Р Е Ш Е Н И Е
№152/10.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №3860 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от
Д.Д.Б., ЕГН ********** *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***. за осъждане
на ответника да заплати сумата от 720 лева ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди на притежавано от ищеца МПС марка
„Т.”, модел „К.”, рег. № В9772 ВХ във връзка
с осъществено на 18.09.2018г. в гр. Варна ПТП, при
което при движение по бул.
А.С.МПС марка „Р.“, модел „М.С.“ рег. №В9180ВВ блъска собствения
на ищеца л.а., като му нанася
увреждания. Вредите вследствие на удара за л.а. на ищеца
се изразяват в: облицовка задна броня – подмяна и боя, като общата
стойност на труда и материалите възлиза на 720,68 лева. Твърди, че за реализираното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, като ищеца е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, който е образувал щета № **********/19.09.2018г., по
която не е осъществено плащане.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който се излагат твърдения, че предявения иск
е недопустим, а в условията
на евентуалност се сочи, че същия
е неоснователен. Излага,
че след уведомяване
на застрахователя, същия е извършил опис на увреденото МПС, като е определил обезщетение в размер на 168,49 лева, от които 78,85 лева за подмяна
на задна броня, 13,60 лева за труд
и 76,04 лева за материали за боядисване.
Оспорва твърдението, че водача на виновния
автомобил е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Оспорва по съдържание съставения
двустранен протокол за ПТП, оспорва механизма на настъпване на вредите за увреденото
МПС.Релевира възражения
за съпричиняване, като намира, че
водача на увреденото МПС с поведението си допринесъл за настъпване
на вредите. Оспорва по
размер исковата претенция намира, че следва да
бъде приложена методологията посочена в Наредба №24/08.03.2006г.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение възникнало по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на МПС управлявано от виновния водач, настъпване
на вредоностия резултат, причинна връзка между
вредоносния резултат и действията на деликвента, виновно поведение на
деликвента, размера на търсеното обезщетение за имуществени вреди.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото двустранен
протокол за ПТП от 18.09.2018г.,в който се посочва, че на 18.09.2018г., около 15,50
часа при движение по бул. А.С.е настъпило ПТП при което л.а. модел „М.С.“
рег. №В9180ВВ блъска л.а. марка „Т.”, модел „К.”, рег.
№ В9772 ВХ, при
което на последния МПС са причинени увреждания – счупена задна броня.
Представена е справка от „Гаранционен фонд“, от която се установява, че МПС
с рег. № В9180 ВВ е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода 30.08.2018г.-28.08.2019г. при ответника в качеството му на
застраховател, като същата е обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002596356.
Представен е доклад по щета от 05.10.2018г., от който се установява, че във
връзка с увреждания на по МПС депозирани по щета № **********/19.09.2018г. от
ищеца е определено обезщетение в размер на 168,49 лева.
Прието по делото е заключение по съдебно –автотехническа експертиза на
вещото лице Е.И., от която се установява, че вредите по л.а. марка „Т.”,
модел „К.”, рег. № В9772 ВХ не отговорят
на посочения от ищеца механизъм на причиняване.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования
за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 КЗ
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност".
От представената по делото
справка от „Гаранционен фонд“ съдът приема, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие л.а. модел „М.С.“ рег. №В9180ВВ е имал надлежно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество в
качеството му на застраховател, поради което предявения иск е надлежно предявен
срещу настоящия ответник.
В отговора на исковата си молба ответната страна оспорва настъпването на
процесното ПТП, с посочения в протокола за ПТП механизъм.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни
средства, когато те могат да
се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната
бланка от протокола за регистриране
на пътнотранспортно произшествие
без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП от 18.09.2018г., в който се посочва, че на
18.09.2018г., около 15,50 часа при движение по бул. А.С.е настъпило ПТП при
което л.а. модел „М.С.“
рег. №В9180ВВ блъска л.а. марка „Т.”, модел „К.”, рег.
№ В9772 ВХ, при
което на последния МПС са причинени увреждания – счупена задна броня.
Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача на МПС модел „М.С.“
рег. №В9180ВВ. С полагане на
този подпис деликвента (водача на застрахованото при ответника МПС) признава
извънсъдебно неизгоден за него факт, а този факт е признат в качеството му на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза застрахователя. С Решение №69/24.06.2011г.,
постановено по гр. дело № 584/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема разбирането, че
признанието представлява обяснение
на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея
факти. Признанието на неизгодни за
страната факти може да се
направи пред съда или пред
друг орган, пред другата страна
или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ
спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява
годно доказателствено средство, което съдът следва да
вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може
да бъде доказано
или със свидетелски
показания или с документа, който го материализира.
Извънсъдебното признание на релевантни за спора факти
направено от управляващия л.а. застрахован при ответника бе оспоР.от
ответника, който в отговора на исковата си молба оспори механизма на настъпване
на вредите на собствения на ищеца МПС. За установяване на механизма съдът
допусна съдебно – автотехническа експертиза, в заключението на която вещото
лице отхвърли възможността уврежданата под формата на счупена задна броня на
собствения на ищеца автомобил да настъпят при съприкосновение с движещият се
зад него л.а. „М.С.“, застрахован при ответника.Заключението на допусната и
приета съдебно – автотехническа експертиза се кредитира от съда изцяло като
обективно и компетентно дадено. В
устните си обяснения в о.с.з. при приемане на експертизата, експерта изрично
посочи, че не е възможно по предната броня на лекия автомобил управляван от
виновния водач да се наблюдават само одрасквания, а задна броня на автомобила
на ищеца да е счупена, и то в степен такава, че от нея да се отделят
елементи.Вещото лице посочи, че леките автомобили посочени двустранния протокол
за ПТП са от един и същ клас, при което уврежданията би следвало да бъдат
идентични и при двете МПС. Отделно от това разположението на счупения участък
от бронята на л.а. собственост на ищеца водят до заключение за възможен
механизъм на настъпване на вредата след съприкосновение с висок бордюр, респ.
друго вертикално въздействие върху увредения елемент на л.а. на ищеца, но не и
следствие посочения в исковата молба удар от застрахованото при ответника
МПС.
При горепосочените съображения съдът приема, че механизма
на настъпване на причинените на 18.09.2019г. щети на собствения на ищеца автомобил,
не отговаря на посочения в исковата молба, поради което намира това
обстоятелство за недоказано, поради което предявения иск следва да бъде
отхвърлен по същество, след като ответникът отказа да даде съгласие за
прекратяване на производството по делото предвид оттегляне на предявения иск
след първото по делото съдебно заседание.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева, съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
отхвърля
предявения иск от Д.Д.Б.,
ЕГН ********** *** срещу З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
за осъждане на ответника да заплати
сумата от 720 лева ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди на притежавано от ищеца МПС марка
„Т.”, модел „К.”, рег. № В9772 ВХ във връзка
с осъществено на 18.09.2018г. в гр. Варна ПТП, представляващ покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002596356, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** сумата от 360 (триста и шейсет) лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :