Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68
гр.Габрово,
20.03.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
открито заседание на двадесети февруари
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
при
участието на секретаря ...В.К., като разгледа докладваното от съдията Топалова т.д.
№ 52 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК и с цена
20 000 евро.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение
на парично задължение № 1399 от5.04.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 675/2013 г.
по описа на ГРС и издадения изпълнителен лист двамата ответници са осъдени
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 20 000 евро, заедно със законната
лихва за забава, считано от 2.04.2013 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 1791.73 лв., направени в заповедното производство разноски. В заповедта
било посочено, че вземането произтичало от запис на заповед, издаден от „А Т.”
ЕООД, авалиран при условията, при които е издаден, от А.В. С. и Д.В. С.а- С. и
предявен за плащане на 16.12.2011 г. Ищецът бил надлежно уведомен за
депозираното от ответниците възражение на 20.08.2013 г. Твърди се, че двамата
ответници са авалирали цитирания запис на заповед и съгласно чл.121 ал.1 ЗЗД
вр. с чл.485 ТЗ те отговарят солидарно. Записът на заповед бил редовен от
външна страна документ, тъй като съдържанието му съдържало всички реквизити,
изброени изчерпателно в чл.525 ТЗ. В съответствие с разпоредбата на чл.486 вр.
с 537 ТЗ, записът на заповед е издаден с падеж”на предявяване” без протест,
посочено е и място за плащане. Записът на заповед бил предявен за плащане на
дружеството с нотариална покана, връчена на 16.12.2011 г. Връчена била нотариална
покана и на всеки един от авалистите, с която същите са поканени да заплатят
сумата, посочена в записа на заповед. Ответниците не заплатили доброволно
дължимата сума по записа на заповед, поради което ищецът се снабдил със заповед
за незабавно изпълнение.
Иска се да бъде признато за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищцовото дружество сумите, посочени по основание и размер в
заповед за изпълнение на парично задължение № 1399 въз основа на документ по
чл.417, издадена на 5.04.2013 г. по ч.гр.д. № 675/2013 г. по описа на ГРС
сумата 20 000 евро, заедно със законната лихва за забава, считано от
2.04.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1791.73 лв.,
направени в заповедното производство разноски и разноските, направени по настоящото
дело.
В законният срок е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който се оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че
процесният запис на заповед е нищожен. Това било така, тъй като волята на
издателя била да поеме задължение да плати на предявяване, а същевременно обаче
била посочена и дата за плащане не по-късно от 10.12.2012 г. Падежът не бил
определен по предвидения в чл.486 ТЗ
начин. От една страна, като дата на падеж бил посочен ден на плащане не
по-късно от 10.12.2012 г., а същевременно съдържал текст с падеж на
предявяване. Поради това записът на заповед нямал валидно определен падеж,
съгл. Чл.486 ал.1 ТЗ, същият бил нищожен, съгласно чл.486 ал.2 ТЗ и не бил
годно изпълнително основание и като такова не бил в състояние да породи задължение,
което да подлежи на изпълнение. В отговора се сочи още, че липсвало основание А.С.
и Д.С. да издават процесният запис на заповед на ищеца. Сумите по записа на
заповед не били предадени от ищеца на длъжника. Липсата на каузално отношение
давало възможност на ответниците да черпят лични менителнични възражения от
това. В случая липсвало основание за плащане на записа на заповед, което водело
до недействителност на материализираното в него волеизявление. В отговора се
твърди още, че ищецът заявил правата си по процесната запис на заповед спрямо
издателя и поръчителя с подаване на заявление по чл.417 ГПК. Видно от датата на
заявлението по това производство, кредиторът упражнил правото си да предяви
претенцията си в срок по-дълъг от шест месеца, след настъпване на падежа на
главното задължение. Поради това за ищеца било погасено правото му на иск срещу
поръчителите, както се погасило и самото му субективно право, тъй като срокът
по чл.147 ал.1 ЗЗД бил преклузивен. В случая били налице комулативно дадените
елементи, регламентиращи прекратяване на поръчителството: период от време от
падежа на главното задължение и бездействие на кредитора спрямо длъжника в
преклузивния шестмесечен срок след това.
В законният срок е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищцовото дружество подробно обосновава неоснователността на възраженията,
направени с писмения отговор.
Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба. В отговора се заявява, че нотариалната покана
не била надлежно връчена, тъй като е получена от трето лице-майката на
авалистите. Процесната запис на заповед не била предявена, поради което не била
изискуема. Твърди се още, че договорът за Л., изпълнението на който обезпечава
записът на заповед, не бил подписан от ответниците поради липса на каузална
сделка по отношение на ответниците, била налице невъзможност за ангажиране
отговорността им по нея.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Ищецът „И Ар Би Л.” ЕАД е подал заявление пред ГРС с искане за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.9 ГПК. По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 675/2013 г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение №
1399/5.02013 г., разпореждайки на солидарните длъжници „А Т.”
ЕООД гр. Ловеч и Д.В.С. –С. и А.В.С. да му заплатят
солидарно сумата от 20 000 евро – главница, заедно със законната лихва, считано от 2.04.2013 г.
до окончателно изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 1 791.73 лв. В заповедта
е посочено, че вземането произтича от запис на заповед, издаден от „В. С. и
син” ООД/понастоящем „А Т.” ЕООД/ на 13.11.2007 г. в полза на „И ЕФ ДЖИ Л.”/понастоящем”И
АР БИ Л.” ЕАД/, авалиран от А.В.С. и Д.В.С.-С., предявен за плащане на
16.12.2011 г.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, след получаване на покана за доброволно изпълнение, длъжниците авалисти са депозирали писмено възражение срещу заповедта.
При така направените възражения с настоящата
искова молба кредиторът е предявил в срок иска си по чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземането си по заповедта за
незабавно изпълнение на основание запис на заповед от 13.11.2007
г. в размер на 20 000 евро и 1791.73 лв. направени разноски в заповедното
производство.
От представения в заповедното производство запис на заповед на л.7 от делото на ГРС, се установява, че на 13.11.2007 г.в гр. София „В. С. и син ООД със
седалище и адрес на управление гр. София, район *****, ул. ***** № 8, представлявано
от А.В.С. се е задължило
със запис на заповед, безусловно и
неотменно да плати съгласно този запис
на заповед при поискване на „И ЕФ ДЖИ Л.” ЕАД гр. София сумата 132 987.34 евро. Посочено е, че записа на заповед е платим на
предявяване, като трябва да бъде предявен за плащане не по-късно от 10.12.2012
г.Като място на плащане е посочен адрес гр. София, бул. ***** № 14,район *****. Срещу "издател" е изписано
името на дружеството и неговия представител, срещу "подпис" е положен подпис на
представляващия дружеството и печат на същото. В записа на заповед са изписани
имената на А.В.С. и Д.В.С.- С. с текст” авалирам без протест този запис на
заповед” и са положени саморъчни подписи на тези лица.
Безспорно
е между страните, а това се установява и от справка в ТР, че към момента на
подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение са променени
наименованията на дружеството издател на записа от „В. С. и син” ООД на „А Т.”
ЕООД и на „ЕФ ДЖИ Л.” ЕАД на „И АР БИ Л.”
ЕАД.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане по
запис на заповед, въз основа на който приносителят се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За уважаване на предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК, ищецът следва да установи наличието на
вземане спрямо ответниците, което произтича от
документа, въз основа на който му е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, в
случая - записа на заповед, който се твърди, че е авалиран от ответниците по
делото.
Безспорно
се установи от събраните доказателства по делото, че е издаден запис на заповед
на 13.11.2007
г. за сумата от 132 987.34 лв., платима на ищеца или на негова заповед с падеж на предявяване, като е посочен срок за предявяването –
до 10.12.2012 г. Записът на заповед е авалиран, при условията, при които е поет от ответниците по делото – А.С. и Д.С.-
С., като същите са положили подписи върху лицевата част на менителничния документ, поемайки солидарно задължението с издателя на записа на заповед.
Менителничното поръчителство (авал), се учредява чрез едностранно волеизявление,
изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист
(алонж), където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Съобразно
разпоредбата на чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2 от ТЗ подписът на
лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако
подписът е на издателя. В случая върху лицевата страна на записа на заповед,
след менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическите лица
ответници
по делото. Съдът намира, че е
спазена установената в ТЗ форма и е възникнало валидно менителнично
поръчителство /авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ответниците по
делото. От изявленията на страните следва, че същите не спорят относно
подписването на записа на заповед от авалистите - ответниците по иска.
Последните възразяват, че процесният запис на заповед е нищожен,
тъй като бил с падеж при предявяване, същевременно била посочена и дата на плащане не
по-късно от 10.12.2012 г. т.е. падежът не бил определен по предвидения в чл.486 ТЗ начин. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като срокът за предявяване е уговорен в съгласие с
изричната и ясна разпоредба на чл. 487, ал. 1, пр. 3 от ТЗ, която изрично
допуска издателят да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв,
уреден в предложение първо. Предявяването на авалистите е извършено чрез връчване на нотариални покани в срока за това,
уговорен в самата ценна книга-на 30.11.2011 г.- преди изтичане на крайния срок
за предявяване 10.12.2012 г..Допустимо е определянето в ценната книга на краен срок за предявяването й, както е
настоящият случай, а това се следва и от посочената разпоредба на чл.487
ал.1 ТЗ /опр.№ 57/25.01.2012 г. по
ч.т.д. № 822/2011 г., ІІ т.о. Процесният запис на заповед съдържа реквизитите,
посочени в чл. 535 от ТЗ, включително по т. 3 - падеж - със задължението
"при предявяване на записа на заповед в срок не
по-късно от 10.12.2012 г. да плати сумата,
издателят на записа на заповед е определил падежа на същия, като падеж на предявяване
- чл. 486, т. 1 от ТЗ, срокът до 10.12.2012 г. се отнася за "предявяването на записа на заповед в този срок, което е допустимо съгласно чл. 487, ал. 1 вр.
чл. 537 от ТЗ и падежът на записа на заповед не е определен по начин, който не
е един от възможните начини по чл. 486, ал. 1 от ТЗ.
Във
връзка с изложеното настоящият състав приема, че процесният запис на заповед
отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, като в случая падежът е
определен на предявяване, каквото е осъществено с приложените по делото
нотариални покани. Ответниците възразяват, че нотариалните
покани не били надлежно връчени, тъй като били получени от трето лице-майката
на ответниците. Съдът намира това възражение за неоснователно. Законът за
нотариусите и нотариалната дейност /чл. 50/ предвижда възможност връчването на
нотариални съобщения и книжа, каквото е нотариалната покана, да се извършва при условията и по реда на чл. 37
- 58 от ГПК - т.е. - включително и по реда на чл. 46 ал.1 ГПК. За връчването на
поканата е направено надлежно удостоверяване от нотариуса на приложените по
делото нотариални покани. Лицето, което е приело да получи поканите е майка на
ответниците, съгласно направеното отбелязване и е от кръга на домашните, на
които могат да бъдат връчвани книжата съгласно разпоредбата на чл.46 ал.2 ГПК.
Ответниците възразяват също, че кредиторът упражнил
правото си да предяви претенцията срещу длъжника в срок по дълъг от шест
месеца, след настъпване падежа на главното задължение, поради което правото му
на иск против ответниците поръчители било погасено, на основание чл.147 ал.1 ЗЗД. Съдът намира това възражение за неоснователно. Не могат да бъдат споделени
възраженията на ответника, свързани с приложението на нормата на чл. 147, ал.1
от ЗЗД, според която поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Възразява, че този
шестмесечен срок не е спазен, поради отговорността на поръчителя е отпаднала. В
случая не се касае за договорно поръчителство по ЗЗД, а за менителнично
поръчителство, учредено по Търговския закон. Както бе посочено по-горе
отговорността на авалиста е самостоятелна, неакцесорна спрямо отговорността на
издателя на менителничния ефект за разлика от поръчителството по ЗЗД. Т.е.
отговорността на авалиста не е свързана с отговорността на издателя по начина,
по който отговорността на поръчителя е обусловена от отговорността на длъжника
при поръчителството по ЗЗД. При това положение възражението, свързано с
изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, не се възприема от съда
като основателно.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците
за неоснователност на иска обстоятелството, че същият не е страна в каузалното
правоотношение – договор за лизинг. Претенцията срещу този ответник е насочена на основание учредено от
него в полза на ищеца менителнично поръчителство чрез авал на задълженията по
издадения запис на заповед.
Доколкото авалът е редовен от външна страна, същият удостоверява подлежащо на
изпълнение парично задължение, като представлява самостоятелно правно основание
за търсене на изпълнение. Съдът възприема и доводите на ищеца за недопустимост
на възраженията, произтичащи от каузалното правоотношение, направени от ответниците в качеството на авалисти, именно поради обстоятелството, че същият не е
страна по каузалната сделка. Задължението на менителничния поръчител има
самостоятелен, неакцесорен характер, поради което същият не може да
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би
могъл да му противопостави издателя на записа на заповед - както абсолютните
възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно
формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал.
2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата. . От страна на авалиста са
допустими всякакви възражения във връзка с каузалното правоотношение единствено
в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. В този смисъл е и решение
№ 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика за
съдилищата.
Единствено за пълнота на
настоящето решение следва
да бъдат разгледани и възраженията във връзка с каузалното отношение:По делото е
назначена ССЕ, чието заключение се възприема от съда като компетентно изготвено
и неоспорено от страните. От същото се установява, че размерът на неплатените
задължения по договора за Л. възлиза на 291 468.04 лв. – сума по-голяма от
претендираната по записа
на заповед. Дължимата сума по
каузалното правоотношение е по-голямата, при което плащането по записите на
заповед, за която е издадена и заповед за изпълнение, ще погаси само частично
задълженията по договора за Л..
Предвид
изложените съображения съдът намира, че по делото се установи, че е налице
валиден менителничен ефект, по който ответниците са авалисти, поради което
отговарят, както издателя на записа на заповед, като отговорността им е
солидарна съгласно чл. 513 от ТЗ. Следователно същите дължат на ищеца заплащане
на задължението, за което са поели авала, така както е по издадената заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК. Във връзка с изложеното, както и пред вид
факта, че от страна на ответниците липсват основателни доводи за недължимост на
вземането по заповедта, съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде уважен, като бъде признато за установено вземането на ищеца по
делото.
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, а именно заплатената държавна такса в размер на сумата от 782.33
лв., адв.възнаграждение в размер на
1 478.80 лв. и 150 лв. възнаграждение за вещо лице или общо в размер на
2411.13 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците А.В.С. ЕГН ********** и Д.В.С.
-С.
ЕГН ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** адв. С.С. дължат солидарно на „И Ар
Би Л.” ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***** №
260 сумата от 20 000/
двадесет хиляди/ евро, главница,
представляваща частично предявена претенция по
запис на заповед от 13.11.2007 г.,
издаден от „В. С. и син” ООД със седалище и адрес на управление гр.
София, район *****, ул. ***** № 8 и авалиран от
ответниците по делото, с падеж на предявяване не по-късно от 10.12.2012
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК – 2.04.2013
г. до окончателното изплащане на вземането и разноските
в заповедното производство в размер на 1 791.73 лв. по издадената заповед № 1399/5.04.2013 г. за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч.гр.д.
№ 675/2013 г.
на Габровски районен съд, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.С. ЕГН ********** и Д.В.С. -С. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес *** адв. С.С. да
заплатят на „И Ар Би Л.” ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***** № 260 сумата 2 411.13 лв., направени
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ВТАС.