Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
2 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника поИЗП.Д.№*0453 по описа на ЧИС С. К., рег. №809, с район на действие района на ВТОС против ОТКАЗ от 15.06.2012 година, с който ЧСИ е отказÓл да намали размера на адвокатското възнаграждение поради това, че ЧСИ не е компетентен. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде редуциран адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са доводи и съображения за направеното искане. Постъпило е възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнителното дело чрез процесуалния представител. Направено е искане да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна. Изложени са съображения. ЧСИ в писмените си обяснения моли съда да остави жалбата без уважение. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на взискателя и на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Мотивът на ЧСИ за да откаже да намали размера на дължимите разноски за адвокатското възнаграждение е – „не е в правомощията на ЧСИ да редуцира адвокатско възнаграждение”. Настоящият състав не възприема това становище. Аргумент за това е систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Посочената норма се намира в Раздел ІІ „Държавни такси и разноски” от „Глава осма” на „Част П., Общи правила”, които са приложими по отношение на всички регламентирани в ГПК производства, включително и по отношение на изпълнителното производството. При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият орган - съдебен изпълнител или съд, следва съобразявайки се както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност” по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии и преди всичко с факта дали е налице „прекомерност”. Това е основният критерий, визирÓн с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера. Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на изложеното не следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, крайният извод на ЧСИ и на съда е един и същ, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и по реда на чл.437 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена против ОТКАЗ от 15.06.2012 година, постановенпо ИЗП.Д.№*0453 по описа на ЧИС Силвия Косева, рег. №809 с район на действие района на ВТОС, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |