№ 10880
гр.С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110144094 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от .... „ФИРМА“АД искове с правно
основание чл. 499, ал.7 от КЗ за сумата от 10 000 лева – частичен иск от 37671,40 лева,
представляваща ½ от сумата по регресно вземане за изплатено по застраховка „Г.О.“ на
автомобилистите обезщетение по щета № ...../05.03.2019г. за имуществени и неимуществени
вреди на пострадало лице от ПТП, настъпило на 22.01.2016г. в района на ПП ...., км.
197+500 по вина на водач на товарен автомобил „...“, с рег. № .... със сключена при
ответника застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.08.2022г. до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 533,33 лева – мораторна лихва за периода от
05.02.2022г. до 15.08.2022г.
По иска по чл.499, ал.7 от КЗ ищецът .... „ФИРМА“ АД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Г.О.“ на автомобилистите е
настъпило събитие – ПТП в причинна връзка, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадало лице Л. Б. К. на стойност 75 342,80 лева.
Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо
действителните вреди, претърпени от пострадалото лице Л. К.. Твърди, че вина за
процесното ПТП имат както водачът, застрахован при ищеца, така и водачът на товарен
автомобил „...“, с рег. № ...., чийто застраховател по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите
е ответникът.
Предвид това намира, че в неговия патримониум е възникнало регресно вземане за ½
от платеното на пострадалото лице обезщетение от застрахователя по застраховка ГО на
1
съпричинилия ПТП –то водач на т.а. „...“. Поканил ответника да погаси задължението си, но
той не заплатил сумата, поради което претендира присъждане и на мораторна лихва.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва да е налице противоправно и виновно поведение на
застрахования при него водач, като счита, че вина за произшествието има единствено
застрахованият при ищеца водач на автобус „....“. Оспорва да е налице причинно-следствена
връзка между ПТП и вредите, предявени в настоящото производство. Счита, че изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер. Оспорва периода, за който се
претендира мораторна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 22.01.2016г. в района на ПП .... (....) е настъпило
ПТП с участието на автобус „....“ с рег.№ ...., т.а. „... 50 Ц 35“, с рег.№ .... и автобус „....“ с
рег.№ ...., в резултат на което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадало лице Л. Б. К. на стойност 75 342,80 лева. Не е спорно, че вина за процесното
ПТП има водачът на автобус „....“, с рег.№ ..... Не е спорно и наличието на твърдените
застрахователни правоотношения към датата на ПТП. Не се оспорва и, че по образуваната
при ищеца преписка по щета № ...../05.03.2019г. е определено и платено застрахователно
обезщетение в размер на 75 342,80 лева за претърпените от процесното ПТП вреди на
пострадалото лице Л. К.. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца
½ от платеното по щета № ...../05.03.2019г. обезщетение, което той не е сторил.
Спорното по делото обстоятелство е има ли вина за настъпилото ПТП водачът на т.а.
„...“с рег.№ .... и причинените в негово следствие на пострадалото лице имуществени и
неимуществени вреди, което би обосновало правото на ищеца да потърси като регресно
вземането от ½ от заплатеното застрахователно обезщетение на пострадалата по арг. от
чл.499, ал.7 от КЗ от страна на ищеца. Това е така, защото възникването на деликтна
отговорност за това лице е основание по чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро КЗ за пораждане на
солидарна отговорност между ищеца и ответника, който е застраховател по сключена за т.а.
... застраховка "Г.О.". Предвидената в нормата на чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро КЗ солидарна
отговорност между застрахователи е функционално обусловена от солидарната отговорност
по чл. 53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина.
За установяване на това спорно обстоятелство са разпитани свидетели – М. К. Е.,
управлявал автобус „....“, К. Й. Т., В. С. Г., В. С. Г. и Л. Б. К. и са приети заключения на
САТЕ и повторна тройна САТЕ.
Изслушана и приета е била и СМЕ, която е отразила тежките наранявания, които е
получила в следствие на удара Л. Б. К..
Според свидетелските показания на свидетеля М. Е., докато шофирал автобуса „....“,
на разклона на с.К. след моста и по надолнище го изпреварил бял бус „...“. Твърди, че
2
човекът с бусчето се прибрал и след няколко стотни автобусът „....“ се ударил право в него.
На огледалото за задно виждане на своя автобус „....“ свидетелят Е. видял, че бусът го
изпреварва, след което го изпреварил и се прибрал пред него. Твърди, че се опитал да се
отклони в дясно на своята пътна лента, за да избегне сблъсъкът с автобуса „....“, даже влязъл
в страничната канавка, но ударът настъпил в неговото платно за движение. Минал през
канавката, през мантинелата, която се скъсала и спрял в една полянка край пътя. Свидетелят
Е. заявява, че към момента , в който белият бус го изпреварвал, той виждал пред себе си
автобуса „....“ на около 500 метра. Бусчето не е отклонявало траекторията си, изпреварило
управлявания от свидетеля автобус и се прибрало пред него. В момента, в който автобус
„....“ ударил автобус „....“ бялото бусче било отпред, пред автобус „....“.
Разпитан пред съда свидетелят К. Й. Т., управлявал автобус „....“, заявява, че докато
кара в посока .... в далечината вижда автобус „....“, който се движи платното за насрещно
движение. Изведнъж бял бус „...“ излиза иззад автобуса „....“, за да го изпревари. Твърди, че
като вижда буса, предприема маневра по спиране и отбиване в дясно, но там имало
мантинела, която не го пуснала да заходи на дясно, а го върнала към буса, с който се ударил.
Твърди, че ударът с буса настъпил в неговото платно - на автобус „....“. Бусът се мушнал
между автобусите, а ударът между двата автобуса настъпил челно. Свидетелят Т., твърди че
е управлявал автобус „....“ с около 86 км/ч, видял много близо белия бус и ударът с него
настъпил в лентата за движение на автобус „....“. След удара с буса, автобус „....“ се
отклонява в дясно, в мантинелата, която го връща обратно към платното и тогава настъпва
удара с автобус „....“. Категорично твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то белият
бус не се е прибрал пред автобуса .... и ударът му с автобус .... настъпва в платното за
движение на автобус .....
Разпитан пред съда свидетеля В. С. Г., водач на бус ..., завява, че помни катастрофата.
На едно нанадолнище по пътя изпреварвал автобус ...., прибрал се в платното си и внезапно
срещу него изскочил друг автобус, който го ударил. За първи път свидетелят Г. е възприел
насрещния автобус .... едва като се прибирал в своята лента за движение и не знае каква е
била причината за водача на .... да навлезе в пътната лента на ....
Свидетелят Л. Б. К., която се е возила като пътник в автобуса „....“ подробно описва
нараняванията, които е получила. За механизма на самия сблъсък не дава информация.
По делото е изслушана оспорената и от двете страни единична САТЕ, която съдът
няма да кредитира, т.к. определените от вещото лице скорости на участвалите в процесното
ПТП превозни средства, свързаните с тях изчисленият на отстояния, опасни зони и
предотвратимост на удара, доколкото по отношение на тях вещото лице е ползвало мотиви
от съдебни актове на други съдебни инстанции, които са разглеждали в други производства
и между други страни процесното ПТП и които нямат задължителна обвързваща сила за
настоящата инстанция. Съдът ще кредитира и ще се ползва при формиране на вътрешното
си убеждение извода, направен при изслушването на вещото лице Й. в открито съдебно
заседание, за това, че ако автобус .... беше запазил праволинейно движение в собствена
пътна лента нямаше да настъпи удар и че ударът е настъпил в лентата за движение на бус ...,
3
който се е прибрал в своята лента за движение. Съдът намира този извод за обоснован
фактически, житейски и технически и в непосредствена кореспонденция със събраните
гласни доказателства по делото чрез разпита на двамата водачи на автобуси, участвали в
сблъсъка.
Приетата без възражение от страните повторна тройна САТЕ, изготвена от вещите
лица проф.С. К., доц. Х. У. и инж. В. Д., която е напълно кредитирана от съда приема
следния механизъм на ПТП :
Автобус .... се е движил в посока от гр. В. за грС. със скорост на движение от около
96 км/ч. Движението се е осъществявало при мокра пътна настилка от разтопен сняг,
студено и влажно време. Опасната зона за спиране на автобуса при определената скорост е
била 119м.
В същото време зад автобуса се е движил автомобил ... със скорост на движение от
около 120км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 131 м.
В същото време в посока от грС. за гр.В. се е движил автобус .... със скорост на
движение от около 110км/ч. Опасната зона за спиране на автобуса е била около 149 м.
Водачът на автомобил ... е предприел маневра изпреварване, когато автомобилът е
бил на разстояние на не по – малко от 767 м от насрещно движещия се автобус ...., като
същият е успял да извърши пълната маневра за разстояние от около 400 м. и да се престрои
изцяло в собствената дясна пътна лента и пред автобус .....
Водачът на .... е възприел опасността от удар с насрещно движещия се в неговата
лента автомобил ... на разстояние не по – малко от 74 м от мястото на удара и когато ... е
бил на около 80м от мястото на първия удар. Той е предприел промяна на направлението на
движение с навлизане в лентата за насрещно движение. В момента на възприемане на
опасността от водача на .... автобус .... е бил на около 85 м от мястото на втория удар при
разстояние между първия и втория удар от около 28 м.
При така установеното движение на автобус .... е последвал удар между челната лява
част на автобуса и страничната лява част на .... Уадарът е бил на около 74 м от ориентира и
на около 1 м в лентата на .... При този удар автомобил ... е продължил движението си
напред и надясно спрамо собствената си посока, а след това на ляво и е напуснал платното
от лявата страна, като е достигнал крайното си положение на покой.
След първия удар е последвал втори удар между челните леви части на двата
автобуса в лентата за движение на автобус ..... Ударът е бил на около 46 м от ориентира и на
ниво от 1,5 до 2,2 м. в лентата на автобус ..... При този удар автобус .... е продължил
движението си напред и надясно и е напуснал платното за движение към крайното си
положение на покой. Автобус .... е продължил движението си напред и надясно спрямо
неговата посока за движение и , като се е установил косо на платното за движение.
Съгласно извършения кинематичен анализ е установено от вещите лица, че водачите
на ... и на .... не са имали техническата възможност да предотвратят ПТП при предприетото
действие от водача на .... с навлизане в неговата пътна лента. Водачът на ... е завършил
4
маневрата си изпреварване, като се е пристроил изцяло в дясната пътна лента. При
маневрата си автомобил ... е навлязъл в опасната зона за спиране на автобус ...., но при
технически правилни действия двете МПС биха се разминали. Водачът на .... е възприел
насрещно движещия се в неговата пътна лента автомобил ... и е предприел технически
неправилни действия, като е отклонил автобуса към насрещната пътна лента. Технически
правилно е водачът на .... да предприеме спиране.
С предприетите действия при маневрата изпреварване водачът на ... е създал опасност
за водач на .... като е навлязъл в неговата опасна зона за спиране. Въпреки това той е успял
да завърши маневрата изпреварване , като се върне в собствената си пътна лента. Това
означава, според вещите лица, че разминаването между ... и .... е било осъществимо. За
автобус .... не е имало техническа възможност да избегне удара. Вещите лица посочват, че
ударът би бил предотвратим единствено ако водачът на автобус .... запази движението си с
установената скорост в своята собствена лента на движение. Така не би настъпил удар нито
в ..., нито в ..... Основната техническа причина, довела до възникването на ПТП е
предприетата технически неправилна маневра от водача на автобус .... с навлизане в лентата
за насрещно движение, след като водачът на .... е възприел насрещно движещия се
автомобил ..., който е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Според разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД когато увреждането е причинено от неколцина
те отговарят солидарно. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.
о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на
ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на
противоправно поведение на трето лице е налице основание за за възникване на солидарна
отговорност, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца.
От заключението на повторна тройна САТЕ се установява, че основната техническа
причина, довела до възникването на ПТП е предприетата технически неправилна маневра от
водача на автобус .... с навлизане в лентата за насрещно движение, след като водачът на .... е
възприел насрещно движещия се автомобил .... Вещите лица посочват, че ударът би бил
предотвратим единствено ако водачът на автобус .... запази движението си с установената
скорост в своята собствена лента на движение.
Тази технически неправилна маневра на водача на ...., която се сочи от вещите лица
като причина за настъпване и на двата последвали удара, според настоящия състав при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, е предизвикана от погрешната
субективна лична преценка на водача на автобус ...., а не на поведението на водача на
автомобил ....
Този извод кореспондира напълно и с показанията на свидетеля Е., който в разпита
5
си пред съда категорично заявява, че е виждал добре пред себе си насрещния автобус ....,
както и изпреварващия го автомобил ... и дори е мислил, че ще се разминат с .... и ще се
поздравят с водача му, когото изведнъж го видял пред себе си.
Съдът намира, че не се установява по делото противоправно поведение на водача на
автомобил ..., което да седи в пряка причинна връзка с резултата от процесното ПТП.
Съгласно чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДВП Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение,
да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Това правило
на ЗДВП водачът на ... според настоящия състав не е нарушил, т.к. съгласно показанията на
свидетеля Г., към момента в който е предприел маневрата изпреварване, не е виждал пред
себе си в насрещната лента на движение автобус ..... Възприел го е след като се е прибрал
пред автобус ...., в своята лента за движение, където настъпва и първия удар. Тези показания
напълно кореспондират с тези на свидетелят Е.. По делото се установи също така и че
теренът не е равен, а леко хълмист, като автомобил ... се спуска по надолнище, а автобус ....
