ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30871
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. СтаниС.а
като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело №
20251110118436 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „Б. Е. Д. к.“ ООД, чрез адвокат Д. М.
/с пълномощно, приложено на л. 6 от делото/.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Б. Е. Д. к.“ ООД, чрез юрисконсулт Ю. Б. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г. от
13:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от В. С. С. срещу „Б. Е. Д. к.“ ООД обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД,
вр. чл. 146 и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключен
помежду им Договор за к. №/28.05.2024 г., предвиждаща заплащането на такса за
„динамично плащане“.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2024 г. между В. С. и „Б. Е. Д. к.“ ООД е
сключен договор за паричен заем № /28.05.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал
на ищеца заем в размер на 300,00 лева. В клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е посочено, че
по него се ползва услуга „динамично плащане“ при условията на т.7.4 от раздел V от
Общите условия, за което к.ополучателят дължи заплащане на сума в размер на 45,00 лева,
платима разсрочено заедно с погасителните вноски по заема. Оспорва се действителността
на посочената договорна клауза с конкретни съображения за нейната нищожност. Поддържа
се, че същата е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена и задължава
потребителя да заплати такса за услуга, която реално не е извършена. Сочи се, че оспорената
клауза е уговорена и в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която не се
1
дължат такси във връзка с усвояване и управление на к.а. Посочва се, че таксата не е
включена при определяне на ГПР по договора, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4
ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. Твърди се, че в противоречие с добрите
нрави е налице оскъпяване на к.а, целящо единствено обогатяване на к.ора. При тези
съображения отправя искане към съда за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал.
ал. 2 от процесния договор, на посочените основания за това. Претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Би Е. Д. к.“ ООД, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че оспорената договорна клауза не накърнява добрите нрави, тъй
като не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и
добросъвестност, доколкото дейността на финансовите институции се осъществява при
регулаторен режим и договор при общи условия. Излага, че принципът за еквивалентност на
насрещните престации на страните е правен такъв, като евентуалното противоречие на
клаузи от договора със същия би обусловило нищожността му поради противоречие със
закона, а не с добрите нрави. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде
включен размерът на таксата по чл. 9, ал. 2 от договора за заем, тъй като същата няма
характер на лихва, такса или друг разход по к.а. Моли за отвхърляне на исковете.
Претендира направените по делото разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заплащането на такса за „динамично плащане“, както и че оспорената
клауза на чл. 9, ал. 2 от договора е нищожна на заявените с исковата молба основания.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
си, в това число, че оспорената клауза е съответствие със законовите разпоредби и е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи процесния договор за заем и погасителен план към
него, доколкото договорът е представен с ИМ.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3