Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58
гр. Ботевград, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 2132 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ ЕАД срещу П.Х.Н. са
предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на П.Х.Н., че същият дължи на „***“ ЕАД
следните суми: 1784,47 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. по Фактура №
**********/30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата; 280,29 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 13.04.2017 г.; 87,12 лв. – сума за разпределение на топлинна
енергия за периода м. 06.2013 г. - м. 04.2016 г.; 20,96 лв. - мораторна лихва
за периода от 09.08.2013 г. до 13.04.2017 г. върху дължимата главница за дялово
разпределение.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29707/2017 г. по описа на СРС.
Ответникът възразил в срок срещу заповедта. Касаело се за консумирана ТЕ за
топлоснабден имот – ***. Отв. П.Н. бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, тъй като собственият му имот бил присъединен към абонатната станция.
Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно до
края на следващия месец. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху
задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава,
съгл. ОУ. Собствениците (вкл. ответникът) на процесния имот имали сключен
договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ с „***” ООД. Сумите за
процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. По същество искането към съда е да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на „***“ ЕАД процесните суми.
Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Твърди неоснователност на
претенциите. Ответникът не бил пасивно легитимиран по исковете. Апартаментът се
ползвал от бившата му съпруга и задълженията били нейни.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не се представлява, но взема становище по същество в предварително депозирана
писмена молба, като поддържа доводите и исканията си. Ответникът настоява за
отхвърляне на исковете, като подробни аргументи излага в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
С НА от 196/13.10.2008 г. по описа на нотариус ***,
рег. № 358 по РНК, с район на действие СРС, отв. П.Х.Н. и съпругата му С.С.К. -
Н. са учредили в полза на кредитирала ги банка договорна ипотека върху
процесния недвижим имот, придобит по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност.
По силата на Решение № III-89-117/21.05.2013 г. по гр.
д. № 16209/2012 г. на СРС, влязло в сила на 21.05.2013 г., бракът на отв. П.Х.Н.
и съпругата му С.С.К. – Н. е прекратен, като е постановено след развода семейното
жилище да се ползва от съпругата.
Съгласно сключения Договор от 20.06.2011 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, ищецът „***“ ЕАД е възложил на третото
лице – помагач „***“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост, при спазване на
изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР.
От Протокол от 12.09.2002 г. на общото събрание на
етажните собственици на етажна собственост, находяща се на адрес ***, ведно със
списък на присъствалите етажни собственици и декларация за верността на
подписите, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване
на договор с третото лице „***“ ООД – помагач на ищеца. В решението на общото
събрание е очертан и предметът на бъдещия договор с „***“ ООД, а именно
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили,
демонтаж на радиаторите без индивидуални разпределители, индивидуално
разпределение на топлинната енергия по апартаменти.
Етажните собственици на процесната сграда, находяща се
на адрес ***, чрез упълномощено лице са сключили Договор № 151 от 25.09.2002 г.
с „***“ ООД, съгласно който дружеството се задължава срещу заплащане да
извършва услугата дялово разпределение на потребеното количество енергия.
Съгл. Талон за отчет на аб. № 259276 са нанесени
показания за потребеното количество топлинна енергия на дати 24.06.2013 г.,
03.06.2014 г., 26.04.201 г. и 30.05.2016 г. За топлоснабдения процесен имот са
представени Изравнителни справки за периодите м. 05.2013 г. – м. 4.2014 г., м.
05.2014 г. – м. 04.2015 г., м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г., в които съответно са
отразени действително потребени количества енергия за сумите от 522,41 лв.,
577,60 лв. и 684,50 лв. В разписки от 11.06.2014 г., 30.07.2015 г. и 16.06.2016
г. управителят на етажната собственост е удостоверил получаването на
индивидуалните справки и задължението си да предаде същите на абонатите.
По искане на ответника ищцовото дружество е било
задължено по реда на чл. 190 от ГПК да представи справка, от която да е видно
на чие име и откога се води партидата относно процесния имот. Такъв документ не
е постъпвал по делото.
Според показанията на свидетелите Зорница Василева и
Никола Петров процесното жилище, находящо се в гр. София е обитавано от
ответника и бившата му съпруга до 2008 г. От 2008 г. ответникът живеел в с.
Гурково, където бил адресно регистриран, а от 2013 г. съпрузите имали официален
развод. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като еднопосочни,
взаимно подкрепящи се и неопровергани от други доказателства по делото.
Съдът не обсъжда в подробности и поединично
представените справки - разпечатки за абонат и съобщения към фактури, тъй като
същите са послужили на вещото лице по СТЕ и ССчЕ и са съобразени при изготвяне
на експертните заключения.
Според заключението на съдебно – техническата
експертиза отчитането по общия топломер на сградата за процесния период е
извършено коректно съгласно действащата нормативна уредба. Конкретно за
процесния топлоснабден имот индивидуалното разпределение също е извършено
правилно и в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
по прогнозни изчисления. Досежно трите издадени изравнителни сметки се сочи, че
за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. действително изразходваната ТЕ е на
стойност 522,41 лв., като резултатът от изравняването е сума за връщане на
абоната в размер на 68,49 лв. За отчетния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
изразходваната ТЕ е на стойност 577,60 лв., като резултатът от изравняването е право
на абоната за възстановяване на сумата от 60,51 лв. За отчетния период
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изразходваната ТЕ е на стойност 684,50 лв., като
резултатът от изравняването е задължение на абоната за доплащане на сумата от
270,59 лв. Посочено е какви пера се включват в сумите за действително
изразходвана топлинна енергия, а именно – сградна инсталация и отопление на
имота, както и битово горещо водоснабдяване (БГВ). За трите процесни периода са
начислени и суми за дялово разпределение, както следва: 22,44 лв., 22 лв. и 22
лв. Общо дължимата сума за процесния период от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.
