Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 02.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12475 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №74167/26.03.2020г. по гр.д. № 55373 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав ”Ф.Ю.”
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да
заплати на К.Х.Р., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.А. *** сумите, както следва: на основание на чл. 128 от КТ сумата от 1194,52лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба –11.08.2017г. до изплащането й, представляващи
неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016г. до 14.10.2016г.; на основание на чл.245, ал. 2 от КТ сумата от 83,95лв. представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 1194,52лв. за периода от 01.12.2016г.
до 10.08.2017г.; на основание на чл. 224,
ал.1 от КТ сумата от 945лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 8 дни за 2016; на
основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от
29,66лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 945лв. за периода от 20.04.2017г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 2600лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за срока на предизвестие;
на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от
217,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 2600лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 82
от ЗЗД сумата от 223,09лв.,
представляващи разходи във връзка с нотариална покана от 20.04.2017г. и
протокол от 21.04.2017г.; като ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС 494,54лв. държавна такса и разноски за
вещо лице, постановено е предварително изпълнение на решението за сумата от 1194,52лв. и за 945лв., като
неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1194,52лв. до 1195лв; за
горница над 83,95лв. до 99,78лв и за периода от 15.10.2016г. до 30.11.2016г; за
горница над 29,66лв. до 78,91лв. и за периода от 15.10.2016г. до 19.04.2017г..
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5075097/17.06.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 15.06.2020г. ответника по исковете – Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е
неправилно не било обсъдено от СРС направеното от него възражение за упражнено
право на задържане върху сумите, защото ищецът не бил възстановил на ответника
предоставени му ДМА и стопански инвентар на ІІІ-ти лица. Не било обсъдено и възражението му, че при
подписване на заповедта от 18.10.2017г. е било уговорено, че се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни, а не от 8 дни, за
горницата над 3 дни не се дължала и лихва за забава.
Въззиваемият-ищец К.Х.Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения,
че решението е правилно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2017884/11.08.2017г.
на К.Х.Р., ЕГН **********
срещу Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ********, с
която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на чл.
128 от КТ сумата от 1195лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –11.08.2017г. до
изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.10.2016г. до 14.10.2016г.; на
основание на чл.245, ал. 2 от КТ сумата
от 99,78лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 1195лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 945лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за
2016; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 78,91лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 945лв. за периода от
15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на
чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 2600лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатено обезщетение за срока на предизвестие; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 217,10лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 2600лв. за периода от
15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 82 от ЗЗД сумата от 156лв., представляващи разходи във
връзка с нотариална покана от 20.04.2017г. и сумата от 72лв. представляващи
разходи за констативен протокол от 21.04.2017г. Навел е твърдения, че работел при
ответника по трудов договор № 6/26.04.2015г. на длъжност „инженер строителни
конструкции” при месечно трудово възнаграждение в размер на 2600лв. Трудовият
договор бил прекратен поради системно закъснение на заплащането на трудовото му
възнаграждение по негово искане от
14.10.2016г., за прекратяване на правоотношението ответникът издал
заповед на 18.10.2016г. и с нея признал задължението си по чл. 221, ал.1 от КТ
в размер на 2600лв., както и правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. С тази заповед се сочело че имал право на обезщетение за 3 дни
по чл. 224, ал.1 от КТ но всъщност имал такова право за 8 дни. Тези обезщетения
не били платени, както не било платено и трудово възнаграждение в размер на
1195лв., за уреждане на спора поканил ответника да му плати сумите, за което
направил разходи в размер на претендираните суми. Ответникът изпаднал в забава
на плащанията. Представения списък сочел, че взел ъглошлайф през 2015г., а
фактурата за закупуването на ъглошлайфа от ответника била от 31.03.2016г.,
поради което и недоказано било твърдението на ответника и че такъв ъглошлайф е
предоставен на ищеца. Не бил използвал
платен годишен отпуск, за обезщетение за което предявил иск. Претендирал е
разноски.
Ответникът Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ******** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че с ищеца действително сключили трудов договор, прекратен
със заповед от 18.10.2017г. Последната сочела задължение по чл. 224, ал.1 от КТ
за 3 дни , ищецът се запознал с тази заповед и я подписал и така се съгласил,
че само за 3 дни има право на обезщетение, поради което иск за обезщетение за
повече дни бил неоснователен. Не дължал процесните суми. Упражнявал право на
задържане по отношение на обезщетението, защото ищецът не бил върнал на ответника
предоставените му ДМА и стопански инвентар на ІІІ-ти лица - ъглошлайф „М. М
14”, даден му на 12.06.2015г.Ищецът не му бил предал и оформена и подписана
документация за всички изпълнявани от
него обекти – възложените му промени в проекта за двуетажно надстрояване на
хотел Маринела”, изработка на метални конструкции за болница „Надежда”, това
неизпълнение водело до големи загуби на
ответника и затруднения в работата му, възложителите отказвали да
актуват работата.
С определение от 04.06.2018г. съобщено
на ответника на 14.06.2018г. районният съд е указал на ответника да заяви
най-късно в насроченото о.с.з. дали иска ищецът да бъде осъден да му върне
ъглошлайф „М. М 14”, да посочи стойността му, да посочи всеки документ, който
се намира в държане на ищеца и дали иска ищецът да бъде осъден да му го предаде
и посочи възражението по отношение на кое обезщетение се предявява, указано е ,
че при неизпълнение на указанията в срок това възражение няма да бъде
разгледано.
С молба от 29.06.2018г. ответникът е посочил, че иска
връщането на ъглошлайфа , стойността на същия е 251,46лв., документите, които
били в държане на ищеца не можел да посочи конкретно като дати, но те били
сътавени в периода от март 2016г. до юни 2016г. и представлявали извършени от
ищеца проектирания, одобрения от възложителя и заверена от него проектна
документация за извършено допроектиране, друг документ била експедиционна
бележка или опис за извозени от цех 3
материали и конструкции, искал ищецът да бъде осъден да върне тези документи и проектна документация
за препроектиране и допроектиране и одобрена от възложителя за обект „Дейности
по изработка и монтаж на метална конструкция и оборудване за двуетажно
надстрояване, предназначено за казино, на съществуваща едноетажна сграда в УПИ
І-за хотел и подземен гараж, кв. 245 по плана на м.Лозенец, гр. София.
С Определение на районния съд от о.с.з.
от 29.06.2018г. районният съд е отказал да приеме за разглеждане възражение за
упражнено право на задържане поради неизпълнение на указанията на съда в срок –
не е посочено по отношение на кое обезщетение се упражнява, както и не са
посочени конкретни документи, които се иска да бъдат върнати.
По делото е приет неоспорен от
страните трудов договор № 6/26.04.2015г., носещ подписи положени за страните
по него, съгласно който на 26.04.2015г. страните
са сключили писмен трудов договор, с който
ищецът се е съгласил да работи при ответника за неопределено време на
длъжност „ инженер строителни конструкции” при брутно месечно трудово
възнаграждение от 2600лв. платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за
който се дължи и 20 дни платен годишен отпуск, предизвестие за прекратяване на
договора не по-кратко от 30 дни, уговорен е срок за изпитване в полза на
работодателя.
Прието е неоспорено от страните
заявление на ищеца до ответника от 14.10.2016г., с което ищецът е прекратил
трудовото правоотношение между страните поради неплащане на трудово
възнаграждение на основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ поради забава на
плащането на трудовото възнаграждение за септември 2016г. с 14 дни към подаване
на заявлението.
Приета е неоспорена от страните
заповед № *********/18.10.2016г. съставена от ответника, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ по заявление на ищеца считано от
14.10.2016г. В заповедна е посочено, че на служителя се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016г. от 3 дни , както и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер
на едно брутно трудово възнаграждение. Посочено е, че служителят следва да
предаде на работодателя оформена и подписана документация /протоколи за
предадени обекти, количествени сметки, техническа документация и др./ по всички
изпълнявани от него обекти, както и да предостави информация за отговори на
получени запитвания и предоставяни оферти, изпращаната на контрагенти и
заинтересовани лица информация,
документация, кореспонденция; да информира работодателя за промени между
предоставената му техническа документация и изпълнението на обекта със съответните
заверки за тези обекти; да възстанови предоставени ДМА и стопански инвентар на
ІІІ-ти лица. На лицевата страна на заповедта срещу имената на ищеца е положен
подпис и дата на връчване 27.10.2016г.
Приети са фишове за заплати,
съгласно които на ищеца е начислявано от ответника трудово възнаграждение от по
2600лв. месечно за периода юли-септември 2016г.
Приета е нотариална покана,
констативен протокол съставени от нотариус А.Д., рег. № 404 на Нот.К., съгласно
които на 20.04.2017г. ответникът е получил покана, съставена от ищеца, с която
ищецът е поканил ответника да му плати процесните суми за трудово
възнаграждение, обезщетение по чл. 224 от КТ и по чл. 221 от КТ, като се яви на
21.04.2017г. в 14,30ч. кантора на
нотариуса, на тази дата в периода от
14,30ч. до 15,30ч. представител на ответника не се е явил при нотариуса.
Приети са сметки/фактури,
издадени от нотариус Д., рег. № 404 на Нот.К., съгласно които 156лв. е дължима
такса за нотариална покана от 2017г., 72лв. е дължима такса за констативния
протокол от 2017г. и тези суми са му платени от ищеца съответно на 30.03.2017г.
и на 21.04.2017г.
Приет е списък, носещ подпис за ищеца, съгласно който
през юни 2015г. ищецът е получил
ъглошлайф М. М 14”.
Приета е фактура от 31.03.2016г. издадена от „И. И”ООД на ответника за покупка на 2бр.
ъглошлайф ф 125 на единична стойност от по 251,46лв.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки в счетоводство на ответника е
посочило, че ответникът е начислил като дължими на ищеца трудово възнаграждение
от 1194,52лв. за периода от 01.10.2016г. до 14.10.2016г., както и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 13 дни за 2016г. в размер на 1715,75лв. По записванията на
ответника за платен годишен отпуск на ищеца е плащано за 2 дни отпуск за 2016г.
За периода на трудовото правоотношение между страните ищецът имал право на 29
дни отпуск платен, ползвал бил 16 дни и така неизползван останал 13 дни пратен
годишен отпуск, затова и във ведомостите ответникът му начислил обезщетение за
13 дни неизползван платен годишен отпуск. Брутното трудово възнаграждение на
ищеца било 2600лв. за целия период на трудовия договор, обезщетението по чл. 221,
ал.1 от КТ било в този размер от 2600лв., нямало отразявания да са платени тези
суми.
С оглед на така установената
фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове
са с правно основание чл. 128, т.2, чл. 245, ал.2 , чл. 224, ал.1 и чл. 221,
ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
За да се уважат
така предявените искове в тежест на
ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение за определена длъжност при определено месечно трудово
възнаграждение, уговорен размер на платения годишен отпуск , както и че
работникът е престирал труд, прекратяване на правоотношението на основанието по
чл. 327, ал.1,т.2 от КТ поради което и за ищецът е възникнало право на
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи по делото че ищецът е ползван платен годишен
отпуск за определен брой дни, че неизползван такъв е само 3 дни.
Правилно районният съд не е приел за разглеждане по делото направените
от ответника по исковете възражения „за упражнено право на задържане” във
връзка с неизпълнение на задължения на ищеца да върне предоставения му ъглошлайф
„М. М14“ и документи за промени в проектиране, експедиционна бележка за обект в
УПИ І в гр. София. С отговора на исковата молба е посочено, че това възражение
се прави по отношение на претендираното
от ищеца обезщетение. Ищецът обаче е претендирал две различни обезщетения и правилно СРС му е дал указания да уточни по
отношение на кое от претендираните обезщетения предявява възраженията.
Ответникът по исковете не е изпълнил тези указания в предоставения му срок, същевременно
посочената от него стойност на
ъглошлайфа е по-малка от всяко едно от претендираните от ищеца обезщетения,
поради което и правилно районният съд е приел, че неизпълнението на указанието
е основание да не се приема за разглеждане по делото това възражение на
ответника по исковете. Ответникът е следвало да индивидуализира вземанията,
както и търсената защита с тези възражения по начина по който ищецът дължи
индивидуализиране на исковете си . Страните по делото са равнопоставени и всяка
една от тях следва да има възможност да
организира защитата си по делото . При предявено възражение от ответника, което
попада в хипотезата на чл. 298 от ГПК, той е дължал индивидуализиране на
вземанията за които прави възражението и прецизиране на търсената с тях защита
по начин, който да позволи на ищеца да организира защитата си. Това в случая не
е направено и правилно районният съд не е приел за разглеждане това възражение
на ответника по исковете.
Съдът приема, че от приетите по
делото доказателства се установява, че в периода от 26.04.2015г. до
14.10.2016г. страните са били обвързани от валидно правоотношение по трудов
договор за неопределен срок, по което ищецът е работил при ответника на
длъжност „инженер строителни конструкции” при брутно месечно трудово възнаграждение
от 2600лв. , платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи,
20 дни платен годишен отпуск, предизвестие за прекратяване на договора не
по-кратко от 30 дни, правоотношението е прекратено на 14.10.2016г. едностранно
от служителя на основание на чл. 327,
ал.1,т.2 от КТ поради забава на работодателя за плащане на дължимото му трудово
възнаграждение, ищецът е престирал труд по така сключения договор. За тези
обстоятелства не се спори по делото, същите се установяват от приети по делото трудов
договор, заявление, заповед.
При така установеното съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за заплащане на брутно трудово възнаграждение за периода от
01.10.2016г. до 14.10.2016г. в размер на 1194,52лв. и на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в
брутен размер от 2600лв. – обезщетение
за срока на предизвестие при прекратяване на договора от служителя поради забава на плащането на
трудовото възнаграждение. Размер на дължимите суми се установява и от прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема за установено по
делото и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2016г. Приетият по делото
трудов договор установява, че съглашението на страните е било за 20 дни платен
годишен отпуск. Със заключението по счетоводната експертиза вещото лице е
посочило, че за целия срок на договора ищецът бил ползвал общо 16 дни платен
годишен отпуск, а полагаемият се такъв бил общо 29 дни. Установява се от
пиретитя договор , че за периода от 01.10.2016г. до 14.10.2016г. на ищеца се
полагат 16 дни платен годишен отпуск, за периода от 26.04.2015г. до
31.12.2015г. на ищеца се полагат 13 дни платен годишен отпуск. При така
установеното съдът приема за установено по делото, че по време на трудовото
правоотношение между страните ищецът е използвал полагаемия му се за 2015г.
платен годишен отпуск, както и 3 дни от полагаемия се платен годишен отпуск за
2016г. и така неизползван е останал платен годишен отпуск от 13 дни полагаем се
за 2016г. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства, че ищецът е ползвал
повече дни платен годишен отпуск за 2016г., но такива са ангажирани по делото само
за 3 дни ползван отпуск полагаем се за 2016г. Действително, в заповедта от
18.10.2016г. ответникът е посочил, че ищецът има право на обезщетение за 3 дни
неизползван платен годишен отпуск. Това изявление на ответника не може да
обвърже ищеца, нито съда с материлана доказателствена сила. Положеният от ищеца
подпис върху тази заповед е за удостоверяване дата на връчване на същата.
Неоснователни са доводите на въззивника, че подписвайки заповедта ищецът се бил съгласил , че има право на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ само за три дни. Такива изявление на ищеца не се съдържат в уволнителната
заповед, не са ангажирани други доказателства в подкрепа на тези твърдения на въззивника. При така възприето
и като съобрази заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
изцяло кредитира като неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, съдът приема за
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за претендираните от ищеца 8 дни неизползван
платен годишен отпуск, полагаем се за 2016г., размер на което обезщетение е
945лв.
По делото не е установено
погасяване на задълженията за главниците, поради което и правилно районният съд
е уважил исковете за тях.
С въззивната жалба не са наведени
конкретни оплаквания за извода на районния съд за основателност на претенцията
на ищеца за обезщетение за забава, които оплаквания да са самостоятелни и да не
са обвързани с извода да основателност на исковете за главници. При
обосноваване на изводите си по тези искове
районният съд не е нарушил императивна правна норма, поради което и като
съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК, то въззивният съд приема, че правилно
районният съд е уважил исковете за обезщетение за забава.
С въззивната жалба не са наведени
конкретни оплаквания за извода на районния съд за основателност на претенцията
на ищеца за сумата от 223,09лв., при обосноваване на изводите си по този иск
районният съд не е нарушил императивна правна норма, приетите по делото
доказателства установяват, че ищецът е отправил покана до ответника за плащане
на сумите, като е платил за същото общо 228лв. При така възприето и като
съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК, то въззивният съд приема, че правилно
районният съд е уважил иска за 223,09лв.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника, въззиваемият не е ангажирал доказателства за разноски в производство
пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №74167/26.03.2020г. по гр.д. № 55373 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 123-ти състав в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.