№ 137
гр. Русе, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М. П. Г., чрез пълномощника си адв. М.Я. от АК Д. е обжалвал Решение
№ 204 от 14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 766/2021 г. по описа на
Беленския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
чувство на обида, стрес, причинени от Р.С. на 10.01.2020 г. в гр. Б., обл. Русе,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Излага доводи за неправилност на решението,
поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като моли същото да бъде
отменено и да се постанови друго, с което да се присъди в полза на
жалбоподателя исковата сума от 3 000 лв. по съображенията, подробно
изложени в жалбата. Претендира разноските по делото.
Ответникът Р. Г. СТ., чрез пълномощника си адв. СС.В. от АК Русе,
счита решението за правилно и обосновано, като при постановяването му не е
1
нарушен материалният закон и не е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила и моли да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата,
въззивният съд приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на М. П. Г. против Р. Г. СТ., с която е предявен иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника на 10.01.2020
г. в гр. Б., изразяващи се в страх, чувство на обида и стрес, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. За да отхвърли иска, съдът е приел, че не е
установено по категоричен и несъмнен начин ответникът да е извършил
деликта.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена
фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при спазване на
процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели М.К.
и Г.Х. и двамата в близки отношения с ищеца, се установява, че К., бивша
съжителка на ответника, имала среща със сина си Г. на 10.01.2020 г. в 16.30
часа в гр. Б., съгласно постановени от съда привременни мерки. Свидетелката
била придружавана от ищеца и другия свидетел, тъй като отношенията с
ответника – баща на детето , били влошени. Когато С. и детето Г. дошли,
ответникът започнал да обижда ищеца с думите „педераст“, „педал“, крещял
срещу свидетелката „Какво иска от сина ми? Защо се вре при сина ми“, като в
същото време направил жестове с ръка, че ще отреже главата на ищеца.
Според св. Х. случката била скроена, тъй като ответникът извикал полиция,
която много бързо дошла и според полицаите ответникът се оплакал, че
ищецът ще посегне на детето му, като направил жест с ръка към него, че ще
му отреже главата.
Детето Г., син на ответника и св. К., твърди, че познава ищеца от
началото на 2020 г., когато се видели пред къщата на баща му. Тогава той му
отправил заплашителен знак с ръка към шията и му посочил юмрук. След
тази среща последвала втора, на която детето твърди, че се страхувало от М..
Св. З.И., съседка на ответника, чула разправия в началото на 2020 г., при
2
която детето, което било в колата с баща си, казало на ищеца да се маха.
От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената
съдебно-психологическа експертиза се установява, че инцидентът от
10.01.2020 г. е имал страсогенен ефект върху психичното състояние на ищеца,
изразяващ се в тревожност, безпокойство и страх, нарушение на съня, загуба
на тегло, нарушена концентрация на вниманието и главоболие, които
постепенно отшумявали в период от 5 до 6 месеца, а към момента на
изследването се наблюдавали симптоми на смущение и ситуативна
тревожност.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд правилно е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията в жалбата,
относно това кои свидетелски показания съдът е кредитирал и кои не.
Настоящият състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд,
че свидетелите и на ищеца, и на ответника, предвид близките им връзки, са
заинтересовани от изхода на делото, поради което преценката им е
съобразена в съвкупност с останалите доказателства. Следва да бъде споделен
изводът на съда, че показанията на св. И. установяват само факта на
възникналата разправия между лицата, намиращи се в двете коли пред къщата
на ответника, като освен самия него тя е разпознала и св. К.. Тази свидетелка,
независимо, че е незаинтересована, не допринася за разкриване на
обективната действителност и потвърждаване или отричане твърденията на
страните. Показанията на св. Х. правилно не са кредитирани, тъй като от
същите от една страна се установява, че е бил очевидец, присъствал в
автомобила на ищеца по време на инцидента от 10.01.2020 г., но от друга
страна този факт не е посочен в исковата молба, както и не се твърди ищецът
да се е почувствал унизен и злепоставен пред свидетеля-очевидец, така както
това се твърди по отношение на приятелката му, детето и още едно
непознато дете. За наличието на свидетел-очевидец, освен от показанията на
самия него, се съди и от показанията на св. К., а същата е заинтересована от
изхода на делото, тъй като съжителства с ищеца.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, че съдът неправилно е
приел в решението за недоказано ищецът да е установил твърдените от него
болки и страдания, като пряка причинно-следствена връзка с противоправно
3
деяние на ответника. Това е така, защото не е установено при условията на
пълно и главно доказване, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от
ЗЗД. Единственият безспорен факт, за който няма спор по делото, е
състоялата се среща на 10.01.2020 г. пред дома на ответника в гр. Б., при
която между страните е възникнал конфликт, последван от намеса на
органите на полицията. Ищецът обаче не е доказал какви точно страдания е
претърпял в резултат на този конфликт. Заключението на вещото лице също
не допринася за изясняване на този въпрос, тъй като експертизата приема, че
негативните емоции, които ищецът е преживял, са предизвикани от
цялостното проявление на стресовата ситуация върху личността му. Вредите,
които търпи са комплексно отражение от всички твърдени действия на
ответника, включително и воденото преди това наказателно производство от
частен характер между страните. Няма спор, че на обезщетяване подлежат
само тези вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка от
конкретното противоправно деяние, а жалбоподателят не е успял да установи
в рамките на воденото производство, че ответникът с противоправното си
поведение на 10.01.2020 г. му е причинил неимуществени вреди – страх,
чувство на обида и стрес, които да са в причинна връзка с това поведение.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил решение,
което е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат разноските на ответната страна в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък на разноските.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204 от 14.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 766/2021 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА М. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Г. да заплати на Р. Г. СТ. с
ЕГН ********** от гр. Б., обл. Русе, ул. „Ц. сумата от 400 лева разноски по
4
делото за адвокатско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5