възлиза на 1784,47 лв., в т. ч. суми за отопление на имота, за битово горещо
водоснабдяване и за дялово разпределение. Според експертните изводи сумите за
ТЕ в процесния имот са начислени при спазване изискванията на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът „***“ ЕАД е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи в абонатната станция. Общият топломер,
монтиран в абонатната станция, е преминал предвидените периодични проверки на
всеки две години, като единствено за 2014 г. не е представен протокол за
проверка, но пък в последващите такива от 2016 г. и 2018 г. фигурира същият
топломер, без да е подменян или ремонтиран.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
по издадените 39 бр. процесни фактури за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2014
г. няма извършени плащания. Натрупаните задължения възлизат на 1871,59 лв. –
главница и 300,64 лв. – мораторна лихва за периода от 09.08.2013 г. до
13.04.2017 г. По дяловото разпределение дължимата сума за главница е 87,12 лв.,
а за лихва – 20,35 лв.
Съдът кредитира заключенията от двете експертизи като
обосновани и компетентно изготвени, отговарящи в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно нормата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на
закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ –
договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт
е публично известен, а и се установява от събраните по делото доказателства. По
смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.
54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и
понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя
при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този
начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия
или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр
на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря
собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Ответникът по делото е титуляр на правото на
собственост по отношение на процесния имот, заедно с бившата си съпруга. Имотът
е придобит по време на брака на ответника П.Х.Н. и С.С.К., което се установява
от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Нотариусът,
изповядал сделката, след като е извършил задължителната проверка на
собствеността, изрично е вписал, че имотът е съсобствен на страните, тъй като е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Отделно от това, ответникът
не оспорва факта, че е съсобственик на топлоснабдения имот. Касае се обаче за
специфична хипотеза на съсобственост, а именно за бивша съпружеска имуществена
общност, прекратена чрез развод.
В мотивите по т. 1 от ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017
г. на ОСГК, ВКС се посочва, че когато топлоснабденият имот е жилище,
притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му
след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по
силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между двамата възниква
наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по
тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от
1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде
сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг.
В процесния случай топлоснабденият имот, бивше семейно
жилище, е предоставен за ползване на съпругата С.С.К. с решението по
бракоразводното дело. Ответникът е направил искане по реда на чл. 190 от ГПК за
задължаване на ищеца да представи справка, от която да е видно на чие име и
откога се води партидата за процесния имот. Това е единственият процесуален
способ, чрез който ответникът би могъл да докаже, че след развода партидата се
води на името на бившата му съпруга, респ. че чрез подаване на заявление за
откриване на индивидуална партида, същата на практика е сключила писмен договор
за доставка на ТЕ при публично известни условия. Доказателственото искане на
ответника е уважено и в открито съдебно заседание, за което ищецът е бил
редовно призован, последният е задължен да представи намиращите се у него
документи, като са му указани неблагоприятните последици при непредставянето им.
Наред с това, следва да се отбележи отново, че доказателствената тежест по
предявените искове в настоящото производство лежи изцяло върху ищеца. Същият не
е представил сред доказателствата заявление за откриване на партида за
процесния имот, нито е изпълнил указанията на съда по чл. 190 ГПК да представи
справка за процесния имот, от която да е видно на кое име и от коя дата се води
партидата. По описания начин ищецът е възпрепятствал доказването. Възпрепятстването
на доказването следва да се прецени с оглед обстоятелствата по делото. На първо
място, срещу бившата съпруга на ответника е налице влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.06.2017 г. по ч. гр. д. № 29707/2017 г.
по описа на СРС, относно целия размер на процесните задължения и за целия имот,
срещу която заповед бившата съпруга не е възразила. На следващо място, всички
съобщения към фактури са издадени на името на бившата съпруга, на която е
предоставено ползването на семейното жилище - С.С.К.. Не на последно място,
разводът на съпрузите се е състоял през 2013 г., а претендираните вземания
касаят период след 2014 г. Ето защо, на основание чл. 190, ал. 2 във вр. с чл.
161 от ГПК, съдът приема за доказан факта, че бившата съпруга на ответника, на
която е предоставено ползването на семейното жилище след развода, е сключила писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, чрез
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, и е станала
клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от
имота, и за другата притежавана от ответника бивш съпруг идеална част, поради
което ответникът П.Х.Н. не дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за жилището.
Поради изложеното предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК право на разноски в производството има ответникът.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
В заповедното производство няма доказателства
ответникът да е сторил разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу П.Х.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване за установено по отношение на П.Х.Н., че същият дължи на „***“ ЕАД
следните суми: 1784,47 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки) –
главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. по Фактура № **********/30.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 11.05.2017 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата; 280,29 лв. (двеста и
осемдесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва
за периода от 15.08.2014 г. до 13.04.2017 г.; 87,12 лв. (осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки),
представляваща главница - сума за разпределение на топлинна енергия за периода
м. 06.2013 г. - м. 04.2016 г.; 20,96 лв.
(двадесет лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2013 г. до
13.04.2017 г. върху дължимата главница за дялово разпределение, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2017 г. по ч. гр.
д. № 29707/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „***“ ЕАД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на П.Х.Н. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представляваща сторени разноски в исковото производство
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „***“ ООД с ЕИК***в качеството му на трето лице
– помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните, включително на третото лице - помагач!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :