МОТИВИ по
АНД № 1201/2019г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура град Русе е внесла постановление,
с което се предлага обвиняемият П.Б.Ш., роден на *** ***, български гражданин,
българин, със средно образование, неженен, безработен, EГН: **********, неосъждан
(реабилитиран), да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а именно, за това, че на 08.09.2018г. на главен път I-5 Русе -
Велико Търново, в района на 8 - ми километър в посока град Русе, управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № Р
37 04 ВВ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
18-1085-000621/28.05.2018 г., издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе, в сила от
12.06.2018г.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът, поддържа
повдигнатото обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в депозираното постановление. Пледира, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага се
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, като при
индивидуализацията на същото да се отчете, че деянието е с висока степен на
обществена опасност, тъй като със същото се създава опасност за живота и
здравето на неограничен кръг лица, като на същия бъде наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.
Обвиняемият упражнявайки правото си на лична защита и
на последна дума обвиняемият се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди
приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият П.Б.Ш. е роден на *** ***,
български гражданин, българин със средно образование, неженен, безработен, EГН:**********,
неосъждан (реабилитиран)
Същият е придобил правоспособност като водач на МПС и
притежавал СУМПС № *********, изд. на 15.03.2007г. от МВР - Русе, което към
момента на извършване на деянието било с изтекъл срок на валидност от 15.03.2017г.
Освен българското свидетелство за управление обвиняемия притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС №SHEEV801209PB9RG, издадено в Кралство
Великобритания, което към инкриминирания период било отнето, с влязла в сила на
12.06.2018г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
18-1085-000621/28.05.2018 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ – гр.
Русе при ОДМВР – гр. Русе, връчена лично на обвиняемия на 28.05.2018г. за
извършено от него административно нарушение на 27.05.2018г.
Обвиняемият бил санкцоиниран многократно с влезли в
сила наказателни постановления, за извършени от него нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 08.09.2018г. обвиняемият Ш. въпреки, че изтърпявал
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, привел в движение собствения си лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Микра“ с рег. № Р 37 04 ВВ и управлявал същия по главен път I-5, Русе –
Велико Търново, когато в района на 8-ми километър в посока град Русе, завил
надясно и ударил предната дясна част на управляваното от него МПС в мантинелата,
като по този начин причинил ПТП с имуществени вреди. Непосредствено след удара
на местопроизшествието спрял свидетелят Я.М.М., за да укаже помощ на водача.
Свидетелят възприел, че в автомобила на мястото на водача се намирал
обвиняемият, когото свидетелят познавал, както и че в и около автомобила,
нямало други хора. След проведен разговор с обвиняемия и след като последният
го уверил, че бил добре и нямал нужда от помощ свидетелят Маринов продължил по
пътя си.
За времето от 19.00ч. на 07.09.2018г. до 07.00ч. на
08.09.2018г. свидетелят И.Б.Т. бил назначен в наряд, заедно с колегата си П.Б..
В изпълнение на служебните им задължения, около 03,00 часа, те били изпратени
на главен път I-5, Русе – Велико Търново по повод постъпил сигнал за ПТП.
Когато пристигнали на място те установили лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Микра“ с рег.№ Р 3704 ВВ, блъснат в мантинелата в дясно по посока на
движението към гр.Русе, в който се намирал обвиняемият Ш.. Автомобилът все още
бил с включен двигател, а частите, които били изпаднали при удара, били събрани
в купето. На място пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция“ в състав свидетеля
П. К.А.и колегата му И.И. и двамата мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОДМВР
– Русе. При пристигането на място свидетелят А. и след проведен разговор с
обвиняемия, последният заявил, че автомобилът бил управляван от свидетеля Р.Г.С..
След извършена проверка от страна на полицейските служители, на 23.09.2018г.,
бил съставен АУАН № 675272/23.09.2018г. на обвиняемия за извършено нарушение по
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, а именно за управление на посочено МПС, след като е бил
лишен от това право по съдебен или административен ред.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства, съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК.
Съдът не кредитира
обясненията на обвиняемия, дадени в хода и по реда на съдебното следствие, че
същият не е управлявал автомобила, а автомобила е бил управляван от лицето Р.Г.С.,
тъй като в тази им част, обясненията на обвиняемия безспорно се опровергават от
показанията на всички разпитани свидетели. Видно от показанията на свидетеля Я.М.М.,
който е спрял непосредствено след настъпилото пътнотранспортно произшествие,
същият свидетел не е възприел да е имало други лица в автомобила, а в автомобила
е бил само обвиняемият, който е бил седнал на мястото на водача. С оглед
мястото и времето на настъпване на произшествието е житейски неубедително
автомобилът да е бил управляван от друго лице, както твърди обвиняемият, което
да е напуснало мястото и да се е прибрало пеша. По отношение на останалите
приети за осъществили се факти, касаещи настъпилото ПТП, издадената ЗППАМ и
връчването на същата не са налице противоречия в информационните изявления, а
същите се намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят
приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка и извършената оценка на събраните в хода на производството
доказателства се налага единственият възможен от правна страна извод, а именно,
че обвиняемият П.Б.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна обвиняемият на 08.09.2018г. на главен
път I-5 Русе - Велико Търново, в района на 8 - ми километър в посока град Русе,
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“
с рег. № Р 37 04 ВВ в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка с № 18-1085-000621/28.05.2018 г., издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе, в сила от 12.06.2018г.
Непосредствен обект на защита
са обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на
установената със закон или съдебен акт забрана за управление на моторно
превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на това престъпление, а именно на обвиняемия със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 18-1085-000621/28.05.2018 г., издадена
от Началник Сектор „Пътна полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе е била наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, която е влязла в сила от 12.06.2018г. и в срока на същата, обвиняемият е привел в движение и
е управлявал моторно превозно средство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че по отношение на него е имало издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 18-1085-000621/28.05.2018 г., издадена
от Началник Сектор „Пътна полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе, в сила от
12.06.2018г. и в срока на забраната е привел
в движение и е управлявал моторно превозно средство. В съзнанието на обвиняемия
са намерили отражение представи относно общественоопасният характер на
извършеното от него деяние, а именно, че посредством същото ще бъдат засегнати
обществените отношения гарантиращи спазването на
установената със закон забрана за управление на моторно превозно средство и
пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от
него деяние.
По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл.
78а от НК. Деецът е пълнолетен, към момента на извършване на деянието е бил
реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализация размера на
административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При оценка,
тежестта на деянието, съдът намира, че същото разкрива по-висока степен на
обществена опасност, с оглед причиненото пътнотранспортно произшествие.
Подбудите за
извършване на деянието са ниско правосъзнание и незачитане на установения в
страната правен ред, касаещ правилата за управление на моторно превозно
средство.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени предходното осъждане на обвиняемия за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и многобройните санкции
налагани на обвиняемия за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете признанието на вината.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че не полага труд по трудово
правоотношение, няма задължения за издръжка към свои низходящи, както и
обстоятелството, че притежава в патримониума си като материални активи – процесното
моторно превозно средство.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в размер над минимума и под средата на
предвиденото в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно 2000 лева, като един такъв
размер на административното наказание, се явява напълно съобразен с всички
обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и имотното
състояние на дееца. Именно един такъв размер на наказанието, с оглед
конкретните обстоятелства, които разкрива деянието и личността на обвиняемия, би оказал
необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху него и
способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, по
отношение на този обвиняем, а именно да се поправи и превъзпита и същевременно
с това така определеното наказание не би било несправедливо.
По гореизложените мотиви,
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