се изкачва по него и ударът е настъпил в най – ниската точка на възвишението, както и че
автобус .... се е движил с висока скорост – около 110км/ч, което също може да е причина
водачът на ... да не е възприел автобус .... в лентата за насрещно движение към момента, в
който е наченал маневрата изпреварване.
При тези мотиви искът на .... ФИРМА АД е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
При неоснователност на главната, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
лихви, поради което и тя следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът има право на разноски. На основание чл.78, ал.3
и ал.8 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски размер съразмерно на отхвърлената част
от иска от общо направените разноски, както и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е заплатил следните разноски :
125 лева - депозит за изготвяне на първоначална САТЕ, 140 лева – депозит за разпит
на свидетели , 525 лева – депозит за повторна САТЕ. Тези разноски, като реално сторени
следва да му бъдат присъдени с настоящото решение.
По искането на вещите лица за увеличаване размера определеното им
възнаграждение за работа по повторна тройна САТЕ :
Вещите лица проф. К. и доц.У. са направили искане за присъждане на допълнително
възнаграждение на всеки един от тях над депозитно определеното такова, като са
6
представили и справки – декларации приложение № 2 от Наредбата за вписване,
квалификация и възнаграждение на вещите лица.
На вещото лице проф. К. е издаден РКО за сумата от 350 лева - авансово внесената
от страните и заявява искане за определяне на допълнително възнаграждение от още 1730
лева.
На вещото лице доц. У. е издаден РКО за сумата от 350 лева - авансово внесената от
страните и заявява искане за определяне на допълнително възнаграждение от още 540 лева
Страните са се запознали с и....та и декларациите на вещите лица и не са възразили
срещу тях, съдът ги намира за обосновани и намира, че следва да бъдат уважени, като
възнагражденията на вещите лица бъдат увеличени както следва : за проф. К. със сумата от
още 1730 лева, вносима по равно от страните (2 х 865 лева) в едноседмичен срок от
уведомяване за настоящото решение; за доц. У. със сумата от още 540 лева, вносима по
равно от страните (2 х 270 лева) в едноседмичен срок от уведомяване за настоящото
решение.
След постъпване на така посочените суми по депозитната сметка на съд, в полза на
вещите лица следва да бъдат издадени 2 бр. РКО, както следва: на проф. К. за сумата от още
1730 лева и на доц. У. за сумата от още 540 лева.
Едва след когато посочените разноски бъдат реално сторени в производството, съдът
би могъл се произнесе по реда на чл.78, ал.3 от ГПК за тях.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .... „ФИРМА“АД, с ЕИК : ..... против ЗАД ФИРМА АД с
ЕИК: ..... искове с правно основание чл. 499, ал.7 от КЗ за сумата от 10 000 лева – частичен
иск от 37671,40 лева, представляваща ½ от сумата по регресно вземане за изплатено по
застраховка „Г.О.“ на автомобилистите обезщетение по щета № ...../05.03.2019г. за
имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице от ПТП, настъпило на
22.01.2016г. в района на ПП ...., км. 197+500 по вина на водач на товарен автомобил „...“, с
рег. № .... със сключена при ответника застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, и иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 533,33 лева – мораторна лихва за периода
от 05.02.2022г. до 15.08.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК .... „ФИРМА“АД, с ЕИК: ..... да
заплати на ЗАД „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ..... сумата от 890 лева - сторени в производството
разноски (125 лева - депозит за изготвяне на първоначална САТЕ, 140 лева – депозит за
разпит на свидетели, 525 лева – депозит за повторна САТЕ, 100 лева – юрк.
възнаграждение).
УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението за изготвяне на повторна тройна САТЕ
7
с още 1730 лева за вещото лице проф. С. М. К., съгласно справка – декларация приложение
№ 2 от Наредбата за вписване, квалификация и възнаграждение на вещите лица (на л.359),
както и размера на възнаграждението за изготвяне на повторна тройна САТЕ с още 540 лева
за вещото лице доц. Х. В. У., съгласно справка – декларация приложение № 2 от Наредбата
за вписване, квалификация и възнаграждение на вещите лица (на л.360).
УКАЗВА на страните да довнесат по депозитната сметка на съда сумата от още 1730
лева, вносима по равно от страните (2 х 865 лева) в едноседмичен срок от уведомяване за
настоящото решение; както и сумата от още 540 лева, вносима по равно от страните (2 х 270
лева) в едноседмичен срок от уведомяване за настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8