О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно гражданско дело № 2403/2018 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 10577/11.02.2019 г.,
заведена в ОС – Варна под № 8355/18.03.2019 г., от „Енерго – Про Продажби“ АД,
чрез адв. Николай Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
148/08.02.2019 г. по в.гр.дело № 2403/2018 г. по описа на ВОС.
В
молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е
присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното
разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско възнаграждение, поради
което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е
станал причина за извършването на последните. Оспорват се и присъдените с
първоинстанционното решение разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се
излагат съображения, че размерът им следва да се определи съобразно актуалната
редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по
същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай
постановеното по делото решение от 08.02.2019 г., което изменение се иска в
частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е
подадена на 11.02.2019 г., т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е образувано след постановяване на
решение № 303/18.10.2018 г. постановено по т.дело № 612/2018 г. по описа на
ВКС, е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК определение №
1629/20.05.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1373/2015 г. на Варненски
окръжен съд, допълнено с определение №2823/03.08.2015 г., с което след обезсилване на
постановеното първоинстанционно решение № 1094/06.03.2015 г. по гр.д. №
9976/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
С
Решение № 148/08.02.2019 г. по в.гр.дело № 2403/2018 г. по описа на ВОС е
потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е
осъден да заплати на насрещната страна сума в общ размер от 469,44 лв., от които сумата от
432 лева за платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата
37,44 лв. платена държавна такса в производството пред ВКС.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за
присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с
доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство
страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско
възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е
дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор.
Предвид изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни
са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки
относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение №
6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за
контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася
Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност,
независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се
иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна
инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на
спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна
последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по
същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на
неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно
изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна
води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков
процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се
прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК.
Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат
разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени
в извънредното производство по отмяна. В тази връзка, ирелевантно е
обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството
по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно
изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху
влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника,
доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна
на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е
оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователно. Съдът съобразява размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение към датата на произнасянето на атакуваното
решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 06.04.2015 г. Това е
така, защото приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила
към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство,
тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско възнаграждение, изрично не е придадено
обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 10577/11.02.2019 г., заведена в ОС – Варна под № 8355/18.03.2019 г., на
„Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Б., за изменение в частта за
разноските на Решение № 148/08.02.2019 г. по в.гр.дело № 2403/2018 г. по описа
на ВОС.
Определението
е окончателно и неподлежи на обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК
вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.