О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
град Велико Търново, 9.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико
Търново, VІІІ–ми
състав, в закрито съдебно заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 531/2022 г. по
описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 248 от ГПК вр. чл.144 АПК.
Образувано е по молба на Директор на
ТД на НАП Велико Търново чрез ... С.С.за изменение на Определение №
383/29.7.2022г. постановено по настоящото дело в частта за разноските като
присъдените такива на жалбоподателя следва да бъдат намалени до 50 лева ,
алтернативно до 550 лева съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/ 9.07.2024г. на
ВАС за минималните размери на ***ските възнаграждения. Счита, че съдът
неправилно е присъдил такива, като не се съобразил с т.1 от Тълкувателно решение
№ 6/6.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС, тъй като по делото липсват
доказателства за заплащане на посочения ***ски хонорар. Като допълнителен
аргумент за недоказаност на плащането е непредставяне на фактура, доколкото ***ът
е регистриран по ЗДДС. Счита, че ако съдът приеме, че се дължи такова
възнаграждение да го намали до минималния размер посочен по горе, тъй като за
ответника при изпращането на преписката не е съществувало задължение за
становище относно разноските. Освен това съдът неправилно е разгледал жалбата в
закрито съдебно заседание, а не с призоваване на страните съгласно чл.159, ал.1
от ДОПК. Ответникът не е получавал никакви актове на съда, поради което не е
могъл да направи възражение за прекомерност. Моли да бъде уважена така подадената
жалба.
В указания от съда срок от страна на
ВАНИЗ ЕООД чрез *** К. е постъпил писмен отговор, в който същият намира
подадената молба за неоснователна,тъй като е доказано заплащането на ***ското
възнаграждение, за което представя банков превод и издадена фактура №
320/26.7.2022г. Освен това намира, че възражението не е направено в предвидения
от закона срок, поради което се явява недопустимо,а освен това договореният
хонорар не надвишава двойния размер на определеното с Наредба № 1/9.7.2004г. на
ВАС.
Административен съд Велико Търново,
осми състав, като съобрази направеното
искане за изменение на постановеното Определение и доказателствата по делото, намира
следното: С Определение №
383/29.7.2022г. постановено по настоящото дело, съдът е отменил по жалба на ВАНИЗ
ЕООД чрез *** Х.К. Решение № 121 / 12.7.2022г. на Директор на ТД
на НАП В. Търново, с което жалбата му срещу действие на публичен изпълнител по
обективирано в писмо изх.№ С220004-178-0015485/28.6.2022г. е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима и производството е прекратено и е
върнал делото като преписка на
административния орган Директор на ТД на НАП В. Търново за произнасяне по
съществото на спора съгласно горните указания. Освен това е осъдил Национална агенция по приходите- ТД на НАП В.
Търново да заплати на ВАНИЗ ЕООД ГР. ... УЛ...разноски в производството в
размер на 1030- хиляда и тридесет лева.
По делото е постъпила молба вх. №
4509/24.08.2022г. от ответника с искане за изменение на определението в частта
за разноските, след като определението му е връчено на 4.08.2022г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Молбата по чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е процесуално допустима, като подадена в
едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето на определението,
доколкото същото е необжалваемо. Въпреки, че не е изпълнено условието молбата да бъде подадена от страна, която е
представила списък на разноски по чл. 80 от ГПК т. 9 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, тъй като
делото е разгледано в закрито заседание.
Разгледана по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Съдът правилно е приложил нормата на чл. 161 от ДОПК доколкото на жалбоподателя се дължи заплащането на възнаграждение за един *** , в случай, че жалбата му е уважена. Изпълнено е и изискването по т.1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС, макар към момента на постановяване на определението да е бил представен само договорът за правна помощ, то към отговора на страната в настоящото производство е представена както фактурата, която е издадена, така и банковия превод, което санира горния пропуск на съда. След като е налице доказаност на направените разноски, съдът правилно е осъдил ответника да ги възстанови.
По второто възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК възражението за прекомерност не е направено в необходимия процесуален срок. Неправилно е становището на ответник жалба, че в случая той има само задължение да изпрати на съда жалбата без да взема становище по нейната основателност, както и по отношение на претенцията за разноски. Наистина в закона липсва изрично посочване, че ответникът е длъжен да изпрати становище по жалбата ведно с административната преписка, но това следва от логиката на закона, доколкото смисълът на подаване на жалбата чрез административният орган е освен комплектуване на административната преписка, изразяване на становище относно допустимостта/недопустимостта на жалбата. Не се споделя становището на ответника, че съдът неправилно не е разгледал делото в закрито заседание, а е следвало да го стори в открито такова. Няма нормативна опора разсъждението му, че единствено в производствата по чл. 197 и сл. От ДОПК е възможно съдът да се произнася в закрито заседание, а в настоящия казус следва да се приложи нормата на чл. 159, ал.1 от ДОПК. Производството е по реда на чл. 266 от ДОПК, в който се предвижда в кои хипотези вкл. И когато жалбата срещу действия на публичен изпълнител се остави без разглеждане , жалбоподателят може да сезира Административния съд, като в този случай неговото решение е окончателно. Нормата на чл. 144 от ДОПК наистина предвижда, че производството по чл. 156 от ДОПК е приложимо и о отношение на останалите производство, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. Именно нормата на чл. 147 от ДОПК предвижда, че ако жалбата е оставена без разглеждане съдът следва да се произнесе в 30 дневен срок,в закрито заседание, какъвто е настоящия казус, доколкото се касае за частна жалба. След като възражението за прекомерност не е направено своевременно, съдът не дължи произнасяне по същество.
С оглед на горното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК осми състав на Административен съд Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Директор на ТД на НАП Велико Търново чрез ... С.С.за изменение на Определение № 383/29.7.2022г. постановено по настоящото дело в частта за разноските.
Определението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: