов материал. Подмазали  капаците. Направили два нови комина. Направил  два  навеса, в  които бил  вложен нов чамов материал. Имало  оставени  три -четири  стари греди леко наранени, които собственикът искал да ги оставят като декорация. Единствено само ги изчистили, за да им предадат вид.  Навесите покрили  със стари цигли. Навсякъде са използвали цигли втора употреба. Работата им  продължила между три седмици и  месец. Един път са виждали ответника към края на втората седмица. Останал доволен, че всичко се прави, както трябва. Не му харесвали циглите, тъй като били стари, но им казал, че няма възможност за нови.

          При циглите втора употреба се случва доста от тях да са със счупени канали и се изхвърлят. Не са годни. Старите цигли те ги докарали. Слагали са само здрави и годни. Стигнали им да покрият всичко. Когато  собственикът отишъл, покривът бил готов и почти приключвали  с  покрива на големия навес. Малкият навес над стъпалата оставало да направят, както и да изчистят двора от боклуци след ремонта. При пазарено в началото било изяснено какво се изисква  да направят. Материалите били закупени от Д. и всичките били нови и от чамов материал - мартаци, греди, шипки. Той ходел с  тях, плащал  и те ги докарвали от складовете в града. Единствено се наложило да  закупи  телата на комините, защото него го нямало, но после му възстанови парите. Единственият материал втора употреба били циглите. Само те били стари, както и четирите греди. Б.Д.  докарал циглите и  казал, че са втора употреба, но то  било  видимо. Те са  извършвали  транспортната дейност по доставка на материалите и извозване на боклуците.

           От  заключението  на съдебно- техническата  експертиза, изготвена от  в. лице  инж.Е.Ж., което  не е оспорено  от  страните и съдът цени като компетентно и обосновано се установява, че заложените за изпълнение  СМР   в  сключения договор   между възложител и изпълнител   са изпълнени. Изпълнена е дървена покривна  конструкция над жилищната  сграда с квадратура около  94кв.м., навес по северната  фасада на сградата с  квадратура около  24,6кв.м. и навес  над  терасата  -21.80кв.м..

           Както  е  заложено  в  договора, дървеният  материал  и керемидите са стари, но част от дървения материал е нов. Всички СМР съгласно  сключения договор между  страните  са  изпълнени.

           Покривните   конструкции не са изпълнени  качествено, но  това   в  голяма  степен   зависи  от   използваните   материали /дървен  материал  и керемиди/ и съществуващата конструкция на жилищната   сграда. Материалите  втора употреба   имат  износване и вследствие на  предишната  експлоатация губят  от своята  устойчивост. Дървените  греди получават  деформации по отношение на  равнините   и  размери, което  създава  трудности  при  напасването им  при  изпълнението  на  нова  конструкция. Нуждаят   се  от  допълнително  обработване. Същото важи  и за  керемидите. Наблюдаваните  просвети  на керемидите  се дължат   на несъвършенството на дървената  конструкция  от стар  дървен  материал  и вероятно  и разнородността  на  керемидите.

          В съдебно заседание в. лице обяснява, че относно дървената конструкция, върху  която  лягат  керемидите е изразила  предположение, че е  изпълнена със  стар дървен  материал,  но  не  е  правила  оглед  на  покрива.

          Въз  основа  на  така установеното от фактическа страна, съдът прави  следните  правни  изводи:

          По  предявения  иск  с  правно основание  чл.266,ал.1 от  ЗЗД:

        При предявен на основание чл.266, ал.1 ЗЗД иск за реално изпълнение на договорно задължение, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна по договора- че е изпълнил съгласно уговореното. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и даизплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.
          Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, възнаграждение се дължи за извършена и приета работа. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение /освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно/, в противен случай работата се счита за приета по  смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД.

         По  делото е установено, че  договорените  СМР са изпълнени съгласно  сключения договор  между  страните и  в рамките  на договорения срок  до  20.11.2018г.. Освен  това  изпълнителят е  извършил за своя сметка  всички дейности по товарене, разтоварване и транспорт, съгласно  договореното  в  чл.1. От  показанията  на свидетелите се установява, че  последният  път, когато  възложителят е посетил обекта   са  били  направени  покрива и  по-големия навес и  е казал, че му харесва това, което  вижда.

         Релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено одобрение. В  случая данните  по  делото  сочат, че е налице мълчаливо  изразено   одобрение  от  възложителя. Обстоятелството, че   през  периода от  изтичане  на срока  за приключване на  СМР  от  изпълнителя  и   срока за  плащане от възложителя- 20.11.2018г. до  постъпване  на писмения отговор на исковата  молба- 19.11.2019г., възложителят не е отправил никакви възражения срещу  изработеното  подкрепя  извода, че същият  мълчаливо е приел работата.  

 Ответникът в отговора си е направил възражение за некачествено извършена работа, като посочва че извършените от ищеца СМР имат следните недостатъци, които са съществени и обосновават намаляване на договореното възнаграждение: при изграждане на покривната конструкция и навеси изпълнителят е използвал освен нов дървен материал и обгорели греди; изградената от него покривна конструкция е нестабилна; има луфтове между керемидите; не са изградени комините, което е наложило ответникът да търси  други майстори за извършване на работата.

Ответникът е направил правил възражение  за намаляване на размера на договореното възнаграждение по договора за изработка с 1/3 или със сумата от 4000 лв. с оглед на посочените недостатъци, от които се отклонява поръчката.  

          Съгласно заключението  на в.лице, покривните   конструкции не са изпълнени  качествено, но  това   в  голяма  степен   зависи  от   използваните   материали  втора  употреба /дървен  материал  и керемиди/ и съществуващата   конструкция на жилищната   сграда.  В съдебно заседание в. лице  е обяснило, че относно дървената конструкция, върху  която  лягат  керемидите е изразила  предположение, че е  изпълнена със  стар дървен  материал,  тъй като не  е  правила оглед  на покрива.

          Съгласно  договора  за изработка,   покривът  е  следвало  да бъде изграден  с  цигли  втора  употреба, както и  покривната  конструкция  да  няма  дъски и покривна  хартия. Освен  това  по искане  на възложителя  са били  оставени няколко  стари  обгорели греди, за да се запази автентичността  на сградата, който факт е установява от показанията на свидетелите.    Следователно качеството на изпълнение  на договора е било в  зависимост  от използваните  материали,  които са  вложени  по искане  на  възложителя.

          Претенцията  на ответника  за  намаляване  на   възнаграждението  на ищеца  поради  недостатъчни  на изработеното  е уредена в разпоредбата на  чл.265,ал.1,предл.3  от ЗЗД и представлява   особено  приложение на общото  правило на чл.80,ал.1 от ЗЗД, целящо да  възстанови  равновесието   в насрещните престации по договора за изработка. С  оглед на тази претенция на ответника е необходимо да се отбележи, че във  всички  случаи след  откриване на недостатъци- явни  или  скрити- възложителят  трябва   незабавно да уведоми  изпълнителя за тях. Няма  значение кога  са открити недостатъците- веднага, понеже са явни  или   по-късно, понеже  са скрити и не са  могли  да бъдат  забелязани  веднага.  Същественото  в  разпоредбата  на   чл.264,ал.2 от ЗЗД е задължението   за незабавно  уведомяване, тъй като ако  уведомяването   не  е незабавно, правата  на възложителя  се преклудират. В  случая описаните от  ответника недостатъци са явни и  са могли да  бъдат установени  в  сравнително  кратък  срок  след  извършването  на  работата, а възражения в  тази насока са  направени едва  с  отговора  на  исковата молба на 19.11.2019г., т.е. една година   след  приемане  на работата. Изложеното  налага  извода, че поради  установеното от  доказателствата  по делото  закъсняло  уведомяване  ответникът  е изгубил  правата  си по чл.265,ал.1 от ЗЗД. С  оглед  на това  съдът  приема, че  в  случая липсват  установените   в ЗЗД  предпоставки   за намаляване  на  възнаграждението  на изпълнителя поради недостатъци  на изработеното. Следователно възражението на ответника с правно основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД за намаляване на размера на договореното възнаграждение по договора за изработка с 1/3 или със сумата от 4000 лв.  е неоснователно.

Ответникът  възразява, че  освен  полученото  капаро  от  ищеца  в  размер на 4000лв. му е заплатил и възнаграждение  в  размер  на  4000лв., за което  представя   платежно   нареждане  за кредитен превод  от  24.08.2018г..          

          По делото е представено  нареждане  за банков  превод от 24.08.2018г., от което се установява, че  възложителят- ответник е наредил   плащането  на  сумата от 4000лв. на изпълнителя- ищец. От писменото изявление на изпълнителя обективирано на втора  страница от  договора  за изработка  се установява, че  на  24.08.2018г.  той е получил  същата тази  сума  от  4000лв., като капаро по договора. Следователно ищецът  е получил от  ответника по договора  еднократно  сумата  от  4000лв.. Поради  това възражението  на ответника за наличието на второ плащане в размер на 4000лв. е неоснователно.

          В  съответствие  с  гореизложеното, съдът  приема, че към  настоящия момент ответникът дължи на ищеца заплащане на възнаграждение по договора за изработка от  24.08.2018г.  в  размер  на  8000лв.

          По изложените  съображения, съдът  приема, че предявеният иск  по  чл.266,ал.1 от ЗЗД  за  заплащане  на  сумата  от  8000лв. е основателен и доказан, поради което  следва  да бъде уважен изцяло. Ответникът  следва  да бъде  осъден  да  заплати на ищеца сумата от  8000лв., ведно  със  законната лихва, считано  от  05.08.2019г. до  окончателно  й  изплащане.

          По  предявения  иск  с  правно основание  чл.92,ал.1  от  ЗЗД:

          В случая между страните не е съществувал спор относно наличието на уговорена с клаузите на договора неустойка за забава, при забава на възложителя да плати дължимото възнаграждение.

         В  чл.17 от договора   е уговорена  неустойка  при  забава на възложителя  в  размер  на 1% на ден върху неиздължената  сума, но не повече от 30% от общото  възнаграждение.

         Срокът  за заплащане  от  възложителя на изпълнителя, съгласно  чл.3 от  договора  е  до  20.11.2018г.. От  датата  на падежа  до настоящия момент дължимото   и неизплатено възнаграждение е в  размер  на 8000лв. Тъй  като забавата  на възложителя надхвърля 30дни, неустойката  е  равна  на  2400лв., изчислена като  30% върху  неплатената част  от  8000лв.

          Установено по  делото  е наличието  на договорно неизпълнение от страна на ответника , в качеството му възложител по сключен между страните на 24.08.2018г.. договор  за изработка, изразяващо се в забавено плащане на остатъка от договореното възнаграждение, което обуславя и ангажиране на договорната отговорност на последния в съответствие с уговорената в  чл.17  клауза за неустойка. Съгласно  чл.17, размера  на  дължимата неустойка  се определя  като 30%  от  незаплатеното  възнаграждение  от 8000лв., който  се  равнява  на  сумата от  2400лв.

         По изложените  съображения предявеният  иск  с  правно основание  чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане  на неустойка  в  размер  на  2400лв. е основателен  и  доказан , поради  което  следва  да  бъде уважен  изцяло.

         С   оглед  изхода на спора,  ответникът следва  да бъде осъден да заплати на ищеца направените  разноски  по делото  общо в  размер  на 1666лв., от  които: държавна такса- 416лв.; депозит  за в.лице -400лв. и адвокатско  възнаграждение- 850лв., съгласно  разпоредбата  на чл.78,ал.1 от  ГПК.

        Воден  от горното, съдът

 

                            Р     Е     Ш      И:

 

         ОСЪЖДА  Д.  И.  И., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  Й.  Й. ***, съдебен  адрес:***, офис 18 да заплати на Б.И.Д., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  И.С. ***, сумата  от  8000лв./осем  хиляди  лева/, представляваща дължимо  възнаграждение по договор за изработка  от  24.08.2018г., на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД, ведно  със  законната лихва, считано  от  05.08.2019г. до окончателното  изплащане  на  сумата.

         ОСЪЖДА  Д.  И.  И., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  Й.  Й. ***, съдебен  адрес:***, офис 18 да заплати на Б.И.Д., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат И.С. ***, сумата от 2400лв./две хиляди и четиристотин  лева/, представляваща неустойка  за забава по чл.17 от  договор за изработка  от  24.08.2018г., на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.

        ОСЪЖДА  Д.  И.  И., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  Й.  Й. ***, съдебен  адрес:***, офис18 да заплати на Б.И.Д., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  И.С. ***, направените  разноски  по делото  в  размер  на  1666лв./хиляда шестотин  шестдесет  и шест  лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

        Решението  подлежи  на въззивно  обжалване  пред  Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок от връчването  му  на страните.

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: