№ 50
гр. В., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20241300500050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищцата Ц. Т. Ц., като майка и законен
представител на малолетното дете Т. И.ов Т., с ЕГН **********, чрез адв.-пълномощник
Р.Р. от АК-В. против Решение № 149/20.12.2023г., постановено по гр.д № 286/2023г по
описа на РСБ в частта в която е отхвърлен предявеният иск за изменение/увеличение/ на
издръжката на детето Т. И.ов Т., с ЕГН ********** за сумата над присъдената от 250лв.
издръжка до предявеният размер от 300лв., като неоснователен. В останалата част
решението не е обжлвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение в отхвърлителната част
до предявеният размер на търсената издръжка е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд правилно бил възприел
фактическата обстановка по делото но неправилно определил необходимия размер на
издръжката от 250лв. В тази насока жалбоподателят излага, че така определената издръжкка
не съответства на нуждите на детето и възрастта му - 12г., както и че минималният размер
на издръжката понастоящем бил 233 лв.
Иска се от съда да уважи иска за издръжка до пълния предявен размер от 300 лв. за
Т. И.ов Т.. Не прави искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не
прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника
1
по жалбата И. И. Т. с ЕГН **********.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с което изразява становище, че
поддържат жалбата и пледира за уважаването й.
Въззиваемият И. И. Т. не се явява и не се представлява.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други
доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по молбата на Ц. Т. Ц. от с. гара О., общ. Д., обл. В., като майка
и законен представител на малолетното дете Т. И.ов Т., с ЕГН ********** против И. И. Т. с
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.150 СК за изменение на
първоначално определената издръжка от 150лв. на 300лв. В исковата молба са наведени
твърдения, че дължимата от ответника първоначална месечна издръжка на малолетното дете
Т. била присъдена с Решение № 23 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 413/ 2018 г. по описа на РСБ
в размер на 150.00 лв., считано от 25.05.2017 г. до настъпване на законните причини за
изменение или отмяна на издръжката. Ответникът не заплащал присъдената издръжка.
Поддържа се, че били налице изменение на обстоятелствата от присъждане на
първоначалната издръжката през 2018 г. до предявяване на иска за изменението до 300лв.
Изменението на обстоятелствата обосновава с изминалият период от време-5г.; нарасналата
възраст на детето, което понастоящем било на 12г.; увеличените нужди от по-висока
издръжка за храна, облекло, учебни пособия; детето е ученик; увеличеният размер на
минималната работна заплата за страната.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната по делото страна не е депозирала писмен отговор,
не е изразила становище по иска, не се е явила в проведените открити съдебни заседания и
не е била представлявана от процесуален представител в първоинстанционното производсто.
Съдът констатира, че първоинстанционният съд е изготвил по делото доклад, на
основание чл.146 ГПК, БРС е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
указа, че в тежест на ищцата е да докаже: родствена връзка между детето и ответника - че
ответника е баща на малолетното дете; нуждата от увеличение на издръжката, в това число -
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка; че
детето е ученик; възможност на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер - че
същия има средства да осигурява такава на малолетното си дете в претендирания размер -
300.00 лв., в това число, че същия работи и реализира доходи.
2
На основание чл.146, ал.2 ГПК, РС-Б. изрично е указал на ищцата-въззивницата, че
не е посочила доказателства за наведените от нея твърдения, а именно, че: детето Т. И.ов Т.
е ученик; възможност на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер;
ответникът има средства да осигурява на непълнолетното си дете издръжка в претендирания
размер - 300.00 лв.; ответникът работи и реализира доходи.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено от О. Б., се установява, че
ищцата Ц. Т. Ц. е майка на малолетното дете Т. И.ов Т., роден на 16.09.2011г., а ответника
И. И. Т. негов баща.
От приложеното гр.д. № 413/ 2018 г. по описа на РС - Б., се установява, че с
постановеното по делото Решение № 23 от 14.02.2019 г., влязло в законна сила на
14.03.2019 г., родителските права по отношение на детето Т. И.ов Т., роден на 16.09.2011 г.,
с ЕГН **********, са предоставени на майката-ищца по настоящото дело Ц. Т. Ц., а на
бащата И. И. Т. е определен режим на лични отношения с детето. Със същото решение
бащата И. И. Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете Т. И.ов Т., чрез неговата майка
и законен представител Ц. Т. Ц., месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от
25.05.2018 г. до настъпване на законните причини за изменение или отмяна на така
определената издръжка.
От приетия по делото Социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ при Д „СП” -
гр. Д. - Дирекцията, че малолетното дете живее заедно с майка си в с.Гара О., общ.Д. в
двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на родителите на ищцата. Ищцата
разполага с отлични битови условия за отглеждане на детето, което разполага със собствена
стая, обзаведена с необходимите мебели.
В социалният доклад е посочено, че ищцата Ц. Ц. има и по - голяма пълнолетна
дъщеря, която е от друг мъж. Ищцата работи като „кантарджия“ във фирма „ГБС“ в кариера
в с. гара О., общ. Д., обл. В. и получава месечно възнаграждение около 900 лв., както и 200
лв. във ваучери за храна.
По данни на майката, ответникът-бащата е посещавал два пъти детето до навършване
на едногодишна възраст на Т.. От тогава, в продължение на вече 11 години, бащата не е
контактувал с детето, не му заплаща издръжка и напълно се е дезинтересирал от него. Към
изготвяне на доклада Т. е ученик в 6 - ти клас на ОУ „ДБ“ - с. гара О.. Редовно посещава
учебните занятия и показва много-добър успех. Отсъства от училище само когато е болен.
Споделя, че има желание след завършването на 6 - ти клас да замине да учи в гр. В..
Разпитаната по делото свидетелка КВИ.ова сочи, че с ищцата Ц. Ц. живеят в едно
населено място-с.гара О. и са приятелки от дълги години. Познава детето от раждането му.
Сочи, че бащата - ответника не е контактувал с детето Т. в продължение на вече 11 години и
не го е търсил. Свидетелката заявява, че детето не познава баща си. Излага личните си
3
възприятия, като сочи, че от раждането на Т. и понастоящем грижите по неговото
отглеждане и възпитание са поети изцяло от майката.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 150 от СК за изменение /увеличение/ на
4
издръжка.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавка към нея може да бъде изменена или прекратена.
За уважаване на предявения иск следва да са доказани от ищеца – въззивника в
настоящото производство следните предпоставки на претендирания иск по чл. 150 СК – че
въззиваемият/ответникът/ е негов родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия /ответник/ да дава същия и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя/. При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение
за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК.
От приложеното удостоверение за раждане на детето Т. И.ов Т., съдът констатира, че
понастоящем детето на страните по делото е малолетно, същото е на 12г.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
В случая от първоначалното определяне на издръжката на малолетното дете, са
изтекли 5 години. Безспорно е, че през този период, с нарастването на възрастта на детето са
се увеличили и неговите потребности - за храна, облекло, пособия и издръжката му като
цяло.
От данните по делото се установява, че трайно и съществено изменение на нуждите
на издържаното лице се обуславя единствено от нарасналата му възраст.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето Т. е на 12-годишна възраст, ученик в шести клас и нуждите му са
обичайни за деца на неговата възраст. По делото няма данни и не са ангажирани
доказателства за детето да се извършват разходи за задоволяване на специфични нужди и
потребности, свързани със здравословното му състояние, обучение, образование и спортни
дейности. В конкретният случай нуждите на детето са свързани с разходи за храна, дрехи,
обувки, и учебни помагала, разходи за лекарства при необходимост, като не са ангажирани
5
доказателства за извършени разходи в тази насока, медицински грижи, културни
потребности, развлечения. За ориентир на нужната издръжка на детето Т. е приетият със СК
минимален размер на издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК - минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от
01.01.2024г. минималната работна заплата е в размер на 933, определена с ПМС
№193/12.102023г.. От представения пред първата инстанция социален доклад не се
установява наличие на данни за наличие на хронични или други заболявания при детето. По
делото на са ангажирани доказателства и не са доказани повишени разходи във връзка с
лечение. Липсват данни за ежемесечни разходи, свързани със заболяване на детето, в това
число и твърдения в тази насока в исковата молба липсват. От социалният доклад се
установява, че майката Ц. Ц. реализира доход от трудова дейност, че същата е „кантарджия“
във фирма „ГБС“ в кариера в с. гара О., общ. Д., обл. В. и получава месечно възнаграждение
около 900 лв., както и 200 лв. във ваучери за храна.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Съдът констатира, че по делото от ищцовата страна не са ангажирани доказателства
от които да се установява възможността на ответника да дава издръжка на непълнолетния Т.
в претендирания размер от 300лв. Видно от изготвения по делото доклад ,
първоинстанционния съд е дал на ищцата-въззивницата изрични указания, по реда на
чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че ответникът работи, реализира доходи и има
средства и възможност да заплаща издръжка на непълнолетното дете в претендирания
размер от 300лв. При липса на доказателства за имущественото състояние и доходи на
ответника извода, е че предявеният иск за разликата от 250лв. до пълния предявен размер от
300лв е недоказан, поради процесуалното бездействие на ищцовата страна. Определената
издръжка в размер на 250лв. с обжалваното решение на РС-Б., която е близка до
минималния по чл. 142, ал. 2 СК - 1/4 от минималната работна заплата за страната/ е
съобразена с ангажираните доказателства предвид изложените по-горе съображения.
Доколкото същата не е под нормативно определения минимум, съдът намира, че не е
налице нарушение на императивна материалноправна норма.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че РС-Б. правилно е
преценил в съвкупност събраните по делото доказателства въз основана на които и след като
е съпоставил нуждите на детето Т. и факта, че по делото не са ангажирани доказателства, че
ответника има имущество и реализира доходи правилно е определил размера на
присъдената издръжка.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
6
поради което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не следва да ѝ присъди разноски за настоящата инстанция, с оглед изхода на делото.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/20.12.2023г., постановеното по гр.д.
№286/2023г. по описа на РСБ в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на месечна
издръжка на детето Т. И.ов Т., роден на 16.09.2011 г., с ЕГН **********, за разликата над
250 лева до 300 лева.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7