РЕШЕНИЕ № 395
гр. Добрич, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря
Веселина Сандева сложи за разглеждане КАНД №469 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в) от Закона за
административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано
е по касационна жалба на Община град Добрич с административен адрес гр.
Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й.Т.Й., срещу
Решение №172/12.06.2023 г. по АНД №958/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено НП
№**********-49/16.08.2022 г., издадено от директора на Регионалната инспекция
по околната среда и водите - Варна, с което на Община град Добрич е наложена
имуществена санкция в размер на 15000 лева, като същата е намалена на 10000
лева; наказателното постановление е издадено на основание на чл.164 ал.1 от Закона за опазване на
околната среда за извършено нарушение на чл.123в) т.2 от същия закон – на 31.03.2022 г. в клетка №1
на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Добрич, Добричка, Тервел,
Никола Козлево, Крушари, Каварна, Шабла, Генерал Тошево и Балчик“, намиращо се
в с. Стожер, общ. Добричка, е установено неизпълнение на условия в комплексно
разрешително №433-Н0/2012 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по околна среда (условие 4.1. и таблица 4.1., съгласно които Община
град Добрич като оператор е задължена да експлоатира депото за неопасни
отпадъци, включващо клетка №1, без да превишава общия капацитет за депониране
на отпадъците, който за клетка №1 е 240000 тона, като разрешеният капацитет за
депониране е 130 тона за денонощие; при проверката са установени депонирани в
клетка №1 322935 тона отпадъци, а депонираните количества за 24 часа са 167.013
тона). В жалбата се излагат подробни твърдения за
допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените
правила. Настоява се за цялостна отмяна на постановеното от Районен съд -
Добрич решение и на издаденото наказателно постановление.
В законния срок не е постъпил отговор
от административнонаказващия орган.
В съдебното заседание процесуалният
представител на касатора е посочил, че общината няма качеството на оператор по
смисъла на закона - §1 т.43 буква а) от Допълнителните разпоредби на Закона за
опазване на околната среда, тъй като е сключила договор за възлагане на тази
дейност с друго лице, който е представен по делото; това е „ЕФ СИ СИ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД – гр. София, който е операторът на регионалното депо и той е
следвало да бъде санкционираното юридическо лице; допуснато е съществено процесуално нарушение
при издаването на наказателното постановление; към настоящия момент следващата
клетка на регионалното депо е въведена в експлоатация с разрешение за ползване
от 09.09.2022 г.; имаме един изключително дълъг, сложен и скъп проект за Община
град Добрич, който в крайна сметка е финализиран; това обстоятелство следва да
бъде отчетено; капацитетът на депото е такъв, че позволява поемането на отпадъците
от територията на град Добрич, както и на околните населени места; настоява за
цялостна отмяна на процесното наказателно постановление, както и атакуваното решение,
а също и за присъждането на сторените разноски.
В
съдебното заседание пълномощникът на ответника е заявил, че жалбата е
неоснователна, като пледира за нейното отхвърляне и за потвърждаването на решението
на Районен съд – Добрич като правилно и законосъобразно; решението е мотивирано
постановено и при безспорно доказана вина на дружеството; моли за присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна, а решението на
районния съд за правилно и законосъобразно; от събрания в хода на
производството доказателствен материал е видно, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения; АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице и в
присъствието на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл.42
от ЗАНН; наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок
по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН; описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото; правилно е описано и
конкретното нарушение, извършено от санкционираното лице; съобразно
разпоредбата на чл.123в) т.2 от Закона за опазване на околната среда операторът
на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително; за
неспазване на някое от задълженията по комплексното разрешително е изрично
предвидена санкционната норма на чл.164 ал.1 от Закона за опазване на околната
среда, според която за неизпълнение на задължението по чл.123в) т.2 от същия
закон на оператора на инсталацията се налага глоба от 10000 до 500000 лева; именно
в чл.123в) т.2 от този закон е вменено задължението на оператора на
инсталацията, за която е дадено комплексното разрешение, да спазва разписаните
в него правила; всички релевантни нормативни норми са правилно посочени в
атакуваното постановление; неправилно административнонаказващият орган не е
съобразил критериите за оразмеряването на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е определена имуществена
санкция в размер на 15000 лева; действително се установява, че по отношение на наказаното
лице е имало и други издадени постановления за нарушения на условията по
комплексното разрешително, но в наказателното постановление такива, които са
влезли в сила, не са посочени; не са отбелязани никакви отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства за определянето на санкцията в различен от
минималния размер; предвид горното настоява за потвърждаването на решението на
Районен съд - Добрич, с което е изменено НП №**********-49/16.08.2022 г.,
издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите -
Варна, с което на Община град Добрич е наложена имуществена санкция в размер на
15000 лева, като същата е намалена на 10000 лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния
кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление
касаторът е бил наказан за това, че на 31.03.2022 г. в клетка №1 на „Регионално депо за
неопасни отпадъци за общините Добрич, Добричка, Тервел, Никола Козлево,
Крушари, Каварна, Шабла, Генерал Тошево и Балчик“, намиращо се в с. Стожер,
общ. Добричка, е установено неизпълнение на условия в комплексно разрешително
№433-Н0/2012 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция
по околна среда (условие 4.1. и таблица 4.1., съгласно които Община град Добрич
като оператор е задължена да експлоатира депото за неопасни отпадъци, включващо
клетка №1, без да превишава общия капацитет за депониране на отпадъците, който
за клетка №1 е 240000 тона, като разрешеният капацитет за депониране е 130 тона
за денонощие; при проверката са установени депонирани в клетка №1 322935 тона
отпадъци, а депонираните количества за 24 часа са 167.013 тона); не са налице
предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН; допуснато е нарушение на чл.123в)
т.2 от Закона за опазване на околната среда; на основание на чл.164 ал.1 от
Закона за опазване на околната среда на Община град Добрич е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лева.
В
обжалваното решение районният съд е приел,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до незаконосъобразността на издаденото
наказателно постановление, както и че нарушението
е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са
индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на
административното нарушение по чл.123в) т.2 от Закона за опазване на околната среда;
показанията на свидетелите са обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите писмени доказателства; правилно е описано извършеното
нарушение и правилно е наложена санкция на оператора на инсталацията съгласно
издаденото комплексно разрешително; наказващият орган не е изложил никакви
аргументи защо размерът на имуществената санкция е над минималния, поради което
размерът трябва да се намали до минималния; не е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е допуснал вредно въздействие
върху човешкото здраве и околната среда.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е
правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и
обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими
и необходими доказателства; въз основа на тях е
стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия
касационен състав. Безспорно е, че в условие 4.1. и таблица 4.1. от
издаденото комплексно разрешително на Община град Добрич за изграждането и
експлоатацията на процесното регионално депо същата като оператор е задължена
да експлоатира депото за неопасни отпадъци, включващо клетка №1, без да
превишава общия капацитет за депониране на отпадъците, който за клетка №1 е
240000 тона, като разрешеният капацитет за депониране е 130 тона за денонощие; със
събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели е установено нарушаването на тези две условия, за което на касатора
като оператор на инсталацията на основание на чл.123в) т.2 от Закона за
опазване на околната среда е наложена предвидената в чл.164 ал.1 от същия закон
имуществена санкция в размер на 15000 лева; размерът на санкцията е намален правилно
от Районен съд - Добрич на минимума от 10000 лева, доколкото не са посочени
никакви аргументи за по-висок размер; от показанията на всички разпитани по
делото свидетели и представените писмени доказателства установените нарушения се
потвърждават. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради
сключването на договор за непосредствената експлоатация на съоръжението с друго
юридическо лице Община град Добрич е загубила качеството си на оператор на
инсталацията – съгласно §43 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване
на околната среда оператор е всяко физическо или юридическо лице, по отношение
на което е налице една от следните характеристики - експлоатира
определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част
от нея; контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или
инсталация, включително част от нея; разпорежда се и взема решения относно
настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или
инсталацията, включително част от нея; в настоящия случай Община град Добрич
най-малкото продължава да контролира експлоатацията, разпорежда се и взема
решения относно настоящото и бъдещото функциониране, което е видно и от
представеното разрешение от 09.09.2022 г. за ползването на нововъведената в
експлоатация клетка №2 от регионалното депо. Изложените аргументи за
допуснати процесуални нарушения поради липсата на доказателства за повторност
също са неоснователни, след като такава не се установява в рамките на
административнонаказателното производство и затова е изменена имуществената
санкция на минималната. Последващото изграждане на клетка №2 не се отразява на
законосъобразността на издаденото наказателно постановление за нарушението,
извършено преди това. Затова правилно районният съд е
приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят
несъставомерност на деянието, като законосъобразно административнонаказващият
орган го е санкционирал на основание на чл.123в) т.2 от Закона за опазване на околната среда.
С
оглед на изложеното районният съд правилно е изменил наказателното постановление, като решението
му следва да бъде оставено в сила.
На ответника трябва да бъдат
присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 80 лева.
Водим
от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №172/12.06.2023 г. по АНД
№958/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА
Община град Добрич с
административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й.Т.Й.,
да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Варна с административен адрес
гр. Варна, ул.“Ян Палах“ №4,
представлявана от директора Ерджан Себайтин Ебатин, направените разноски по
КАНД №469/2023 г. по описа на ДАС в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: