О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на седми май през две хиляди и деветнайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
217/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от "*****"АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр.*****, р-н "*****",бул.”*****”№37,представлявано от
пълномощника на изпълнителните директори - М.Г.Н. - юрисконсулт „Регионално
правно обслужване”-клон Плевен, с адрес за призоваване и съобщения
гр.Ловеч,ул.„*****”№12, срещу Разпореждане от 25.03.2019г.,пост. по ч.гр.д.№534/2019г.
на РС–Ловеч, с правно основание чл. 418,ал.4 от ГПК. Обжалва го в частта,с
която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, срещу длъжника Г.С.Б.,
по отношение на претендираните от „ПИБ"АД договорна лихва в размер 145.10
евро и наказателна лихва в размер 235.50 евро,приемайки,че клаузите за тези
ангажименти са недействителни поради противоречие
със закона и неравноправност.
Излага,че
съгласно чл.418,ал.1,във вр.с ал.2 от ГПК, когато със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е представен документ по чл.417 на ГПК, на който се основава вземането, съдът издава изпълнителен лист, след като
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. В случая Банката е представила документ по
чл.417,т.2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги, отразяващо вземанията
срещу длъжника Г.С.Б. по Договор за банков кредит № 010LD-R-001061 от
23.01.2014г. Представеното извлечение от счетоводните книги на „ПИБ”АД съдържа
информация за кой клиент се отнася (посочени са трите му имена, ЕГН, адрес), по
кой договор за кредит се отнася (посочено е точното наименование, номер и дата
на договора и страните, между които е сключен), информация за усвояването на
кредита, погасяването му по пера - главница и лихва - на кои дати са извършени
плащанията и в какъв размер, за дължимия от клиента размер на сумата (посочена
е главница в размер 581.00 евро, договорна лихва - 145.10 евро и наказателна
лихва - 235.50 евро), както и информация за настъпилата изискуемост на
вземането на основание настъпил падеж - 10.01.2019г. От всичко това следва
изводът, че Банката е представила редовен от външна страна документ по чл.417,
т.2 от ГПК, съдържащ подробна информация за произхода, размера и изискуемостта
на задълженията на длъжника Г.С.Б., като не са налице допълнителните изисквания
на чл.418,ал.З от ГПК за представяне на изходящи от длъжника документи. Заедно
с извлечението от счетоводните книги към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е приложен и договорът за кредит ведно с погасителния план
към него и общите условия на „ПИБ" АД за кредити на физически лица,
неразделна част от договора. Законът в чл.418,ал.2 от ГПК поставя граници на
проверката, която прави съдът в заповедното производство преди да постанови
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, която
проверка, видно и от самата разпоредба е изцяло формална и е единствено и
достатъчно условие за уважаването на подаденото от кредитора искане. Счита,че неправилно,
след като съдът е установил редовността на представеното извлечение от
счетоводните книги, е започнал да изследва действителността на клаузи от
сключения между Банката и длъжника Г.Б. Договор за кредит. Твърди,че такава проверка
е извън дадените от закона процесуални правомощия на съда в заповедното
производство, което по своята същност е уредено като бързо и едностранно и
изследването на въпроси по същество стои извън неговите рамки. Споровете по възникване
на материални субективни права, отразени в договора за кредит, се решават по
общия исков ред, ако заповедта бъде оспорена от длъжника и се предяви иск. В
евентуално исково производство по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, може да бъде
направена и счетоводно - икономическа експертиза от вещо лице - което да даде
информация за размера и дължимостта на вземането, в
случай че това е необходимо. От изложеното тук следва,че в случаите на исково
производство по осъдителни/ установителни искове законът предвижда изрични
възможности за оспорване от страна на длъжника на действителността на клаузите
по подписания лично от него договор за кредит, които клаузи той изрично е приел
със сключването на процесния договор, докато по заповедното производство
законодателят е предвидил в чл.417, т.2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал.3 от ЗКИ по
-облекчен ред за банките, да се снабдяват с изпълнителни листи за своите
вземания, като едновременно с това е предвидена и лесна възможност за
длъжниците да оспорят дълга. Счита,че с обсъждането на действителността на
клаузи от договора за кредит, съдът е излязъл извън рамките на правомощията му,
дадени в заповедното производство, които се простират единствено върху проверка
от външна страна на извлечението от счетоводните книги на Банката (а не на
Договора за кредит) и изискуемостта на съответното задължение, което то
установява. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК,
въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Тази облекчена правна
възможност законодателят е предоставил на посочените правни субекти, изхождайки
от презумпцията, че редовно водените, според изискванията на Закона за
счетоводство, счетоводни документи, съдържат достоверна информация за отразените
в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и
задължения. В действащия процесуален закон не е предвидена възможност съдът да
постанови отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение поради причини,
отнасящи се по съществото на един евентуален правен спор между страните,
сключили договора за кредит. В разпоредбата на чл.415 от ГПК е уредена
възможността за длъжника да оспори вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение чрез подаване в срок на възражение срещу нея, като само в
този случай, съдът има право да укаже на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението за подадено възражение
от страна на длъжника. Счита оказа за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в полза на Банката по отношение на договорните и наказателните
лихви, дължими от Г.Б. по процесния договор за банков кредит за изцяло
незаконосъобразен, тъй като съдът се позовава на липсващи в закона основания за
отказ и дадения от същия съд едномесечен срок за предявяване от страна на
Банката на иск за тези вземания изцяло противоречи на смисъла и идеята на
заповедното производство. Самият закон не поставя такъв срок за предявяване на
осъдителен иск и вземането, за което не е издадена заповед за незабавно
изпълнение не се погасява с неспазването на дадения от РС Ловеч срок за
предявяването на иск по съдебен ред.
Твърди,че съдът
извършва преценка на представения по делото документ по чл.417, т.2 от ГПК, а
именно - извлечението от счетоводните книги на Банката, като проверката е само
от външна страна и формира правно релевантната си воля въз основа на тази
формална проверка. В случая, от представеното по делото извлечение от
счетоводните книги на Банката от 20.03.2019г. може да бъде направен извод за
наличие на годно изпълнително основание.
По изложените
съображения моли да се постанови определение, с което се отмени разпореждането
в обжалваната част и се разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „ПИБ”АД срещу длъжника Г.С.Б. за сумите 581.00
евро- просрочена главница, ведно със законната лихва от 20.03.2019г., 145.10
евро - просрочена договорна лихва ,начислена за периода от 10.06.2016г. до
10.01.2019г., 235.50 евро- просрочена наказателна лихва, начислена за периода
от 10.04.2016г. до 20.03.2019г. и 37.62 лева-платена държавна такса по ч.гр.д.№534/2019г.,
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната помощ. Моли да
се присъдят и направените разноски в настоящото производство в размер на 15 лева-платена
държавна такса за въззивно обжалване.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 03.04.2019г., а жалбата е подадена на 08.04.2019г.-т..е.
с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
На 20.03.2019г. пред РС-Ловеч е
подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 534/2019г. по описа на съда.
Заявителят „*****”АД е предявила вземане срещу Г.С.Б. с ЕГН **********,***, в
размер на - главница от 581.60 евро, представляваща задължение по Договор за
банков кредит № 010LD-R-001061 от 23.01.2014г., просрочена договорна лихва съгл.чл.4
от Договора в размер на 145.10 евро., за периода от 10.06.2016г. до 10.01.2019г.,
просрочена наказателна лихва, съгл.чл.10 от Договора в размер на 235.50 евро,
за периода от 10.04.2016г. до 20.03.2019г.,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението-20.03.2019г.до окончателното изплащане на
сумата. Като основание е посочен Договор за банков кредит № 010LD-R-001061 от
23.01.2014г., сключен между Г.С.Б. и „*****”АД. Вземането се установява с
Извлечение от счетоводните книги на банката,съгласно чл.417,т.2 от ГПК. По
кредита е отпусната сумата 870 евро,с краен срок за погасяване 10.01.2019г.
Сумата е изцяло усвоена на 23.01.2014г. съгласно погасителния план следва да се
издължи на месечни анюитетни вноски с падеж на 10-то число от месеца,за периода
от 10.02.2014г. до 10.01.2019г.,в размер на 22.06 евро.Представена е хронология
на погасяването-до 07.04.2016г.на главница и до 01.08.2016г.на лихва. Посочено
е ,че кредитът е в просрочие от 10.04.2016г.,като са просрочени 34 вноски за
главница-общо 581 евро. Просрочени са 32 вноски за лихва-общо в размер на
145.10 евро.Кредиторът се позовава на изтичане
на срока на договора и приема кредита за изцяло изискуем на 11.01.2019г.
претендира и разноски в заповедното производство-държавна такса- 37.62лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК-в размер на 50лв.
Към заявлението са
приложени Извлечение от счетоводните книги на „ПИБ”АД, Договор за банков кредит № 010LD-R-001061 от
23.01.2014г.,Погасителен план по договора, Общи условия на „ПИБ”АД за кредити
на физически лица, пълномощно.
След указания по реда на чл.129,ал.2,вр.с чл.411,ал.2,т.1
от ГПК от РС-Ловеч, заявителят е представил Методика за определяне на
референтния лихвен процент,неразделна част от Договора.
С атакуваното Разпореждане № 1250/25.03.2019г. РС-Ловеч е
уважил заявлението за търсените
главница,ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
разноските.Заявлението е отхвърлено в частта по отношение на претенцията за договорна
лихва от 145.10 евро,за периода от 10.06.2016г.до 10.01.2019г. и лихва за
забава м размер на 235.50 евро,за периода от 10.04.2016г.до 20.03.2019г. В
мотивите съдът е приема,че тези две претенции противоречат на нормата на чл.33
от ЗПК, което обосновава недействителността им. Разгледана е Методиката за
формиране на референтния лихвен процент и е прието,че води до неравноправно
положение на кредитополучателя съгласно чл.143 от ЗЗП,поради предвидената
възможност за банката едностранно да променя формирането и изменението на
лихвата.Допълнено е,че няма яснота за тежестта на всеки от компонентите от
референтния лихвен процент. Няма и данни методиката да е била връчена на кредитополучателя. Издадена е
Заповед №336/29.03.2019г.,за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.03.2019г.-получен от
представител на заявителя на 01.04.2019г.
Заявителят е уведомен за обжалваното разпореждане на
27.03.2019г.,а частната жалба е подадена на 08.04.2019г.-т.е.при спазване
на указания срок. Подадена е от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът
приема,че жалбата е допустима.
Въззивният състав, като се запозна с
писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят
следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си
легитимация.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на
претенцията по отношение на главница и лихви. Посочено е основанието на
вземането, срока на договора, падежът и първата просрочена вноска, ясно е от
какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на
вземанията за лихви и как са формирани. Приложена е и Методиката за формиране
на референтния лихвен процент. В този смисъл следва да се приеме,че е налице
формална редовност на заявлението.
Съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави. Тази норма дава право и
вменява в задължение на съда да разпростре проверката си и за съответствие на
договореностите със специалните правила за защита на потребителите (ЗЗП и ЗПК),приложими
с оглед с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, съответно на
ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Нормите са
императивни и противоречието с тях обосновава нищожност на договореното, при
липсата на данни за индивидуално уговорени клаузи. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2
от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова
услуга.
РС-Ловеч е приел,че търсенето на договорна и лихва за
забава за времето след настъпване на първото просрочие,противоречи на чл.33 от ЗПК,предвиждащ в тази хипотеза единствено право на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата,което обезщетение не може да надвишава
законната лихва.
Съставът се съгласява с този извод.
С оглед служебното задължение да извърши проверка за
противоречие със Закона, съдът констатира,че в хипотезата на настъпила забава на
длъжника, претендирането едновременно на регламентираните в чл.4 и в чл.10 от
договора лихви противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК. Последната дава право на
кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума,като въвежда
лимит на обезщетението- до законната лихва(т.е.10%). В случая се търсят
едновременно две обезщетения-както договорна (възнаградителна) лихва,така и
наказателна лихва,като размерът на всяко от тях надхвърля посочения по-горе
лимит. Съгласно чл.4 договорната лихва се формира от БЛП от 7.99%, увеличен с
надбавка от 10.01%-или общо 18%. Отделно наказателната лихва по чл.10 от
договора (т.н.”наказателна надбавка”), се формира като към договорната се
добавя още веднъж законната лихва и така окончателният й размер стига до 28%
-лихва за забава. Противоречието с императивната норма на чл.33,ал.2 от ЗПК
обосновава неравноправността и съотв.нищожността на тези
договорености.
Действително договорът не е бил развален-видно е,че
кредиторът не се е възползвал от правото да преустанови неизпълнението от
страна на длъжника предсрочно(чл.10,изр.2-ро от Договора). Би следвало да е са
приложими договорните правила, вкл.и по отношение на дължимите месечни вноски
за главница и възнаградителна лихва. Следва,обаче да се съобрази,
че договорната лихва представлява
възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит за това, че е предоставила паричен
ресурс на длъжника. Затова
се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора. След това ,при неизпълнение, за кредитора е
уговорено право да търси заместващото
обезщетение за забава и да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В договорите,по които страна е потребител, с нормата на чл.33 от ЗПК е създадена
допълнителна гаранция срещу бездействие на кредитор да търси
уговореното изпълнение. Компенсирането
на вредите от забавата следва да стане до
размера на законната лихва. Затова и при настъпилата забава и по правилото на чл.33 от ЗПК просрочията не следва да се олихвяват с договорения процент
възнаградителна лихва,тъй като на практика ще се
стигне до дублиране с обезщетението за забава. В цифрово изражение това би
означавало олихвяване веднъж с договорната лихва от 18% и едновременно с това с
наказателната лихва от 28%,или общо 46% лихвена тежест,което явно влиза в
противоречие с императивната норма на чл.143,т.5 от ЗЗП.
Съставът намира,че в случая е неприложимо приетото в
мотивите към т.2 от ТРеш.№3 от 27.03.2019г.,пост.по
т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС,а именно,че „За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план,съответно според клаузите на договора преди изменението
му..”. Тук е налице неизпълнение много преди изтичане на срока на договора. За
кредитора е било уговорено правото да търси обявяване на предсрочна изискуемост,но
тук е предпочел да не се възползва. Последицата от това бездействие е
ограничаване на обезщетението му до размера на законната лихва за забава(чл.33
от ЗПК).
Клаузите са нищожни и с оглед начина на определяне на
Базовия лихвен процент. В приложените и представляващи неразделна част от
договора Общи условия е пояснен терминът „Референтен лихвен процент”-или Базов
лихвен процент за договорите,сключени
преди 23.07.2014г.(какъвто е и настоящият). Отделно е представена и Методика за
определяне на РЛП. Видно е,че при сключване на договора тази методика не е била
част от него,а няма и данни в последствие да е
станала част от договорните отношения. Няма данни кредитополучателят да
е била запозната с Методиката-в договора е отразено,че неразделна част са само
Общите условия. Затова съставът намира,че е нарушена и императивната норма на чл.143,т.9
от ЗЗП По този начин потребителят е
принуден да се съобразява с норматив в договорните отношения,който не е
приел,не се е запознал в последствие. Това води до съществено ограничаване на
възможността да знае и предвижда измененията в основен ангажимент по договора,съотв. да може да направи преценка за икономическите
последици от сключения договор-(143,т.18 от ЗЗП). Видно е,че е БЛП е основа за
определяне на съществени тежести по договора-както на договорната,така и на
наказателната лихва.
Освен това,дори и да се съобрази Методиката, в нея не е
ясен механизмът на формиране на БЛП. Макар да се открива подробно описание на
показателите, които определят БЛП или РЛП, липсва яснота как конкретно се
изчислява, какво е количественото изражение и относителната тежест на всеки
един от тези елементи. Това е нужно с оглед преценката до каква степен Банката
може да влияе при формирането на този съществен елемент от задълженията на
кредитополучателя и до каква той е подчинен на обективни фактори. Както се
установява,при определяне на лихвения процент „участват” както измененията на лихвения
процент на финансовия пазар, така и обстоятелства, които са изцяло под контрола
и преценката на Банката- н-р планираните разходи по пасиви и премията за
ликвидност и капитал. Затова е нужно точно и ясно да са определени
относителната тежест на всеки от описаните 6 компонента,въз основа на които се
определя базовият лихвен процент. Това ще даде възможност и достъпност за кредитополучателя
сам да извърши проверка при изменение на БЛП, чрез математическо изчисление и
да прецени да ли да се възползва от уговорената възможност да прекрати
договора,след като погаси задълженията си.
По изложените съображения съставът намира,че договорната
(възнаградителна)лихва по чл.4 и лихвата за забава, съгласно чл.10 от Договора,
не следва да се присъжда,тъй като противоречат на нормата на чл.33 от ЗПК. Уговорени
са като обезщетение за забава,а размерът им надвишава законния лимит.Този порок
обуславя определянето им за неравноправна, тъй като водят до необосновано
високо обезщетение за кредитора-съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП..
Несъстоятелна е
тезата на жалбоподателя,че в закона не е предвиден срок за предявяване на
осъдителния иск. Нормата на чл.415,ал.4 от ГПК е категорична и ясна,че
искът-както установителният,така и осъдителният, се
предявява в 1-месечен срок от уведомяване на заявителя.
По
изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта по отношение
претендираните договорна лихва в размер на 145.10 евро,за периода от
10.06.2016г. до 1001.2019г. и лихва за забава в размер на 235.50 евро,за
периода от 10.04.2016г. до 20.03.2019г. Затова Разпореждане № 1250/25.03.2019г. на РС-Ловеч, пост.по
ч.гр.д.№ 534/2019г., следва да се потвърди в обжалваната му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1250/25.03.2019г.,
пост. по ч.гр.д.№ 534/2019г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „*****”АД, със седалище и
адрес на управление в гр.*****, р-н "*****", бул.”*****”№37, представлявано
от пълномощника на изпълнителните директори - М.Г.Н. – юрисконсулт, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Г.С.Б. с ЕГН **********,***, за вземанията за просрочена
договорна лихва съгл.чл.4 от Договора в размер на 145.10 евро., за периода от
10.06.2016г. до 10.01.2019г. и просрочена наказателна лихва, съгл.чл.10 от
Договора в размер на 235.50 евро, за периода от 10.04.2016г. до 20.03.2019г.,като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.