Решение по дело №5426/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по н.ч.д. № 5426/18 г. по описа на СГС, НО, 34 състав

 

Производството по чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) е образувано пред Софийския градски съд по искане на Федералната служба за правосъдие (Bundesamt fuer Juestiz) на Федерална република Германия, придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на решение на несъдебен орган на посочената държава, с което на българското юридическо лице „К.И.“ ООД са наложени финансови санкции – в размер на     5 000.00 евро за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за командироване на работници в чужбина, както и 250.00 евро, представляваща стойността на направените разноски по административното производство. В пар. З, т. 4 от удостоверението е посочено, че юридическото лице е извършило плащане на сумата от 5 000 евро.

В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП моли да бъде признато решението на немския несъдебен орган за налагане на имуществена санкция и да бъде изпратен съдебният акт на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице „К.И.“ ООД, редовно призовано за съдебното заседание, не изпрати представител и не заяви становище по искането за признаване на наложената санкция.

Съдът, преценявайки писмените доказателства по делото, становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:

„К.И.“ ООД (С. I.) е българско юридическо лице, регистрирано с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление според данните в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в София, ул. Александър фон ********. Същото развива търговската си дейност и на адрес в гр. София на ул. ********

С решение от 18. 11. 2016 г. с № 7575 – EV 406/16 u.408/16, влязло в сила на 13. 12. 2016 г., несъдебен орган на ФРГ – Главна митническа служба Аугсбург (Hauptzollamt Augsburg) е наложил на „К.И.“ ООД имуществена санкция в размер на 5 000 евро за извършени две нарушения на Закона за командироване на работници в чужбина – на чл. 23, ал. 1, т. 1 и 9, установени при проверка на строителен обект на ул. *********в гр. Меринг и на строителен обект на ул. Хайнрих фон Буц щрасе № 28 в гр. Аугсбург. Със същото решение е постановено юридическото лице да заплати и направените разноски в административното производство, възлизащи на 250.00 евро. „К.И.“ ООД е било уведомено за това решение, постановено след проведено писмено производство, както и за възможността и сроковете за обжалването му по съдебен ред, но не се е възползвало от това свое право. От текста на удостоверението се установяват достатъчно данни за засегнатото лице – посочени са фирмено наименование и адрес в България, от които успешно беше извършена справка в Търговския регистър, за да се установи и ЕИК на дружеството. Във формуляра е посочено, че по информация на издаващия го орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.

 Преди издаването на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета дружеството е платило по сметката на немския несъдебен орган сумата от 5 000 евро, на колкото възлиза наложената му имуществена санкция за установените две административни нарушения. Поради това този съдебен състав прие, че в настоящия случай дължи произнасяне само по приемането за изпълнение в България на решението в частта му относно разноските за воденото административно производство, възлизащи на сумата от 250.00 евро.

Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или несъдебен – административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение.

В настоящия случай се касае до постановено решение от несъдебен орган на ФРГ, който, в хода на развито административно производство, е наложил с окончателен акт имуществена санкция на българско юридическо лице, което осъществява търговската си дейност на територията на България и тази санкция е била заплатена от търговеца след налагането й и преди издаването на удостоверението. В това производство са били направени разноски в размер на 250.00 евро, които са възложени на „К.И.“ ООД, което е имало възможност да обжалва пред съд решението, но не го е сторило. С оглед съдържанието на цитираното удостоверение и описаните по-горе факти, съдът намери, че не се установяват нито задължителни, нито факултативните основания по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за приемане на решението за възлагане на разноските за воденото административно производство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. На „К.И.“ ООД в това производство са били наложени административни наказания за нарушения, извършени на територията на ФРГ, установени от решаващата държава, които служат за прилагане на задължения, произтичащи от актове, приети в рамките на Договора за ЕО и на дял VI от ДЕС, конкретно чл. 5, вр. чл. 3 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 12. 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, поради което и не е необходимо установяване на двойна наказуемост на деянията, заради чието извършване е наложена имуществена санкция и следващото от това задължение за плащане на разноските по административното производство. Удостоверението е пълно и отговаря на приложеното към него решение, като и определената финансова санкция не е под лимитирания в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС минимум от 70 евро.

Преценявайки, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решението, с което е сезиран, настоящият съдебен състав, съобразявайки и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8 ЗПИКОНФС, се произнесе в позитивен смисъл относно признаването на решението, с което е сезиран, определяйки левовата равностойност на наложената санкция на 488.96 лева, представляваща равностойност в българска валута на санкцията към датата на произнасяне на решението.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.